WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 04 – Grisenwald

 (автор е Сашо)

Дневникът на Каспар Курц…

Слава на Сигмар! Потапянето в топлите води на Кемпербадското гърло успокои за кратко непоносимите болки в гърба ми и въпреки, че те се завърнаха, местният лечител ме увери, че възстановяването ми ще е по-бързо благодарение на целителната сила на водите.

След банята слязохме надолу към кръчмите и се намерихме с другите. Ардум се сдоби с нов щит от кръчмарската контрабанда и последва дълъг спор накъде да продължим. Франц беше убеден, че щом замъкът Витгенщайн е по път, то непременно трябва да се отбием. Аз не бях толкоз сигурен – не знаем колко сме напред или назад спрямо графика на експедицията, а пък щеше да е полезно за нашето разследване да успеем да ги хванем. В крайна сметка, джуджешките гласове надделяха и потеглихме към замъка.

Разпитахме за нашия нов спътник – флагеланта, но ни казаха, че е потеглил рано сутрин с друга лодка. Странна птица наистина. В това време решихме окончателно да назовем лодката си Die Lila Fräulein и потеглихме. Баронът разказа, че Витгенщайнови са много особени и странят от публичния живот. Замъкът се извисяваше непристъпен върху няколко голи скали, кацнал отгоре им, като огромен гранитен гарван. Направи ни впечатление, че всички други лодки отбягват замъка възможно най-старателно. От една съседна лодка ни викнаха, че имало „плаваща гад“ и зърнахме подут човешки труп в реката. Ардум го застреля с арбалета и тялото се взриви и парчета месо хвръкнаха навсякъде. От главата излязоха малки розови пипала и тя бързичко отплава нанякъде.

До брега има селце, приближихме се да огледаме и въпреки привидната пустота, забелязахме множество очи на скрити фигури, които ни наблюдават. Те лека полека се размърдаха и ги видяхме – гладни, слаби и болни прокажени с циреи по телата започнаха да приближават кея. На един малко по далечен хълм видяхме благородник с тъмно лилава качулата роба яхнал бял кон.

Тонът в групата се смени след като зърнахме обитателите на Витгендорф и продължихме с план Б – да отидем в Грисенвалд.

Беше станало късно, но решихме да натиснем и да пристигнем в Аркен, а не да нощуваме на реката. Това е малък гарнизонен град и всичко беше затворено, затова нощувахме на лодката. По време на вахтата на барона до него е паднал един патладжан. Други произшествия нямаше. На сутринта поразпитахме из града, но нищо интересно не научихме освен, че в Грисенвалд много се развилняли джуджетата.

По обяд пристигнахме и там – градът е разположен на двете реки Грисен и Райк и веднага забелязахме голямата джуджешка сграда малко извън стените му. По кея имаше доста кръчми.

Решихме да се разделим на две групи – братята джуджета тръгнаха да търсят контакти с местните джуджета, а ние с Франц и Барона отидохме да търсим следи от експедицията.

Джуджетата влезли в привидно джуджешката кръчма „Кръвната вражда“, но там нямало никакви джуджета, а и братята не били приети особено добре. Научили, че джуджетата палят и ограбват ферми и в този момент влезли две мъртво пияни джуджета и почнали да правят циркове в кръчмата. Ардум ги погледал малко и накрая решил да ги постегне и да ги засрами, което не е трудно като имаш слейър до себе си и научил, че те са кланът Грейхамър и Горин Грейхамър е техният вожд. Спазарили се да идат при него и успяли даже да си уредят аудиенция. Вождът не бил много приятелски настроен в началото, но все пак им разказал какво е станало. Преди три години в града дошла Етелка Херцен и омагьосала мината така че да не могат да намерят златото в нея и после им я купила на базценица. Сетне те и построили и къщата. Много от джуджетата се изнесли след това, а останалите от безпаричие и отчаяние почнали да поркат. Направи ми впечатление, че те копали от 30 години в мината и злато никога не е имало, но те били убедени, че ето всеки момент ще го намерят, но Етелка ги омагьосала да не го намерят. Странни са тия джуджета, нашите братя са къде-къде по близо до нашия човешки акъл. Горим категорично отрекъл да са палили каквито и да е ферми, но признал, че отношенията между хората и джуджетата са много зле в момента. В крайна сметка Горим дал на Ардум скица на къщата на Етелка и информация за задния вход на мината. Там имало от другата страна на хълма камък „като косъм от носа на Гругни“, натискаме го и влизаме през задния вход. Ех, джуджета….

В това време ние отидохме до кметството да огледаме обявите. Франц се запозна със сержант Брентвалд – шефът на охраната, който оприличи ситуацията в града на буре с барут и ни обясни за проблема с джуджетата. Те продали мината преди три години на Етелка Херцен и от тогава почнали проблемите. Замислих се, че тази времева линия съвпада и с теогенови – нещо е станало преди три години и изведнъж се видели с много възможности. Сержантът ни хареса и ни даде листче с Wanted джуджето Дурак, за когото се смята, че е палил фермите. За Етелка каза, че май е извън града, но в къщата и със сигурност живее полуръстката Дъмплинг, която е личната и готвачка.

Ние обяснихме на сержанта, че сме по следите на Етелка и че нещо има с тая жена и че ще помагаме на града да си реши проблемите. Той се впечатли от нас и ни даде карта, с която да се легитимираме пред стражата, че сме тайни сътрудници.

Засърбя ме да ида да видя документите по сделката и след малко масло за длани от страна на барона, успяхме да погледнем – Етелка е платила 150 корони за нея, което не е зле за полупразна мина с кофти кюмюр, но пък е пладнешки обир, ако наистина има злато. Баронът пък от своя страна отиде на пазара да потърси дали някой е купувал много провизии като за експедиция и следите ни насочиха отново към готвачката на Етелка.

Събрахме се и потеглихме към мините. По пътя видяхме едната изгоряла ферма и я прегледахме за улики. Видяхме, че е било координирана засада, намерихме и една гоблинска стрела, както и следи от вълк. Продължихме и към следващата подпалена ферма и там открихме гоблински ятаган с вълчи зъб. Значи е имало гоблинска вълча кавалерия…

Не след дълго открихме и „косъма на Гругни“. Стъпихме отгоре му и пред нас се отвори малка тъмна шахта. Посегнахме за факлите и фенерите си….

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 03 - Фентъзи баня, голям кеф

 (автор е Марти)

Групата на Трикракия Гоблин реши да се социализира вечерта и се отправиха към най-близкия хан в Гриинбург. Заведението беше пълно и хората бяха напреднали с чашките, но групата се заговори с един възрастен дядо - Rat Catcher с много екзотичен домашен любимец - изключително дебел и преял плъх с опашка на скорпион който похъркваше тежко в своята клетка. Дядото им разказа, че съвсем скоро пристигнал и той в градчето като той идвал от посоката към която са се отправили приключенците. Най-голямо впечатление по пътя му направило как Рибения Райнхарт са събрали такса от неговата баржа (Рибения Райнхарт е най-известния корсар в района около замъка Витгенщайн ) и как в точно този район винаги има плаващ труп във водите. Много странна била местността както и хората, както и замъка на брега на реката с неговите руини (замъка от корицата). Франц изяви изключителен интерес към плъха-скорпион и се спазари с дядото да го вземе за свой домашен любимец преди да се разделим по-живо по-здраво. На следващия ден продължихме по пътя си, който минаваше през Кемпербат. Лошото Ноемврийско време не направи пътуването по-леко, но пък предразположи групата за по-приятни преживявания в Кемпербат по-късно. В късния следобед точно преди замъка Бром забеля в реката малък сал с възрастен мъж, който лежи, целия в рани от самобичуване, препаска и бич в ръка. Франц разпозна в мъжа че най-вероятно е флагинант. В момента в който му подвикнахме той ни забеляза, скочи във водата и доплува до нас. Представи се като Агрин и пътя му бил предначертан от Сигмар. Видял в сънищата си нашата лодка, но екипажа бил друг. Нощта беше трудна и за това допринасяше не само лошото време, но и постоянното самобичуване на нашия нов спътник докато се моли. На сутринта ни каза, че отправил специална молитва към Сигмар, защото това което видял в сънищата си е различно от дествителността. Междувременно кръщаваме нашата лодка Viollete Frauline, а пък Франц успява да излекува Бром от болестта на Гула. 

