Tomb of Annihilation – 13 – Тежки мозъчни напъни

Ето че, за всеобщо щастие, втората сесия за месец декември е факт! В съботата на 15-ти се събрахме в новото ролево убежище на чултската четворка, а именно – бърлогата на Марти Парти.

В пълен състав, продължихме нататък из Ому и проверихме къщите, които бяха около леговището на Bag of Nails, с идеята да идем до shrine-a, който е останал на островче сред лавата. Някъде там забелязахме едно голямо струпване на хората-репи (веджи-пигми), които бяха заловили един човек-жаба (грунг) и искаха да го правят на KFC в лавата. Ние вече знаехме за враждата на едните и другите. Жоро телепатично се свърза с грунга и разбрахме, че той е син на Вожда на Грунговете и се казва Инбок. С ловка измама успяхме да внушим на зеленчуците, че ние сме пратеници на боговете и да ни дадат грунга, че да не стават проблеми.

Едно несъстояло се пръскане с Roundup по-късно взехме жабока под ръка и тръгнахме към селото на жабохората, което се оказа, че е в шрайна на Нанганг. По пътя попаднахме на още един шрайн и на една засада от мръсни гадни yuan-ti-та. Битката не трябваше да е сложна, ама нещо не се справихме много величествено и ни понасолиха. Разминаха ни се сериозни поразии, все пак, наразяхме змиите на шайби и влязохме в шрайна. Шрайнът беше на Обулака – богът на предпазливостта и обмислените решения. На нас тази комбинация ни се видя като да е Бог на параноята и ние определено усетихме как ни хваща.

The majestic zorbo being careful as fuck

В шрайна нямаше битки, но имаше доста дълъг и сложен пъзел, който най-сетне ни отведе до кубчето, където видяхме един ред уизард превърнат в камък, защото е барнал куба. Ние мислихме дълго и напоително и направихме опит, но Марто фейлна и се вкамени и трябваше да похабим един greater restoration от чарма на нагата. След много мислене и малко къртене на стена с адамантиев чук, се досетихме да наредим едните факли на местата за факли в коридора и успяхме безопасно да вземем куба.

Продължихме към шрайна на Нанганг и селото на грунговете и се запознахме с техния вожд – алфа жабокът Йорп. Той ни благодари, че сме спасили неговия 142-ри син от сигурна гибел и настана време за въпроси. Тук някъде Жорката изпали и останахме само тримата.

El Patron

Йорп ни разказа,че:

• -          Червените магове са били в шрайна на островчето, където се бяхме запътили.
• -          В палатът в Ому живеят гадните ян-тита, които са предвождани от Раз-Назал (подозираме, че 
• <Раз Назал е сексито на корицата на приключението)

Дадохме една статуетка на Йорп да ни пусне в шрайна и почнахме да решаваме следващата загадка. Ще я опиша подробно, въпреки че ме боли от спомена за нея.

Нанганг е богът на тва да си задник общо-взето и да служиш на себе си, да гледаш ти да имаш, да преебеш другарче и т.н. „Нанганг ни учи да се грижим първо за себе си“. В известен смисъл очаквахме грунговете да ни прецакат и да има ТРАП, но в крайна сметка нямаше.

Вътре в шрайна имаше купища съкровища и скъпоценности и една стая с голяма врата, на която пишеше „Най-богатият да остави даровете си тук“. Ето тук, уважами читатели, запецнахме мощно. Оставяхме какво ли не, карахме вожда да остави нещо, сваляхме гаунтлета на Морадин, КАКВО ЛИ НЕ. Съкровищата се оказаха фейк илюзия, като ги изнесеш навън. По едно време и Пси си тръгна, но Стоян ни окуражаваше да продължим напред, защото сме близо. Двамата с Марто се напъвахме на ужас, но все не можехме да измислим, а времето неумолимо напредваше.

Най-сетне поредната мозъчна пръдня произведе реален резултат и блажено се отпуснахме, взимайки куба.

А самото решение се оказа съвсем просто. Трябваше просто един единствен от нас да е в шрайна и да остави от фейк съкровището пред вратата. Така той става „най-богатият“, а пък и от друга страна „се е погрижил за себе си“.

