WARHAMMER ENEMY WITHIN - 07 - Fantasy bureaucracy simulator

 

Много освежаващо ми дойде след десет години неуморно писане на блога да си почина малко и другите умели словоплетци да понапишат някой друг пост. Сега отново сядам да напиша приключенията на групата ни от Стария Свят на Уорхамър, а самата група вече дори си има име – „Групата на трикракия гоблин“.

След като се намаахме с Манджи-пианджи и Стоян ни хайпна как това е най-добрият адвенчър евър, започнахме игра. Отне малко време да се сетим как точно сме достигнали до Фон Линц бивеца на екзотични животни и допуснахме, че предният път, когато Каспар пусна слух относно животното, което е убило Адолфус (ловеца), то някой беше казал, че чат пат се мяркат странни животни из града, а пък въпросният Фон Линц ги лови. Но в самата сесия така и не стигнахме до него и ето защо.

Съставът беше пълен освен Емо и поради тази причина Барон фон Лозенщадт бе повален от коварно разстройство и прекара деня на баржата. Също важен детайл беше, че предната вечер е имало пълна зелена луна (Morrslieb). Това е луната на Хаоса и когато тя е пълна, умните хора си седят вкъщи.

Не така се развиха за нас нещата. След като съдия Рихтер ни даде бележката, с която да си вземем седемте златни корони, се запътихме към кметството. Там имаше някакъв чиновник, който прочете, това което му носим, отиде в някаква стаичка и след малко се върна с кесия. Отворихме да видим и имаше само две корони. Защо се поинтересувахме ние и се оказа, че според „информацията на градския съвет“ всъщност ние не сме успяли да намерим гоблина, тъй като той е бил открит премазан от тежък сандък в склад номер 3 на Щайнхагер на доковете. Опитахме се да разберем защо информацията се различава, но не можахме да добием представа откъде точно произтича тяхната информация. Все пак, чиновникът ни даде възможност да напишем възражение и ние го написахме и входирахме. (Ние се придължахме към нашата официална версия, че е намерен в канала, изяден от гигантски плъх. За демона естествено, че си мълчим).

Следващата ни стъпка бе да съберем малко инфо на Шафенфест. Франц Рюте се пласира най-добре след местните и се запозна с мебелиста Вен Бехтер, който му разказа за устройството на градския съвет. Има 15 места, което се излъчват от всички гилдии, но най-влиятелна е търговската гилдия. Председател на съвета е председателят на търговската гилдия Фридрих Магериус. Той е от малка фамилия, но изглежда е доста популярен и уважаван. Другите 4 големи фамилии в търговската гилдия и съответно съвета са Хаген, Рукбродер, Теоген и Щайнхагер. Последните са двама братя, по-големият се казва Франц. Ето, че намерихме и кой е мистериозният FS, чиято кърпичка намерихме в каналите при демона. Самите Щайнхагер основно търгуват с джуджетата.

Решихме да наминем и през нашия благодетел съдия Рихтер, но там намерихме само друг много възрастен съдия Горвинц. Той ни каза, че са го извикали защото на хер Рихтер му е станало лошо и се прибрал вкъщи. Научихме, че живее в малко апартаментче над кмеството.

В това време разпитахме единият от двамата стражари пред тентата на съдията, който беше младо момче и ни разказа нещо много странно. По-рано капитанът на стражата Гьотрен минал отсам, разговарял нещо със съдията, навел се над него, ухилил му се зловещо и съдията след това пребледнял и не след дълго си тръгнал. На младият страж му се сторило много странно, че капитанът се ухилил, тъй като той никога не се смеел и винаги бил крайно сериозен и делови.

Отидохме при съдия Рихтер и ни посрещна Гърти – неговата застаряваща прислужница. Тя беше скептична към нас, но ние я убедихме, че Франц е опитен знахар и тя ни пусна. На влизане се засякохме с излизащия доктор Хохреген (шеф на гилдията на лечителите), той беше крайно объркан и каза, че такава болест не е виждал и отивал в кабинета си да чете дебелите книги. Каспар заподозря измама и го проследи, а другите се качиха при съдията. В крайна сметка се оказа, че докторът не излъга и отиде в гилдията на лечителите.

