СбС 22: Преди портите на Baldur's Gate

    Разказва Давен (Март)     

  Какво се случи в последния епизод на групата приключенци от Уотърдиип? Дали успяха да преодолеят своите различия помежду си с казуса на мистериозния буркан ? Дали успяха да разгадаят ролята на Фиренгъл и неговите мистериозни появявания? Дали стигнаха най-после в Балдърс Гейт и сложиха край на "Слепия Пророк" ? Очавайте отговора веднага след дузпата за Бразилия в "Ролевите Хроники от Младост".

 Групата се събуди в близост до притеснително тихата гора на Драгънспиър Касъл. Мълчание бе обзело и приключенците, дали притеснени или гузни от вчерашните събития около Норвалд и неговия буркан. Никой от геройте не посмя сериозно да повдигне въпроса и се взе решение да се продължи към Балдърс Гейт, а недоверчиви мисли и подозрения бяха обгърнали групата, както млад илитид своята крехка жертва.

 Наближавайки Тролбарк Форест групата се натъкна на два заседнали фургона, препречели пътя. Макар привидната засада да бе очевидна, крехката девойка която бе окована за една от колите разми предпазливостта на Давен, които се завтече на помощ. Когато посегна да я осводи, ловката девойка успя да заключи метална пранга за ръката на рицаря и той остана обездвижен за една не много дълга верига, която ограничаваше хода му. В този момент се разкриха и нападатели : два трола и техния лидер трол с гигантски меч (бел. Стоян – War Troll- CR12), който се оказа изключително силен и издръжлив, както на стомана така и на магия. Разпознавайки най-голяма заплаха в лицето на Норвалд, той атакува мигновенно крехкия магьосник, които почти бе повален  с  1 удар. Джери и Глим в този момент се сражаваха с двата трола, а Саут извърши страхотно акробатично спасяване на Норвалд, след като се претъркули и успя да го издърпа под една от колите. Давен също така бе успял да се доближи и да излекува клетия заклинател от атаката на чудовището. Вече вън от опасност магьосника се издигна божествено над бойното поле и започна да обсипва с киселинни атаки враговете си. Боят бе продължителен и почти фатален за групата и след голям брой рундове, подкрепени от едно щастливо спъване на Трола от веригата на Давен, безброй лекуващи магии на Михаил, съществото виждайки своето поражение се втурна към горите и избяга оставяйки кървави дири след себе си.

След тежката битка, момичето бе освободено и след като се разбра, че тя е една нещастна пленничка и примамка за кръвожадните троли героите смело предложиха да я ескортират в безопасност до Балдърс Гейт. Момичето щастливо от развилите се обстоятелства се отпусна и започна да играе своята хитра женска игра със сърцата на Джери и Норвалд.

Най-накрая групата стигна и първата ферма от границите на Балдърс Гейт. Бяха посрещнати топло от домакина, които ги нахрани и подслони за ноща. Вечерта мина спокойно и единствено Джери обърна внимание на бухала който ги наблюдаваше (бел. Стоян - евала за наблюдателността) . Малко след като всички заспаха, той стана, излезна  се обърна директно към него с името на Фиренгъл. Друида се преобрази  и успя да убеди младия монах, че ги наблюдава само и единствено защото е загрижен за тяхната безопасност.

Когато денят настъпи и приключенците потеглиха отново на път в далечината видяха две групи от хора, които се караха помежду си, едните с горящ юмрук на броните, а другите със шарени потурести гащи...

Аз бях лично малко изморен, дали от жегата или киното преди това незнам, но си взимам бележка да не правя такива неща преди сесия занапред.  Това и бе причината да  не роулплейвам достатъчно макар, че след такава игра миналия път се очакваше да направим нещо. Битката беше страхотна и като цяло се получи добре. Надявам се следващия път да е по-скоро и да сме по-голяма  група, за да не губим тренинг.

СбС 21: Буркани и замъци

Ето, че проведохме и рекордната 21-ва сесия от уотърдийпската кампания, този път в модерното предградие, обградени от нестихващи талази жадни комари и дайър кучето на Марто.

