Tomb of Annihilation - 06 - Дейба ъндедата

Текст: Мартин Купонджйски

Сесия 6

„Лек бриз издухваше косите на Йенфир, Хисаря бе някъде там, но единствено Планините на Небесните Гущери се виждаха на хоризонта. Знаехме, че ни чака много път.

21-ви и 22-ри ден минаха спокойно в път. Бяхме уморени и нозете ни боляха.

23-тия ден пейзажа започна да се променя постепенно. Достигнахме до храм на Уптао където решихме да разгледаме. Крепоста беше стара и навсякъде намирахме следи от Ян Ти. За късмет не попаднахме на засада, но Ани попадна на капан. В центъра на крепоста се намираше „издълбана“ арена в която имаше огромен каменен съндък. Ани реши да го проучи и след малко опити се справи с механизма и го отвори. Вътре намери статуя на Змия със зелени емералдови очи. За съжаление в момента в който го помести, разбрахме, че това всъщност е механизъм който задейства цялата Арена, която започна да пропада. Йенфир се затича, хвана въжето на Бъбълс и хвърли своето към Ани. Тя успя героично да скочи, но за съжаление силите не му стигнаха да я издърпа и тя продължи да пропада. Изведнъж от дълбините на подземието се появиха огромни крила които поеха Ани и я изведоха в безопастност. Хитро бе използвала единия от даровете на Нагата. Намериха две колби, кирка, карта и писмо с поръчка на древен джуджешки в една от съседните стаи.

24-26 ден Вулкана беше изригнал. Навсякъде се промъкваха реки от лава. Пътя до града беше невъзможен. С кърпи на лице за да се пазим от сярните изпарения и дима от образувалите се пожари си проправяхме път. Прехода ни беше изтощил(2 екжошчъна).

27-28 ден успяхме да възстановим сили. Срещнахме стадо Трицераптори които бяха намери убежище покрай езерото Лу. Тътените от Вулкана все още се усещаха.

29-ти ден пътя ни продължи покрай езерото, в едни от топлите басейни срещнахме засада, от 5 мефита. С не много усилия успяхме да се справим с тях. Вечерта обаче не бе спокойно. Тежка миризма на изгоряло ни събуди и видяхме как група от 7 Гула и 1 Гаст ни приближат в тъмнината. Битката бе почти смъртоносна. За щастие меча на Йенфир порази тежко Гула преди да бъде парализиран и след това геройски Бъбълс изрече заклинание, което учудващо попадна във витална област на Гаста, който се пръсна на парчета. Гуловете се оказаха лесна плячка и за пореден път богинята на късмета бе с нас и успяхме да излезнем победите...“ (ВАЖНО:  Трябва се разкаже как, аз и Жоро усещайки как вървим към ТПК, започнахме да викаме КРИ-ТИ-КЪЛ, КРИ-ТИ-КЪЛ.., изправихме стиснали юмруци и ръкомахайки в такт със скандирането. Дали повлияли на зара Пси го хвърли, той наистина критна и героя на Сашо хвърли 8d6 демидж и успя да свали Гаст-а, който даваше търн резист на Гуловете.)

Сесията беше стегната и много приятна. Надявам се скоро да се организираме отново, като този път да сме и със Саши.

Tomb of Annihilation - 05 - Проясняването на целта

И ето, че неусетно минаха 5 сесии откакто започнахме ултрамега адвенчъра Tomb of Annihilation. На 5 юли се събрахме в БЛО с известно закъснение от Жорко и с известна липса на Марти, но последният успя да се включи за кратко посредством телемост.

