City of the Spider Queen 4: Как изглежда един дроуски град

На 28.12, в новия дом (с подово отопление) на Жоро се събрахме, за да изиграем последната сесия по CSQ за 2014 година. Групата беше в пълен състав, готова да продължи спускането си в дълбините на Underdark и да попречи на тъмнокожите, подземни елфи да нападнат Dalelands, преди лорд Морн да е свикал своите войни под знамената.

Играта започна с героя на Венци (halfling крадецът на партито), който успя чрез roleplay и експлорване да достигне до останалите си съотборници. Вече събрана, групата започна да разследва стражевия пост, разположен на гигатнската паяжина, покриваща ямата на Szith Morcane. След като самите стражи бяха посечени от приключенците, последва отключване и претърсване на някоко затворнически клетки – там ги чакаше сблъсък с два призовани Noble Salamanders и намиране на скрит в килия медальон с фигура на паяк.

В офицерския корпус бяха намерени опредлено количество ценности, но и писмо от единия офицер към негов роднина, с покана за присъединяване към новите сили в региона, изоставяне на Лот (която е замлъкнала за поклонниците си) и коленичене пред Kiransalee и нейните следовници, които контролират Maerimydra (непознато за момчетата място). В принадлежностит беше намерен и голям месингов ключ.

Спалните на войниците съдържаха още малко трежър, както и кухнята им пълна със солени крекери и неприятното синьо сирене, направено от rote мляко. След като претърсиха района, преместиха труповете на стражите в спалянта и залостиха вратата, групата се подготви да спи чрез rope trick. Беше поставена и аларма, която няколко часа по-късно осведоми приключенците, че някой е стигнал до тяхната позиция. Ситуацията беше проучена и се оказа, че група клерици, за едно с антуража си претърсват мястото и имат много неотговорени въпроси.

Последва обсъждане за това как да бъде адресиран проблемът, дали със сила или хитрост и какви тактики да бъдат ползвани, ако се стигне до сблъсък. Хрумна добрата идея да се ползва таран (разбирай Грумуш-Иван) с кастнат върху него silence, за да се предотврати призоването магии от страна на свещенниците. В крайна сметка беше взето решение, да се действа с roleplay подход и чак след това, ако се наложи, да се влиза в битка. Фидлър като бард и дроу (всъщност отлично решение за character creation) успя да се представи на пратен от клеричка на Лот слуга, който да подготви нейното предаване пред силите на Кирансале. Разговорът не само успешно отклони противниците от партито (след добър Bluff и Perform), но разкри името на самата клеричка, както и на някаква още по-важна особа – Господарката Царнае.

След като бяха оставени от дроуския патрул, приключенците продължиха спускането си надолу по гигантската паяжина (Фидлър беше спасен от падане благодарение на силата на Ширакан-Марто). Следващатa дупка в стената на пропастта се оказа по-впечатляваща от предната – огромната пещера на базара на Сзит Моркейн, заедно с определени неизвестни постройки с огромни врати. Тук магията на Джин беше изключително полезна – покри групата с илюзия, която кара останалите да виждат бойците ни като членове на своята раса в тях[H1] . Така беше избегнат разговор с търгуващите дуергари, илитиди и куо-тоас, като партито се насочи към един зеещ проход в дясната част на залата. Пазителите на прохода бяха сравнително лесно измамени от магията на Джин и сладките думи на Фидлър и цялото парти се озова в края на коридора в т.нар. Commoners Level – мястото, където живеят дроуве без статус и повечето роби.

Тук Грумуш поговори с един свой орски събрат, което помогна на групата да осъзнае, че няма как да се намери кръчма или място за отсядане поне в тази част от градовете на тъмните елфи – обществото им е доста по-различно от това на хората от повърхността. Все пак, научиха, че едно от  авторитентните НПЦ-та в района се казва Тулк. След като преходиха местността, видяха робите гоблини, орки и куаготи (дори гиганти), техните пазачи-робовладелци, полетата с фосфоресциращи гъби, подземното езеро, както и портите, отделящи дроувете комонъри от робите.

Зад портите, които бяха преминати с лекота благодарение на магията, групата бързо събра интереса на робите и беше посрещната от куагот здравеняк, който ги насочи към бърлогата на Тулк. Самият той се оказа местният бияч, бъгбеар варварин, вожд на робите, играещ балансираща роля между дроувете господари и паплачта на робите. След проучващ разговор, и разкриване на картите от страна на групата (т.е. премахване на маскрировката), стъписаният Тулк предложи сделка и преговори – за това как да бъде бутнат режима на Кирансале в Сзит Моркейн.  Планът – групата да нападне през таен тунел, докато робската паплач вдигне бунт.