Играха всички с изключение на Венци. След доста лиготене започнахме играта, където приключи миналия път, а именно в малката горичка близо до Dragonspear Castle. Докато героите си готвеха вечеря, изневиделица отнякъде се появи и Норвалд (Владо), който след епизода с революцията, беше изчезнал. Магьосникът беше очевидно понабит, но иначе изглеждаше нормално, с изключение на това, че носеше със себе си буркан пълен със странна течност и, с който не искаше при никакви обстоятелства да се раздели. Логично, това се видя странно на всички, но Норвалд страдаше от (действителна) загуба на паметта и не помнеше откъде го е взел.

Вечерта, докато Глим (Сашо) пазеше (параноята от буркана на Владо тепърва набираше скорост), видя, че Норвалд се мята в съня си, докато бурканът свети в ярко синьо. Глим събуди крадеца Саут и двамата заедно опитаха да сменят буркана с друг предмет а ла „Похитителите на изчезналия кивот“. Опитът беше неуспешен, Норвалд се събуди и се разсърди. Друг интересен ефект от буркана беше, че на радара на Норвалд цялата група излизаше evil.

На другия ден приключенците решиха все пак да експлорват замъка и си припомниха, че в двора шета горгона. Със силен чек от страна на Владо разбрахме какви са слабостите и и успяхме да се подготвим доста добре. Битката не беше трудна и експлорването на двора на замъка продължи. Иван успя да намери изоставен храм на Илматер пълен с призраци, които искаха да го убедят, че страданието и отнемането на някои важни телесни части са от особено значение за битката срещу злото, но нашите герои настояваха, че е по-оферта лошите копелета да си изгубят ръцете. До консенсус не се стигаше, но Норвалд успя с ловка илюзия да разгони духовете.

(Бел. Саш. Сещам се и че имаше прясно нарязани ръце от хора в храма на Илматер, но за това по-късно)

По-натам в двора на замъка Саут успя да открие някакво тайно подземие (или както казват француците – донжон) и започнахме да го експлорваме. Стигнахме точно до първата стая, където намерихме няколко спални чувала и в една кошница (с капан) имаше три манерки със странни символи, както и парче бивна със същите символи (от Underdark същество).

(Бел. Саш. Мисля си дали има връзка между ръцете в храма на Илматер и тези чували. Може би те принадлежат на приключенци като нас?)

И тогава, точно в този момент, нещата почнаха лека полека да излизат извън контрол. Джери се опита да дисармне Норвалд и да му вземе буркана. Оказа се, че от буркана излизат светкавици по всеки, който го докосне. Саут геройски му набиваше тупаници с адамантиевия кинжал на Глим, Джери държеше Норвалд и Давен (Марто, който реши, че това не е правилно и скочи да защитава Владо), а Глим се опита да чете мисли, като интересното беше, че от буркана също излизаха някакви смътни емоции.

В крайна сметка, бурканът беше разбит на парченца, огромна експлозия заслепи всички и...Норвалд го нямаше. Разрази се огромен скандал, в който убеждахавме героя на Марто, че това всъщност не е бил Норвалд, а нещо друго. В крайна сметка Венци пусна един скрай и се оказа, че Владо е в горичката, където започнахме. Отидохме и се оказа, че за него се грижи местният друид, с когото вече се познаваме (забравих му името). Всичко беше наред, Владо отиде да си вземе екипировката, отвори торбата, където беше тя и там откри...нов буркан.

Тъм дъм дъм....

С две думи – средно качество сесия, имаше добри включвания, особено ми е интересно как ще ролплейваме срива в партито. Доверието в Саут е общо взето доста ниско, ако беше действал сам без помощта на другите, щеше да изяде шамарите най-вероятно :)

Казвайте и вие какви са ви впечатленията :)

СбС 20: Пътят към Baldur's Gate

(от Иван)

                                                       (по искане на автора - косплейка)

След почти четири месеца пауза най-накрая дойде време отново да се съберем и да покажем на дзверовете от Фаерун и кучките, че още ни бива. Събрахме се в апартамента на Овчо поле, станал средище на демонични ритуали на нърдското ни братство от Младост и други квартали на София :)

За целта се срещнахме към 6 часа с Марто и Жоро за да „напазарим”, а впоследствие се присъедини и Стоян. Сесията започна почти мигновенно и към 7ч. вече започнахме да си припомняме какво остана да се оправя след провала на нашата неуспешна революция в миналата сесия. Естествено Стоян не се върза на опитите ни да го излъжем, че сме с екипирвката си и връщането и се превърна в първостепенната задача на партито. Владо, който беше надеждата за лесно връщане на нещата, с помощта на магия, така и не се появи.