Започнахме с ударен rest в пустинята и БАМ енкаунтър – видяхме 16 мъже да крачат към нас. Оказаха се зентарими, но не бяха враждебно настроени. Разменихме си по няколко думи и им разказахме за soulmonger. Те пък, от своя страна, споделиха, че търсят някой си Артър Сембли, който бил откраднал ring of winter от тях. На нас веднага ни светна и ги насочихме към местенцето недалеч от Кир Сабал, където насред джунглата имаше зима. Те пренощуваха при нас, нещата бяха мирни и цивилизовани между двете партита и на сутринта ние отлетяхме на изток към Орулунга. Зентаримите разказаха още няколко неща по картата на Чулт, които не знаехме:

• ·       На юг от Мбала се намира Алдани бейзин, където живеят craaab people.
• ·       В долината на ужаса е ужасно пълно с ужасни динозаври.
• ·       По на юг в Самарач има лизардфолкове.

Прелетяхме близо до Ишау, видяхме потъналия град и малко след него си избрахме готино място край плажа, където да си къмпингуваме диво като на Иракли. Джем тамън беше отишъл за бири до кайт бара и чухме викове за помощ, слязохме долу и видяхме три жени да се давят в някаква лодка. Доближихме ги и кучките се оказаха supercoven of sea hags.

This is not sea hags: The XXX Parody

Реално не бяха супер супер тегав противник и аз лично нямах чувството, че губим контрол в битката, въпреки, че имаше доста лежане и похабихме доста ресурс. Като хайлайт на битката бих изтъкнал шейдовете на Жоро и бойните крясъци на Бъбълс, които се вързаха чудесно с добрия зар. Якото беше, че при хаговете имаше трежър и намерихме як амулет с око, лула, която ни дава да питаме духовете от джунглата за съвет, малко скъпоценни камъни и един хубав катинар. Ма хубав ти казвам. Здрав. Не като тея новите.

Върнахме се на скаличката да си разпуснем и БАААМ пак енкаунтър. Този път отлетяхме и се скатахме и видяхме, че са патрул от Flaming Fists. Еку ни каза, че добре, че сме се скатали, защото тези гадове всъщност са най-опасната сган в цялата джунгла – бюрократи. Искат разни хартийки, за да къмпингуваш в джунглата и глобяват предмети, пращайки те в Порт Ниянзару да се оправяш с корумпираните власти. Натъжен съм, че дългата ръка на чиновничеството е успяла да забие грозния си пръст дори и на такова диво място като Чулт. #LibertyForChult

По-нататък успяхме все пак да починем и най-сетне стигнахме до Орулунга. Мястото се оказа масивен зигурат и трябваше да преминем три безумни изпитания, за да се качим догоре. В крайна сметка, стигнахме до горе и говорихме с добрата нага Сажан Мбезаа. Тя ни разказа, че злият некромант Назригал се е окопал в Ому и че соулмонгър най-вероятно е там. Също така ни каза, че ако го убием е готова да ни даде мощни айтеми. Което е супер, айтемите са си айтеми, а сиренето е с пари, както казват джуджетата. За да ни помогне, ни даде по един supernatural charm на всеки. Марто има да избира своя!

И така, това беше финалът. Досетихме се, че може би краят на приключението е в Ому, но на този етап всичко води натам. А и пътят не е малко…сметнахме, че по права линия са 30 дни.

Tomb of Annihilation – 04 – Градина и пустиня

Йеа бейбе! Четвърта сесия по Томба, трета в рамките на две седмици, и бих казал доста приятна. Петък вечер, мястото разбира се е БЛО, съставът, за щастие, е пълен и след малко кусане на джънк фуд стартирахме със силно положение.