Как ще продължи? Дали ще има предателство или отборна игра...предстои да видим!

---

 [H1]Напиши и името

City of the Spider Queen 3: Into the Deep

Такааа. Вчера (14 декември) в уютната бърлога на бай Иван се проведе третата сесия по приключението-майка City of the Spider Queen. Посещаемост: пълен състав с изключение на Венци, чийто герой беше изпратен да търси информация в града и съответно пенсиониран за сесията.

Започнахме откъдето приключихме - от пленяването на двама дроу и отвеждането им обратно в Dagger Falls за разпит. По пътя Фидлър (Жоро) ги заговори на дроуски и след малко театър и Enhanced Interrogation Techniques™ оставихме дроуката да заколи дроуа под предлог, че ще я освободим. Това, разбира се, беше лъжа и тя ни разказа общо взето първия елемент на сюжет в приключението.

• Богинята Кирансале, която е мега-враг на Лот е започнала нападение срещу Лот с помощта на някаква outsider сила и засега ги разбива. Като завладее територията на Лот, ще изпълзи и навън и ще погълне целия Фаерун в мрак.

Ние я заведохме при лорда, прегрупирахме се, преекипирахме се и тръгнахме отново надолу към МРАКА.

По пътя попаднахме на засада в една горяща ферма, където мощните атакуващи магии на дроуовете ни насолиха дотолкова, че Джин (Сашо) и Константин (Владо) да паднат бездиханни, а първия дори да изхаби още едно безценно спасение. Кур.

После продължихме към криптата и съответно пещерата от предните сесии, където имахме една доста тегава битка с два бебилита.

На долното ниво открихме една пропаст, която беше опасана в огрооооомна мрежа (справка, виж картинката). Следваше...О, Господи...пъзел! След малко лутане намерихме безопасния път за преминаване надолу и се спуснахме в ъндърдарк. Намерихме следващото ниво от донжона и продължихме направо. Направихме може би 5-10 крачки и попаднахме в зала, където ни чакаха два солара и огре. Майтап бе, Уили! Една сурия дроуове. Аайде пак. Този път битката беше доста по-добре изиграна от нас. Помогна и това, че им взехме инициативата. След тази схватка прибрахме книгите и оставихме експлорването на подземието за следващия път.

Сега и коментара ми за сесията:

• Бих казал най-добрата досега от тази кампания, макар и значително да отстъпва по качество на добрите ни Уотърдийпски сесии. Имаше и роулплейче, макар че Стоян каза, че е било “не по книгата”.

• Героите ни са ДОСТА силни и имаме и добра бройка и въпреки това отново битките са доста трудни. Не ми се мисли по-натам как ще бъде.

• Играта върви дооооста мудно, особено в битка поради причината, че на всеки героя е поне 10 страници. Тази затлаченост на 3.5 ни кара все по-смело да гледаме напред към 5 издание. Толкова смело, че поръчахме книгите :)

• На мен лично ми липсва мистерия. Кефеше ме как в последните две кампании (Тей и Уотърдийп, разбирай - последните 5 години ДнД), Стоян винаги е успявал да създаде чувство на несигурност и изненада. Евалата, трябваше да го няма това, за да разбера колко е фундаментално. Най-малкото това ме кара да се сближавам с героя си и да ми дреме каква ще е съдбата му. Това е нещото, което създава велики ролеви моменти (справка - последната кампания).

Това е от мен, дългичък пост, но си заслужаваше.

Оставете коментари, защото мисля, че е доста важно към момента всеки да изкаже мнението си за сесията, за кампанията и за това кое му харесва в ДнД по принцип. :)

- Сашо

City of the Spider Queen 2: Стъпка назад, стъпка напред

Вчера (20 октомври 2014) проведохме и втората сесия от City of the Spider Queen. Играта се проведе в Ледената Къща, която все още не замразяваше душите и телата ни, но леко ни смигваше със зимна насмешка. Отново бяхме в пълен състав и след малко лигня директно продължихме, откъдето бяхме започнали.