Поне нямаше death traps, де.

Tomb of Annihilation - 12 - Повече на котки доверие - НЕ

Автор на текста е Марти Парти.

Четвъртък вечер, чудесно време за игра. Започнахме бавно да се събираме към 18:00 часа. Първи пристигна Стоян, на който му беше студено, обу си дебелите чорапи, замоли за повече топло и се разлафихме за нещата от живота. Саши го последва заедно и с забележка от типа „Защо подяволите е толкова горещо тук?“, но виждайки Стоян с 2 чифта чорапи и шапка, просто се отказа, след него Жоро – забавил се зарад пишо инцидент с коче и начетения Пси след курс по английски който ни поздрави с лаконично „Гууд Ивнинг“ носейки уасаби и джинджър от обедното суши. Ит уас тайм фор бизнес, както би се изразил Сънчо.

След кратък рест групата реши да продължи на юг, но бързо се отказахме като видяхме група канибали. Сменили посоката на 180 градуса, на север намерихме къща (9) с отдавна изоставен лагер на приключенци. Намерихме писмо от Лорд Брекзит (бяха с некво жълто знаме - бел.Саш.) , който също така смята че кубовете са ключа към подземието. До нея се намираше и полусрутена къща с половин труп(10). Нищо интересно и продължихме на изток до две долепени сгради (11) едната от които със срутена стена. Малко след тях стигнаме и до мост-дънер (12) по който решихме да преминем. Героят на Жоро се оказа най – смел, но както знаем съдбата награждава най-смелите, особено в кампанийте на Стоян, и получи един дедли страйк от добре приклил се снайперист. 

Bag of Nails

Оказа се пъргав Табакси който бягаше и стреляше от прикритие. Изключително досаде и смъртоносен – почти уби Бъбълс и Гем. Двамата с Ани бяхме невидими и тъкмо когато го настигнахме той хвърли оръжия и се развика че се предава и помоли за закрила от БХК. Чувствайки се гузно тъй като сме модерно гууд парти и че сме го подтикнали да стреля по нас решихме да го пощадим. Запознахме се, каза че се казва Торба с Пирони и ни заведе в скривалището си (13). Разказа ни тъжната си история за сина си която ни разчуства още повече и споделихме от вкусната му яхния. (Показа ни и входа за Tomb of the 9 Gods, но вече не сме сигурни дали не е капан - бел. Саш.) Общо взето симпатяга, докато не се събудихме в 12 от миднайт пойзън, който повръщахме по пода докато се приготвяме за битка с малката гад. Йенфир падна от 1 удар но останалите го накацаха като в добрите стари времена когато нямаше БХК, а ултра вайъленс възпитание (Clockwork Orange референс).

Когато ядеш от непознатата яхния. 

Ден 40

Сутринта намерихме храна на Унгх – богът Flail Snail. Загадката беше оригнинална и докато обсъждаме всякакви варианти, Сънчо с прясно упражнен мозък от курса по английски реши загадката собственоръчно и взехме поредния куб.

Часа беше 22:30 вече, ДМ-а ни се налагаше да ходи в BTV-то утре на сутрешен блок и се наложи да прекратим, като взаимно се разбрахме следващата сесия да е най-късно следващия уикенд. Очаквам с нетърпение!

Tomb of Annihilation – 11 – Не знаем за какво са кубчетата, но ги има, което значи, че трябва да се събират

След множество опити, уговорки, отлагания, предоговаряния, неуспехи, едитване на фейсбук евенти, НАЙ-СЕТНЕ навлязохме във второто ни ролево десетосесие по Tomb of Annihilation.

Мястото беше уютният alpha mancave на М. Парти, където, за жалост без Жорко, отново поехме из джунглите на Чулт, за да дирим Соулмонгър.

