Curse of Strahd – 27 – Наказателната бригада среща трудности

 

Трета сесия за месец април! Напредваме смело в борбата с Дявола Страд! Във вчерашната вечер отново бяхме в БЛО в любимия ми състав – пълен. Ето какво се случи:

След като прибрахме готиния слънчев меч решихме, че не е лошо да направим един short rest, но сметката ни излезе крива и Брин и Ниалис получиха още по един exhaustion (Брин беше с 1 ниво, а Ниалис – с 4).

Питахме нашия спътник Вилнюс накъде сега и той се вслуша в гласовете, които го поведоха на запад към нова стая с друг кехлибарен саркофаг. Там той извади някакъв амулет и понечи да го доближи до кехлибара, но ние се усетихме накъде отиват нещата и Ниалис и Бруно го простреляха. Клетникът падна мъртъв, а Йендей взе ключа и докосна саркофага. Последва малко диалог с Фекре кралицата на болестите, която като типичен НПЦ в игрите на Стоян беше кисела и безполезна. Тя ни заплашваше, че вече сме болни, че ще ни прокълне и искаше да я освободим. Ние унищожихме амулета и и пожелахме приятна вечност.

В съседната стая имаше още един саркофаг, но този път разцепен. Изглежда злата сила от него беше вече освободена.

Сънчо прочете в Тома на Страд, че силата, която е превърнала Страд във вампир се казва….Вампир. Също така се оказа, че има поне два портала между замъка и кехлибарения храм. Единият е долу при трите зли сили, а другият е в стаята с макета на замъка на горния етаж.

В третата врата в това крило на храма се криеше нещо невидимо, което ни биеше с меч и файърболи и решихме, че тук е моментът да си бием камшиците и побягнахме нагоре. Докато тичахме се обадихме на Морденкайнен и той ни каза да излезем навън на виелицата, откъдето ни телепортира обратно в луксозната си квартира на улица Акация номер 5.

Там побеседвахме малко, магьосникът свали прокълнатата рокля от Бруно, и решихме да разучим какво е станало, докато ни няма. Отидохме при Мартикови и видяхме два гарвана да се бият в небето. Оказа се, че това са Юри и баща му, които изясняваха семейните взаимоотношения. След като ги поразтървахме научихме какво е станало. Юри е дошъл да иска помощ, защото Страд е успял да прибере Ирина от Валаки. Тя е  била при бургомайстора, когато е станало – трите булки на Страд са я похитили и са опожарили имението на бургомайстора. Видяхме как в далечината от Валаки се носи черен дим.

Също така научихме, че Рахадим ни търси с каретата. Казахме на Юри да пусне слух, че сме при кулата на Ван Рихтен и зачакахме там в засада. Засадата ни не беше кой знае какво, само Бруно беше каше, но не след дълго дойде елфът и се заприказвахме. Последва старата песен – кани ни на вечеря, ала-бала. Забелязхме, че той не е вампир. Разменихме си малко любезности, после малко заплахи и след малко чудене какво да правим най-сетне почнахме кютека.

Той се оказа доста силен, но ние допуснахме една фатална грешка. За разлика от големите и ъндедите, с които се бихме последните сесии, Рахадим не се би до смърт. В момента, в който го ударихме по-лошо, той побягна към каретата и се пръждоса.

Мамка му.

Изглежда единственият ни вариант сега е да се върнем в кехлибарения храм и да търсим как се активира порталът.

 

Curse of Strahd - 26 - Събрахме инвентара!

Състава днес беше извънредно намален, без Венци и Емчо, но всички останали бяхме много надъхани да изследваме подземията на Кехлибарения орден. След тестването на новото място за храна, разговорите къде ще обикаля Пси(аз) 6 седмици, естествено нямаше как да не минем и без политика, започнахме игра.

Отново се потопихме в мразовития дънджън на маговете от Кехлибарения орден и продължихме разговора с някогашния маг, вече лич, Мичо. Директно си го попитахме къде е изходи, той вдигна костелив показалец към библиотеката на отсрещната страна и замръзна. Всички отидохме там и почнахме да търсим как се отваря вратата, но без успех, затова прибегнахме до пръчката разкриваща тайни механизми, която ни показа една определена книга. Преместването ѝ отвори лавицата с книги и ни разкри малка стаичка с друга врата. Бруно огледа за капани и след като каза ‘Чисто е’. Брин отвори вратата и веднага активира капана на нея. Понякога се чудим дали Бруно не се опитва да ни убие или просто нищо не разбира от капани. Озовахме се в нова стая, по стените имаше картини на ангели в пламъци и агония, на земята беше постлан и доста запазен скъп килим в същия стил, но теглото му ни възпря да си го приберем.