Бяхме в първото подземие още близо до Dagger Falls и след тежък енкаунтър решихме да се оттеглим назад в една от стаите и да рестнем с помощта на rope trick. Естествено, мръсните дроуове ни намериха и последва ултра тежка битка с два bebilith-a, два дроу уизарда и една дроу клеричка, които ни насолиха дотолкова, че да изгубим две спасения. Хлъц. Окопитихме се от битката и продължихме надолу. Там срещнахме отново група дроуове, които обаче бяха с табарди на бога К…. (Стояне, хелп) и очевидно тук вече се появиха първите наченки на сюжетна нишка, защото иначе каква работа биха имали тези врагове на Лолт в подземието. Насолихме ги и решихме да спираме. Пътьом имаше и незначителна битка с два-три драйдера, които се оказаха доста слаби.

Общо взето кратка сесия с не много прогрес. Забелязвам следните особености дотук в дънджъна (може би и в приключението се наблюдават същите тенденции):

1. Еднообразни гадове - крайно време е да си измислим протекшън срещу мощните магии (колко лайтнинг болта ядохме) или бласфемито.
2. Енкаунтъри, които са слаби и целят да си изхабиш големите магии и умения по тях, като драйдерите. Реално, ние няма как да знаем в началото на един енкаунтър дали няма да изскочат още милион гада отнякъде и това леко усложнява задачата. При Стоян приключенията се знае, че почти всеки енкаунтър е потенциално летален (или поне challenging) и няма какво да се пазят магии. В Ситито е по-трудничко да се планира запаса от умения и магии.

Играта свърши на това как двамата мъже дроуове от последния енкаунтър се предадоха и партито ги взе пленници с идеята да ги докара при лорд Морн от Дагър Фолс за разпит и вечеря от тупаници. Очертава се следващата сесия да има повече роулплей и евентуално някакво придвижване на сюжетната нишка.

Сашо

Коментар на Стоян: И на мен сесията ми се стори забавна, макар и разлигавена, но пък и то беше ясно, че няма да навлизаме в дъблините на роуплея, ако почнем към 21:00 часа сериозната игра. Хубаво е next time да сме по-рано или съботно-неделно. Що се онтася до адвенчъра има някакви елементи, които не ми харесват. В момента има две цели - да се научи възможно най-много от готовите приключения, което да е полезно да се слага в следващи други, както и да се подправи този адвенчър, така че да има по-силни roleplay елементи. Богът, който разпознахте на табардите е Киарансалее: http://forgottenrealms.wikia.com/wiki/Kiaransalee

City of the Spider Queen 1: Началото

This is it, момчета. Венецът в нашата ДнД кариера. Приключението, което е толкова епично, че  всички други приключения се сравняват с него.  Книгата, която си купихме е на цели дванайсет години (без майтап, издадена е 2002 година). Тя дори не е по същата система, по която играем. D&D 3.5 вече е толкова затлачена с милиони спелове и правила, че повечето герои вече имат фийтове и класове от поне 5 различни книги, спелове от други 5 и предмети от още толкова. На фона на всичкото това се носят и слухове, че след "ситито" ще пенсионираме старите (макар и доста запазени, евалата - най-здравите книги, които съм виждал) томове по 3.5 и ще се насочим към 5 издание. Владо вече е закупил player's handbook, а пък аз обмислям дали да не си подаря един monster manual след няколко месеца. :)

Но засега фокусът ни е друг - първата сесия от City of The Spider Queen - първото и доколкото ми е известно най-доброто приключение във Фаерун по 3-то издание. За пръв път от много време играем всички накуп - и всеки беше дошъл с лачен нов герой. Ще ги представя съвсем накратко:

• ·     Владо играе Константин - клерик на Латандер, ориентиран към магията и унищожаването на ъндед
• ·    Марто играе Шшш....Шшшшш....? (сори, бро , не мога да се сетя, честно :):) ) - warbladeс два чифта claws, който идва от племето на червения тигър
• ·      Иван играе Гром - орк варварин с много демидж
• ·      Жоро играе Фидлър - добър дроу бард цигулар, който Inspire-ва за 6d6 демидж на атака.
• ·      Венци играе Тири - гном роуг с 900 hide
• ·      Аз съм Джин - халфлинг уизард, специалист в transmutation училището

Приключението започна в Dagger Falls, където в местната кръчма групата се сформира. Мисля си, че роулплеят си беше на ниво между нас и бързо се ориентирахме към мейн куеста. А именно - да посетим замъка на местния лорд Морн, който търси приключенци да му свършат работа. След разговора с лорда стана ясно, че група дроуове са нападали отдалечени ферми и са избивали обитателите им. Групата набързо си стисна ръцете с лорда и тръгна веднага.