Хер Рихтер беше тежко болен – опулени и подути червени очи, огромен лилав език, и лилаво петно на едната ръка, сякаш нещо го е пипнало там. Тук се появи предположението, че капитанът на стражата всъщност е бил допелгангер от хаоса, който се е представил за капитана и е докоснал някак си съдията по ръката. Относно лечението на съдията имаше мнения – Бром предложи да ампутираме (със секирата), но не му стигна зар, а Рюте знаеше, че няма какво да се направи и забърка плацебо мехлемче, най-вече за да успокои паникьосаната прислужница.

Върнахме се до съдийската тента и младият стражар ни каза, че „капитанът“ наистина е докоснал съдия Рихтер по същото място на ръката. Отидохме при капитан Гьотрин, той наистина беше сериозен и тегав човек. Разбира се, оказа се, че не е напускал казармата, но пък за награда ни сложи забрана за напускане на Бьогенхафен за три дни, докато органите на реда разследват случая.

Настане вечер, Morrslieb изгрее, зелена светлина обсипе свода небесен. Ние отиваме към склада на Щайнхагер, където ужким е било лобното място на клетия гоблин. Там разговаряхме с Антон – пияната охрана, който каза, че „аз го пребих гоблина“, което очевидно не беше ясно. Дадохме му да пие и той се кротна и заспа, оставяйки склада на наше разположение. Имаше сандъци с руда и други товари, но стана ясно, че гоблин тук не е имало никога.

Решихме да пренощуваме при съдията, защото се опасявахме, че ще се превърне в нещо страшно и ще изяде клетата прислужница. Под лъчите на зелената луна крачихме из празните улици на града, а луната сякаш ни се смееше…

Съдията беше се влошил, малко му дръпнахме перденцета, за да намалим зелената светлина и той сякаш се подобри, но през нощта изведнъж бе разтресен от конвулсии и в крайна сметка хвърли топа.

На другия ден дойдоха от църквата на Морр да го приберат, а ние отидохме до кметството да видим какво е станало с нашето възражение. Там седеше същият чиновник, който обаче тупаше топката, говореше как било входирано възражението, и като цяло се правеше, че не ни познава. Оказа се, обаче, че всъщност можем да говорим със съвета и ни поканиха в кабинета на съветник Теоген. Вътре беше мрачно, самият съветник беше възрастен и едър бледен мъж, който се усмихваше с дълги кучешки зъби и пиеше рубиненочервена гъста виноподобна течност. Това бяха достатъчно доказателства, за да се досетим, че е вампир.

Теоген беше доста любезен с нас, написа ни препоръка за среща с Франц Щайнхагер. След това като цяло смени тона и каза, щял да предложи нашата версия да бъде разгледана на градския съвет. А сетне съвсем смени тона и каза, че всъщност, ако било за парите, можело лесно да се уредят нещата и да забравим за случая.

С това и приключихме, след което се посмяхме, че тия за 5 корони, сега ще им се разплете цялата схема.

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 06 - Descent into the sewers

 

автор е Венци

На празника на труда се събрахме в кръщелното място на капитализма – офиса на БЛО, за да накараме героите ни от Warhammer да се потрудят и поизпотят, а при лош зар и да умрат (за радост на всички последното не се случи). Събудихме се в каютите си, а стражата вече ни чакаше нетърпеливо. Преди да успеем да закусим бяхме настоятелно подканени да влизаме в каналите, за да търсим избягалия трикрак гоблин. Дитрих развърза кесията и закупи провизии, необходими ни за експедицията в каналите – масло за фенера, факли, тебешир и кози крак (щанга), а след настояване от Франц Рюте на стражата й се откъсна от сърцето една факла.

Стражата ни отведе до Алтен Ринг, къде отвори един от малкото шахти на канализацията, през които можеше да се стигне до тунелите долу. Връчиха ни стълба с куки и ни подканиха да влизаме, въпреки ужасяващата миризма, която се носеше отвътре. Спуснахме се без особено проблеми и се ориентирахме в посоката, отчитайки от къде би трябвало да е влязъл гоблинът. Намерихме мястото, от където беше влязъл гоблинът и успяхме чрез стълбата да преминем от единия на другия „бряг“ на канала, без никой да падне в мизерията (установихме, че има голям риск от инфекция). Дитрих като че ли видя гърба не нещо в канала, но не може да установи какво точно, а никой друг не го видя. Гоблинът беше оставил кървава диря, която не представляваше трудност за нашия investigator да я проследи.