 Първо бяхме изведени от стражата извън Дагърфорт и захвърлени насред пътя като мръсни псета. За щастие скоро срещнахме пътуващ сам старец, който се казваше Фиренгъл. Той ни предложи да го придружим до къщата му в блатата, където по-кътсно предложи да ни помогне за връщането на гиъра. Марто съзря в това конспирация и до последно вярваше, че милият старец е психопат, който ще ни изкорми и изяде. Пред къщата на дядото стоеше крокодил-пазач, дълъг 3 метра, който се втурна да посрещне стопанина си, сякаш вижда плячка. Животното не ни нападна, а в дома на стареца, бяхме нагостени и сключихме сделка – ако дядото ни помогне да си вземем нещата, ние ще го отървем от зла сила покваряща създанията в блатото.

Помощта се изразяваше в отвара за невидимост, тръбичка с 2 упойващи стрели и въже с кука. Под прикритието на нощта двамата с Жоро лесно се промъкнахме до замъка, а Марто лазеше за да не бъде забелязан. Ловкият Джери лесно изкачи стената на кулата на замъка, където се намираше екипировката ни, докато Саут, който нямаше клаймб, стоеше долу и чакаше да му бъде пуснато въже. На върха на кулата имаше патрул от 4-5 стражи, който бяха с фул-плейт и шанса за пропуск при атака с тръбата и упойващите стрелички, беше прекалено висок. Поради това, Жоро реши да преспи един, останал сам страж, с тъч атака, а Саут Пепелянката се дегизира.

Атаката беше успешна и скоро се озовах в дрехите и бронята на пазача. За съжаление, при 15% шанс някой да забележи липсата на пазача, Стоян хвърли успешен зар и скоро имахме компания. Двамата с Жоро обаче се скрихме в малка тъмна стая, до която се стига по стълба от върха на кулата и благодарение на добрия ми блъф скоро убедих другия пазач, че просто става дума за падане и няма причина за безпокойство. От стаята лесно стигнахме до вито стълбище, което свършваше пред вратата на склада, където бяха и нашите вещи. На входа обаче имаше двама пазачи, който си говореха. Саут се промъкна покрай тях, правейки се на прозяващ се техен колега на смяна и благодарение на добрия блъф номера мина.

 За беда в склада нямаше как да бъде взета екипировката без привличането на допълнително внимание и се наложи да се бием. Благодарение на добри зарове и последната останала приспиваща стреличка,  двамата с Джери, приспахме всички пазачи, а екипировката беше намерена. Стоян реши да ни подстриже леко и Саут се оказа без рапира, а Марто без магически предмет, който му дава кръв, както и без никакви пари. Крадците (т.е. ние) оставиха амулет на Елдар Велунтра сред ограбените сандъци и припадналите стражи, за объркване на противника.

Последва бягство през върха на кулата и нашата мисия стил „командос” бе успешно изпълнена. Следващата ни задача беше като едни истински Ланистъри да си платим дълговете- т.е. трябваше да убием съществото, за което се споразумяхме със стареца, срещу помощта му. Дзвера се оказа коруптнат Ент, който изяде доста бой и накрая експлоадира в отровен облак. Нищо сериозно за нашето парти.

 И така, най-сетне тръгнахме към Балдурс Гейт, но по пътя скоро осъзнахме, че някой ни наблюдава. Нашата опашка се оказа отряд от горски елфи, които охраняваха пътя и общо взето се оказаха добра компания за вечерта. Саут успя да налази една от остроухите хубавици, за което получи бонус-опит, а другите членове на групата седяха около огъня и си ги мереха с водача на групата (елф-друид на име Бехост), кой колко орки е избил.  Беше разказана и подробната история на близкия замък Dragonspear.