Последва ходене из разни пътеки, губене и връщане. Окончателно се озовахме на входа на (очевидно) "криптата", за която стана дума и при лорда. Дълго и мъчително отваряхме единия мавзолей и накрая като го отворихме, ядохме светкавици. Добър урок занапред. Партито, колкото и да е силно, на 10 ниво важни са детайлите и тактиката! Победихме двата невидими вампира и техните споунове, след което продължихме навътре в подземието. Имаше енкаунтър с двама демони (които бяха набързо очистени), и засада на отряд дроуове (които Иван очисти набързо).

Като цяло добра (макар и кратка) сесия - със сигурност нямам търпение да продължаваме да разкриваме тайните на криптата. Имаше опасения, че понеже сме 6-ма герои, ще бъде много лесно  приключението, но пък те бяха контрирани от идеята, че като сме повече, ще качваме нива по-рядко.

Очаквам следващата сесия.

- Сашо

Сашо добре е представил ситуацията. На мен ми направи впечатление, че този тип адвенчъри имат своите сериозни трудности и всъщност изискват и те самите доста работа. Трябва да се наблегне над това енкаунтарите да са съобразени с нивото на групата, както и да се помисли за това как да разширим роуплей елемента в самия адвенчър, защото имам леко неприятно предчуствие, че може dungeon crawl-ът е повечко, отколкото го мислихме.

На мен самата сесия ми даде отправни точки за това как да пипна играта нататък, за да получим по-интересен и силен експириънс за всички.

-          Стоян

СбС29 : Окото беше затворено. ФИНАЛ!!!

Нещо наистина огромно приключи, нещо започнало преди да замина за Англия...преди да стана либертарианец. Преди толкова много неща да се случат в животите на всичките другари по маса и зар, с които споделихме това пътешествие, абе дори преди да се запозная с един от тях. Напредващата от 2011 г,  кампания „в Waterdeep” приключи в малките часове на днешния ден. Михаил, Глим, Давен, Джери, Саут и Норвалд успяха да сложат точка на врагът, който кроеше мрачните си планове около тях в продъжление на наистина много време.  Ледената къща (позната вече с името Шит-кърс-хаус) прие мен, Марто, Владо, Жоро и Сашо за финала на СбС!

Сесията започна от средата на последния dungeon в кампанията, изпълнен с култисти на Гаунадур и техните експерименти и съюзници. Храмът в ценъта на подземието беше претърсен, като групата се натъкна на каменен голем, пазещ интересен стъклен меч. Глим се опита да го вземе, но това само събуди пазителя, който започна разговор с приключенците. Оказа се, че е създаден много отдавна да пази важен религиозен момумент в древен Нетерил – най-вероятно откраднат от следовниците на Окото.  Глим успя да го убеди да даде меча, но не и да се присъедини към групата – следваната тактика не беше най-добрата, не нова цел (каквато предложиха от партито), а продължаване на дълга към Нетерил щеше да го убеди по-лесно.

Следващата стая се оказа сериозно защитета от капани, като саут на магия избяга от много опасен Desintegrate. Попаднаха в стаята на висш член на клира на Гаунадур, като успяха да открият книга направена от кожа (човешка) без написано на страниците и имаха правилното предположение, че това е четиво за сляп пророк.  Направи се и малък експеримент с буркана на Норвалд, като след смрътта на Джери мощната негативна енергия отиди някъде из коридорите на подземието.

Приключенците си проправиха път към по-страничната част на dungeon и се озоваха в странна стая, чийто под беше покрит с мъх  и папур. Съвсем разумно беше подходено внимателно – оказа се, че зад папурите се крие huge crocodile (+ това бяха забелязани пилешки курешки). Не успяха веднага да се сетят, но в момента, в който над дях прелятя бухал стана ясно, че тук е Фиренгъл. Баджър, пратен от Норвалд, нападна крокодила, който се превърна в Adult Green Dragon.  Последвалата битка беше тежка, но домашният любимец на Фиренгъл беше убит – самият той избяга в тунелите. Както се оказа и книгата от спалнята липсваше, заедно с тайнствения друид.