Следвайки дирята не забелязахме ято прилепи, което ни нападна изневиделица. Успяхме бързо да го прогоним и за радост никой не пострада, нито падна в канала. Стигнахме до странична дървена врата, която беше светкавично разбита от джуджето ни. В разкрилата се пред нас стая имаше трима души, седящи върху бъчви, които си говориха, множество други бъчви и сандъци, като непознатите не се притесниха видимо от нашия kick-in-the-door style. Явно бяха изпечени контрабандисти и бандити, защото изглеждаха доста опасни и се опитаха да ни подлъжат да влезем. Разбрахме се, че нямаме нищо против тях и търсим трикрак гоблин и се разминахме с този deadly encounter.

Продължихме си по пътя, като по едно време въздухът около нас избухна мощно. Установихме по пътя на логиката, че отделилия се от изпражненията метан се е концентрирал на даденото място и е бил запален от нашите факли. Освен да се надяваме да няма на друго място по пътя, няма какво да направим.

Ходейки лека полека стигнахме до един фосфоресциращ ouze, който кротко поглъщаш едно куче. Франц се опита да го прескочи, но се подхлъзна и директно се наби на ouze-а. Последва кратка схватка, в която Франц Рюте хвана лека инфекция и за малко да си замине (resolve-a го спаси), но dwarf slayer-a прегази бързо фосфоресциращото чудовище. Продължихме покрай канала и не след дълго се натъкнахме на плаващ труп на джудже, върху който имаше огромен плъх, с размерите на куче. Джуджето беше познатия ни пияница от миналия ден – Гутри и имаше разкъсни рани, които ни бяха много познати. Билкарят реши да „опитоми“ плъха и да се сдобие със спътник, но Дитрих фон Лозенщад се намеси господарски и му заповяда да остави тази торба с болести настрана.

Кървавата диря на гоблина ни отведе до голяма дървена врата с малко прозорче. Надникнахме и хвърлихме факла вътре, след което видяхме остатъците от костите на гоблина, който познахме по трикракия таз, видяхме начертана октаграма и в средата й рисунка във формата на демонска глава. Влязохме в стаята, а в другия й край намерихме бяла носна кърпичка с монограм „FS”. Изведнъж от октаграмата се надигна дим, който се оформи в огромен, триметров демон, с множество очи, обвит от розово-лилава енергия. Очевидно беше, че не може да го убием, затова решихме да влезем в разговор (ако стане). Ами стана – установихме, че някой е убил джуджето и неговата кръв е част от заклинанието за демона. Успяхме да избягаме и се качихме обратно на повърхността.

Изкъпахме се в реката и пренощувахме на баржата. Кърпичката, която взехме не е на някой благородник, а на буржоа, който познава Дитрих фон Лозенщад.

На другата сутрин установихме, че докторът с екзотичните животни е избягал и не можем да си съберем парите от него. Досетил се е, че ще разберем, че гоблинът е мутант и тогава гнева на градската стража ще се стовари върху главата му. Съдията обаче остана доволен от свършената работа и даже ни компенсира с малко жълтици отгоре.

Дитрих фон Лозенщад предположи, че кърпичката е на ловеца на екзотични животни Фон Линдз, така че той е следващият, с когото трябва да се срещнем.

 бел. Саш. - единствено Венци не е написал, че хората, които говориха с демона получиха шанс за corruption points и някой (Емо мисля) получи 2 броя. 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 05 - Schafenfest

автор е Марти

Намираме се на Шафенфест. Бром се сеща за тайния знак на пурпурната ръка. Отиваме на феста и Каспър отива на местопрестъплението да търси улики. Тръгва по каруцата която е откарала трупа. Стигаме до градската управа и с мега дедукцията разбира че каруцата е спряла за секунда и е потеглила почти веднага. Следата ни отвежда до храма на смъртта Мор. Измисляме алиби че Дитрих е бил ограбен и е наел Ардум да намери този с арбалета (Адолфос). Според монасите убиеца е мечка или планински лъв. В крайна сметка отиваме на панаира и Бром решава да се пусне на борбата. Бром печели убедително срещу сегашния шампион - Крашъра и печели 2 златни корони. Междувременно Каспър отива и пуска клюки за Адолфус. Един човек разправя че нещо от канала може да е убило Адолфос. 