  В края имаше стълби водещи надолу, към още по мразовитата част на подземието. Ниалис вече доста премръзнал не успя да изкара и този сковаващ мраз и умората го налегна осезаемо, вече едва държеше лъка. На долния етаж се озовахме в още по гротескна стая, всичко наоколо изобразяваше пленени крале от пипала, които ги придърпват в мрака, от който излизат. На стената в другия край бяха подредени изправени 6 ковчега. Брин веднага усети нечестивите немъртви, които спяха там. Явно усетили прясната кръв, веднага се събудиха от техния сън и се втурнаха към нас. Брин извади  и активира древния амулет, който се оказа доста полезен срещу вампирските изчадия и с неговата сила успя да парализира половината. Ниалис все още доста изтощен, реши да използва една от магиите си и да спре звука в залата, за да предотврати вампирите да използват магия. Акта подпали половината стая и всички вампири попаднали в огъня. Битката приключи доста бързо и добре в наша полза. След като всички вампири бяха свалени, извадихме по един кол и ги прободохме в сърцето, писъците им бързо заглъхнаха, отнесени от изпепелените им тела. Направиха ни впечатление 3 кехлибарени колони в стаята, от които се носеше зла сила, а в тях все едно бяха заключени някакви тъмни гърчещи се материи. Брин извади електриковия ключ и докосната една от колоните, от която се усещаше безсмъртие и неописуем страх от загубата на близките ти. Есенцията в колоната каза, че се казва Тенебрус и може да направи човек в Лич и да му даде вечен живот като немъртъв. В колоната, от която се усещаше омраза към ближния бе заключен Задун, който даряваше сила, с която да се разправиш с приятелите си. От последната колона струеше страх от смъртта и предлагаше безсмъртие, не ни каза името си, но подозираме, че Страд е получил неговата сила от там и вечния си копнеж по неговата любима. Предложи ни да се всели в някой артефакт и да се срещне със Страд, а в замяна щеше да ни помогне. Нямахме му доверие и решихме да си го оставим там. В стаята открихме и малка цепнатина, през която Импа на Акта се провря и видя че стига до друга малка стая с 6 купчини със съкровища, а в средата Кехлибарен голем стоеше на пост. 

Върнахме се горе и след разглеждане на картата, която Йендей правеше, бързо установихме къде трябва да е входа водещ към залата със съкровищата. Спуснахме се в другия коридор, където се озовахме в малка стаичка и заключена кехлибарена врата. Брин използва кехлибарение ключ и вратата се отвори. Голема се активира и … изчезна. Ниалис активира своите очила, за да го види и насочи Бруно къде да използва неговото вродено умение разкриващо невидими, но магията се провали. Брин си спомни, че една от неговите магии, които може да влее в оръжието си може да го разкрие и го порази с нея. За известно време всички виждахме голема и го поразихме с каквото имаме, но той успя да развали концентрацията на Брин върху  магията и пак стана невидим. С общи усилия успяхме да го свалим, макар и невидим. Дойде време и за съкровищата, от които се и притеснихме. 5 от копчините бяха претрупани с монети от копър, освен 3-тата, която беше с платина и всеки прибра по 1000 от тях с лика на Страт. Всичко, което не беше ръждясало и непотребно, беше с капан или прокълнато. Бруно не успя да се пребори с една рокля и тя се навлече върху него, доста хубава бална рокля. Няколко други капана бяха избегнати и решихме да не пипаме повече хубавите предмети. В последната купчина забелязахме здрав, но много обикновен меч, както и предположихме, това беше меча, за който бяхме дошли тук. Брин го извади от ножницата и всичко в залата засия от ослепителната светлина струяща от него, осети как меча го приветства в битката с мрака и така се сдоби с +2 longsword sun blade + 1d8 срещу немъртви…

Curse of Strahd – 25 – Лича Мичо

Седя си вкъщи в изборното студио и си пиша блог. Датата беше 31-ви март, и обективно погледнато с тази сесия можем да отбележим една година игра по Curse of Strahd. Всъщност сме започнали на 14 април 2022, но тъй като Стоян заминава, няма да има повече сесии до точната годишнина и тези 25 ще са сесиите за първата година на тази кампания. Като тегля чертата – супер добра година! Включихме още един играч, играем средно по 2 пъти месечно и се доближаваме все повече до демократизирането на Баровия.

Започнахме играта със следния казус – къде да спим? Заключихме се в киносалона, Бруно разпиля счупени стъкла пред вратата и пробвахме. През нощта чухме стъпките на някакъв хуманоид отвън, но не видяхме кой е. Злият студ, който тегне над целия храм, обаче, не позволи на Акта и Ниалис да се наспят като хората и те осъмнаха без long rest и по едно ниво на exhaustion. Ниалис също така се атюнна към очилата на лисугера и разбра, че дават готини екстри и true seeing 1/day.