Добра идея беше да се ползва тъмната енергия на буркана за GPS, тя ги отведе до малък басейн, в който стоеше омазан със слуз – Джери. Той не им каза точно как е бил съживен (може да бъркам), но с леко притеснени погледи, хвърлени зад рамо, беше приет обратно в партито. Преминавайки покрай един от басейните за пречистване и осъзнавайки правилната посока чрез Survival (там където са вървяли повечето хора) групата се насочи към металните порти на the Rift между нашето измерение и Far Realm, където спи Гаунадур.

В последната зала, огромна пещера зееща към бездънната яма (която излъчва странни светлини и носи бученето, което се чува из цялото подземие), група качулати култисти чакаха в молитва. Докато успеят да се ориентират приключенците, към тях се присъедини интересна група – лейди Ютиос Jr. в тежка броня и вързаният Шалабат, воден от двама култиста. И четиримата падат на колене пред групата – поздравявайки своя „господар“. Последва истинско объркване, какво да се прави, как да се действа, дълги минути на чудене (и разходки до тоалетната) – Глим излиза из различни коридори, Давен тормози Ютиос, а Джери взима на рамо един от качулатите (оказал се клонинг на лейдито).  Жената в роба прошепва насърчение да убие враговете на Окото, след кимване с Норвалд и мощен wall spell, който прати голям брой култисти в бездънната яма, дойде и  началото на наистина странна битка.

Сблъсъкът беше сериозен, blasphemy сериозно удари цялото парти, буквално на крачки от ТПК Саут спаси с 20-ка на сейв, Давен умря, но джери успя да оцелее – след като култистите започнаха масов coup de grace. Винаги на ръба на тоталното поражение, двете страни се сблъскваха непрекъснато – призованият зелекут и алипът силно помагаха (и в крайна сметка бяха решаващи за това Ютиос да бъде победена).

Голямата изненада дойде обаче след като Глим (далеч в коридора) срещна Фиренгъл – без очи и със скършен врат – който му предложи да прочете от книгата на Гаунадур, ставайки слепият пророк. Той го направи с идеята, че само така ще може да се победят враговете, а неговите другари да го убият – прекратявайки разпространението на това ooze проклятие. Оказа се, че новоподарената му черна енергия лекува слугите на Окото, но все пак останалата част от партито с мощни усилия срази Ютиос, Шалабат (който mindblast-на доста хора)  и култистите-клонинги.

Изпраени срещу ослепелият Глим групата не искаше да го напада, нито той нея. Появилият се Фиренгъл (оказал се аватар на Окото) го принуди – рейнджърът покоси Давен, но самият беше грапълнат от Джери. В този момент Фиренгъл прехвърли влиянието си върху Норвалд, който от много време криеше специалните си умения, дадени от Гаунадур. Сблъсъкът между двамата беше неравен (мисля, че Саут и Михаил вече бяха убити от някого), последната надежна на Baldurs Gate се крепеше на това – Джери да измисли как да се справи с противника.

Подсказка дойде от Тир, неговият бог,  беше казано на монаха да слуша своите врагове. Междувременно, Фиренгъл умираше от кеф как приятели нараняват и убиват приятели, бебета с кинжали в детска ясла. Макар че, Давен да беше започнал да се сеща, Джери разбра, че трябва просто да откаже да нарани приятеля си – да не успее да доведе нещата до това Гаунадур да е създал предателство и братоубийство, което да роди истинският пророк. Защото, както видя в последния момент Джери, всичко случващо се е било част от голямата измама на хаотичния бог.

Аватарът Фиренгъл, победен в собствената му игра, съвсем в края, лъжата, „шегата“ и илюзиите му разбити – беше върнат обратно при своя бог. Групата кинематографично напусна полесражението, търговското имение, срутващо се зад гърбовете им публиката на Baldurs Gate, гледаща с изумление.

За финал – изключително ме радва как успяхме да звършим тази дълга и бих казал без съмнение епична кампания. Не само развихме едни герой, не само разказахме една история, но и се научихме как да играем по-добре. Намерихме нова организационна формула, ново желание за роуплей, ново желание за задълбочаване в битки и история. Имахме както и сесии без битки, така и интересни dungeon crawls. Сега, нека се готвят обитателите на Underdark, защото една нова бадна от badasses ще има малко работа по техните земи. А пък все си мисля, че нашите приятели от последните години няма да издържат твърде дълго да са в пенсия ;)...не са такъв тип мъже.

 City of the Spider Queen - WE ARE COMING!