Междувременно Дитрих отива да залага на рицарските боеве. На място са граф Вилхем Вон Сапугейн аристократа който държи тази територия. Дюк Леополд на Мидълленд който е на посещение.  Може да се залага при лейди Билденхофен.  След успешен гембъл Дитрих успешно предрича победителя и печели няколко златни корони. 

Сядаме да изпием по една бира и преговаряме какви са ни опцийте. След това потегляме към мястото за наказания и виждаме едно джудже –  клошар което вони отвратително и в окаяно състояние което се казва Гутри. Плащаме откупа му и Гутри ни припознава като новите му господари и много нахално се опитва да си изпроси пиячка. Изпращаме го да се почисти и приведе във вид. Но пък е запознат с каналите защото е слизал преди. 

Междувременно Дитрих отива да си събере от турнира и Билденхофен че нейните притеснения за същестовот убиец са от Зоо къта който се ръководи от някакъв доктор. Според нея там има мутанти които са забранени със закон. Хората се страхуват че могат да прихванат заразата от тях дори когато са около тях.

Разбираме къде е зоокъта и се отправяме натам. Доктора се казва Малтусиус. Дитрих вижда измежду завесите в един от фургоните трикракро зелено гоблинче, което се тресе и дърпа от веригата за която е оковано. В един момент успява да се освободи и хуква да бяга. Крашъра хваща гоблина и го връща в клетката.

След малко започва шоу програмата на зоокъта. Доктор Малтусиус презентира съществата докато неговото джудже помощник ги води на сцената. Водят първото същество което прилича на Йети – The Horrendously Hairy Horror of Honland – което обича да похапва елфическо. Следващото е огромна хрътка – Dastardly one eyed dog of Pissdorff. Следващото е The immeasurable maw of Middle Earth коет е скуич. И последното е The Ghastly three leg goblin of Griselnaught. 

Гоблина отново се освобождава след като ухапва джуджето и избяхва през една шахта. Предлагаме на доктора и появилата се стража да намерим съществото. Те ни водят в местното съдилище при магистрат Рихтер. Разпитваме доктора за мутантите и той ни казва че не трябва да се пипат с голи ръце, да не си близо до тях по време на пълнолуние, но със сигурност неговите същества не били мутанти. Имало също така амулети и предмети които предпазват от мутантите. 

В съдилището Доктора разказва че гоблина е купен от двама Бретонски рицари от племена на юг от Черния Връх. Предлага награда от 5 кралски корони. Рихтер ни предлага още 5 и след кратък пазарлък на Дитрих успяваме да се споразумеем за 7 от Доктора. Наградата ще е от цели 12 златни корони. Така приключихме сесията.   

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 04 - Умен Госпотар!

 

 07.03.24 - автор е Емо

Из мислените дневници на слугата Христо, който не е посветен в писмената реч…

Много хубаф ден. Да хубаф. Христо жиф! Велиг Госпотар! Христо прави малко мазно кафе. Христо знае Госпотар много убича. Да убича. Госпотар ни избави от слосторниците с малкия лък. Да е жиф много години! Госпотар да е здраф! Много да царува. Да царува! Да бъде Лозенщат!

Христо дочул ниските главореси и селяните какво говорят. С тях патуваме.  Намерили писмо от хубаво, да хубаво момиче. Тя  на борда дойде. Емарета! Да Емерета! Христо много харесал за Госпотар, момичето прилича на ловец. Христо дочул за писмото, че каквото момиче казва е истина. Да истина. Не било обаче спешно или важно. Христо не разбра. Селяни сложно говори.

Привечер казали достигнали Боргентхафан. Един нисак главорес каза кея Хаааген. Носел име на богад рот. Сигур са богади колкото Госпотаряд. Христо направи малко кафе. Видял момиче тича. Да тича. Към града. Христо каза да чака. Не може тича след неа с мазно кафе. После Христо вижда селянин, който може чете. Той я гони. Той няма как хване. Не пил кафе.

Най-добриат Госпотар ни води на панаира. Умен Госпотар! Велик Госпотар! Единият селянин влиза в магазин за бурени, но Госпотарят веднага го нахока! Така му се пада! Умен Госпотар! Велик Госпотар! Друг селянин се варнал. Казал, че гонил момиче до кме... кме… кмесвото. Там тя изкарала мъж. Жалко за Госпотаряд. Те бягал после към гора. Пуст селянин ги изпуснал. Той не като Госпотар. Той щял хване защото пил кафе!