Продължихме да експлорваме стаите нататък и ето какво видяхме.

Намерихме път навън в планината. Там имаше трима върколаци, с които не се бихме, но се разбрахме. Нашият спътник Вилнюс с кофти кожните проблеми е влязъл от тук.

Имаше една стая с множество колби, в която не намерихме нищо съществено.

Следващата стая беше с макет на замъка Ravenloft, до който пишеше  Артимус. Отворихме Тома на Страд и разбрахме, че това е бил магьосник от кехлибарения орден. Те са били близки със Страд и даже Артимус е построил замъка. Намерихме сандък със свитъци, но когато го отворихме, съдържанието му се превърна в прах и се изсипа на пода.

Следващата стая имаше богата софра и златен бокал в средата. Звъннахме на Морденкайнен и той ни каза, че този бокал пречиства всичко, което е сипано в него. Ние го взехме и веднага ни полазиха 8 wraith-a. Криво-ляво успяхме да ги ступаме и пак се наложи да спим. Върнахме се в бърлогата на върколаците и рестнахме. Ниалис осъмна с 2 нива умора, а другите бяха окей.

Нататък открихме зала със 100 левитиращи свещи и статуя с роба. Пред статуята имаше три трупа. Статуята започна да ни шепне сладък шепот красив като най-прекрасната музика, Ниалис и Брин фейлнаха сейвовете и се залепиха зомбирани за статуята. За щастие, другите се притекоха на помощ и ги изтеглиха навън, така че да разбият магията.

В тази стая открихме секретна врата, която води към тясна и висока стая пълна догоре с огромна купчина черепи. Йендей се покатери до горе и активира някакъв pit trap и всичко се сурна надолу. Той обаче имаше feather fall и лекичко си кацна обратно в другата стая. На другия край на тази стая имаше още една секретна врата, който ни отведе в нечии покои.

Стаята беше остаряло, но богато украсена. Имаше стол обърнат с гръб към нас, на който седеше труп. Ние го заговорихме и се оказа, че това е лич, който не помни кой е, само знае, че някога е бил магьосник от кехлибарения орден. Не знаеше и как е станал лич, но ни помогна с малко инфо.

Надолу в храма има ниво и половина. Там са кехлибарените саркофази, където в миналото маговете са затворили най-различни зли сили. Ама като казвам зли, значи много зли – цели абстракции на злото от Far Realm. Една такава сила е вампир, но не създанието вампир, а (както аз го разбрах) есенцията на вампиризма. Точно тази сила пази меча, който търсим и тази сила е покварила Страд.

Някога маговете са ползвали това, че Баровия е много отдалечена, за да затворят тези зли сили.

Благодарихме на лича Мичо и се зачудихме как да продължим напред…

Curse of Strahd – 24 – Кехлибарените двери

Седемнадесети март – вместо да се боядисваме в зелено и да празнуваме Свети Патрик, ние сме отново в БЛО в пълен състав и продължаваме Освобождението на Баровия.

Започнахме затънали до коленете в сняг пред кехлибарените двери. Те бяха гигантски врати вкопани в скалата с шест еднакви статуи отгоре. Първият проблем – как да влезем? Брин извади електриковия ключ и той беше смразяващо студен. Но ключалка нямаше – само две халки, които някой гигант а отвори. Ние прокарахме едно въже, но понеже никой от партито не вдига щанги, груповият ни strength check се провали. След дълго умуване най-сетне изхарчихме още един безценен воден елементал и той успя да отвори вратата.

Вътре беше още по-студено.

В началния коридор имаше процепи, през които да те стрелят отляво и отдясно, но нямаше никой освен някакъв магьосник в синя роба, който стискаше wand of secrets. Тафихме уонда и продължихме надолу. Там стигнахме до балкон надвесен над огромна зала с черен мрамор. На отсрещната стена имаше огромна статуя, чиято глава беше в черен облак. Балконът имаше и две врати – наляво и надясно. Ние поехме надясно и стигнахме до някакво уширение, където имаше пропаст с удобни стъпки и хватки, през която можеш да се покатериш до долното ниво.

На север имаше отново коридор с процепи, който върви успоредно на залата. Забелязахме, че на отсрещната страна имаше явно същия коридор със същите процепи и пратихме импа на Акта да разузнае. В момента, в който пресече залата, изяде една гръмотевица от черния облак и напусна играта. RIP.