Продължихме малко преди Палата Нангалор, където щяхме да търсим черна орхидея, с чиято помощ, ааракокрите да ни направят да летим. Стигнахме до величествения, но запуснат и потопен палат. Джем (Жоро) бързо се ориентира и използва гномското си умение да бъде доктор Дулитъл и пита градинските животинки къде е орхидеята и те посочиха на северозапад. Докато прекосявахме ботаническата градина изпълнена с причудливи растения, едно от тях реши да ни куса за обяд. Гадното жълто цвете ни примамваше и чармваше със спори, като благодарение на силен knowledge разбрахме, че убие ли те – няма сейв, няма дявол. Ставаш на зомби и това е. На всичкото отгоре имаше и 5 зомбита, които да влошават ситуацията. Реално енкаунтърът не беше АДСКИ труден, но за момент мислех, че има голям шанс героят ми да умре, защото 3 рунда поред хвърлях нелепи зарове и си седях чармнат като балък. За щастие, другите се окопитиха и вече го биеха достатъчно убедително. Имаше и налягали, но когато Бъбълс влезе в екшъна, нещата се подобриха значително. Самият гаден слънчоглед регенерираше и разбрахме, че трябва да го бием с radiant damage. Добре, че Бъбълс имаше магия. КААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААаааААААаааААААаааааААА!!!!

След този приятен завършек продължихме навътре към орхидеята. Имаше две постройки в атриума на двореца, които наподобяваха павилиони и ние влязохме в единия. Там видяхме една закачулена жена, която ни каза, че е кралица Залкоре, която говореше на глас с отдавна загиналия си любим (лорд Тиротойо). Тя ни разпита какво търсим, ние казахме за орхидеята и тя реши да ни нагости с пастички (отровни), за да обсъдим каква сделка можем да направим. Появиха се съмнения за илюзии и Бъбълс реши да насили късмета на групата, грабна саксията иииииии кралицата се оказа Медуза. Съдбата, обаче, понякога е благосклонна към смелите и спечелихме инициатива, което ни даде шанс геройски да побегнем, а пък Жоро и Марти направиха меджикъл даркнес комбо, с което се изнизаха като пръдня у гащи без да може тя да вкамени никого. Определено хайлайт за тази сесия!

Върнахме се малко назад, където ни чакаха нашите приятели аракокрите и ни направиха магически ритуал, с който да литнем (3 квадратчета на ден, 4 дни). Позачудихме се какво и що и накъде да отидем, като финално решихме да огледаме Нси Уейстс. Пейзажът там беше коренно различен от буйната джунгла наоколо, без растителност и без живот. Научихме, че самият град е седял на гърба на 12 Huge Undead костенурки. Доста луксозно! Пълно беше със срутени или разрушени кули и постройки. Намерихме една здрава и се шмугнахме в най-високия прозорец. Кофти бос нямаше, но пък за сметка на това, се появи интересна карта, от която разбрахме още няколко места – Хисари (там сигурно има минерална вода), Орлунга и град на джуджета (Марти като прати картата ще видим как се казваше).

По-надолу срещнахме един френдли скелет, който ни даде малко бекстори. Оказа се, че Назригал (лошият лич) е бил прокуден от Нси от такива играчи като въпросния скелет, който е клерик на Убтао. Сега злодеят е в Ому. Оная принцесата как ще освобождава....не я знам...

Знаеш, че си постигнал нещо в тоя живот, когато илюстрациите към сесиите ти са на Ван Гог.

Скелетът ни даде съвет да не ходим в Хисари, а да идем в Орлунга, където потенциално ще можем да открием помощ и да продължим издирването на Соулмонгър. Е, може би и на лича няма да му се размине, де. :)

Дотук добре. Моето впечатление беше за супер сесия, приключението е интересно и даже от разговора със Стоян след сесията мога да кажа, че няма проблем да експлорваме по-обстойно. Ние сме бързи и ефективни, но това (като изключим момента с крайния срок) не е напълно задължително всеки път. 

Tomb of Annihilation - 03 - Kir Sabal и тийн въздишки

Ако не ме лъже паметта, по време на зимните празници се случи да играем два пъти в рамките на една седмица. Е, ето, че се случи отново. С известни дупки в персонала, но пък с интересен напредък в сюжета.

И така, денят е неделя 17-ти юни, мястото е БЛО, вали пороен дъжд, и играем Марти, аз, Пси и разбира се – Стоян. Разрешихме казуса с количеството спасения и хвърлихме, че имаме точно пет на брой.