Същ глупав селянин не знае къде канора на двокад. Умен Госпотар ни води. Умен Госпотар! Велик Госпотар! Тъкмо вземе Госпотар пари. Там направили капан на нас. Врати и прозорци се затворил! Много страшно. Христо веднага се скрил и затворил очи! Госпотар спаси! Лош мъж викал демони и пупулна рака! Христо чул вой. Христо отворил очи и Госпотар спасил! Лош мъж с малак арбалет! Той ни нападнал на кораб в Алтдорф. Госпотар казал, че го обил! Умен Госпотар! Да царува! Да бъде Лозенщат!

Госпотар взел малак лък. Продал и взел много пари. Христо обича пари! Христо прави много кафе! Глупав селянин похарчил за неща за бурен! Няма за малак Христо!

Върнали на панаир! Щедър господар купил ейл за селяни. Не купил за малак Христо ☹ Госпотар после грижи за Христо. Госпотар велик. Той говори с други госпотари. Говори с най-голям госпотар на Боргентхафан. Прави голям бизнис!

Голям ден. Христо вижда нова земя и грат. Прибрали се на кораб да спи. Христо прави мазно кафе за Госпотарят. Госпотар обича! Умен Госпотар! Велик Госпотар!

Да бъде Лозенщат!

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 03 - Засади в мрака

 22.02.24 - автор е Сънчо

Събрахме се отново на уреченото място. Храната малко ни забави, но и без това щяхме да започваме по късно. Венци бе предприел друго пътешествие, така че играехме без него. Емо също успя да се включи към края, но добре се получи с неговия герой. И така…

След сбиването в кръчмата, Йозев сметна за разумно да потеглим малко по-рано от предвиденото. Малко ме бяха вбесили тези благородници, но нашия приятел май беше прав, бързо избутахме баржата и се спуснахме по канала. Докато се отдалечавахме от Алтдорф, забелязахме един колосален кораб. Йозев , каза че бил Имперски, събирал над 1000 души (мистерията за това как такъв кораб остава на повърхността ми убягва). Каза ни, че след като стигнем Вайсбрук и натовари вълната, ще продължи към Бьогенхафен на Шафелфест. Грандиозен град и можело да има работа като за нас. Това доста ни устройваше, защото човека, който беше дошъл с брат ми имал там да взима някакво имане, със сигурност ще му трябва защита като го гледам каква си е вейка, като Дух, ха, а каква по добра защита от 2-е опитни джуджета. Сетихме се да разпитаме Йозев за символа с ръката, който беше татуиран на телата на простреляните, но не знаеше нищо повече от това което аз подозирах. Помня че в едни книги, когато търсех информация за един влязъл в култ, бях попаднал на подобни символи, нещо с Демонските богове бе свързано. (тези хора само се забъркват в това където не им е работа, направо плюят върху името на Гримнир, а той си даде живота, за да избави света от Демоните). Вечерта мина добре, изпихме това което ни се полагаше и за което онези благородници бяха така добри да заплатят с няколко зъба. 

Сутринта чухме някакъв тропот покрай баржат и оу каква глупост направихме, показахме се ние, вместо да пратим някой от хората на Йозев. Излизайки на палубата видяхме конната милиция, патрулираща по пътя покрай канала и взе да ни разпитва дали знаем нещо за случките от вчера. Добре, че се сетихме да викнем Йозев, те си се познаваха и разбраха, бързо ни оставиха и продължихме.

Следващите дни минаха спокойно, помогнахме с каквото можем, че от бързане не бяхме взели достатъчно храна и трябваше някак да си изкараме прехраната. Стигнахме “Обърнатата баржа”, държеше я стар приятел на Йозев, където презаредихме с провизии и на следващия ден продължихме.