СбС 28: Където спи Окото - в дънджана

*  *  *

  Бързи и кратки вдишвания изпълваха дробовете на шестимата мъже. Отминалата битка сякаш бе погълнала всичката влага, а въздуха се бе превърнал в предизвикателство за изсъхналите им гърла.  Туловището на гротесктното същество лежеше на земята, притворило многобройните си очи и конвулсивно свивайки безжизнените си щипки.

- Това приятели e Еye of the Deep. - заяви задъхано Норвалд. - Това е едно наистина много ужасяващо създание. Мда, мда. - закима доволен от себе си младия магьосник и бръкна в робата си за безценната табакера с тютюн.

-Добре се справихте момчета. Ако имах десетима като вас навремето, щяхме да прочистим  за една седмица севера от всички орки-човекоубийци. - тлъста храчка на ненавист полетя към прашния под от възрастния рицар.

През това време Михаил се бе приближил до Глим и изрече кратко заклинание полагайки ръка на челото му. Топла светлина протече от символа на Темпус през ръката на младия проповедник и грозните рани по тялото на високия рус и синеок стрелец магически започнаха да се затварят, оставяйки след себе си гладка и розова кожа. Умората и треската по лицето на Глим бяха заменени от суровия му поглед, който кимна благодарно и вдигна падналия си лък. Михаил огледа останалите от групата и след момент изрече още едно кратко заклинание, което премахна охлузванията и леките наранявания на всички в следващата минута.

-Хе-хе напоследък се е умълчал нещо ама е голяма работа. - изрече Норвалд.

-Не мисля, че сме отрязали главата на змията за да можем да седим и да си губим времето в празни приказки -каза с дълбокия си глас Глим. - Извадихме едно от очите й и сега тя се мята разярена от понесената загуба. Ако стоим тук и си говорим и даваме единствено време да се окопити и подготви за контраатака.

Босия монах заби пета напред завихрайки прахта по пода около крака си. Усмихвайки се той каза:

-Да стъпчем главата тогава!

Мъжете се усмихнаха един на друг и заедно погледнаха към вратите на стаята.

-Да варвим преатели. - каза Норвалд с очарователно си "р" което вдъхна кураж на останалите, които го последваха през коридора напред.

Сут реши да избърза и да задмине самоуверения магьосник заемайки водеща позиция за да може да разгърне потенциала на своя талант - да открива неща невидими за очите на останалите. Беше съсредоточен върху задачата. Страха от провала тежеше на гърдите му и той като мъдрия проповедник не каза и дума в тези напрегнати мигове.

Влизайки в следващата стая усети нещо нередно, но вече беше твърде късно. Отскочи мигновенно настрани и на мястото където се намираше допреди миг, се стовари гигантска черна пихтия, която сякаш изпълни стаята с размерите си. Паднал на пода и привикнал със слабата светлина видя процепа през тавана от където беше атакуван. На същото място, но няколко метра встрани имаше подобна дупка  и разбра че същото се е случило и при първите след него. Май някои от тях не бяха успяли да реагират така бързо и да отскочат от капана. В този момент осъзна нещо. Пихтията се приближаваше към него съзнателно. "Проклятие."

Сражението бе кратко и ожесточено. Придобития опит в битките се оказа най-голямото оръжие на младата група. Координацията и познанията на мъжете контрира изненадата на бездушните същества, които поеха също толкова бързо колкото се бяха появи през мръсните канали на залата. Дори не бе нужно да спират, ами продължиха към следващата стая, където ги чакаше приятна изненада.

Няколко прашясали ковчега стояха подозрително примамливо в средата на стаята. Но мрачната обстановка явно бе повлияла на всички. Колебанието и нерешителност сякаш бяха сключили съюз със задушливия въздух и не даваха кураж за действие на мъжете. Давен изведнъж пристъпи напред към първия ковчег и го отвори смело. Притеснения се оказаха напразни, когато пред мъжете се откриха отдавна забравени артефакти и новите придобивки  сякаш освежиха смелостта на приключенците.

Наблюдателния Сут откри в края на стаята разхлабена тухла в стената. След лек натиск стената разтвори път на групата в кратък коридор с малко прозорче в края. Коридора беше празен, а прозорчето гледаше воайорски към един сравнително спокоен коридор зад стената. Мъжете решиха да намерят въпросния коридор и че може би точно това е пътя. След кратко лутане из подземието стигнаха съответното място. Точно когато се изравниха с прозорчето от което до преди малко гледаха, механизъм изтрака зловещо и последния от тях видя как врата се спуска зад него. Пода започна да набира скорост и да тласка групата напред към изкусния и извратен капан с неизвестна опасност.