Продължавам дните, както бяха от предния път:

Ден 7: Кратка почивка в кулата на птерохората и продължихме нагоре. На третия етаж се бихме с 3-ма птерочовека и за малко се отървахме от ТПК, за съжаление с едно погубено спасение. Навътре намерихме един ааракокра затворник – Нефир от Кир Сабал, когото спасихме и той отлетя за вкъщи. Решихме да не се бием с изродите на върха на кулата, защото почти със сигурност щяха да ни унищожат.

Ден 8: Напредваме към Ataaz Muhaha

Ден 9: Срещнахме хора от Emerald Enclave, които се борят срещу ъндедите в региона. Бяха френдли и ги разпитахме. Те ни казаха, че ъндедите в района са дело на Назригал – некромант, който е имал кула на юг от Кир Сабал, но вече земята е опустяла (Nsi wastes). Разказаха ни и за други руини из Чулт – Градът на Минотаврите (неизвестно къде е), Дворецът Нандалор (нагоре по реката).

Ден 10: стигнахме до моста на Мухаха и там видяхме местните канибали (боядисани в бяло със сини триъгълници на лицата), които ядяха зомби. Решихме да не интерактваме с тях и яхнахме реката.

Ден 11: видяхме се пак с ааракокри, които ни казаха, че ни чакат в Кир Сабал. През нощта се бихме с някакви кофти маймуни, но без особени драми.

Ден 12: Нагоре по реката

Ден 13: Почти в Кир Сабал. В гората имаше някакъв участък, където беше зима (сняг и студ и све). Пси намери монета (златна, в игрите на Стоян няма други) от Уотърдийп. Най-сетне стигнахме до Кир Сабал – скалният град. Последва сложно изкачване по неподдържаните стълби и с 300 зора се качихме.

Видяхме се с нашия човек (Нефир) и той ни заведе при баш батката – Учителя Ашар. Той ни каза, че задето сме такива пичове, ще ни направи ритуал, с който ще можем да летим 3 дни. За целта, обаче ни трябва черна орхидея, а тя се среща в Нангалор или Ому. Тъй като Нангалор е мега по-близо, ще тръгнем натам.

С учителя имаше две деца, които се оказаха принцеса Муаксане (на 12) – наследничка на трона на Ому (оригиналният град на Чулт, преди да дойдат колонизаторите от Балдурс Гейт) и брат и – великият На (на 6 годинки). Девойчето очевидно имаше мегаломания в зародиш и искаше да Make Omu Great Again и всички да са и поданици. Успех.

В това време Йентил получи някакъв факс в главата и палав женски глас го покани на нощна среща. Поканата се оказа от въпросната принцеса, която също се оказа уорлок и поиска Йентил за рицар, а защо не и за крал на Ому. Разбира се и тук не се размина без куест – прати ни да търсим Черепния бокал на Ч’гакаре, който май се намира в руините на Ому. Не разбрахме какво точно прави, но явно мейква Ому грейт аген, което ни стига. Решихме да пазим аферата в тайна, за да не ядосаме учителя, но докато се смяхме, осъзнахме, че Бъбълс може да жени хората. Ако до края на кампанията не оженя никого - ще съм МНОГО разочарован!

Ден 14 и 15: Продължихме към реката и малко преди Нангалор се бихме с трол. Никой нямаше огън….битката обаче протече добре и с известни уговорки го подпалихме с немагически огън.

Next time: Дирим черни цветя!

Линк към картата в пълен размер.

Tomb of Annihilation - 02 - Плашещи прилики между климата в София и Чулт

текст: Марти

13.06 – горещ и влажен юнски ден. Цял ден се опитваше да завали, а облаците сякаш пречеха на топлината да си отиде. Събрахме се постепенно в БЛО и към 19:30 започнахме, а дъжда не закъсня и лека буря затропа по прозорците на офиса. И да си бяхме пожелали не можеше атмосферата да е по-подходяща за приключение развиващо се в джунглите на Култ.