Йендей чу, че отсреща нещо се размърда, а Брин усети, че става дума за 3 ъндеда. Продължихме до следващата стая, която се оказа своеобразен киносалон. Имаше седалки и голям провесен обсидианов „екран“, но ние не се досетихме как да го активираме.

В стаята открихме някакъв уплашен човечец, целият в рани, който се представи като Вилнюс от Уотърдийп и каза, че бил болен и се помолил на демонски бог, явно минал през портал и следвал някакви гласове, които го довели до тук. Успял през дупка в скалите да се промъкне до дънджъна, като там в скалната ниша спял някакъв вълк. Гласовете му казвали, че тук е неговото спасение и той оцелял почти седмица в дънджъна. Ние му дадохме да пипне hag stone-a и той се оправи. Каза ни, че из коридора патрулира много страшен кехлибарен голем. Зачакахме голема, устроихме му засада и успяхме да го победим лесно.

В това време нашият нов приятел беше възстановил напълно раните си. Допуснахме, че става дума за проклятие, даже той самият ни каза, че се предава наследствено в рода му. Продължихме на север по коридора и излязохме на балконче от отстрещната страна на голямата зала. Сега обаче проблем – как да минем през облака, който ни соли с гръмотевици?

Решихме да ползваме evasion-a на Бруно подкрепен от Аурата на Брин и почти всички изядохме един chain lightning от облака. Бруно все пак не взе демидж и се озова зад другата врата на балкона, където имаше секретна врата и коридор след нея.

Тук почнахме да се притесняваме от сплитването на партито и Брин се сети, че може да ползва holy symbol of ravenkind за sunlight ефект. Насочи го срещу облака и видяхме, че там всъщност главата на статуята е стая и в нея има един arkanoloth, тоест лисугер със златни очила, който ни солеше с магии.

Започнахме битката, но той можеше да става невидим, беше много труден за уцелване и се телепортираше наляво надясно из залата. Брин правеше опити да го гони с misty step, но като цяло скапаната лисица надделяваше. Освен това дойдоха и трите ъндеда, които бяха летящи черепи с fireball и magic missile. Ниалис и Бруно бяха тежко легнали, докато Йендей с един епичен ход притича 100 фута, излекува рейнджъра, stun-на лисугера и като цяло обърна нещата в наша полза. Вече парализиран гадта яде тупаници от всички и за завършек получи една стрела от нашия assassin, след което се разпадна в звезден прах и остави след себе си само златните си очила. Черепите също напуснаха мрежата и ние останахме сами, доста пребити, с малко ресурси и с тревожен въпрос – къде да почиваме?

 

Curse of Strahd - 23 - Морди - Марк Зукърбърк на ДнД-то и неговия Метавърс

Уха, отдавна не съм писал блог, но каква сесия само. Събрахме се отново в любимия офис “почти” всички. Саши липсваше тъй като беше на визита при свойте овърлорди в светата земя, Венци се беше тъкмо прибрал от бизнес почивка където и прясно го бяха погнали от ГЕРБ, че продава калашници, Сънчо беше взел мега италианските сандвичи, мен ме спукват от работа, но носех две мини тортички, а пък Емчи и Стоян се връщаха от грантаджийска среща където са обсъждали по-вероятно как ще ги харчат парите от колкото самите проекти. След бързо хапване на сандвичи и торта и обсъждане на нещата от живота, запретнахме ръкави да помятаме малко зарове.

Бяхме отново в познатата Баровия, мрачно, мъгливо, доста мизерно, влажно и с кофти управление, точно като София. Бяхме решили да потърсим лудия магьосник и да видим дали той може да ни помогне някак в борбата срещу ГЕРБ… ъъъ злото. Останахме да пренощуваме като отправна точка във вилата на Бургомайстерите и на сутринта потеглихме към планините на север. 

Нашия опитен рейнджър подхвана човешка следа, която ни заведе до една част в гората на север от Бараток, близко до най-западния поток стичащ се от планините. Там следите се губеха и се сливаха с такива на копитно животно които ни заведоха до северните брегове на езерото. 

Станахме свидетели на интересна гледка. Следите бяха на величествен елен който беше слезнал до езерото на водопой. Докато грациозно отпиваше от водите на езерото постепенно животното започна да се трансформира в човешка фигура. Гол мъж започна да пие животински и да се жабури във водата. Осанката му бе напълно противоположна на красивото животно. Стар леко оплешивял но с дълги коси, брада и вежди. Слаб и гърчав, но с коремче (общо взето Стоян описа каквото ни чака след 15 години). По описание и по думите на нашия разказвач - кръстоска между Рик Рубин и Ам-гъл.