След титаничния сблъсък, баладите за който ще отекват дълго във вековете, (а именно битката с фрогхемота) рестнахме и се отправихме пак към езерцето и мавзолея. Вътре в мавзолея имаше доста elaborate trap с шипове на пода и прибиращи се греди, който успяхме безопасно да преодолеем и Ани (Пси) стигна до другия край на помещението, където имаше награда. Наградата представляваше кубче, на чиито страни е изографисан фрогхемота. Решихме да го играем на сигурно и направихме Индиана Джоунс пиниз и разменихме кутийките. Чу се могъщ механичен тътен и….нищо. Кубчето беше в нас и капанът не се активира. Мамка му и прасе! Взе, че сработи!

Впоследствие дадохме кубчето на Жорко да го проучи, но той нищо специфично не откри за него освен, че е кубче и е луксозно.

Продължихме към изгорелия комплекс (4), където видяхме, че е имало доста сериозна битка. Имаше и трупове, част от които идентифицирахме като нашите добри приятели Червените Магове от Тей. (Кефи ме концепцията за това, че докато експлорвате джунглата, други групи и организации правят същото.)

В този момент чухме стонове някъде изпод камъните и изровихме един местен, който е бил гид на ред уизардите и е оцелял нападението. Той зове се Орвекс Ограмаз и се съгласи да ни служи като преводач и да прави кафе чат-пат. Добро момче, ама не ходи на зала да тренира. Оказа се, че червените магьосници също търсят Соулмонгър. Въй....

Тук последва един любопитен епизод, който е спомена, защото според мен е добре да го имаме записан. Върнахме се до мавзолейчето на фрогхемота и Орвекс ни каза, че има 9 омуански бога и това е един от тях (не съм записал името), който е шегаджия. Освен това над вратата пишеше нещо от типа на „остави колкото си взел“ и ние се досетихме, че това е хинт как да вземеш кубчето.

Решихме да не продължаваме навътре в Ому, а да експлорнем от другата страна на голямата улица. Намерихме едни готини къпини (5), от които Бъбълс направи potion of resist poison. Намерихме и още един храм/мавзолей/комплекс, но този път беше на Шеганби – богът Камадан (разбирай ягуар със змии на гърба). Видяхме 3 малки камаданчета и тамън да им дадем да хапнат нещо и дойдоха мама и тате. Имаше опит за handle animal, но уви. Ягуарите трябваше да кусат железо. В най-добрите традиции на жанра, след като направихме котенцата сираци, ги осиновихме и им дадохме имената Хърди, Гърди и Пърди. Пси, Жорко и Марти си взеха по едно.

В комплекса, разбира се, имаше и мавзолей, където този път нямаше кубче. Имаше, обаче 4 статуи, които нямаха копия, а пък на долния етаж имаше гладиаторска арена с прешър плейт, който изкарваше 4 гладиатор голема с копия да те миризят. Мислихме какво да ги правим твъъърде много време, защото беше ясно, че ще метат пода с нас, но на вратата пишеше „бийте се честно, че иначе лошо“ и затова просто ги затворихме в коридора, така че да идват 1 по 1. Учудващо танквахме доста адекватно. Имаше, разбира се, падане, ставане, хилване и т.н., но в крайна сметка победихме, взехме им копията, поставихме ги на статуите горе, и взехме кубче номер 2.

 Продължихме надолу и открихме старата митница (7) и старата кръчма. Намерихме дори едно ковчеже, където имаше айтемчета.

Тук настана време да обявим край на сесията и да се приготвим за следващата. Аз лично съм блоун ауей от това колко е гигантски този град. Така като гледам сме разкрили около 10% от него. Ще е интересно нататък!

Tomb of Annihilation – 10 – Забраненият град Ому

След два неуспешни опита да се съберем за игра, най-сетне успяхме и сефтосахме „новото у Марто“ в Луксозенец. Трябва да призная, че беше комфортно (поне на мен), но имам леки съмнения, че с наличието на 4-ма играчи ще е ОК. При всички положения стана топ-сесия, така че продължавам с обзора.