Продължихме кампанията, като пренощувахме в лодките след тежката битка от предната сесия.

Май ще е най-удачно да опиша в хронологичен ред дните, тъй като може би ще е по-лесно ако се връщаме назад по-нататък.

Ден:

              2.           пътувахме спокойно, Бъбълс имаше кофти сън и нива на умора го натиснаха

              3.           отново спокоен ден, силен дъжд ни заливаше, в синхрон с дъжда от вън

              4.           срещнахме по-реката група Алдани, но се оказа добронамерени и с висок Persuasion ни пожелаха леко приключенстване с благословия от техния бог.

              5.           на изток от нас забелязахме огромна кула, най-вероятно на птерофокс. Решихме че е време да излезнем от водата и да потеглим пеша към Muhaha.  Докато излизахме от водата ни нападна HUGE крокодил (CR5). Сваляше ни с по 1 удар, но с могъщите хийлове на Бъбълс и (героя на Жоро), един критикъл и доста рундове успяхме да го победим и качихме левел. (Бъбълс има да качва ниво, да си мята кръв итн. Приехме за момента че кръвта му се е увеличила средно аритметично, че да не пада от 1 удар.)

              6.           докато отскочих да прибера бащата от командировка, някой бе дал страхотната идея да използваме лодките за прикритие и да вървим с тях над глава, така че птерохората да не ни забележат. Така и стана.

              7.           приближавайки кулата намерихме трупа на елф с начупени крайници и с отворен гръден кош. Ани се доближи и разбрахме че е умрял от падане. Имаше дискусия дали да проверим кулата и след кратко взехме решението да го направим. Из тесните тунели ни нападнаха паяци с които се справихме лесно. В следващия коридор попаднахме в стая където открихме един изцеден труп. Опитвайки се да размажа последния от двата комара в офиса, които ме направиха на решето през цялата вечер, от тъмния таван на стаята се спусна ято DND комари, бяха също толкова гадни колкото тия в офиса. Започнаха да ни свалят един по един и с голяма мъка успявахме да ги откачим от себе си. Бабълс беше на косъм от смъртта и дори се правеха опити за видео връзка по фейсбук защото никой не искаше да съобщава тегобна новина на нашия приятел, който бе отишъл на романтично-люто приключение с половинката си. За щастие Стоян тогава се обади, че не сме решили какво ще правим със спасенията, което ни поощри да сме по смели и за щастие късмета бе на наша страна и стабилизирахме Бъбълс.(КОЛКО СПАСЕНИЯ ИМАМЕ?) Получихме невероятните 45 експириънс след този близък момент с Келемвор и решихме, че ще правим дълга почивка преди да продължим следващия път.

Аз останах изключително доволен. Бяхме стегнати играхме с хъс, имаше доста драма. Жегата и половинчасовото ми излизане не нарушиха нивото. Чакам с нетърпение следващия уикенд, когато нашият приятел ще се завърне, а се надявам и Иван да е решил какво да играе и да се присъедини силно към партито.

Tomb of Annihilation – 01 –Welcome to the Jungle

След могъщите ни успехи в Уотърдийп ролевият глад стана наистина сериозен и отделихме една топла юнска понеделнишка вечер, за да направим новите герои и да стартираме гигантомическото приключение Tomb of Annihilation – духовен наследник на класиката от зората на D&D Tomb of Horrors.

Както винаги – БЛО, състав – всички без Иван, партито започна в Балдурс Гейт пред кръчмата „Мустакатият елф“, където клерик на Келемвор разказваше за новата поквара, която убива перманентно тези, които са излъгали смъртта и са резъректнати по някакъв начин (основно хай-левел приключенци и важни клечки). Партито се запозна и героите бяха както следва:

Ангъс Марбълбиърд (а.к.а. Бъбълс) – Сашо – клерик на Хейла Брайтекс с голям меч.