Стигнаха Кемпербат, който е малък град намерил своето местенце в скалите покрай реката и известен с минералните си извори и води. Акустираме и след малка такса от 2 медница за асансьора групата реши да се раздели и да разгледа колкото се може повече от градчето. На първото ниво са пивниците, на второто ниво са баните с минералните извори, на трето са където живеят хората. Франц и Каспър решават да посетят баните за да видят дали могат да помогнат за гърба на Каспър, а Бром и Лозенщадт слизат на пивниците да проучат слуховете. Всички кръщми са с много цветущи имена с изключение на Новата Баня. Има обаче голяма глъч отвън и когато наближаваме виждаме голяма тълпа която се е събрала на "екзекуцията" на някакъв престъпник. В бедния престъпник на закона Бром разпознава стария им познат Рене Декард с прословутия му акцент. Бил измамил почти всички на карти в малкото градче и хората решили да вземат в свои ръце правосъдието и да го минат по бързата процедура. Бром и Лозенщадт решават да се намесят защото нито една измама с карти не заслужава смърт и след много епични доводи разубеждаваме тълпата. Намират по-тежко наказание за Рене и това е да го оженят за една жена, която го бе разпознала като баща на двугодишното й дете (макар Рене да бе в града едва от няколко месеца тук). 

 Междувременно Франц и Каспър са в Кемпербатското Гърло - баните. Монаси събират пари за вход, двамата си плащат за услугите на Спа-то и ги приемат навътре. Освен баните с горещи минерални води има и буренце на разположение със Смъртоноска. Докато Франц се усмъртява с тежкото питие, баните на Каспър се отразяват много благоприятно на неговата тежка контузия и времето му за възстановяване от нея се намалява на половина. (1/2 major & 1/2 minor). След това групата се събира отново и Бром венчае Рене и Грета, като на помилвания Рене му е забранено да напуска града за 1 година и трябва да служи и работи за благото на всички. Оказва се, че палача който по рано щеше да го екзекутира е Лигерхоф и е един от 13-те съветници които управляват града. Лозенщадт развълнуван от събитията решава че иска да си потърси нови одежди. Насочват го към Бабе Емилия. Лозенщадт иска пурпурен плащ, но бабата няма на разположение от този цвят, но му казва че съвсем наскоро други чужденци минали през нея и искали същото. Докато се вихри празненството всички разпитват местните по нещо. Франц за Барън Хилс - неприятно място според местните. Стари гробници. Грисенвалд - джуджетата създавали проблеми. До Витгенщайм има село Витгендорф където се случват странни истории, женели се помежду си братя и сестри, истории за духове и зловещи същества.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 02 - Гномската звезда

 (автор на текста е Сънчо)

Битката със зомбитата не беше лека. Нашия кекав спътник Каспар пострада сериозно от нея, но Франц успя да го закърпи поне малко, но ще минат месеци преди да се възстанови напълно. Като превърза раните и на другите пострадали, се заехме да разгледаме библиотеката, в която бяхме попаднали. Единственото по ценно, което успяхме да намерим бе една книга за правене на колби, която връчихме на Франц, но ще трябва да се научи да чете, ако иска да му е от полза. След това поехме през едната врата, от която бяха излезли не мъртвите. В нея имаше портрети по стените на някакви хора, явно от един род. Някаква тояга, която лордчето веднага взе, явно си мислеше, че е магическа, но колкото и да я развяваше, не можа да изкара нищо от нея. Имаше и бюро, което Каспар прерови и откри тефтер със изчисления на движението на Морслиип. Открихме и сандък пълен с карти, но една ни грабна окото. На нея имаше 3 пресичащи се линии, оформящи триъгълник, с помощта на тефтера разбрахме, че от там преминава Морслиип. Една от пресечните точки, бе оградена, намираше се на север от Кемпербаг, в Баренхилс.

Продължихме нататък, където се озовахме в някаква лаборатория с 3 маси. По всичките инструменти и мазила, бяхме сигурни че тук са се извършвали нечестивите деяния с вдигането на мъртвите. Върху една поставка, с фирмата на гаргоил, стоеше огромна книга, написана с магическия език, който само заклинателите знаят. Взехме я, да не хваща прах, може да я продадем някъде. След това се върнахме към последната врата, която не бяхме отворили. Тя ни закара в центъра, където имаше Гномска звезда с 6 върха. На всеки край имаше ключалка. Събрахме 6 и 6 и веднага отидохме да пребъркаме 6-тимата немъртви. Обаче намерихме само 5 ключа, които пасваха идеално, но някъде се губеше последния. Скочихме да претърсим по обстойно всичко. Зад един от портретите намерихме следа, 5 свитъка, на които пишеше да се съхраняват ключовете. Явно изпратени на немъртвите, които тогава може и да са били живи. Свитъците бяха изпратени от Дагмар Вор Виткенщайн. Сигурно той е и чародея, вдигащ мъртвите. Някой беше чувал за този род и се сети, че не много далече от тук се намира имението им, може да си струва да го навестим. Свършихме си работата и се върнахме обратно при джуджетата, които трудно се разделиха с 4 злато, но си удържаха на думата. Франц ни прегледа с брат ми и установи, че гуула ни е заразил с някаква гадна болест, но ще се пробва да ни излекува (всеки ден опит с -20). Починахме и продължихме по реката към Гринбург. На Каспар му беше много трудно с Болата в кръста да навигира и с това се зае Рената. На свечеряване пристигнахме и още със слизането на доковете, нещо скочи върху немощния Каспар, ускуба го и избяга в мрака. Решихме да не се занимаваме да го гоним, а да изпием по една бира за оредялата му коса. Франц и Каспар разпознаха каретата, в която се е возил Шушляка и отидохме да разпитаме кочияша.

Шушляка бил пристигнал предния ден и потеглил с някаква богата жена към началото на експедицията. Като се включиха парите в разговора, успяхме да разберем дори повече. Мъж и жена малко по рано са разпиталива за същото, от къде ще тръгва експедицията. Ние това вече го знаехме, Гриселвалд. 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 01 - The Battle of Batulia 2024

 (автор на текста е Венци)

The Battle of Batulia, edition 2024

Събрахме се на Батулия в късна петъчна вечер, като пристигнахме с пикапа на Марто, натоварени до горе като истински реднеци. За първата нощувка отсъстващи бяха Саши, поради болест, и Емилияндо по неясни причини (той не остана и втората вечер).

На сутринта след като подредихме обстановката се пренесохме на канала Вайсбрук в пълен състав. Знаехме, че трябва да се изнесем от града максимално бързо и с Йозиф потеглихме в посока Алтдорф. Междувременно той ни уведоми, че щом доплаваме до града, сме сами и пътищата ни се разделят. По пътя коментирахме слуховете, че императорът е болен, а синът е има ментални проблеми и е затворен в замък, от който не излиза.

След около половин ден плаване видяхме на канала малка баржа, странно спряла до брега, с малко лодка до нея. Изглеждаше без признаци за живот, но шестото чувство на Франц Рюте подсказваше проблеми. Изневиделица бяхме нападнати от група мутанти, като същевременно бяхме обстрелвани от брега със стрели. От водата изскочи пипало, което успя първо да сграбчи Франц, а после и Бром. Двамата се освободиха и раниха пипалото, което потъна отново във водата. Междувременно успяхме да се справим с нападателите, като установихме и кой е стрелецът от брега – мутант с крила на птица, който избяга след като видя съдбата на събратята си. Прехвърлихме се на малката баржа, за да проучим ситуацията. В трюма измежду сандъците изскочи малко момиче с кама в ръка, което успяхме да успокоим и да му обясним, че сме избили мутантите и то е в безопасност. Намерихме труповете на семейството й, което беше брутално изклано от мутантите.

Момичето се казваше Рената и установихме, че няма семейство, при което вече да се прибере. Съгласно законите на Райкланд лодката става наша собственост, докато момичето си я откупи обратно. Разбрахме се с малката да плава с нас и да помага на лодката, а вълната, която беше товарът, да продадем и да й дадем парите, тъй като й се полагат на нея. В баржата намерихме карта на речните земи, а тежестта на капитанската шашка беше поета от Каспър, който единствен притежава умения по корабоплаване (явно си е купил капитанско). Стоката в лодката беше на стойност 14 GC, съгласно бележките на лодкаря. Йозиф предложи да закупи вълната за 17 GC, но фон Лозенщад се намеси решително и категорично отказа сделката.

Тръгнахме отново по реката и Каспър безпроблемно навигира до гр. Вайсбрук, където акостирахме. Вайсбрук е бързо развиващ се търговски град поради неговото добро местоположение, както сухопътно, така и на ключов речен канал. На пристанището срещнахме двама търговци, които направиха на Каспът специфичен жест, показвайки принадлежност към култа на пурпурната ръка. Каспър им отвърна с отработен жест, който те явно разпознаха и се здрависаха с него. От здрависването по ръката на Каспър Курц остана лилава боя, която запазихме с мокър парцал. Търговците бързо се отдалечиха в тълпата и опитът на Каспър да ги проследи излезе неуспешен. Обсъждайки детайлите от случката стигнахме до наблюдението, че членовете на култа винаги носят и някаква пурпурна дреха – шалче, риза и т.н.