Джери реши да рискува. Приведе напред центъра на тежестта си и започна да забива крака в движещия се напред под. Въздуха започна да се сгъстява пред него с всяка крачка която развиваше скоростта му. Изведнъж пред него се откри пропаст с двайсетина фута разстояние които трябваха да бъдат прескочени. Монаха се усмихна. "Лек като перо, бърз като оса, както казваше учителя.". Избра вертикалната стена до себе си . Инерцията която беше набрал му позволи да продължи своя спринт по нея приземявайки го на отсрещната страна, претъркули се и погледна назад.

Глим бе след него. Дългокракия стрелец без измъкнал лъка си, тичайки със всички сили към пропаста. В последния момент заби гъвкавия си лък в земята, които му даде допълнителна сила и го изтреля високо над дупката. Сут бе избрал другата вертикална стена и също бе при тях.

 Норвалд магически се носеше над пода и само той успя да хвърли поглед надолу към бездната. Гротескни пипала се мятаха от дълбините и усети силата идваща през процепа от друго измеренение. Погледна към прозорчето. Дали сега отзад не беше създателя на този извратен капан. Нямаше как да знае. Реши да помогне на тежко бронираните си другари, които хитро бяха извадили Immovable Rod-a, които беше влезнал в употреба и магически стоеше във въздуха поел тежеста на клерика и рицаря. С кратко заклинание се пренесоха отсреща.

Огромната стая която се откри пред тях бе изпълнена с мъгла. Красиви светлинки с различни цветове проблясваха в нея. Мъжете вторачени в красивото явление не усетиха, че това е оръжието на следващия им враг. Някой забеляза нещо да потрепва в центъра на мъглата. Смътно като човешка фигура но ту изчезваше ту се появяваше. "Внимавайте!" -извика някой, но вече бе твърде късно. Мъглата смени цвета си в огнено жълто и изпепеляваща топлина изпълни телата на приключенците.

Битката бе тежка, мъглата сменяше напрекъснато цветовете си и всеки път различни сили атакуваха групата. Съществото бе почти невидимо и трудно за атакуване. Може би късмет и благословията на богове дариха мъжете с победа. Трябваха да се прегрупират и отпочинат. Магиите бяха свършили, а повечето бяха тежко ранени. Норвалд реши да използва последната си магия и отвори портал към убежището им където се възстановиха за през ноща. Нощ или ден не бе ясно, но имаха нужда от почивка.

Когато се върнаха сякаш не бяха минали осем часа. Всичко беше непокътнато. Тишината беше убийствена, а напрежението от предстоящите опасности започна да дращи с демонични нокти по нервите на мъжете. "Краят е близко, братя." - чу всеки един от мъжете в умовете си. Кратко разколебание се усети в групата, но след размяна на окуражителни погледи продължиха в следващата стая.

В момента в който влезнаха се откри и бърлогата на противника. Храма на Гаунадур се извисяваше на трисетина стъпки, а в подножието му вече ги очакваха  два демона и най-старшия  клерик на бога. Чуха го да изрича заклинание, а Норвалд усети как сърцето му бе  стиснато в магическа хватка. Вложил цялата си воля той успя да издържи на магията, която може би щеше да е с фатален край. Джери се затича напред и скочи върху гърдите на клерика, опитвайки се да го обездвижи с мускулестите си ръце и безброй хватки. Рицаря се затича напред разсичайки демоните с атаките си, а Глим засипваше всичко подвижно със стрелите си. Сут нанасяше премери удари в най-уязвимите места, а Михаил се грижеше за здравето на най-ранените с лекуващи заклинания.

Клерика на Гаунадур използва един от даровете на своя господар и се превърна в течност, като успя да избяга на силния Джери. Монаха твърдо бе решен да не дава възможност на противника си да изрича заклинания и го следваше неотлъчно, но за зла участ бронирания заклинател успя да избегне една от атаките му и да произнесе заклинанието с което първоначално атакува Норвалд. Този път бе насочено към силния монах. Джери усети злата сила да нахлува във вените му. Загубил концентрация той не успя да успокои пулса си и да предотврати злата сила да нахлуе в уязвимото му сърце. Тялото му се сгърчи, крайниците му се изпънаха , по кожата му избиха смъртоносни черни петна и той падна мъртъв на пода. Черната магия продължи своето действие докато от Джери не останаха дори останки - тялото му изгоря напълно превръщайки се в черна пепел.