След още 3-и дена по вода стигнахме Вайсбург. Още със слизането видяхме онзи с арбалета, който се беше движел с онези простреляните със символа. Проследихме го до една кръчма, където ни се измъкна. Останахме малко да разпитаме и да си утолим жаждата, когато забелязахме един да ни оглежда излизайки от кръчмата. Нюхът ми(а може и на Каспар да е бил) ми каза, че трябва да го проследим. Станахме и след него. Спря се в една уличка, където наблюдаваше нашата баржа. Каспар реши да се промъкне до него, ние след малко го последвахме, ама никога това не ни е било силната страна и той се усети, но Каспар вече беше там и му опря ножката си до гърлото (бива си го това момче). Разпитахме го мило какво дири там, веднага ни каза, че са му платили да гледа какво се случва на баржата и че там имало ейл, каза ни и къде да намерим неговия работодател, който се оказа и точно човека с Арбалета, а именно в “Тромпета”. Пуснахме мишката и тръгнахме към Тромпета. Видяхме го на една масичка там и седнахме да си поговорим. Оказа се баунти хънтър, който само ни лъжеше, доста неуспешно, изглеждаше че е след Каспър. Не искахме пак да си навличаме проблеми и го оставихме. Разгледахме из града за работа, но беше твърде малко градчето и се върнахме на баржата, където нашия приятел бе решил да взема още пътници, някакво лордче или какъвто там се води. Йозев му даде каютата си, това си е негово решение, поне му измъкна още пари за това. Много нахакан, даже си имаше слуга. Щял да пътува и той за феста и му се развалила каретата. Оставихме го преди да ме е издразнил много, можеше все пак да ни е от полза да си имаме някой с титла и да не ни закачат толкова.

… не би, пак си имахме проблеми на вечерта. Някой беше запалил нещо и всичко в баржата беше задимено, като излязохме вън ни чакаха нашия приятел с Арбалета, мишката и още 2-ама, както и една кофа с нещо запалимо, която веднага се изля върху нас. Каспар веднага скочи на хънтъра,  брат ми целия в пламъци скочи във водата, а аз останах да се оправям с 3-имата. След малко и лордчето, бързо реагира и накара слугата си да хвърли едно въже, за да се измъкне по лесно брат ми и скочи да помогне на Каспар… на Каспар, ба, аз се биех с 3-има, не че не ги удържах, ама все пак. След като брат ми се изкачи обратно на баржата, видяха бързо какво е да си имаш работа с 2-е джудженки. Хънтъра като видя, че се справихме с тях и си плю на петите, лордчето (Фон мон кекавия), не успя да го спре да се измъкне, а Каспар го бяха зашеметили, но поне го забаламосваха по време на битката, за да не ни простреля в гръб.

Ще му дам шанс на лордчето, все пак помогна, а не избяга (или не лежеше за пореден ден в повръщайки в каютата си като други).

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 02 – Пет минути в Алтдорф

Неделя е и сядам да описвам новите приключения на вече четиримата смелчаги в Стария свят. Играхме в четвъртък, съставът беше без Емо (дори Венци се домъкна с болен кръст) и след дълга дискусия относно пазарите и кратка дискусия относно дали да не върнем на Емо парите за WH, се впуснахме в приключението.

Днес имам муза и ще опитам нещо  по-различно като ентри в блога, пък да видим дали ще се получи.

Дневникът на Каспар, 24 𝔍𝔞𝔥𝔯𝔡𝔲𝔫𝔤 2512

Започнахме деня в „Седемте спици“, този път лейди държеше кочияшите изкъсо и тръгнахме навреме. Сутринта намерихме Декарт, потънал до ушите в комар и той ни пожела оревоар. Пътуването беше скучно, но лейди Изолда ни покани да влезем вътре, което беше много мило.

О, Алтдорф! Много може да се изпише за твоите тесни улици, за твоите престижни институции, дом си и на просяци и на самия Император. Колко ли тайни криеш измежду стените си и зад устите на хората, тайни забравени или намерени…

И така, дилижансът ни спря на 𝔎ö𝔫𝔦𝔤𝔰𝔭𝔩𝔞𝔱𝔷 и моментално бяхме наобиколени от викачи от околните заведения. Франц беше идвал повече пъти тук и веднага се сети за уютния хан „Циците на Мирмидия“. Разбутахме тълпата и поехме натам. Не бяхме минали и двеста ярда, и що да видим! Самият Карл Франц заедно яхнал еднорога си с първи пехотен полк!

Когато видях Императора на улиците на Алтдорф, ах, изумението ми бе колкото и великолепно, толкова и безмислено! Неговото присъствие, ах, каква благодат! Императорът, яхнал еднорог, и със свитата си — едно величие непостижимо! О, велики владетелю, нека го чуя и вижда този момент! Моето сърце замириса и дръпна към избледняващото житие. Ах, каква благодат! Каква мощ! Но същевременно, страх и трепет изместват радостта ми. Ами ако нещо се случи с него? Ами ако слуховете са верни?