На другата сутрин и последно за вечерта потеглихме към руините на замъка Драгънспиър, който е бил дом на богат маг и неговия меден дракон. За нещастие зла сила го беше нападнала и така и не се знае дали магът е жив или не, а драконът му може би е превърнат в скелетън дракон. Групата бе привлечена от легендите за скрити богатства, обаче по пътя бяха нападнахи от 6 вълчища, които бяха посечени от мощта на тяхната стомана и юмруци. Когато най-накрая стигнахме руините там отново имаше инкаунтър – горгона, която обаче не усети промъкващия се наблизо Саут, който тръгна напред пред групата за да разузнае. Тъй като битката щеше да е дълга, а вече беше късно, тук сложихме точка, с уговорката ако можем да играем по-често, дори и в силно намален състав.

СбС 19: Сесията на противоречията

Деветнайстата поредна сесия от кампанията СбС се проведе на нов терен – в дома на Жорката, близо до булевард „Гоце Делчев“. Събрахме се пълната група с едно важно и тежко изключение – Венци. Заредени с провизии от „Пикадили“ се впуснахме в приключенията, които само Daggerford можеше да ни предложи.

Установявайки се в уютната кръчма „Лежащият дракон“ приключенците бяха посрещнати от джуджето ханджия Алиан и неговият dire-wolf Sheeba. Пийнаха ечемичена бира и овча яхния с пюре от ряпа и се заоглеждаха са останалите посетители. Първо им направи впечатление гном (Вагенголд) с неговия полу-орк орханител Говок, в разговора с него стана ясно, че е богат местен търговец и ковчежник на организация, която се нарича „Гилдията“.  Вагенголд дори кани групата да присъстват на вечерното събиране на Гилдията...покана с тежки последствия.

Второ, на път за стаята си, групата попада на ранения трапер Верок, който е изгубил брат си при засада на Lizardfolk-ве в близкото Lizard Marsh. Верок предлага на приключенците награда, ако могат да намерят и спасят изгубеният му роднина. Задача, която веднага се понрави на по-авантюристичните. Последва спор за това дали трябва да се продължава директно към Baldur’s Gate в търсене на следата, оставена от Waterdeep-ския търговец, или пък едно забавяне за странична работа няма да навреди. След разисквания, Сашо и Владо са надвити в спора и групата се подготвя да поеме за блатата.

В самите блата, следвайки инструкциите на Верок, засадата беше бързо открита. Заради добре скритите Саут и Глим, тя не  е съвсем успешна. Битката протича с леки трудности, но специалното умение на гущера-тотемист превръща Владо в каменна статуя. След разгрома над блатните създания, от кръвта е привлечен динозавър, който обаче беше бързо посечен. Глим успява да събере ценната кожа на гигантският алигатор, воден от лизардите. Стъпките на нападателите водят до малка пещера, в която е октрит раненият брат. При завръщането приключениците бяха посрещнати като истински герой – нещо, което не продължи твърде дълго.

За да спасят Норвалд, групата продаде хубавият боздуган (+1 human bane heavy flail) с верига на гущера-тотемист на местното джудже с богата история – Дервал Ironeater,който обитава голяма къща с вкопана ковачница. Той дори го заменя за нужните за процедурата на превръщане на stone to flesh, коятп Делфлан, един от силните местни магове се съгласява да извърши. За съжаление, Владо избързва, хвърля 2 на зара си и въпреки добрите възможности умира при връщането от камък. Следва намеса на Михаил, който в местния храм на Темпус извършва raise dead.

Вместо да напусне Daggerford като група герои, приключенците отиват на съдбоносната за тях среща в Гилдията. Там, подстрекатори (главен сред които Вагенголд) разпалват тълпата да се изправи срещу Дук Пвил Daggerford – пазителят на местния замък и носещ знамето с кървавия кинжал на тъмно син фон. Мартин и Сашо излизат на сцената и подхващат бунтовните слова, докато кроят идеи как да завземат власт в Daggerford. Неустено, приключеницте (с изключение на винаги предпазливия и разсъждаващ Джери) стават част от банда, която отива с извадени мечове и факли да свали дука.