Отидохме до ратхауса (кметството), за да оформим прехвърлянето на собствеността на баржата, но се оказа, че съдията го няма (явно е само един) и че в момента тече празненство в хана Щастливият мъж, където е и съдията. Отидохме до кръчмата и там наистина цареше забава, лееше се бира от отворени бурета, а на чеверме се въртеше цяло биволица. Интересното е, че чевермето се въртеше от голямо „хамстерско колело“, в което имаше куче. Намерихме лесно съдията, който с тънкия си писклив гласец като на Асен Василев се опита да ни отложи за утре. Предложихме му вълната от кораба, а той се опита да ни прекара с цената. В крайна сметка се съгласихме да му дадем добра цена, ако той ни прехвърли баржата същия ден. Всички доволни отидохме до баржата, където съдията огледа вълната и сключихме сделката – продадохме вълната за 16 GC, но получихме и веднага документа за собственост на лодката.

Дадохме парите на Рената и се върнахме в кръчмата да си допием. Там Франц Рюте договори интересна бизнес авантюра – да закараме контрабандно бретонски бренди в Алтдорф, но групата не се съгласи заради риска от проверка в пристанището. Все пак още сме издирвани в Алтдорф и няма нужда от допълнителни проблеми.

На сутринта потеглихме с баржата и вечерта вече бяхме акостирали в Алтдорф. Огледахме внимателно пристанището за съмнителни търговци с пурпурни одежди, но вместо това Каспър съзря наш стар познайник – студента Ърнст Хейделман. Той обаче също ни видя и бързо се скри в дилижанса си, който потегли по улицата към южната порта. Франц и Каспър го подгониха и преди да напусне града Франц успя да скочи при кочияша и с бърз подкуп от 5 сребърника уреди 5 мин. извънреден престой. Двамата с Каспър влязоха в каретата при стъписания студент и след кратък, напрегнат разговор установиха, че студента отива при ментора си д-р Шмит в Грюнбург, за да продължат с експериментите (неясно какви). Разбрахме също и че каретата е платена от благородничка от Грисенвалд, но неясно за нас коя. На раздяла Каспър Курц успешно пребърка Ърнст Хейделман и му открадна свитък, на който пишеше, че г-жа Етелка Херцен го очаква най-спешно в Барен Хилс за започване на експедиция. Спомнихме си, че именно Етелка Херцен беше изпратила писмо на Теоген и че тя е основната връзка с елементите на хаоса, искащи да погубят света ни. Следователно трябва да я намерим и убием, му-ха-ха-ха!

Междувременно на кораба дойде проверка от стражата, търсеща контрабандна стока. Джуджетата отиграха добре ситуацията, преструващи се на работници на кораба и стражата остана разочарована, че не намери контрабанда – въпреки това си изпроси дребен подкуп и си тръгна.

Решихме да тръгнем към Грюнбург, където да намерим Етелка Херцен, като се придвижим с баржата по р. Райк. Отплавахме и тръгнахме по реката в очакване на още приключения. Първата вечер докато Франц беше на вахта нещо изтропа по палубата в другия край, но се оказа размазан патладжан, много странно – не разбрахме как се е появил. На края на следващия ден достигнахме малък остров със строящ се фар, а от кея две джуджета ни махаха и искаха да ги качим, за да напуснат острова. В това време ги догони друго джудже – майстор Исенбард, което се отказа ръководителят на бригадата, строяща фара. Джуджетата бяха уплашени (колкото и да не си признаваха) тъй като някой от строителите бяха изчезнали безследно. Останахме да спим и да разгледаме мястото. Долната част на фара е от друга, древна постройка от странен тъмен камък, който не е типичен за тези места. Не намерихме вход в основата на кулата и решихме да пренощуваме там. По средата на нощта от пода се отвори скрит трапдор и от него излезе създание на мрака – Ghoul Champion. Нападна ни свирепо и парализира бързо Бром и Ардум, но Каспър прояви изключителна смелост и му преряза артерията с един удар, а създанието умря от кръвозагуба. Претърсихме го и намерихме ключ под формата на петолъчка и tabia dagger. Извикахме джуджетата и слязохме по стълбите към подземията, където ни нападнаха шест зомбита. Справихме се с тях, но Каспър получи тежка травма на гърба, която ще отнеме месеци да заздравее. Загадките на тъмницата тепърва ще се разкрият пред нас.

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 11 – Ответен удар срещу Хаоса

Из дневника на Каспар Курц

Пиша тези редове в топлата каюта на Берберис. Тялото ми се възстановява от раните, но умът ми все още страда. Всеки път, когато затворя очите си, виждам лилавите и розови пламъци и чувам този глас. Хаосът е много по-истински и по-близко, отколкото мислим. Дори и хитрите и пресметливи търговци заложили куп капани, извъртяли куп схеми, не видяха очевидното от глупавата си алчност. Моля се на Сигмар изписването на тези редове да ми върне спокойния сън. Дано и не увисна на въжето за това, което направихме…

След като с Бром избягахме от канала се събрахме с другите и излязохме навън. Беше ясно, че нещата ще се случват в склад 13. Запътихме се натам, но пътят ни бе препречен от групичка уродливи мутанти. Без съмнение те не бяха такива отдавна. Морслиб беше ги превърнала. Имаше един с големи мустаци, един с люспи, един с рога, един стрелец с кози крака и главатарят беше нормален човек, но главата му бе застанала наобратно с устата нагоре.

Замръзнах от ужас в зелената мъгла. Добре, че джуджетата и Лозенщадт не се замислиха и влязоха в битката. След малко и аз се  окопитих и почнах да мушкам с кинжала. Беше като в сън, но успях да убия единия и да раня сериозно другия. Не след дълго и последният се строполи мъртъв върху паветата на Богенхафен.

Стигнахме до склада и влязохме. Беше все още празен, но след малко чухме тропот на карета. Скрихме се из сандъците и зачакахме. Влезе Франц Щайнхагер с двама слуги, които разтоварваха разни чували с материали. След малко слугите бяха отпратени и Щайнхагер остана сам. Аз се промъкнах зад него и опрях камата в гърлото му. Той моментално пребледня от страх и започна да се пазари с нас да участваме в ритуала.

Неговата задача е била да подготви храма и ритуала. Трябват две невинни жертви – една, за да се осветли капището и една за да завърши ритуала. През цялото време ни увещаваше, че може да убеди другите, че сме приятели и, че заедно ще направим Богенхафен богат. Не мога да преценя дали го вярваше, защото е загубил разсъдъка си, или защото е заслепен от алчност.

Намерихме в него червена роба с маска и планът почна да придобива очертания. Оставихме Щайнхагер да подготви ритуала. Той извади медния ринг, който видяхме и в каналите при пазителя демон. Начерта солна октаграма и постави свещи. Когато приключи, Ардум вежливо го зашемети и го прибрахме в един сандък.

Лозанщадт надяна робата, отново се скрихме и зачакахме.

След малко се чу нов тропот и заприиждаха още карети. От една от тях слязоха Йоханес Теоген и „брат“ му Гидеон. Довлякоха се и другите благородници, както и солидно количество биячи и слуги. В суматохата започнаха да се обличат и приготвят. Теоген дойде до Лозенщадт и го попита „всичко наред ли е, Франц?“. Баронът бе съобразителен и отговори само с „Мхм“.

Влязоха и двама носачи от докерската гилдия, които оставиха два шаващи чувала на земята. Явно това бяха и жертвите. Благородниците се оправиха и слугите изчезнаха, а Гидеон залости вратата.

Благородниците взеха да се наместват около октаграмата и Лозенщадт успя да си спечели още време с мотане, но сетне се наложи да познае кое е неговото място и отново се справи без засечка.

След малко запяха. Първата девица беше в октаграмата и Теоген извади един нож и с ловко движение я проряза през гърдите и извади сърцето и. Лозенщадт и един друг я вдигнаха и изнесоха. С това първата част на ритуала бе завършена и пеенето се усили.

Теоген извади някакъв свитък и почна да чете от него. Пеенето се засилваше още и в един момент Гидеон остави пръстена с върху сърцето. Всички изтръпнаха като от конвулсия в целия склад. Сякаш розовата светлина на Хаоса ни заслепи за момент. Теоген вече не четеше от свитъка, ами само пееше и умът го бе напуснал, докато вече трепереше от енергията на Хаоса.

Това беше моментът за атака. Лозенщадт се хвърли с рапирата напред, намушка Теоген, грабна свитъка и го запокити в една от свещите и той изгоря с розови пламъци. Джуджетата се хвърлиха върху демона Гидеон, а пък Франц Рюте отиде на залостената врата да спира бегълците. Един беглец бе заклан на място от Лозенщадт, а Рюте не даде на нито един от другите дори да го докоснат с кинжалите си. Ардум и Бром нанесоха героични удари върху демона и той се преобрази в истинската си ужасяваща форма. За щастие обаче те го бяха заслепили и кървеше обилно. Аз притичах до Теоген и успях да го раня лошо в лакътя, а Лозенщадт го довърши. След малко и демонът загина от раните си.