Малко след като се напои с вода, той се изправи изрече заклинание и от небесата падна светкавица, която порази водите на езерото и дузина мъртви риби изплуваха на повърхностна. Той скокна, грабна една и се отправи към брега, където седна и започна да си похапва щастливо. 

Слезнахме от склона ние и Сънчо реши да му предложи от нашата храна като инструмент за сприателяване. Това проработи и той започна да си похапва. Героя на Марто му направи пълен медицински преглед като на Булстрад годишните(на простата както Емо е написал) и се оказа, че той е в отлично здравословно състояние с изключение на някакво заклинание, което му е кастнато. Акта разбра, че става въпрос за много висок левел (8-ми или 9-ти) абджурейшън. 

Пръстите на ръцето му също бяха почернели, най вероятно от години писане с мастило. От разговора с него се разбра, че той не е с всичкия си. Най-вероятно заради спела. Единственото  което научихме е, че Белчо му вика Морди. Предложихме му да си пийне от водата на Креск, тъй  като тя има лековити способности. След като отпи, при него тя подейства точно обратното и той припадна като млад музикант от българската ъндерграунд сцена на първия си концерт.  Не можехме да го свестим затова решихме да го водим към старото му вкъщи - кулата на Ван Рихтен.

По пътя срещнахме Белчо и след кратка интеракция той ни каза че, това е старото му вкъщи (очевидно кулата на Ван Рихтен беше двустаен в Надежда). Ние го помолихме да ни заведе в новото вкъщи. Гарвана ни поведе обратно на север в гората, по най-западния поток, там където бяхме по-рано загубили човешките следи и намерили следите на елена. Стигнахме в едно “нищо” и гарвана каза “стигнахме”. Чудехме се известно време какво да правим, Белчо ни беше споменал че сме стигнали на “Султани Палати”, но преди някой от нас да се сети да го произнесе това нищо не се виждаше. След ключовата дума обаче се разкри врата - портал през който можехме да преминем.

След като влезнахме в какво вкъщи се озовахме само. В полите на Витоша… ъъъ така де в Бараток, хол - библиотека поне 250 квадрата, червени тежки килими, хиляди книги и скролове, част от които летяха във въздуха и можеше да се удариш във тях. Видяхме и в центъра на стената огромен портрет на млад гологлав мъж с козя брадичка и остър поглед. Абсолютен хаос, но някак си се усещаше, че преди е било много организирано и подредено. В съседната стая която беше по-голяма се намираше леглото му, което беше пълно с рибени кости и някакви камъни, но ние решихме да го оставим там да си почива докато търсим някакъв скрол с който да му помогнем.

 

Докато разглеждахме нещата му разбрахме, че той е бил много силен и известен магьосник. Имаше кореспонденция с Елминистър от Фаерун, където описваше подробно Баровия и Страд и че е приел като лична мисия да помогне на горките хора тук. Докато всички се впрегнахме да търсим скролове с магии, Емо и Саши успяха да намерят Remove Curse и Dispel Magic които решихме че ще са достатъчни за да го оправим, героя на Марто се зачете в прословутата книга на нашия известен магьосник - Mordenkainen's Tome of Foes. Докато разглеждаше статистиките на Balhannoth, останалите забелязаха как съществото започна да се материализира в помещението и внезапно ни нападна. Е БРАВО БЕ МАРТО БЕ! КАКВО НАПРАВИ ПАК БЕ ДЕЙБА КВИ СА ТИЯ РАБОТИ! CR11. Марк Зукърбърк сигурно затова си е мечтал като е мислил Метавърса ама смотани програмисти, вместо 1 маг да си наеме от калибъра на Морти. Понеже го бяхме прочели имахме поне инфо за статовете по-долу.

Извадихме невероятен късмет, че всички успяха да играят преди него и очевидно, че не сме в  леговището му където нещата стават ултра зле. След един бърз рунд успяхме да го набием преди да успее да ни подпук, макар че гадината захапа веднъж за 35 демидж Саши. Щастливи от развоя на събитията и огромния експириънс бързо всички забравиха, че съм виновен за нещо а реално имаше шанс да прочета предния монстър по случайност:

Уви тук ни свърши и късмета. Стоян ни даде възможност да хвърляме трежър тъй като се намирахме в къщата на Мордекайнен със следните възможности:

Very rare - 10%

Rare - 20%

Uncommon - 30%

Всички хвърлихме по веднъж включително и за Саши за някакви ръкавици с много Strength, но никой не извади нищо. След това се върнахме при Морди и Акта кастна първо Remove Curse-a който не подейства и след това диспел меджика. Магията подейства и мага внезапно скочи и ни погледна със острия си поглед от портрета заменил празния му поглед от плажа. Набързо осъзна какво се е случило след като ни изслуша, премени външния си вид с една бърза магия връщайки предния си облик и ни каза, че трябва да действаме бързо. Даде ни Nokia 3310 (оффф не помня амулет ли беше, ЕМИЛЕ) което ще ни осигури директна връзка с него, тъй като той не може директно да ни помогне. Налага се да проучи какво се е случило докато е бил под въздействието на магията. Даде ни също така 2 скрола оф Undead protection и ни отвори портал към Кехлибарените порти.