Хълмът до дебелите стени на замъка Daggerford е изкачен, но на върха му чака подготвен за битка дук с рицарите и стражата си. Революционерите са разколебани, но разгорещеният Саут предизвиква гнева на Пвил и двамата започват дуел в калния двор на замъка. Саут губи и в последния момент решава да се предаде, докато Джери се опитва да завърже отношения с Лейди Бронвин –сестрата на дука. Резлутатът обаче е един – всички са обезоръжени и тикнати в зандана на замъка, с идеята да посрещнат правосъдието. Единствено Норвалд, хитро успя да се измъкне.

Докато чакат в килията, завързани с тежки, железни пранги, Норвалд се преобрази на плъх и успя да влезне при тях. Затворниците и магът от Waterdeep решиха, че е по-безопасно първо да се опитат да се спасят чрез съда и чак, ако не успеят, да бягат от затвора. Не чакаха дълго преди да бъдат изправени пред Дука и приближените му от Daggerford – рицари, свещенници, представители на семейство Ironeater.  В тронна зала на замъка приключенците трябваше чрез убеждаване да се спасят от бесилото, това стана (основна заслуга на Глим), като признаха вината си и разчитаха на това, че всъщност младият дук е милостив (да се чете Lawful Good) и ще пощади животите им.

С добра реч, успяха да отърват и отрязването на ценен крайник, точно преди да им бъде отнета екипировката и да бъдат изгнонени на пътя към Baldur’s Gate, Алиан донесе писмо, което много заинтригува и дори притесни Пвил Daggerford. Сесията приключи, когато всички без Норвалд бяха пратени по пътя, а той самият все още не знаеше каква е съдбата на другарите му.

Като цяло сесията беше смесена, от една страна слабо и не много приятно начало. След това обаче, елементът на вземане на решение, дори самото подвеждане на групата и вкарването и в тежка ситуация вдигна напрежението и изостри интереса. Незабелязана остана и голямата победа, че всъщност роулплеят беше на доста високо ниво!

СбС 17&18: Вампирска смърт на трапезата

И двете сесии се случиха в студената, но за сметка на това удобна за провеждане на ролеви сесии кухня на адв. Бенов. Първите ни две сесии в центъра на София се оказаха наистина приятни – влкючително и носенето на гигатнска, тежка, стара пералня по стълбите на кооперация от 28-ма година.

Сесия 17 (Сашо):

За съжаление с огромно закъснение пиша спомените си от 17-тата поред уотърдийпска сесия и те, уви, не са толкова пресни, колкото би ми се искало, но разчитам на вас да коментирате всички неточности и пропуски!

Приключението започна, както често пъти се случва, в любимата „Усмивка на Тимора“, където разказахме на Ниндил, че сме прочистили имението на Чарир от гаунадурската гняз. Той, обаче, ни посрещна с новините, че неизвестни сили от високите етажи на властта са ни пуснали за издирване. Също така в приключенското парти зееше една огромна дупка породена от гибелта на героя на Марто. Тя моментално беше запълнена от новия герой на Марто, който е чиста проба танк Т-34. В сюжетно отношение, той беше приятел на харпърите и шампион на доброто в града – опитен боец с множество белези от битки (Сори, Марто, не мога да си споня името на героя ти). Групата приключенци незабавно трябваше да си плюе на петите и така се състави груба скица на бойния план. Решихме да избягаме от доковете чрез магическа лодка, която се оказа цяла яхта на руски олигарх, и да поемем на север към хана „Сините скали“, където да проверим имението на Чарир и слуховете за вампири около него. А пък после, живи здрави и до Балдурс Гейт ще го откараме.

Бяхме решили да се правим на група от благородници и охрана, които са решили да се разхождат с баржата си из морето (което беше тъпо, тъй като морето беше зимно) за пред властите. Естествено стана спречкване с охраната, но ние успяхме да си защитим good уклоните и не ги убихме, а само ги вързахме и ги взехме с нас в плен. Един от тях – младият Зак заряза всичко и се присъедини към приключенската група като куфар и пушечно месо.