Мислех, че ми звъни в ушите от битката, но след малко осъзнах, че след като победихме демона и спряхме ритуала, чуваме камбаните на Сигмар.

В този момент от октаграмата изригна лилав огън, а от тавана се появи едно гигантско око, което погледна всички ни поотделно и няколко розови пипала се подадоха от него. Пипалата повдигнаха Теоген, той сякаш се посъживи и този извънземен глас каза: „душата ти винаги е била моя, но сега си нужен другаде“. Тялото на Теоген изгоря в розов огън. После по същия начин взе Гидеон и каза „ти ме провали, идавш си обратно“. Тялото на демона изгоря в розови пламъци.

Окото ни погледна всеки поотделно, но няма да забравя никога взора му вперен в мен. То мигна и сякаш всички припаднахме за секунда, и изведнъж изчезна.

Излязохме навън и о, чудо! Сякаш небето се бе отворило и светлината на Сигмар ни озаряваше. В дупката между зелените облаци се чуваше и камбанният звън.

Стояхме с отворени усти и в един момент познат глас ни каза „да се омитаме“. Беше Йозеф. Хукнахме към Берберис. Ардум взе една факла и подпали склада. Докато тичахме към баржата Лозенщадт каза „мисля, че е време да почерпя един ейл“.

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 10 - "Ти може и да не се интересуваш от Хаоса, но Хаосът се интересува от теб"

 автор е Марти

Friday, July 19, 2024

9:39 AM

 

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

 

Бандата на трикракия Гоблин епизод 10.

 

by Jacopo Tarradasch

 

 

Забележка от редактора на Bögenhafen Bullentin. Jacopo бе покусен от тежка болест след последното издание. Лилава кожа, удебелен език и тежка треска бяха покосили талантливия писател. За щастие след много зор от редактора автора успя да предаде колонката си само с 1 ден закъснение, затова ще имате възможността да проследите приключенията на Бандата на Трикракия Гоблин в петъчния брой.

 

Богенхафен. Слънцето бе ниско и все още тук там се чуваха закъснели петли да озвучават уличките на най-бедната част на града. Младите приключенци тъкмо бяха приключили със срещата си с бедната вдовица когато започнаха да забелязват неща които явно бяха пропуснали по-рано в бързането си. Сякаш зелена мараня се бе разтляла из улиците и тръгвайки по улиците видяха как хората се приготвят за напускане на града. Миришеше на тревога и страх. Каспър спря един беден човечец и го попита какво се случва. Дъщерята на единия от благороднице - Ругербрадъри била забременяла и родила за една вечер! Абсолютен кошмар!

 

По пътя групата премина през доковете и забелязаха че баржата на Йосиф е все още акустирала на пристана. Стана им любопитно и решиха да се отбият през него. Йосиф разказа че имал видение от Верена, която му казала да не изостава в такива тежки моменти. Също така и поредната страховита история как една възрастна жена, хвърлила бастуна посред улицата и ловко се покатерила по стръмните стени на една къща стигнала до покрива, изкукудякала като кокошка и излетяла в тъмната нощ. След такива истории цените на имотите в Богенхафен със сигурност щели да тръгнат надолу, но знае ли човек дали си заслужава риска.

 

Групата не се уплаши от разказите на Йосиф и след като си поговориха, решиха да се отправят към Ругербрадъри и да проверят случая с младата родилка. При къщата на лорда ги пресрещна охраната, но с благородната си аура Лозенщадт успя да го респектира, а след няколко добре подбрани реплики Курц успя да убеди охраната че ще е полезно за Лорд Ругербрадъри да ги изслуша, след като Франц бе представен за най-добрия знахар на севера. Лорд Хейренимус Ругербрадъри ги посрещна студено, но след няколко убедителни реплики Лозенщадт успя да промени отношението му. Разказа им всичко. Дъщеря му родила за една нощ, имала същите симптоми като на richter Richter, лилава кожа, дълъг език, изцъклени очи, но била в съзнание поне. Лорда се вглъби в себе си и след известно време промълви: "Не трябваше да го слушаме!" Франц предположи, че това е Теоген което изкара Хейнренимус от транса му и кимна на Франц. Теоген ги вкарал в някаква работа с която всичко щяло да се нареди. С чародейство щяло веднъж да се въздейства и Богенхафен да се превърне в най-богата и успешна част на империята. Хейнренимус  е получил писмото на Херцен което е било предзначено за Теоген, но лорда хитро е направил копие и пратил на графа на областта.

Също така са изградили храм в каналите под офисите на Щайнхагер. Също така снощи били в къщата на Теоген и той им казал че трябва да се направи жертвоприношение на двама души. Хейнренимус и Магириус отказали. Всички са в играта от големите търговци. След като му разказаха за допелгангера лорда се сети че преди да се разболее дъщерята видели някой приличащ на охраната да излиза от нейната стая. Всички си тръгвали, но той ще остане защото трябва да се включи в ритуала вечерта. Обеща че когато разбере къде ще бъде ще ни остави бележка във ветропоказателя на къщата.

 

След това групата се отправи към имота на Магириус, за да проверят здравословното му състояние. Когато стигнаха адреса шестото чувство на Франц му подсказа, че нещо не е наред. След като срещнаха Магириус групата хитро извъртя разговора изобличавайки създанието след няколко подвеждащи въпроса от последната им среща (What's wrong with Wolfie? - https://www.youtube.com/watch?v=MT_u9Rurrqg ). След което го подмамиха навътре и в момента в който вратата се затвори групата атакува демона. За съжаление замаха към главата на демона пропусна и той приложи техниката на Уно Ревърс и се изпари от помещението оставяйки подигравателен смях. Групата изтича нагоре и намери на втория етаж убит Магириус с бележка в ръката където пише СКЛ 13.

 

В този момент се чу глас отвън викайки "Убийци!". Погледнаха през прозореца и видяха малко хлапе да привиква хората. Разпознаха веднага демона с тъпата му прическа и това бе дъното за търпението на Бром. Джуджето приложи Уно Ривърс на Уно Ривърса на демона и метна през прозореца с гигантската си кирка. 130 килограмовото джудже с цялата си тежест и сила се приземи с удар в корема на демона. За нещастие гадината оцеля и успя да се метне в ръцете на най-близката охрана. Вече имаше множество от хора навсякъде и няколко охрани. Франц реши да последва джуджето и да му помогне в словесните схватки. С невероятна реч и с помощта на Сигмар, Франц успя да убеди хората да не убият на място джуджето и че детето е демон. Всички бяха арестувани и откарани към градската тъмница където разделиха демона с двамата приключенци.

 

Останалите трима все още скрити от хората на улицата решиха да се махат от местопрестъплението. За съжаление една каменна стена им отне твърде много време за прескачане и придошлата охрана ги забеляза. Последва динамично преследване през улиците на Богенхаген и след като един младок от охраната на града атлетично  успя да ги настигне, Лозенщадт се умори, спря и се обърна към него "Kid, don't be a hero!". Младока спря, адреналина го напусна, осъзна че е сам и реши да обърне.  

 

Тримата успяха да се доберат до кръчмата на контрабандистите и си платиха щедро да ги скрият. Адаша контрабандист на Франц им обясни, че СКЛ 13 значело склад 13. След като изслуша историята на приключенците излезна за малко да провери версията и като се върна потвърди че всичко е вярно и че трябва да се напусне града мигновено. Също така е имало експлозия в кметството.  Преди да тръгнат дадоха на групата карта на каналите с начертан маршрут до градските тъмници. Контрабандиста се сбогува с тях и от сантимент даде на Франц своя амулет +1 Fortune тъй като групата ще има нужда от него повече. Получиха и миризливи наметала с които да се прикрият от хората.

 

В същото време Бром и Каспър не стояха със скръстени ръце в тъмницата. Джуджето видя един символ на стената в тъмницата който му заприлича адски много на тролска глава и така се ядоса че като го удари стената падна и двамата им се отвори път за бягство или поне това би разказал Бром след това за тази случка на третия ейл в бара. В действителност Каспър разпознава символа на Гилдията на Крадците и заподозря че това може да е изход и каза на Бром да напъне мишци и да размести камъка. След като преминаха през прохода паднаха в каналите където се срещнаха с останалите.

 

След като групата беше цяла отново решиха да проверят отново мястото където беше Сентри демона и офиса на Щайнгагер. Демона липсваше, но оставаше плътна врата пред тях зад която чуха демонична реч което разубеди групата да влиза. Решиха че нямат време за губене и се отправиха да търсят склад 13. В момента в който излезнаха на доковете ги завари гледка на Мутанти пребиващи хора пред една изпотрошена къща…

 

Забележка от редактора на Bögenhafen Bullentin - от уважение към Jacopo са оставени всички референции, макар че явно силната треска е повлияла на писателя и повечето референции са неразбираеми. Очаквайте следващото издание скоро за да разберете какво се случва с групата!