С трепет в сърцата ни се отправихме нагоре към хана, но на пътя ни забелязахме множество агитатори, изливащи проклятия и зловещи заплахи върху хората. Сърцата ни се смутиха и в тревога се запитахме какво се случва в града. Въпреки че се чувствахме като част от великата имперска машина, не можехме да игнорираме страданията на хората около нас.

Двама странници ме гледаха дълго време и направиха странен знак към мен – пощипване на ухото със срещуположната ръка. Бром ги посплаши и те хукнаха да бягат в първата срещната кръчма „Короната на Франц“. Тръгнахме подире им по тесните стълби на заведението, но на последния видяхме, че са изскочили от прозореца и ин се стори, че се отдалечават в далечината. Какъв беше този знак? Моментално започна да ме гложди. Може би ме бъркат с Кастор, моя двойник?

Франц ни заведе в хана, който всъщност се оказа бардак и седнахме да се черпим от известните билкови ликьорчета. Шефката беше маман Тера, която сякаш ме хареса, и ме покани да ме черпи с грозденце. Франц, както говореше колко е хубав живота на село, не се посвени да се порадва на градските удоволствия, и не разбрах какво каза на едното момиче, но горе долу всички чуха и видяха какво последва в сеното.

Майка винаги казваше, че бебе джудже мож ме надпи и за пореден път се оказа вярно, не помня точно какво пих, но явно по някое време съм се стегнал да свърша малко следователска работа и съм се заел да разпитвам за брата на Бром. Оказа се, че братът се движи заедно с Йосиф Корджин – капитан на баржата Берберис. При тази новина Бром много се зарадва, защото Йосиф е техен стар семеен познат. Допихме си и незабавно потеглихме надолу към доковете.

Някакъв луд пророк сграбчи Франц и започна да му крещи как всички сме роби на Хаоса, как Рогатият плъх щял да стане господар на всички зверове. Явно емоцията му дойде твърде много, защото след като повика малко, падна бездиханен на улицата. Направи ми впечатление, че имаше татуировка на рамото – ръка с пет разтворени пръста.

След кратко лутане намерихме Ардум – братът на Бром. Двамата много се радваха да се видят, изглежда е вярно, че джуджетата държат много на семейството. Той беше заедно с Йосиф и капитанът предложи да пием в местната моряшка кръчма. Речено-сторено и не след дълго отново се наливахме със сладко вино.

Йосиф е много интересен тип и явно е видял много от Райкланд. Разказа ни, че обстановката в Алтдорф е напрегната. Благородниците са луднали и правели мизерии, даже едни от тях запалили една кръчма.

Докато си приказвахме в кръчмата влезе Макс Ернст – местен създавач на проблеми, който си търси с кой да се сбие по кръчмите. Настроението моментално се влоши и всички в кръчмата се умълчаха и посърнаха.

Не след дълго влязоха и двама мъртвопияни благородници с още 4-ма бодигарди и почнаха да правят свинщина. Един от тях имаше неблагоразумието да повърне върху Ардум и джуджето моментално го свали с едно кроше. Това предизвика огромен проблем, защото бяхме ударили благородник, и най-добрият възможен изход беше да ни осъдят и да гнием в затвора 10-15 години. Ех, джуджета, кибритлии са си те… И, смятай, Бром е спокойният брат…

Аз незабавно изтрезнях и хукнах да бягам към „Циците“. Франц после разказа, че е хукнал към баржата, а джуджетата….в типичен стил отстъпиха без да отстъпват. Ардум хванал другия благородник с нож до гърлото и така излезли от кръчмата.

Аз тъкмо си хапвах грозденце при маман Тера и Франц дойде да ме събере и потеглихме към баржата.  По пътя видяхме двамата мои приятели от по-рано, които ни следваха. Аз им направих знака с ухото и те паднаха убити от стрела на арбалет. Пребъркахме ги и забелязахме същата татуировка с ръката и петте пръста. Нямахме време за губене, тичахме със всички сили към баржата.

Йосиф наистина явно бе приятел с джуджетата, защото не ни предаде на властите, а незабавно стегна баржата и потеглихме към Вайсбрук.