Продължихме из недрата на Храк-Хамар, където бяхме изчистили файър нютовете и освободихме две джуджета, които явно бяха яли пердах и мъчения. Излязохме навън и ни посрещна лагерът на оцелелите. Очите на тълпата блестяха с надежда и в най-добрите революционни традиции обявихме Свободен Храк-Хамар! Настана див купон като от Матрицата Презареждане, само че с повече бради и пиене. Шефчето на Храк-Хамар – джуджето Сити Вайнкътър – забеляза ръкавицата на Морадин, но впечатлен от нашата сериозна мисия (ние на всички разказахме за Соулмонгър) каза „няма проблеми момчета, взимайте“. Остана само казусът как точно да прекосим планината (отгоре или да заобиколим), когато Еку подпита Сити дали няма някой таен тунел (разбирай Стоян хелпна, но го отигра много ин-керъктър и много добре се вписа в разказа). Таен тунел имаше и ден по-късно се озовахме от другата страна на планината съвсем близо до Ому.

Направихме лагер и продължихме из гъстата джунгла. В това време почнахме да забелязваме, че Еку нещо доста се е поизнервил. Бързаше, потеше се и т.н. Ние го конфронтирахме за това, но изглежда го беше изнервила близостта с Ому, където той е преживял нещо много страшно. Ние почти очаквахме да се шейпшифтне в некъв ужас или да наръга Жоро, докато спи, но до нищо такова не се стигна и небрежно стигнахме до първата стражева кула на Ому. Еку ни изостави, защото си има някаква своя работа в Ому и каза, че ще ни намери по-късно. Кулата беше поизоставена, но надраскана цялата с надписи, по всяка вероятност от приключенци. Ние дописахме „Еку е предател, кур за Еку“.

Изглежда много народ са идвали да дирят съкровища в Ому. И то изглежда имаше за какво. Пред нас се разкри голям град, потънал под скалните отвеси, наводнен на места и на вид изоставен. Но както разбрахме бърже, не можеш да направиш и 5 крачки, без да отнякъде да изскочи някой ужас.

Тук Стоян каза „навлизаме в същинската част на приключението“.

Ебаси.

Слязохме надолу по стълбичките и огледахме първите две къщи на Ому. Едната беше с някакви френдли маймунки, които безобидно ни замеряха с акита, а другата имаше асасин вайнове, които, обаче разкрихме. Бъбълс ги ръчна с ланса и нежно ги заобиколихме.

Продължихме напред и се нахендрихме на патрол Yuan-ti-та. Бяха 5 гада и доста нашокаха Жорко (който лапна грапъл на секундата) и Марти (кофти зар), но с даркнеса на Марти направихме нещо като батълфийлд контрол, а Бъбълс и Ани почнаха да стават качествено фронтлайн комбо (особено с пауър атаката).

Продължихме напред и, разбира се, стигнахме до някакво езерце – фонтанче. Бъбълс хвърли един камък в него и БААААМ излезе DER FROGHEMOT! Гадта беше CR10 и едва едва едва го бутнахме. Взехме му инициативата и вместо да избягаме…Характерното беше, че гадта прави техника „дълбоко гърло“ и се озоваваш в корема и. Жорко беше изяден първи и бързо изкалкулирахме, че ще умре доста бързо. Бъбълс успя да го нашока и беше втория изяден. Там хилваше Жоро и себе си, така че да удържим фронта. Нещата бяха на косъм за ТПК (и то няколко пъти), но в крайна сметка изхабихме само 1 спасение (което е феноменално).\

Сбихме гадта, върнахме се в кулата, рестнахме и на другия ден се събудихме освежени и… 5 левел!

Имаме доста още Ому да изследваме, тъй че …let’s go!!!

Tomb of Annihilation - 09 - Из тунелите на Храк-Хамар

Сесия 9

текст: Марто

Неделния септемврийски следобед беше прекрасен за ДНД. Събрали се в пълен състав, малко джънк, кафе и енергийни напитки запретнахме бързо ръкави и подхванахме да мятаме зарове.

Върнахме се в дънжъна и продължихме по коридорите (забравил съм да снимам картата, о снап). Тръгнахме наляво при стаята с Нютовете по релсите. По пътя срещнахме от ездитните им животинки които Пси реши да нахрани. Тунела в един момент се раздели на две, качихме се в една количка и като Индиана Джоунс се спуснахме по-надълбоко. Срещнахме джуджешки йероглифи които ни които сочеха в две посоки. На тях пишеше „Богиня“ и „Змейово сърце“. Предполагаме че е свързано с Убтао и джуджешкия пантеон.