 

Bögenhafen Bullentin issue 725

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 09 - WHO KILLED KARL THEOGEN?

автор е Марти

 Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

Бандата на трикракия гоблин епизод 9.

by Jacopo Tarradasch

В Богенхафен бе горещо, но не жаркото слънце бе виновника за това ами нажежените страсти от заплитащата се ситуация. Бандата на трикракия Гоблин тъкмо напусна Златната пъстърва и безброй въпроси бяха изникнали пред смелите приключенци. Много неща бяха научили, но както казват в този край на Рейкланд, колкото повече знаеш толкова повече разбираш, че нищо не знаеш. Вариантите им не бяха много. Имаха възможност да потърсят знание от Храма на Верена, да проверят общинските записи или евентуално да се допитат до боговете. Противно на логиката, решиха, че ще е най-удачно да започнат от най-трудното и да опитат при държавните институции. На път към общината обаче се случи нещо интересно. Видяха пред нея Йоханес Теоген и някакъв непознат мъж които същевременно им изглежда адски познат. Разговаряха тихо и когато ги забелязаха ги погледнаха и леко кимнаха. Непознатия мъж е нисък с монашеска прическа тип купа и носи на врата си символ на гилдията които само членовете носят. Приключенците решиха да ги заговорят.

Разбраха че непознатия се казва Гидеон и е братовчед на Йохан Теоген. В разговора се разбра също така, че големия брат на Теоген - Карл е починал преди време. От последвалите въпроси от групата двамата мъже се смутиха и побързаха да си тръгнат. Направи им впечатлени че най-силно се провокираха от въпроса "Кое е голямото нещо което се готви след 2-3 дни?"

След като грубо бяха изоставени пред общината, групата реши да продължи по задачите си. Влезнаха в общината и след попълване на бърз формуляр и получаване на разрешение от чиновниците достъпиха градския архив. Групата се захвана за работа - Каспър подхвана да търси връзка между Шафенфест и Морслиб, Ардум се опитва да намери нещо за фантастични създания (безуспешно разбира се, това не е художествената част на Bogenhafen Bulletin), Франц и Дитрих съблюдават процеса докато Бром се опитва да не бъде победен от следобедната дрямка докато е атакуван от миризмата на мастило и хартия. Единствената битка която някога е губил и може би затова никога не се научи да чете. За съжаление проучването им удари на речен камък от Боген който са характерни с острите си ръбове. Единственото което намериха са слухове и стари клюки, че когато е бил направен първия фест, той е бил направен от не добри хора които са имали задни мисли. От контекста се подразбира че става въпрос за Търговската Гилдия.

След неуспеха в общината групата решава да отиде до храма на Верена. Майка Грета ги посреща след като заплащат по 1 медник дарение. Курц отново се захваща да търси по въпроса който толкова много го вълнува и за късмет този път намира следното:

Проучват и историята на Търговската гилдия, която освен всичко изглежда и че управлява града индиректно. Основана е от четирите фамилии като в началото съвета е бил съставен от по-малко членове. В момента са 7 и това се е промени преди няколко години когато големия брат Теоген, Карл е бил починал. Това се е случило точно когато фамилията е била в изключително лошо положение и почти е щяла да изпадне от Търговската Гилдия и да загуби един от знаковите си имоти в скъпия квартал на Богенхафен. След смъртта му обаче се завърнал младия брат Йоханес от учение в Nuln, заедно с бртовчед си Гидеон. За кратко време статута на фамилията се променил и отново станали едно от най-успешните семейства, което поражда редица въпроси.

Докато Курц научава тези факти и Бром загубил поредната битка с книгите подремва в единия ъгъл на масата, Лозенщадт разговаря с майка Грета и разбира че фамилийте са големи дарители на църквата. Големия брат Теоген също е загинал от някакво заболяване, което групата решава веднага да провери като се отправят към лекарската гилдия. Срещат се с ръководителя на гилдията доктор Хайхдорн и поискваме от него информация как е вписан случая с Рихтер. Смъртта е констатирана в документа като неустановена болест. Предния ръководител Фьорн бил напуснал преди някакво време след нервен срив. След бърза проверка на случая с големия брат Теоген се разбира, че той също е починал от същата неустановена болест. Трети случай също така изниква от архивите на слуга от дома на Теоген - Ханс Вегел който е починал от същата болест. Оставил е деца и съпруга Рита в Ямата. Паника и страх се разстила в атмосферата сред приключенците и главния доктор. Дали заради зелената луна която вече е излезнала и опитва да нахлуе с токсичните си лъчи в умовете на обикновенните хора. Ардум умно се досеща и затваря кепенците на прозорците а доктора смразен от страх предлага на групата да нощуват в гилдията заедно. През нощта докато Бром е на вахта шум събужда любопитството му и поглежда навън. Група от 7-9 души с осветени от Морслиб изкривени лица, посочват към нас и изчезват из тъмните улички на Богенхафен. На следващия ден доктор Хайдхорн заявява, че излиза в постоянен отпуск и напуска града - умно, не случайно е станал доктор. За разлика от него групата решава да посети вдовицата на Ханс Вегел. Успяват да я намерят в Ямата и след като им дожалява за нея и децата и й оставят 2 сребърника тя се отпуска и им разказва, че според мъжа й къщата е била гнездо на опасни хора ("…гнездо на Хаоса!"). Според него Карл е бил убит от брат си и братовчед си. Тъй като е бил личния слуга на Карл братята най-вероятно са решили да се застраховат и да отстранят и него. Рита помни колко добър и честен бил Карл и отпраща групата да не донесат още беди на бедното семейство. Пред групата остава въпроса какво да правят сега. Дали да последват инстинктите си и да проучат по-отблизо семейство Теоген или да се върнат крачка назад и да проверят каква е връзката на Щайнхагер с демоничното присъствие в подземията? Драматичен избор предстои за тях и ако се вълнувате какво ги очаква не забравяйте да вземете следващия брой на Bogenhafen Bulletin следващия Четвъртък!

Bögenhafen Bullentin issue 727

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 08 - Търкане на кръчмарски столове основно

 

Автор е Сънчо -  26.06.24

 

Тръгнахме си от мрачното кметство, вън бе още рано, но това явно не спираше пророците да са излезли от техните дупки. Един такъв се беше възкачил на едно по по високо място и плашеше хората с неговите истории. Как звездата, която символизира Хаоса, ще унищожи света. Как Цинтч ( един от боговете на хаоса, на измамата) ще завладее всичко. Седмината щели да доведат този край, когато станели 9…и други такива глупости. Но винаги има хора, които им се връзват и около него вече се събираха хора. Това което ме накара дори на мен да ми се изправи брадата, беше като минахме покрай него. Посочи с пръст към Бен и закрещя как “ носел ръката на хаоса и всички покрай него ще умрат”. Решихме да продължим с нашето разследване, но ни трябваше информация, а кой знае най много за всичко в града, контрабандисти. В търсенето на трикракия гоблин, моите спътници се бяха натъкнали на тях в каналите. Лордчето успя да си спомни пътя добре , дори и отгоре и стигнахме до една странноприемница. Точно каквото ми трябваше, вече бях пресъхнал от толкова ходене. Влязохме и разбрахме че са ни познали веднага и не бяха много щастливи от този факт., но като сложихме малки пари на тезгяха и всички се успокоиха. Решихме да ги наемем, за да намерят девойката, която докарахме до града и избяга в гората, след като освободи от затвора мъжа/брат си. Приеха задачата и ни казаха да се върнем утре. Ние останахме, за по още една халба и си поприказвахме с тях. Станахме си приятели и ни довериха, че последните 6 месеца от офисите на Щайнхагер имало голямо движение към каналите, а видиш ли ти, те били и точно над мястото с демона. 300 елфи, тая работа почва да намирисва все повече и повече. На тръгване се здрависахме с него и забелязахме татус на ключ, който някой се сети че символизира Риналд, организация занимаваща се с кражби, следене и други не много легални неща. Каспар ги попита нещо на изпровядък и разбрахме, че нас също ни следят. Решихме да се отправим към офисите на Щайнхагер. По пътя минахме покрай доковете и станахме свидетели на ваденето на труп от реката. Беше нашия приятел Антон, пияницата от склада, който посетихме предната вечер. Гърлото му беше откъснато като на джуджето, от предния ден. Решихме да се опитаме да разберем кой ни следи. Каспар се шмугна в една уличка, а ние се отправихме към феста. Седнахме в една шатра с по един ейл и го изчакахме там. След малко седна при нас и каза, че ни следи едно младо момче, което седеше на една съседна маса. Измислихме план как да го сгащим и разпитаме. Лордчето направи сцена, как не е доволен от Каспар и докато всички погледи бяха отправени към тях, ние с брат ми сгащихме момчето и го измъкнахме навън до едни храсти. Другите дойдоха след малко, но малко прекалихме със стряскането. Младока само дето не се насра в гащите, но поне измъкнахме информация ,че неговия бригарих го е пратил от гилдията на докерите, Гърни. Пуснахме го да си ходи и му казахме да се изнася от града, защото с който и да си поприказваме, след това нещо му се случва. Ставаше късно, а Морслиб вече се показваше, още по голям от снощи. Решихме да приключваме за днес и се отправихме към баржата. Зелената луна като, че ли ни преследваше, беше във всяка локва и отражение на прозорец. На баржата ни посрещнаха с малко винце, затворихме всички кепенци и след малко си легнахме. Този път обаче не повторихме старата си грешка и имахме вахта. Докато беше моята смяна успях да чуя някакво скърцане на гредите над нас, събудих останалите и се втурнахме на палубата. Морслиб ни заслепи и успяхме да видим само как нещо голямо скочи и избяга в града. Останалата част от нощта не успях да спя добре.