По упътването, което ни беше дал Ниндил, намерихме хана (или поне каквото е останало от него) и съответно и пещерата на вампира. Там имаше кратка битка с няколко вампир споуна, които очистихме със силно положение.  Другата зала беше светилище на Тир пълно с много несметни богатства, но групата прецени, че рискът не си заслужава (а и Джери не би позволил това). Последната зала, разбира се, беше леговището на самия бос-вампир.

Тук е моментът да кажа, че това е една от най-запомнящите се битки от доста време насам и определено първата ни среща с този култов монстър ще се помни дълго. Въпреки че бяхме доста подготвени, той имаше доста изненади за нас и в крайна сметка се озовахме в една доста тъпа патова ситуация, в която ние си бяхме добре, ама пък и той си беше доста добре. Идеите на групата почнаха да се изчерпват и съвсем логично, направихме retreat и си тръгнахме от битката. Този рядък за нас фейл остави горчив вкус от сесията и като цяло общото впечатление беше като че ли за по-скоро не особено добра сесия. Мисля, че това е и причината никой да не иска да напише блог пост досега. (реално до следващата сесия която беше доста по-качествена).

С това завършвам и  предавам перото на Стоян и неговия завладяващ разказ за следващата сесия.

Сесия 18 (Стоян):

Битката с вампира от Сините камъни се проточи и доведе то това смелите приключенци да се оттеглят стратегически. Използвайки rope trick (на Норвалд) групата почина и презареди с нови сили и магии за следващия сблъсък. Изненадващо, тъкмо, когато предстоеше влизане в пещерата от гъстата мъгла излезе един от вамприските споунове, носещ покана за споделяне на трапезата с неговия кръволочещ господар. След замисляне, беше взето решение, че все пак срещата за разговор е по-добър начин за взимане на информация и шестимата се отправиха към разположената в тайна стаичка трапеза.

Бяха посрещнати от вампира, който се представи като Чарир – наследник на вече изчезналия благороднически род от Waterdeep. В хода на разговора беше споделена и научена информация за това как той самият е бил член на култа на Гаунадур и е избягал (чрез услуга от стар приятел вампир) от ориста да бъде сляп пророк чрез превръщането в жаден за кръв немъртъв. Стана ясно, че Нисела е била жена –елф, която е подмамила младия тогава благородник в култа, че Гзиракс е бил сред членовете на същата тъмна църква, както и двама младежи от Магическата академия.

След като се погрижи да разбере кой друг знае за съществуването му, Чарир задейства капана, приготвен да убие приключенците и да спре изтичането на информация към култа, че той все пак е още жив. Отрова в храна, комбинирана от отровни остриета в гърба удариха групата, но оставиха само Венци припаднал. Владо успя да се измъкне от капана, който щеше да го върже за тавана на помещението. Последвалата битка беше интересна и тактическа, бяха уточнени големите питанки от предишния сблъсък . Гадта беше танкирана от Марто (с нов герой), бита от Джери, кайтвана и т.н. - накрая вампирът бадна мъртъв в челюстите на събудения от Норвалд вълк – последва го изгаряне на анемичното северно слънце.

След претърсване на пещерата и намиране на малко количество полезни вещи, групата се подготви за път и след известно обсъждане за маршрута и начина на пътуване избра ходенето към Baldur’s Gate, през Daggerford. На слизане от скалите около Сините камъни забелязаха странна група от чернодеждни пътници, които разпъваха бивак, но имаха и Wyvern. Саут Пепелянката се промъкна и провери какво носят в багажа си, но се оказаха обикновенни селскостопански инструменти. Разговорът с тях разкри, че са от Zhentil Keep. Усещайки прикирта опасност шестимата решиха да се заловят с другата си задача и поеха пеша към Waterdeep. (бел. Саш. – написахме и Sending на Ниндил да го предупредим за опасността, както и да му напомним за съществуването си)

Предрешени, обаче, удариха на трудности при разговор с крайпътен патрул на стражата от City of Splendors, след като Саут омеша историята си и създаде подозрения. Тъй като играчите се движеха на две групи от трима, за да не привличат внимание, коагот втората група преоблечени като свещенници на Tyr пристигнаха нещата не се подобриха – въпреки опита на Михаил (Венци) да договори. След добра идея на Глим (Сашо), Саут (Иван) сплаши офицера стражник и го подкупи, за да преминат през поста. В близост до високите порти на града приключенците купиха коне и с по-бърза крачка се отправиха на юг.