Преминавайки през него се озовахме пред тях на върха на планина, до колене в сняг и силен снеговалеж. 16 метрови скали се извисяваха пред нас 6 статуи и вратите с  Кехлибарен Цвят. Стоян намекна, че сме спестили безброй трудности ако бяхме тръгнали конвенционално по пътя, срещи с Йетита, лавини и подобни и се чуха недоволни възклицания за пропуснати ползи и експириънс от всички. Също така ни каза че спираме до тук тъй като ни очаква сериозен дънжън който не е окей да започваме на заспало вече. 

Туй беше. Доста силна сесия, останах много доволен и надявам се скоро да се съберем отново за 

да продължим.

Ваш епизодичен текстописец, Марто.

Curse of Strahd - 22 - Лъч светлина

 

    След едноседмична пауза, успяхме да се съберем отново на познатото ни място. За съжаление не в пълен състав, бат Венци не успя да присъства.

    Естествено взехме малко пиленца да си хапнем и накупихме от вече безубразно скъпия джънк. 

    Не дочакахме Емчо, че ни засърбяха ръцете да разберем какви съкровища е криела Баба Лисата.

    Пуснахме заключените гарвани преди това и се нахвърлихме да тършуваме трупа на падналата баба.

    Акта заби един кол в сърцето ѝ преди това, защото в Баровия никога не може да си сигурен, че един мъртъв е наистина мъртъв.

    Намерихме точно това което очаквахме че ни е приготвил Стоян...нищо.

    Въпреки това не се отчаяхме и се отправихме към малката ѝ поизкъртена вече къщичка.

    Почнахме да обръщаме наопаки малкото мебели и под една плетена кошница открихме долапа на бабата.

    Брин напрегна мишци и вдигна капака, но Лисага явно ни беше оставила още няколко изненади.

    Бруно успя да евейдне част от капана, но Брин беше пометен от него.

    Акта използва последната си лекуваща магия и го свести, но точно след това от долапа изкочиха 2-а Spectators (малки Бихолдъри).

    Иендер успя да зашемети единия, а ние се вкуснахме да свалим бързо другия, но още не си бяхме почивали и това се оказа трудно начинание.

    Спектатора успя да свали с един рей и без това раниния Бруно, но не и преди той да му прободе с една прецизна атака едно от очите.

    Едно от очите отправи своя взор към Ниалис и успя да го сконфузи, което го накара да не разпознава нас от лошите и да стреля по нас.

    Всички оцелели насочихме силите си към вече доста ранения Спектейтър и го свалихме, запукахме другия, но той избяга веднага след като се свести.

    Брин стабилизира падналия ни Крадец и се метна в долапа, за да се предпази от лъчите на Спектетъра.

    Бруно свикнал да спи винаги в бойна готовност, отвори очи, метна се към стената да се прикрие и пусна една стрела към летящия Спектетър,

    но дори 5-те му очи не успяха да забележат тази смъртоностна атака и така той полетя мъртъв към земята.

    Тази изненада не ни поучи и скочихме всички в долапа да видим какво е криела там баба Лисага.

    Беше складира х2 скрола, единия за Масово лекуване на рани 3d8 + 3 - 30ft, а другия за връщане на душата на някой наскоро починал (до 1мин).

    Колба с олио, с което магически си наточваш оръжието и то почва да реже повече +3.

    1300 златни монети.

    Pipes of haunting, която плаши хората ако можеш да свириш на нея...не трябва ли да е обратното.

    10 магически камъка за пращка

    Намерихме и камък с руна, която ни напомни на руната от менхирите, където срещнахме Белчо.

    Решихме да починем малко, да си превържем раните, да разпределим новите си придобивки и да обсъдим на къде ще поемем.

    Първата ни спирка трябваше да са менхирите, за да говорим с Белчо и да открием какво прави тази руна.

    Излязохме вън и се опитахме да вдигнем черепа на Аргинвост, но се оказа непосилна задача за кекавото ни парти със средна сила 10.

    Призовахме още един елементъл, който го завлачи до водата и ние поехме от там.

    Миханме през менхирите, но Белчо липсваше, разровихме пак пръста и видяхме че руната съвпада точно с камъка ни и я поставихме.