 На другия ден отидохме да си съберем информацията. Казаха ни, че са намерили следните й, но са ги изгубили по някое време, а на тяхно място са се появили следи на два огромни вълка. Казаха ни още, че са ни вдигнали сериозно мерника и е добре да го оправим това скоро. Срещу 1-на златна, се споразумяхме и изтърчаха да уредят среща с преследвачите ни. Но направиха една голяма грешка, оставиха джуджета зад бара. Напълних по 5 ейла за мен и брат ми и започнахме. Наливайки за вторив рунд, те се върнаха, явно се бяха усетили, че ще пресушим всичко. Бяха уредили и среща в Златната пъстърва с Фредерих Магириус по пладне. Запътихме се натам като му дойде времето. Мястото се оказа като за доста заможни, но като съобщихме кой ни чака и ни пуснаха. Самия Фредерих беше много наконтен, но ни нагости добре с тристепенно меню. Само това префърцунено вино, като за елфи не ми допадна, но пак е по добро от вода. Докато хапвахме, разбхаме, че се готви нещо голямо и ще е готово след няколко дни, точно когато луната е в пика си. Също така спомена, че магистрите са 7, точно като в предсказанието на Пророка от предния ден. Накрая ни каза да спрем с разследването си и ни даде остатъка от парите, заради които това изначално се случи. На изпровядък Каспър тайно му направи знака, който бяхме научили от сектата на пурпурната ръка и видяхме как той се стъписа, ясно беше че го е разбрал. 

  Взехме си парите, но тука има нещо много гнило в този град. Сега се чудим дали да се измъкваме от пожара, който се задава или да видим дали може да влезем в него и да излезем поне с някаква останала неопърлена брада.

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 07 - Fantasy bureaucracy simulator

 

Много освежаващо ми дойде след десет години неуморно писане на блога да си почина малко и другите умели словоплетци да понапишат някой друг пост. Сега отново сядам да напиша приключенията на групата ни от Стария Свят на Уорхамър, а самата група вече дори си има име – „Групата на трикракия гоблин“.

След като се намаахме с Манджи-пианджи и Стоян ни хайпна как това е най-добрият адвенчър евър, започнахме игра. Отне малко време да се сетим как точно сме достигнали до Фон Линц бивеца на екзотични животни и допуснахме, че предният път, когато Каспар пусна слух относно животното, което е убило Адолфус (ловеца), то някой беше казал, че чат пат се мяркат странни животни из града, а пък въпросният Фон Линц ги лови. Но в самата сесия така и не стигнахме до него и ето защо.

Съставът беше пълен освен Емо и поради тази причина Барон фон Лозенщадт бе повален от коварно разстройство и прекара деня на баржата. Също важен детайл беше, че предната вечер е имало пълна зелена луна (Morrslieb). Това е луната на Хаоса и когато тя е пълна, умните хора си седят вкъщи.

Не така се развиха за нас нещата. След като съдия Рихтер ни даде бележката, с която да си вземем седемте златни корони, се запътихме към кметството. Там имаше някакъв чиновник, който прочете, това което му носим, отиде в някаква стаичка и след малко се върна с кесия. Отворихме да видим и имаше само две корони. Защо се поинтересувахме ние и се оказа, че според „информацията на градския съвет“ всъщност ние не сме успяли да намерим гоблина, тъй като той е бил открит премазан от тежък сандък в склад номер 3 на Щайнхагер на доковете. Опитахме се да разберем защо информацията се различава, но не можахме да добием представа откъде точно произтича тяхната информация. Все пак, чиновникът ни даде възможност да напишем възражение и ние го написахме и входирахме. (Ние се придължахме към нашата официална версия, че е намерен в канала, изяден от гигантски плъх. За демона естествено, че си мълчим).

Следващата ни стъпка бе да съберем малко инфо на Шафенфест. Франц Рюте се пласира най-добре след местните и се запозна с мебелиста Вен Бехтер, който му разказа за устройството на градския съвет. Има 15 места, което се излъчват от всички гилдии, но най-влиятелна е търговската гилдия. Председател на съвета е председателят на търговската гилдия Фридрих Магериус. Той е от малка фамилия, но изглежда е доста популярен и уважаван. Другите 4 големи фамилии в търговската гилдия и съответно съвета са Хаген, Рукбродер, Теоген и Щайнхагер. Последните са двама братя, по-големият се казва Франц. Ето, че намерихме и кой е мистериозният FS, чиято кърпичка намерихме в каналите при демона. Самите Щайнхагер основно търгуват с джуджетата.

Решихме да наминем и през нашия благодетел съдия Рихтер, но там намерихме само друг много възрастен съдия Горвинц. Той ни каза, че са го извикали защото на хер Рихтер му е станало лошо и се прибрал вкъщи. Научихме, че живее в малко апартаментче над кмеството.

В това време разпитахме единият от двамата стражари пред тентата на съдията, който беше младо момче и ни разказа нещо много странно. По-рано капитанът на стражата Гьотрен минал отсам, разговарял нещо със съдията, навел се над него, ухилил му се зловещо и съдията след това пребледнял и не след дълго си тръгнал. На младият страж му се сторило много странно, че капитанът се ухилил, тъй като той никога не се смеел и винаги бил крайно сериозен и делови.

Отидохме при съдия Рихтер и ни посрещна Гърти – неговата застаряваща прислужница. Тя беше скептична към нас, но ние я убедихме, че Франц е опитен знахар и тя ни пусна. На влизане се засякохме с излизащия доктор Хохреген (шеф на гилдията на лечителите), той беше крайно объркан и каза, че такава болест не е виждал и отивал в кабинета си да чете дебелите книги. Каспар заподозря измама и го проследи, а другите се качиха при съдията. В крайна сметка се оказа, че докторът не излъга и отиде в гилдията на лечителите.

Хер Рихтер беше тежко болен – опулени и подути червени очи, огромен лилав език, и лилаво петно на едната ръка, сякаш нещо го е пипнало там. Тук се появи предположението, че капитанът на стражата всъщност е бил допелгангер от хаоса, който се е представил за капитана и е докоснал някак си съдията по ръката. Относно лечението на съдията имаше мнения – Бром предложи да ампутираме (със секирата), но не му стигна зар, а Рюте знаеше, че няма какво да се направи и забърка плацебо мехлемче, най-вече за да успокои паникьосаната прислужница.

Върнахме се до съдийската тента и младият стражар ни каза, че „капитанът“ наистина е докоснал съдия Рихтер по същото място на ръката. Отидохме при капитан Гьотрин, той наистина беше сериозен и тегав човек. Разбира се, оказа се, че не е напускал казармата, но пък за награда ни сложи забрана за напускане на Бьогенхафен за три дни, докато органите на реда разследват случая.

Настане вечер, Morrslieb изгрее, зелена светлина обсипе свода небесен. Ние отиваме към склада на Щайнхагер, където ужким е било лобното място на клетия гоблин. Там разговаряхме с Антон – пияната охрана, който каза, че „аз го пребих гоблина“, което очевидно не беше ясно. Дадохме му да пие и той се кротна и заспа, оставяйки склада на наше разположение. Имаше сандъци с руда и други товари, но стана ясно, че гоблин тук не е имало никога.

Решихме да пренощуваме при съдията, защото се опасявахме, че ще се превърне в нещо страшно и ще изяде клетата прислужница. Под лъчите на зелената луна крачихме из празните улици на града, а луната сякаш ни се смееше…

Съдията беше се влошил, малко му дръпнахме перденцета, за да намалим зелената светлина и той сякаш се подобри, но през нощта изведнъж бе разтресен от конвулсии и в крайна сметка хвърли топа.