След пресичанео на Zent bridge, минавайки близо до Ardeep Forest (където срещнаха прди време Глим) от мрачния лес се изсипаха стрели, които удариха конниците. Последва кратък сблъсък с горските елфически бойци, който завърши след мощен Flesh Reaper в предводителя и оттегляне на останлите. Джери догони и разпита един от елфите, които се оказаха част от Елдарт Велуунтра – след спор дали да бъде убит, елфът-расист беше приспан от монаха в групата и приключенците в галоп се отдалечиха от гората, опасявайки се от ново нападение.

Сесията приключи с пресичанеот на мост на Delimbyir river, минаването по калните улички на Daggeford и установяванетоп ред кръчмата „Лежащият дракон“. Като цяло сесията беше много приятна (за ДМ) добро количество роуплей, бързи и интересни битки, развитие в историята, мислене и участие на всички играчи.

СбС 16: Поп спатия

След  доста дълга пауза и немалко четене на историята дотук смелите уотърдийпски приключенци още веднъж се оказаха в усмивката на Тимора с дълг от 10,5 хиляди жълтици и нито капчица боен план. Доста интересно предизвикателство се очертаваше да бъде ханът "Сините скали", където групата очакваше да срещне вампири и съответно прекара известно време в подготовка. Бяха готови да тръгват, когато се оказа, че Морн чака Уотърдийп Експрес да му доставят хубавата лъскава сребърна катана, която си поръча от джуджето ковач.

Доставката щеше да отнеме един ден и групата се оказа с време, което се очертаваше да остане неоползотворено, докато не се сетиха, че има и стар имот на фамилията Чарир, който вероятно крие в себе си следи към разплитането на мистерията. Имението се оказа запуснато и след малко добре изигран от Норвалд локален гедър информейшън, групата научи, че допреди две години в него е живял Ферикс - богат търговец от Амн, но той мистериозно е изчезнал. 

Самото експлорване на къщата беше доста интересно, не бих казал, че беше зверски трудно, но пък имаше крийпинес, който ме изкефи. Важна улика, която намерихме, беше че Ферикс е търгувал с лейди Ютиос (бел.Саш. - за мен това обяснява всичко - тя го е познавала и просто го е убила и го е продоставила на нейните култисти), а в бюрото му се криеше светлият бисер на тази сесия, който ще се помни още дълго време.

Групата имаше среща с една от вечните ДнД класики - The Deck Of Many Things. Резултатите бяха вълнуващи и естествено неочаквани. Първо Глим изтегли готин айтем и един лек експириънс бууст. После Михаил изтегли карта за връщане назад във времето и 3-ти Морн настоя да изиграе 8 карти, което категорично не беше положителна идея и съответно някъде по трасето му се падна King of Clubs - the Void, която изпрати съзнанието му в далечен плейн. Михаил самоотвержено използва своята карта, за да се върне назад във времето и да предупреди другаря си, но Морн (Марто) отново тегли карти и си спечели кръвна вражда с Михаил, както и ОТНОВО The Void. След като героят на Марто изпадна в кататония, Иван го закла и вдигна ниво.

Вече без танк, групата продължи да експлорва къщата и се натъкна на двама култисти, които на всичкото отгоре имаха и един призован демон. Те набързо неутрализираха Глим заради тъп сейв, но тактическата игра на останалата част от партито спечели енкаунтъра без сериозни щети, като на всичкото отгоре имаше и страхотен завършек от страна на Владо, който телепортира демона на мястото на Глим и първият умря задушен от асасин вайн. Като цяло - доста стабилна игра.