    Въздуха и земята покрай почнаха да се раздвижват и една светкавица се заби в камъка, веднага усетихме че нещо се е отключило в него... +1 на всички сейвове и скилове.

    

    Продължихме си после по водата, но мъжките мЪди привлякоха рояци с пиявици, които засмукаха семенната и живителна сила от тях.

    Някой почнаха да се давят, защото бяха изцедени, но успяхме да се справим и да ги прогоним.

    Кретайки, отново продължихме напред докато не излезохме от тресавището.

    Довлачихме с последни сили черепе до малката ни армия от немъртви, където Брим извади меча и даде команда на новите си братя да нарамят черепa

    Върнахме се в Аргинвост холд, качихме се на покрива по ронливите стъбли на замъка и поставихме черепа в стъклената кула при драконовия скелет.

    Всичко покрай най започна да се изпълва със светлина и енергия, която стана толкова непоносима, че ни накара да излезем отвън.

    Стигайки пика си, светлината се изстреля нагоре и после като ядрена гъба се върна обратно и се разтла по цяла Баровия.

    Всички усетиха...надежда, както и +1 Армор клас и +1 на сейвове.

    Немъртвата ни армия започна да се разпада, а душите им ни се поклониха и се отправиха нагоре с лъча светлина.

    Миг след това самата душа на Аргинвост полетя от замъка нагоре като призрачен дракон и се сля с другите.

    Е сега със сигурност раздразнихме Страд.

    С този неспирен лъч светлина, които разцепваше облаците над крепоста се чувствахме в достатъчно безепоасно място и решихме да се отдадем на една по голяма почивка.

    На сутринта се отправихме към Мартикови, да им кажем добрите новини и да им върнем втория камък.

    Гарваните и децата бяха първите ни посрещачи, които ни поведоха до самия Мартиков.

    Казахме му добрата новина, че баба Лисага няма вече да ги тормози, това доведе до една искрена радост и веднага раздаде заповеди да наслагат трапезата с най хубавото им вино.

    Веселбата започна, виното започна да се лее, някой припаднаха веднага под масата и тогава Брим им сервира и другата радостна новиниа и удари на масата магическия камък.

    Всички замлъкнаха невярващо за миг, след което избухнаха в радост.

    Взеха камъка и го заровиха в двора, отправиха молитва към Утринния лорд и с още по радостни се върнаха при нас на масата.

    Опитахме се да изкопчим малко информация от Мартиков за Белия гарван и той ни каза, че бил на лудия Магьосник.

    Когато сутринта започна да се превръща във вечеря, решихме да се отправим към нашия приятел Риктавио и да го разпитам за Белия гарван.

    По пътя явно зверовете още не бяха се съвзели от това, което бяхме направили предната вечер и никой не ни нападна.

    На стената до града ни напомниха, че не могат да ни пуснат, затова помолихме да извикат Риктавио.

    Той беше така добър да се разходи извън града с нас, усетихме че освен него и нещо друго се прокрадва в храстите.

    Като забеляза погледите ни, ни каза да не се притесняваме и че е извел неговия любем на разходка.

    Подарихме му Пайпа в знак на добра воля и се опитахме да изкопчим от него информация за 3-тия камък, които той преди това каза, че е в негов приятел.

    С много шикалкавене , накрая разбрахме че камъка въобще не е бил откраднат, а ми си седи при сина на Мартиков в странноприемницата.

    Камъка давал защита на мястото, затова то било толкова специално и никой с лоши намерения не пристъпвал там.

    Това ни се стори като едно доста добро намерение от негова страна и решихме, че Баровия може да мине и без най-доброто си вино.

    Риктавио спомена, че след снощната ни изява, Страд най вероятно ще прати някоя от неговите булки да ни посети.

    Както и че ако отидем към Страд, трябва да знаем, че замъка е свързан с неговия владетел по някакъв начин и там има доста силни създания, които не са за подценяване.

    Останани да посетим лудия Маг и се отправихме натам...

Curse of Strahd – 21 – Последният ден на Баба Лисага

 

Щастлив съм да кажа, че във вчерашната петъчна вечер имахме една от най-епичните битки евър. Мястото е известно, съставът беше пълен и няма да губя време, а се впускам в разказ.

Започнахме в Аргинвостхолт и рестнахме при дракона. Взехме трупа на отец Лушан, меча на Хорнгаард и отидохме към Валаки. Брин използва меча и каза на рицарите да се прибират, което те послушно направиха. Дадохме тялото на отчето на стражата и им заръчахме да го погребат с почести, защото е герой на Валаки.