Джем – Жоро – Псионик менталист

Ани –Пси – Елфка с потенциал за мега демидж роуг, но засега все още файтър.

Йентил дъ Блейд – Марти – Уорлок Хексблейд, който кърсва враговете.

Запознахме се и влязохме да дирим куеста в кръчмата. Там имахме среща с известния приключенец Корин Лайтпърс, когото не можахме да надхитрим и ни искаше 50 gp. Ние пари нямахме и затова успяхме да стартираме куеста покрай клерика на Келемвор.

Заведоха ни в богаташка къща, където явно умиращата от кофти кърса уизардка Синдра Силвейн ни рекрутна да търсим артефакта Соулмонгър, който са чули, че е изворът на въпросния кофти кърс. Сделката беше, ако го направим, да ни даде по един rare magic item на всеки. Окей, речено-сторено, и без туй нямаме друга работа.

Предметът се оказа нейде из джунглите на Култ (Чулт), Синдра ни даде някаква карта с доволно количество бели петна, които трябва сами да експлорваме и ни телепортира в основния град на Култ – Порт Ниянзару. Моментално се сблъскахме с уникалния тропически климат и вайб на мястото, запознахме се с Уаканда – богат търговец съюзник на Синдра и почнахме да дирим гид за джунглата.

Местният Yawning Portal се оказа „Гръмовният гущер“ и там открихме три възможности за гидуване:

Салида – жена човек рейнджър, която искаше 30 gp  и 30% от целия луут, но изглеждаше доста стабилна.

Еку – дядка, който решихме, че е уизард. За него Салида ни каза, че оставял партита в джунглата. Дядката обаче изглеждаше благ и каза, че ще помогне, ако оставим 40 gp за бедните в местния slum. Също така, той каза, че се познава с ааракокрите в Кир Сабал и решихме да се сприятелим с тях, за да ползваме летенето.

Мушарил – джудже албинос, който се съгласи да ни съдейства, ако първо намерим ancestral реликвата му и после каза, че ще помогне без пари.

Помислихме и моментално отпадна жената заради луута. Джуджето също отпадна поради проблема, че Синдра каза, че имаме 70 дни да изпълним куеста преди да хвърли топа. Остана уизарда Еку. Речено сторено. Отидохме до слъма. По пътя убихме един питомен динозавър, който отвързан нападна майка с дете и имахме спречкване със стопанина му, но с intimidate го изпъдихме. Оставихме пари и рекрутнахме Еку. Взе се решение да напреднем по реката, защото там за един ден можем да вземем две квадратчета, после да минем напряко през земите на ъндедите, да се прехвърлим на съседната река и оттам пак при ааракокрите.

Нагоре по ряката видяхме две забуксували зомбита и се бихме с воден динозавър, който доста ни поизпоти, но на първи левел е тъй – умира се лесно. Основният хайлайт беше, че Еку се оказа не уизард, както мислехме, а монк.

Тук приключихме и туй беше за този път. Джунглата е голяма и нейните тайни чакат.

5e – 20 – The Chase Is Better Than the Catch

26 май 2018. Юбилейна 20-та сесия по пети едишън. Състав: пълен. В приятния майски следобед се събрахме да разнищим загадката относно кой кой е в редиците на харпърите и как точно се е оплела тази тежка каша.

Започнахме с ревизия на уликите дотук:

• -          Съмнителния харпър
• -          Мозайката със Сарагот и златния дракон в къщата на Отелстан
• -          Нехил – приятелят на Отелстан, който е искал да стане ездач на грифон.

Взехме решение да се разделим – Пси хвана една шепа деца да помагат с мозайката, докато той мендва, Корин и Мерин следиха съмнителния харпър, а пък Марстер и Уелби отидоха да търсят приятелчето на Отелстан.