Героите откриха, че в крайна сметка къщата си беше светилище (или сквернилище) на Гаунадуур и намерих бележка, която ги води към Амн по следите на "момичето". Можем само да се надяваме, че става дума за младата лейди Ютиос.

Накъде сега? Нека всеки да напише какво мисли, че е правилно да направим от тук насетне и следващия път направо да се впускаме в приключения без тепърва да го мислим. Дали ще газим вампири в хан "Сините скали"? Или ще предприемем опасно пътуване към Амн? Как мислите?

СбС 15: Нови следи

(by Владо) 

Както често се случва, сесията започна в Timora’s Blessing. Този път на по ейл бяха седнали пажове на благородници, гостуващи на лорд Викар. Саут и Морн решиха да ги проследят, за да видят дали ще могат да припечелят нещо от благородничекстата визита в града. Така двамата герои стигнаха до имението на благородника, а Саут успя да проникне в него. Морн беше спрян от стражите и се наложи на изчака отвън. Въпреки поредицата от майсторски промъквания и изпита отвара за невидимост, Саут не откри нищо ценно, а в последствие беше разкрит. Наложи се да избяга и да се присъедини към Морн. (Тук Морн май нокаутира единия страж, Марто напиши каквото си спомняш)

През това време Норвалд и Глим посетиха магическия университет в Waterdeep. Там се срещнаха с познат от следването на Норвалд магьосник - Белвир. Той ги насочи към малко странен, но иначе добре запознат с The Far Realm свой колега на име Гзирак. Гзирак се оказа доста creepy маг, за който времевото измерение е малко размито. (Сашко спомняш ли си някакви детайли от срещата). Потвърди, че черната слуз, завладяваща съзнания, е от The Far Realm. Гзирак обясни, че съществува култ към Гаунадур, който вече не е част от джуджеския пантеон. Похвали се, че даже е автор на книга, проследяваща историята на култа. Срещата приключи след като Гзирак подаде листче, на което беше написано “чарир”.

Малко след това, Норвалд и Глим потърсиха Аднал - учителя на Норвалд. След като му показаха “Book of Vile Darkness” той прибра книгата по най-бързия начин и стана неразговорлив. Тази среща не беше така плодотворна, затова дуото реши да потърси книгата на Гзирак в библиотеката.

Денят приключи в Timora’s Blessing, където групата се събра. Чуха се странни звуци от етажа със спалните помещения. Героите се качиха предпазливо по стълбите и завариха чудовище (Стойо тук си ти) убило един от помощниците на Трах. То се оказа лесен противник за “нацепените батки” и беше отстранено за няколко рунда.

На следващата сутрин, групата се видя с Ниндил, който сподели, че на две места в Waterdeep е имало инциденти - Dockwad и Seaward. Следите сочели, че е замесен култа на Гаунадур. Глим помоли Ниндил за помощ за закупуването на специален лък. След отказ, се заформи облог, че Глим е толкова ловък с лъка, че може да прекара стрела през обицата на носа на Ниндил. За жалост обаче Глим се провали два пъти подред, в резултат на което групата задлъжня с 40k златни монети.

След статистически малко вероятния, но иначе доста скъпо струващ неуспех, приключенците посетиха храма на Тир. Джери потърси главния монах, но се оказа, че той е заминал за една седмица след като е бил спешно повикан. Чрез sending Джери изпрати съобщение на монаха и получи следния отговор: “За черир погледни на олтара вдясно”. На олтара пишеше, че храмът е изграден с помощта на семейство Черир, като се споменаваха и семейства Меркат и Дереф. Установи се, че Черир са изчезнали преди 50 години. Един от имотите им се намира в Waterdeep, но е бил продаден, а друг се намира край изгорелия хан “Сините скали”, за който се говори се е обитаван от вампири.

По-късно Норвалд разчете част от книгата на Гзирак. От нея стана ясно, че всички слепи пророци са аватари на Гаунадур, като целта им е да свържат този plane с The Far Realm. От време на време Гаунадур изпращал чудовища, които да убият поклониците му. В предпоследната глава от книгата се разказва, че последният град, в който се е намирал култа, е града на разкоша, като не става ясно какво точно се е случило. В послената глава се говори за мястото на летящтите хора.