Тръгнахме към „Богиня“ където срещнахме Сингоп – саламандър охраняващ сърцето на „богинята“ на един мост. От него научихме че Имикс е бога на нютовете и също така че той (Сингоп) няма нищо против джуджетата и техните претенции стига да не му досаждат.

Другата посока – „Змейово сърце“ води към града на дракона Тиндър и армия от Коболди които му служат (суайпнахме на ляво за сега). Пси реши да се пречисти в сърцето на Убтао. За щастие никаква беда не го сполетя.

Наложи се да се върнем в началото и да проверим малкото места които не бяхме. Открихме малка стая с кадифена кутия на която има „начало“ и „край“ – място за руни. А на вратата в същата стая за късмет същите надписи и отвори за руни. Пси успешно пребори ключалките и ни заведе в съкровищницата да си понабереме айтеми. Имаше мост с механизъм който ако се активираше прибираше моста. За съжаление нямаше много айтеми за бране освен ръкавицата в центъра на помещението. На нея беше изписано че принадлежи на овърсийъра на Хракхамар – Moradin’s Gauntlet.

Пси опита да надхитри механизма под ръкавицата но уви не успя и събудихме статуята в стаята която се оказа пазител на артефакта. Наложи се скоростно да се омитаме, за щастие бяхме предвидили подобен сценарии. Дръпнахме моста и голема остана да ни гледа тъжно от другата страна.

Намерихме и последната стая в която се бяха барикатирали последните файър нютове, техните уарлоци и стийдове. Битката беше изключително тежка но някак си успяхме да надделеем даже без да хабим спасения. Напред открихме и светилището им, на бог Имикс, и двама заложници -  джуджета албиноси. Времето беше напреднало и решихме да спрем до тук.

Сесията беше мега яка. Мене ми се играе още и се надявам да организираме нещо след като се върне Стоян от чужбината. Ноут то селф, да пиша блог поста веднага, че паметта е кучка и едвам помним нещата.

бележки на Сашо - Марто го е написал отлично. Бих допълнил, че имаше доста интересен роулплей момент със Сингоп, когото убедихме, че сме приятели на Убтао. Оказа се и че драконът Тиндър има армия от коболди и, че, наистина тунелите излизат почти във Коболд маунтайнс. Също така битката с голема беше доста на ръба. Готиният айтем обаче беше доста готин и мисля, че си заслужаваше. Досадна беше и патовата ситуация с файър нютовете, но пък в крайна сметка ги набихме и сега предстои да видим как ще реагират джуджетата на новото 20, че Бъбълс е новият overseer на Храк-Хамар. Хехе. Сесията беше добра и много се изкефих, че не направихме спийдрън, както обикновено, а успяхме да поразучим насам-натам, което допринесе за това да оценя още повече адвенчъра. Надявам се това да е последната битка с огнените досадници, защото супер трудните тактически битки взеха да стават досадни. Мисля, че е време да се местим към Ому и да громим ян-тита.

Tomb of Annihilation – 08 – Man’s best friends

Слънцето мързеливо напичаше през поредния августовски следобед. Марти Парти, Пси и Сашо лежерно разглеждаха джънк фуда в 345. Беше време за ДнД. Юнаците напазариха опасна комбинация от захар, палмови мазнини и Монстър (напитката на Сатаната) и се качиха нагоре. Сладкодумният Туньо също бе прегладнял преждевременно и беше понакупил чипс и джафа кейкове. Въоръжени с поне 20 000 празни калории, разтворихме книгите и отново се потопихме в чудатия свят на най-великата ролева игра на света.

Първият казус, който разплетохме, беше дали да  последваме фрост гигантите към Ому или да си гоним целта в Храк-хамар. Решихме да продължаваме по нашия си път. Заизкачвахме се по планината и попаднахме на джуджетата от Храк-хамар. Те са една клика от ковачи, които не са много бойни (ц, ц – какъв срам за джуджета бел. Бъбълс) и много се поинтересуваха от това да спасим града им. Разказаха ни, че при оттеглянето на Убтао са се появили отнякъде някакви огнени създания, които са превзели съкровищницата и ковачницата. Сключихме сделка да прочистим града (тамън ни се искаше да очистим един донжон) и те ще ни дадат магически предмети на богато.