На другия ден дойдоха от църквата на Морр да го приберат, а ние отидохме до кметството да видим какво е станало с нашето възражение. Там седеше същият чиновник, който обаче тупаше топката, говореше как било входирано възражението, и като цяло се правеше, че не ни познава. Оказа се, обаче, че всъщност можем да говорим със съвета и ни поканиха в кабинета на съветник Теоген. Вътре беше мрачно, самият съветник беше възрастен и едър бледен мъж, който се усмихваше с дълги кучешки зъби и пиеше рубиненочервена гъста виноподобна течност. Това бяха достатъчно доказателства, за да се досетим, че е вампир.

Теоген беше доста любезен с нас, написа ни препоръка за среща с Франц Щайнхагер. След това като цяло смени тона и каза, щял да предложи нашата версия да бъде разгледана на градския съвет. А сетне съвсем смени тона и каза, че всъщност, ако било за парите, можело лесно да се уредят нещата и да забравим за случая.

С това и приключихме, след което се посмяхме, че тия за 5 корони, сега ще им се разплете цялата схема.

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 06 - Descent into the sewers

 

автор е Венци

На празника на труда се събрахме в кръщелното място на капитализма – офиса на БЛО, за да накараме героите ни от Warhammer да се потрудят и поизпотят, а при лош зар и да умрат (за радост на всички последното не се случи). Събудихме се в каютите си, а стражата вече ни чакаше нетърпеливо. Преди да успеем да закусим бяхме настоятелно подканени да влизаме в каналите, за да търсим избягалия трикрак гоблин. Дитрих развърза кесията и закупи провизии, необходими ни за експедицията в каналите – масло за фенера, факли, тебешир и кози крак (щанга), а след настояване от Франц Рюте на стражата й се откъсна от сърцето една факла.

Стражата ни отведе до Алтен Ринг, къде отвори един от малкото шахти на канализацията, през които можеше да се стигне до тунелите долу. Връчиха ни стълба с куки и ни подканиха да влизаме, въпреки ужасяващата миризма, която се носеше отвътре. Спуснахме се без особено проблеми и се ориентирахме в посоката, отчитайки от къде би трябвало да е влязъл гоблинът. Намерихме мястото, от където беше влязъл гоблинът и успяхме чрез стълбата да преминем от единия на другия „бряг“ на канала, без никой да падне в мизерията (установихме, че има голям риск от инфекция). Дитрих като че ли видя гърба не нещо в канала, но не може да установи какво точно, а никой друг не го видя. Гоблинът беше оставил кървава диря, която не представляваше трудност за нашия investigator да я проследи.

Следвайки дирята не забелязахме ято прилепи, което ни нападна изневиделица. Успяхме бързо да го прогоним и за радост никой не пострада, нито падна в канала. Стигнахме до странична дървена врата, която беше светкавично разбита от джуджето ни. В разкрилата се пред нас стая имаше трима души, седящи върху бъчви, които си говориха, множество други бъчви и сандъци, като непознатите не се притесниха видимо от нашия kick-in-the-door style. Явно бяха изпечени контрабандисти и бандити, защото изглеждаха доста опасни и се опитаха да ни подлъжат да влезем. Разбрахме се, че нямаме нищо против тях и търсим трикрак гоблин и се разминахме с този deadly encounter.

Продължихме си по пътя, като по едно време въздухът около нас избухна мощно. Установихме по пътя на логиката, че отделилия се от изпражненията метан се е концентрирал на даденото място и е бил запален от нашите факли. Освен да се надяваме да няма на друго място по пътя, няма какво да направим.

Ходейки лека полека стигнахме до един фосфоресциращ ouze, който кротко поглъщаш едно куче. Франц се опита да го прескочи, но се подхлъзна и директно се наби на ouze-а. Последва кратка схватка, в която Франц Рюте хвана лека инфекция и за малко да си замине (resolve-a го спаси), но dwarf slayer-a прегази бързо фосфоресциращото чудовище. Продължихме покрай канала и не след дълго се натъкнахме на плаващ труп на джудже, върху който имаше огромен плъх, с размерите на куче. Джуджето беше познатия ни пияница от миналия ден – Гутри и имаше разкъсни рани, които ни бяха много познати. Билкарят реши да „опитоми“ плъха и да се сдобие със спътник, но Дитрих фон Лозенщад се намеси господарски и му заповяда да остави тази торба с болести настрана.

Кървавата диря на гоблина ни отведе до голяма дървена врата с малко прозорче. Надникнахме и хвърлихме факла вътре, след което видяхме остатъците от костите на гоблина, който познахме по трикракия таз, видяхме начертана октаграма и в средата й рисунка във формата на демонска глава. Влязохме в стаята, а в другия й край намерихме бяла носна кърпичка с монограм „FS”. Изведнъж от октаграмата се надигна дим, който се оформи в огромен, триметров демон, с множество очи, обвит от розово-лилава енергия. Очевидно беше, че не може да го убием, затова решихме да влезем в разговор (ако стане). Ами стана – установихме, че някой е убил джуджето и неговата кръв е част от заклинанието за демона. Успяхме да избягаме и се качихме обратно на повърхността.

Изкъпахме се в реката и пренощувахме на баржата. Кърпичката, която взехме не е на някой благородник, а на буржоа, който познава Дитрих фон Лозенщад.

На другата сутрин установихме, че докторът с екзотичните животни е избягал и не можем да си съберем парите от него. Досетил се е, че ще разберем, че гоблинът е мутант и тогава гнева на градската стража ще се стовари върху главата му. Съдията обаче остана доволен от свършената работа и даже ни компенсира с малко жълтици отгоре.

Дитрих фон Лозенщад предположи, че кърпичката е на ловеца на екзотични животни Фон Линдз, така че той е следващият, с когото трябва да се срещнем.

 бел. Саш. - единствено Венци не е написал, че хората, които говориха с демона получиха шанс за corruption points и някой (Емо мисля) получи 2 броя. 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 05 - Schafenfest

автор е Марти

Намираме се на Шафенфест. Бром се сеща за тайния знак на пурпурната ръка. Отиваме на феста и Каспър отива на местопрестъплението да търси улики. Тръгва по каруцата която е откарала трупа. Стигаме до градската управа и с мега дедукцията разбира че каруцата е спряла за секунда и е потеглила почти веднага. Следата ни отвежда до храма на смъртта Мор. Измисляме алиби че Дитрих е бил ограбен и е наел Ардум да намери този с арбалета (Адолфос). Според монасите убиеца е мечка или планински лъв. В крайна сметка отиваме на панаира и Бром решава да се пусне на борбата. Бром печели убедително срещу сегашния шампион - Крашъра и печели 2 златни корони. Междувременно Каспър отива и пуска клюки за Адолфус. Един човек разправя че нещо от канала може да е убило Адолфос. 

Междувременно Дитрих отива да залага на рицарските боеве. На място са граф Вилхем Вон Сапугейн аристократа който държи тази територия. Дюк Леополд на Мидълленд който е на посещение.  Може да се залага при лейди Билденхофен.  След успешен гембъл Дитрих успешно предрича победителя и печели няколко златни корони. 

Сядаме да изпием по една бира и преговаряме какви са ни опцийте. След това потегляме към мястото за наказания и виждаме едно джудже –  клошар което вони отвратително и в окаяно състояние което се казва Гутри. Плащаме откупа му и Гутри ни припознава като новите му господари и много нахално се опитва да си изпроси пиячка. Изпращаме го да се почисти и приведе във вид. Но пък е запознат с каналите защото е слизал преди. 

Междувременно Дитрих отива да си събере от турнира и Билденхофен че нейните притеснения за същестовот убиец са от Зоо къта който се ръководи от някакъв доктор. Според нея там има мутанти които са забранени със закон. Хората се страхуват че могат да прихванат заразата от тях дори когато са около тях.

Разбираме къде е зоокъта и се отправяме натам. Доктора се казва Малтусиус. Дитрих вижда измежду завесите в един от фургоните трикракро зелено гоблинче, което се тресе и дърпа от веригата за която е оковано. В един момент успява да се освободи и хуква да бяга. Крашъра хваща гоблина и го връща в клетката.

След малко започва шоу програмата на зоокъта. Доктор Малтусиус презентира съществата докато неговото джудже помощник ги води на сцената. Водят първото същество което прилича на Йети – The Horrendously Hairy Horror of Honland – което обича да похапва елфическо. Следващото е огромна хрътка – Dastardly one eyed dog of Pissdorff. Следващото е The immeasurable maw of Middle Earth коет е скуич. И последното е The Ghastly three leg goblin of Griselnaught. 

Гоблина отново се освобождава след като ухапва джуджето и избяхва през една шахта. Предлагаме на доктора и появилата се стража да намерим съществото. Те ни водят в местното съдилище при магистрат Рихтер. Разпитваме доктора за мутантите и той ни казва че не трябва да се пипат с голи ръце, да не си близо до тях по време на пълнолуние, но със сигурност неговите същества не били мутанти. Имало също така амулети и предмети които предпазват от мутантите. 