При Пси: Мозайката бе сглобена и прие образа на Сарагот и златен дракон, които бягат от нещо мощно, което прилича на Армагедон. На мозайката пишеше „Сарагот“ и имаше неговия подпис. Той продължаваше нищичко да не помни от цялата тая галимация.

При Иван и Жоро: Следиха съмнителния Фиренбел, но в кръчмата дойде някакъв елф, взе един пакет и тръгна нанякъде. Иван го проследи и той стигна до някаква богаташка къща, където се обсъждаше нещо с някакъв ред уизард от Тей и друг дебелак, вероятно собственикът на къщата. Когато хората се разотидоха, Иван проникна в къщата и откри сандък с капан и аларма. Също така имаше търговски книги, които реферираха кораба „Светкавицата на Рашемен“.

При Сашо и Марто: Отидоха в кръчмата на стражата, разпитаха и с малко блъф уредиха пропуск за грифоните. Намериха Нехил супер депресиран и смазан от живота, но успяха с малко спийч да разберат, че явно е бил посещаван от Лейпала, Ваерус и хидън лорда, като всички те са го карали да промие Отелстан и да го забърка в демонските схеми.

Финално се събрахме в къщата и взехме решение да преджобим богаташката къща. С помощта на pass without  trace стигнахме до нея, отворихме сандъка, но там имаше ценности, които очевидно не бяха от значение за куеста и ги оставихме.

По-интересното беше в къщата от док уордс, до която проследихме братята. Там цъфнахме по средата на ожесточена битка, в която нашият стар приятел глабрезуто и някакъв шадоу-демон доминираха харпърите (двамата братя и Лейпала). С гениални тактически похвати и добър късмет изринахме демоните и взехме харпърите за пленници на разпит. В тайната им къща намерихме и един наръч с карти и топ-сикрет информация за Уотърдийп (карта на каналите, карта на замъка на Пиергирон и пр).

Пренесохме ония палачори през каналите до нашата база, лонг рестнахме и се заехме да ги разпитваме. Лейпала (както реално и другите) ни казаха, че да покварят Отелстан и да го пратят към Юникорн Рън е било топ-мисията. Нарежданията са идвали отгоре, те били просто войници и не питали, а само изпълнявали. Версая е била от друга клетка. Големият гаф е бил, че Отелстан изглежда предобрил нещата и се свързал с истински демони.

Сюжетът не напредна особено и се принудихме да използваме единствената неизтествана опция, която беше да идем на Фишмонгърс стрийт и да говорим с хидън лорда. ТОй ни посрещна и тамън да му кажем какво наистина мислим за смрадливия му план и БАААМ влезе Ваерус и замрази времето за Сарагот и хидън лорда.

Тук вече историята стана ясна.

Сарагот всъщност е Аумвор, просто като по-млад и без спомени за това в какво се е превърнал. Затворът, от който Отелстан е трябвало да го освободи е бил фалшив. Всъщност истинският затвор е бил Елдър брейна, но вече е станало опасно да го държат там и Мистра наредила да го местят. Трябвало е Версая да стане носител по план, но нещата са се осрали, поради факта, че Отелстан доста е напреднал с покварата.

Отбелязахме, че планът им е бил пълен с проблеми и фейлове, но в крайна сметка, добре, че сме довтасали ние, за да оправим болшинството бакии.

От тук насетне се взе решението да се покрием ниско и да чакаме допълнителни нареждания от Ваерус. Отиваме в Балдурс Гейт, за да си отворим една приключенска кръчмичка, която решихме да наречем Мустакатият елф. Всичко това се крие от Сарагот, а пък за пред хидън лорда, ние сме изпълнили цялата мисия.

С това затваряме първата глава от този монументален епос. Доста обсъждахме как да продължим нататък, но остава да решим финално накъде ще ни задуха ролевото желание. Едно е сигурно – петимата юнаци ще се изправят срещу Спящото Зло в някоя от следващите ни сесии.

КРАЙ НА ПЪРВА ГЛАВА