С последни атаки групата успя да надвие злия противник, но нямаха дори време да заскърбят за своя другар, защото от тялото на злия клерик протече нечиста енергия която се насочи към Норвалд и бе засмукана от неговия забравен буркан...

 Марто

СбС 27: Планът в действие

СбС 27: Планът в действие

От Сашо

На последния ден от месец август 2014, точно ден след като секссимволът на цялото ни парти Мартин навърши 27 лета на тази грешна земя, играхме и 27-мата ни сесия от уотърдийпската кампания. Която между другото играем вече 4-та година. J

Играта се проведе в (Пост-)Модерно предградие в силно намален състав. Бяхме триото мъжаги, наскоро изпратили приятелките си да се учат по света (Сашо, Марто и Жоро), както и омнисциентният ни водещ – Стоян.

Началото на сесията беше мудно. Дълго време се чудехме какво да правим с търговеца Торес, докато накрая ледът се пропука и се състави план за проникване в имението му. Групата реши да следва утвърдения начин на проникване – през кенефа и първия ни енкаунтър за деня беше с чиновниците „каналджии“, които без да ни задават много въпроси срещу 50 злато ни продадоха плановете за каналите около имението на Торес.

От там нататък следваще характерна стелт мисия. Норвалд проверяваше за магически аларми и ги диспелваше, Соут и Глим ровеха за капани, а цялото парти се движеше в зона на Silence Spell и на Invisibility Sphere. Лека полека се стигна и до кабинета на самия Торес. Той се наслаждаваше на чаша вино на балкона си, когато Джери го грапълна със силно положение. Търговецът все пак беше сам и нападнат от 6-ма подготвени невидими приключенци в зона на пълна тишина. Излишно е да казвам, че го насолихме много бързо, приспахме го с нонлетал тупаници и го отвлякохме обратно в канала. Там с помощта на Rope Trick го закарахме в междупланарно пространство, където и го разпитахме.

Оказа се, че Торес е слуга на Гаунадур. Саут го излъга, че лейди Ютиос (очевидно шефката на култа) е узурпирала култа и го използва за собствените си планове. Търговецът хленчеше много досадно, но мисля, че партито добре роулплейна цялата ситуация и изкопчи от него максимум информация. Разбрахме още и, че съпругата му е сукубата-приятелка на Иван и, че в името на Гаунадур я е принесъл в жертва и е извършил ужасни деяния с безжизненото и тяло. Входът към храма на Бога-Око се оказа отново в имението на търговеца – в архива. Партито рестна, уби търговеца, прегрупира се и отново нахлу там.

Последва дънджъна, където очевидно ще бъде и финалната ни среща с култа на Гаунадур. На втората стая обаче ни сполетя енкаунтър с Eye of the Deep. Отслабен бехолдър, според Стоян този гад беше CR8. Разминахме се на косъм от TPK. Добре, че имаше силни включвания – най-вече идеите да направим Норвалд невидим, той да призове Allip (който доста свали wisdom score-a на гадта) и идеята на Глим да си държи очите затворени, за да не може окото да ни флашва и да ни заслепява. Норвалд се размина на косъм от среща с Косут, а Глим направо си умря, добре че беше Михаил и неговата Revivify магия. Почти нереално трудна битка срещу сам противник и то с доста по-нисък левъл от нашия. За щастие нямаше жертви и бехолдърът бе победен, а подземието оставено за следващата (вероятно финална) сесия.

Сега и моите впечатления:
Доста добра игра, играхме стегнато, беше доста интересно и най-вече се радвам, че му се види краят. Най-лошото за мен е, че е УЖАСНО трудно да управляваме по два героя всеки. Норвалд ми разказа играта този път и честно казано предложението ми за следващата сесия или две (които ще бъдат финални) е да се стремим да сме в пълен състав. Нека играем скоро и да сме поне 4-ма. Това е апел към всички, да се съберем и в близките седмци да го доиграем! Също така всеки да си помисли за City-то. Скоро ще го почваме и нека отделяме време, за да няма такива сесии от по 3-ма души, които управляват 6 героя.

Това е от мен, смели приключенци, и нека Тимора бъде с вас!

Сашо