Последвахме овехтелите пътища към Храк-хамар и лека полека стигнахме до портите на подземието. Там прекосихме река от лава и се полюбувахме на дългите тунели, с които се превозва лавата и от нея се извлича безценния (но не особено полезен в този едишън на ДнД) адамантий.

В първата по-голяма зала се сбихме с 8 fire newts. Изненадата беше с нас и, макар и понабити, ги сгънахме. Топнахме оръжията в течен адамантий (които ни дава 3 удара с адамантиево покритие) и продължихме напред. Минахме през арморито, където, уви, нямаше магически предмети, но пък Бъбълс откри full plate (който в този едишън е само Plate, но единодушно се реши да му викаме full plate). Напомпани с армор клас, продължихме нагоре и отворихме поредната врата, където имаше 12 fire newt-а, от които два даже бяха и уорлоци. Реши се да ползваме даркнес комбото и защитата, която ни дава коридора. Пси използва единия дар на нагата, за да призове 8 вълка, които да се миризят заедно с нас. Самите newts не бяха твърде корави, но имаха тегаво умение, което прави много демидж, и когато 10 гада ни пуснат по 3д8…става ТПК. Битката почна добре с реди екшъни, но не след дълго първата вълна вълци умря и почнахме да поналягваме и ние. Имаше сериозен риск Пси да остане сам срещу един уорлок и 6 гада и затова призова още 8 вълка. С тях вече успяхме да сгънем гадовете и взехме чутовния 375 експириънс. Дейба.

Битка, която се игра дълго и ще се помни дълго.

Взе се решение да се връщаме в лагера и там направихме лонг рест. Джуджетата ни казаха, че що-годе половината сме минали и остава да намерим всъщност съществените зали. Тук приключихме и се надявам да продължим скоро пак!

Tomb of Annihilation – 07 – Песен за огън и лед

Някъде там в средата на месец август успяхме отново да се съберем в една топла сряда вечер, за да поцъкаме ДнД. Мястото беше БЛО и за съжаление се наложи отново да играем с Марти, който репетира за рок-изяви.

Днешният пост ще бъде кратък, тъй като и самата сесия реално беше почти изцяло придвижване към целта и сюжета не напредна особено, но пък имаше рандъм енкаунтъри.

Продължихме на югозапад към Хракхамар (джуджешкия град) и по пътя срещнахме:

• -          9 магма мефита. Не бяха особено хард, но пък експлодираха като ги убиеш, което ни накара да бъдем внимателни. В крайна сметка – без съществени проблеми.

• -          Саламандър, който искаше да ни пороби, но Жоро и Марти го насраха с безумното комбо с даркнеса и сенките на Жоро, които точат Strength. Беше доста могъщо. Бъбълс не направи нищо, но му взе копието и решихме, че може да се ползва като lance. Рийч атаки, здравей!
• -          5 фрост гиганта с 3 уинтър улфа. Дам, тук беше ясно, че няма да се бием, но пък се допитахме до магическата лула и тя каза, че гигантите може и да са склонни да преговарят. Пратихме Йенфир да бъде парламентьор и той отиде да приказва. Оказа се, че предводителят на гигантите е жена и че са пратени да открият Ring of Winter и загадъчния герой Артър Сембли (когото и зентаримите търсеха барабар със същия пръстен). Ние им разказахме каквото знаем и им разказахме и за Ому. Гигантите решиха, че ще се тестват да идат към Ому и да газят там.

Тук и приключихме, защото се появи дилемата дали да се пуснем заедно с гигантите към Ому с идеята те да ни пазят от кофти енкаунтъри, но пък с риск да ни очистят, или пък да си напредваме към Хракмар и да видим какви изненади ни чакат там. С риск да ни очистят. Този риск го има навсякъде, май.