Казахме на ъндедите да вървят с нас и отидохме във винарната. Там питахме дъртия Мартиков за черепа на дракона (не знаеше много – беше на място, където гарваните не могат да ходят) и за Баба Лисага. За нея знаеше повече – живее в блатото Берез, където отдавна е имало град, но жителите нещо са ядосали Страд и той е отклонил коритото на реката да залее града. Самата баба има послушници (всъщност те заедно с плашилата са нападнали Мартикови) и мятат fireballs, но Мартикови ги изчакали да си изтупат спеловете и ги унищожили в засада.

Благодарихме на Мартиков и решихме да идем да нощуваме в тайната хижа на езерото Бараток и да върнем яйцето, което намерихме на кулата на водното чудовище (Гарваните казаха, че чудовището е интелигентно и комуникира). Пратихме единия от немъртвите рицари (те бяха трима) да събере цялата армия и да ни чака на кръстопътя, за да ходим да бием бабата.

На брега на езерото изчакахме да се смрачи и привикахме Властелина на тевните води и чудовището откликна на позивната. Дадохме му яйцето, то ловко се гмурна и не след дълго ни даде един гигантски магически рапан, с който можем да призоваваме водни елементали, когато наблизо има водоем.

На сутринта на кръстовище намерихме 30 рицаря готови да бият бабата (15 конника и 15 пешака) и ги поведохме към блатата. Водата почна да се вдига до над глезена, Ниалис ловко ни показваше плитките места и стигнахме до руините на селцето Берез. Там на входа имаше два странни тотема. Пратихме един рицар да мине оттам и той се разпадна. Пратихме още един и пак се разпадна. Решихме да оставим войската тук и да продължим сами. Оказа се, че нас не ни афектира. Лека полека водите ставаха по-дълбоки и там срещнахме три анаконди, които се оказаха доста слабички и бързо ги направихме на материал за обувки.

Акта спасява Бруно от змийската напаст

По-напред стигнахме до островче с менхири накацани от гарвани (други гарвани, не от на Мартикови) и един голям бял гарван. Говорихме с него и се оказа, че се казва Белчо. Той ни каза да освободим неговите приятели, които са в плен на Баба Лисага и обеща да ни заведе до Лудия Маг. Ние направихме един кратък отдих, през което време Бруно и Брин поразчистиха менхирите. На самите камъни имаше руни, а между тях имаше каменен под, от който липсваше едно кубче (което явно активира портала).

Продължихме напред и не след дълго стигнахме до къщичка кацнала над мощните корени на някакво дърво. Отпред в калта имаше огромен череп на дракон и два кафеза с крякащи гарвани. Гарваните вдигаха глъчка и Бруно надникна през джама. Вътре в къщичката Баба Лисага дундуркаше някакво човешко бебе в кошарка с ангелско личице, а пък през пода ясно се виждаше как проблясват лъчите на силно магическо лъчение. Направи ни впечатление и това, че всичките мебели бяха заковани за пода. Допуснахме, че къщата лети.

Ние знаехме, че тя е силен кастър и я отворихме с един silence и тупаници. Тя се превърна на swarm от буби и излетя навън, качи се в черепа и излевитира заедно с него нагоре. В това време къщата разкърши снага и тръгна да се движи. Всички, които бяха вътре трябваше да хвърлят зарове, за да не паднат, а пък след това тя ползваше ръцете си, за да ни вади отвътре.

Разделихме се на две групи – Акта, Ниалис и Бруно биеха с джавелините по бабата, а пък Брин, Йендей и един призован воден елементал се опитваха да вземат камъка из недрата на къщата.

Последва двучасово меле за оцеляване.

Стрелците едва удържаха мощния спелкастинг на бабата и Акта два пъти counterspell-на finger of death насочен срещу Ниалис. Отделно къщата ни пребиваше и ни сваляше с по един шамар. Борещите се да изтръгнат камъка трябваше да преодолеят 100-те защити – то беше дъските на пода, метален капак с ключалка, някаква уста, корени, които държат самия камък, имаше магически капан, който те изхвърля навън. Беше доста тегаво. В един момент на чудене какво точно да направим Брин търнна бебето и се оказа, че да, разбира се, демон е, но не изглеждаше като да управлява къщата. После пак в чудене, взе че го закла, което не на шега ядоса и разстрои Баба Лисага. Най-сетне (малко преди ТПК-то) водният елементал взе камъка, което моментално спря тока на къщата и тя излезе от битката. Камъкът имаше интересн ефект върху елементала, на който му пораснаха растения вътре, стана огромен и назобен и можеше вече да бие по летящата баба. Той я цапна, Бруно я довърши с ловък снийк атак и всички дружно извикахме ура и освободихме гарваните.

Епична битка!