В съдилището Доктора разказва че гоблина е купен от двама Бретонски рицари от племена на юг от Черния Връх. Предлага награда от 5 кралски корони. Рихтер ни предлага още 5 и след кратък пазарлък на Дитрих успяваме да се споразумеем за 7 от Доктора. Наградата ще е от цели 12 златни корони. Така приключихме сесията.   

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 04 - Умен Госпотар!

 

 07.03.24 - автор е Емо

Из мислените дневници на слугата Христо, който не е посветен в писмената реч…

Много хубаф ден. Да хубаф. Христо жиф! Велиг Госпотар! Христо прави малко мазно кафе. Христо знае Госпотар много убича. Да убича. Госпотар ни избави от слосторниците с малкия лък. Да е жиф много години! Госпотар да е здраф! Много да царува. Да царува! Да бъде Лозенщат!

Христо дочул ниските главореси и селяните какво говорят. С тях патуваме.  Намерили писмо от хубаво, да хубаво момиче. Тя  на борда дойде. Емарета! Да Емерета! Христо много харесал за Госпотар, момичето прилича на ловец. Христо дочул за писмото, че каквото момиче казва е истина. Да истина. Не било обаче спешно или важно. Христо не разбра. Селяни сложно говори.

Привечер казали достигнали Боргентхафан. Един нисак главорес каза кея Хаааген. Носел име на богад рот. Сигур са богади колкото Госпотаряд. Христо направи малко кафе. Видял момиче тича. Да тича. Към града. Христо каза да чака. Не може тича след неа с мазно кафе. После Христо вижда селянин, който може чете. Той я гони. Той няма как хване. Не пил кафе.

Най-добриат Госпотар ни води на панаира. Умен Госпотар! Велик Госпотар! Единият селянин влиза в магазин за бурени, но Госпотарят веднага го нахока! Така му се пада! Умен Госпотар! Велик Госпотар! Друг селянин се варнал. Казал, че гонил момиче до кме... кме… кмесвото. Там тя изкарала мъж. Жалко за Госпотаряд. Те бягал после към гора. Пуст селянин ги изпуснал. Той не като Госпотар. Той щял хване защото пил кафе!

Същ глупав селянин не знае къде канора на двокад. Умен Госпотар ни води. Умен Госпотар! Велик Госпотар! Тъкмо вземе Госпотар пари. Там направили капан на нас. Врати и прозорци се затворил! Много страшно. Христо веднага се скрил и затворил очи! Госпотар спаси! Лош мъж викал демони и пупулна рака! Христо чул вой. Христо отворил очи и Госпотар спасил! Лош мъж с малак арбалет! Той ни нападнал на кораб в Алтдорф. Госпотар казал, че го обил! Умен Госпотар! Да царува! Да бъде Лозенщат!

Госпотар взел малак лък. Продал и взел много пари. Христо обича пари! Христо прави много кафе! Глупав селянин похарчил за неща за бурен! Няма за малак Христо!

Върнали на панаир! Щедър господар купил ейл за селяни. Не купил за малак Христо ☹ Госпотар после грижи за Христо. Госпотар велик. Той говори с други госпотари. Говори с най-голям госпотар на Боргентхафан. Прави голям бизнис!

Голям ден. Христо вижда нова земя и грат. Прибрали се на кораб да спи. Христо прави мазно кафе за Госпотарят. Госпотар обича! Умен Госпотар! Велик Госпотар!

Да бъде Лозенщат!

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 03 - Засади в мрака

 22.02.24 - автор е Сънчо

Събрахме се отново на уреченото място. Храната малко ни забави, но и без това щяхме да започваме по късно. Венци бе предприел друго пътешествие, така че играехме без него. Емо също успя да се включи към края, но добре се получи с неговия герой. И така…

След сбиването в кръчмата, Йозев сметна за разумно да потеглим малко по-рано от предвиденото. Малко ме бяха вбесили тези благородници, но нашия приятел май беше прав, бързо избутахме баржата и се спуснахме по канала. Докато се отдалечавахме от Алтдорф, забелязахме един колосален кораб. Йозев , каза че бил Имперски, събирал над 1000 души (мистерията за това как такъв кораб остава на повърхността ми убягва). Каза ни, че след като стигнем Вайсбрук и натовари вълната, ще продължи към Бьогенхафен на Шафелфест. Грандиозен град и можело да има работа като за нас. Това доста ни устройваше, защото човека, който беше дошъл с брат ми имал там да взима някакво имане, със сигурност ще му трябва защита като го гледам каква си е вейка, като Дух, ха, а каква по добра защита от 2-е опитни джуджета. Сетихме се да разпитаме Йозев за символа с ръката, който беше татуиран на телата на простреляните, но не знаеше нищо повече от това което аз подозирах. Помня че в едни книги, когато търсех информация за един влязъл в култ, бях попаднал на подобни символи, нещо с Демонските богове бе свързано. (тези хора само се забъркват в това където не им е работа, направо плюят върху името на Гримнир, а той си даде живота, за да избави света от Демоните). Вечерта мина добре, изпихме това което ни се полагаше и за което онези благородници бяха така добри да заплатят с няколко зъба. 

Сутринта чухме някакъв тропот покрай баржат и оу каква глупост направихме, показахме се ние, вместо да пратим някой от хората на Йозев. Излизайки на палубата видяхме конната милиция, патрулираща по пътя покрай канала и взе да ни разпитва дали знаем нещо за случките от вчера. Добре, че се сетихме да викнем Йозев, те си се познаваха и разбраха, бързо ни оставиха и продължихме.

Следващите дни минаха спокойно, помогнахме с каквото можем, че от бързане не бяхме взели достатъчно храна и трябваше някак да си изкараме прехраната. Стигнахме “Обърнатата баржа”, държеше я стар приятел на Йозев, където презаредихме с провизии и на следващия ден продължихме.

След още 3-и дена по вода стигнахме Вайсбург. Още със слизането видяхме онзи с арбалета, който се беше движел с онези простреляните със символа. Проследихме го до една кръчма, където ни се измъкна. Останахме малко да разпитаме и да си утолим жаждата, когато забелязахме един да ни оглежда излизайки от кръчмата. Нюхът ми(а може и на Каспар да е бил) ми каза, че трябва да го проследим. Станахме и след него. Спря се в една уличка, където наблюдаваше нашата баржа. Каспар реши да се промъкне до него, ние след малко го последвахме, ама никога това не ни е било силната страна и той се усети, но Каспар вече беше там и му опря ножката си до гърлото (бива си го това момче). Разпитахме го мило какво дири там, веднага ни каза, че са му платили да гледа какво се случва на баржата и че там имало ейл, каза ни и къде да намерим неговия работодател, който се оказа и точно човека с Арбалета, а именно в “Тромпета”. Пуснахме мишката и тръгнахме към Тромпета. Видяхме го на една масичка там и седнахме да си поговорим. Оказа се баунти хънтър, който само ни лъжеше, доста неуспешно, изглеждаше че е след Каспър. Не искахме пак да си навличаме проблеми и го оставихме. Разгледахме из града за работа, но беше твърде малко градчето и се върнахме на баржата, където нашия приятел бе решил да взема още пътници, някакво лордче или какъвто там се води. Йозев му даде каютата си, това си е негово решение, поне му измъкна още пари за това. Много нахакан, даже си имаше слуга. Щял да пътува и той за феста и му се развалила каретата. Оставихме го преди да ме е издразнил много, можеше все пак да ни е от полза да си имаме някой с титла и да не ни закачат толкова.

… не би, пак си имахме проблеми на вечерта. Някой беше запалил нещо и всичко в баржата беше задимено, като излязохме вън ни чакаха нашия приятел с Арбалета, мишката и още 2-ама, както и една кофа с нещо запалимо, която веднага се изля върху нас. Каспар веднага скочи на хънтъра,  брат ми целия в пламъци скочи във водата, а аз останах да се оправям с 3-имата. След малко и лордчето, бързо реагира и накара слугата си да хвърли едно въже, за да се измъкне по лесно брат ми и скочи да помогне на Каспар… на Каспар, ба, аз се биех с 3-има, не че не ги удържах, ама все пак. След като брат ми се изкачи обратно на баржата, видяха бързо какво е да си имаш работа с 2-е джудженки. Хънтъра като видя, че се справихме с тях и си плю на петите, лордчето (Фон мон кекавия), не успя да го спре да се измъкне, а Каспар го бяха зашеметили, но поне го забаламосваха по време на битката, за да не ни простреля в гръб.

Ще му дам шанс на лордчето, все пак помогна, а не избяга (или не лежеше за пореден ден в повръщайки в каютата си като други).