Какво ли значат тези татуировки? Дано дждужетата ни държат вън от неприятности, току виж сме разбрали….

 

 

 

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 01 – The Coach and Horse

Ето, че започнахме най-сетне дългоочакваната кампания Enemy Within по Warhammer Fantasy Roleplay. Ако не ме лъже паметта, денят беше сряда, а съставът беше доста намален – без болния Сънчо и скатаващия Емо, но все пак започнахме.

Героите бях описал в предишен блог, затова ще ти спестя тук. Историята на партито е, че сме се запознали по пътя към 𝔄𝔩𝔱𝔡𝔬𝔯𝔣 и сме решили да пътуваме заедно. Отделно героят на Сашо Каспар е частен следовател, който помага на героя на Марто Бром да открие брат си в Алтдорф.

И така започнахме по пътя на входа на крайпътния хан Coach & Horse. Точно на входа един дилижанс с пиян кочияш блъсна Каспар и го остави зловещо пребит. A grim world of perilous adventure indeed.

Другите довлачиха Каспар вътре и барманът Густав докара една койка, на която да легне да се поосвести малко. Долетя и питомната му врана, която почна да грачи „мъртъв, мъртъв“. Бром (Марти) опита да излекува Каспар (Сашо) и хвърли 05, след което вторият рипна съживен и се настанихме на една маса.

Разгледахме околните и до нас на едната маса имаше двама пияни кочияши (транспортът за утре). На друга беше благородната лейди Изолда с антуража си – буч лесбо бодигарда и слугинчето си.

Густав ни направи отстъпка, но въпреки това останахме почти без пари. За по 1 шилинг се спазарихме с кочияшите да ни закарат утре до Алтдорф.

На бара имаше странен четящ човек и Каспар отиде да го заговори. Оказа се, че се казва Ернст Хейделман и чете за изпит, за да се опита да стане студент на 𝔡𝔬𝔨𝔱𝔬𝔯 𝔖𝔠𝔥𝔪𝔦𝔡𝔱 в медицинската академия Алтдорф. Кандидат-студентът се стъписа леко, като разбра, че Каспар е частен следовател, но не разбрахме защо и последвалите въпроси само раздразниха Ернст и той си легна.

Следващият интересен персонаж беше мъж с широкопола шапка с перо и бретонски (разбирай francais) акцент – Philippe Decartes. Той беше доста добронамерен към нас, каза, че пътува из света за удоволствие (за разлика от братята си рицари) и ни насочи към таблото с обяви навън. Каспар излезе да пикае и видя следната обява за смели приключенци.

Корон принцът 𝔙𝔬𝔫 𝔗𝔞𝔰𝔰𝔢𝔫𝔦𝔫𝔠𝔎 търси приключенци за мисия в Сивите планини. Дава по 8 шилинга на ден, което си е супер. Каспар прибра обявата в джоба си, а аз няма да качвам обявата в блога, защото реших тактично да премълча част от нея.

Франц (Венци) извади малко домашен тутун да почерпи бретонеца и от дума на дума той ни обра на карти, а пък после Франц разказа за beastmen – едни от най-опасните създания из познатия свят. Тук имаше готин момент на разучаване на света, след като Густав ни каза, че хванали бургомайстора на Грунбург да говори с котката си и Инквизицията се погрижила бързичко за него.

На следващия ден кочияшите бяха кьоркютук пияни и лейди Изолда правеше сцена, но ние ги поляхме с вода и те се стегнаха, след като Франц им даде отвара срещу махмурлук, а Бром ги сплаши мъжката. Тръгнахме и не след дълго заваля (тъй като за 1 шилинг се возехме на покрива). Помолихме лейдито да се возим при тях, но те казаха не и Каспар се намръзна получавайки -10 на всички Toughness skills.

На един завой видяхме паднала фигура с надвесена над нея още една. Оказа се, че това е кочияшът прегазил Каспар (демек от предния дилижанс), а този над него беше мутант, който ни погледна със зелени слузести очи, докато преживяше ръката на кочияша. Конете се изплашиха и се отскубнаха завличайки единия наш кочияш в гората и започна битка. Този не беше особено тегав и бързо го насолихме. В това време чухме писъци.

Каспар и Франц се промъкнаха в гората да видят какво става и след завоя видяхме целия дилижанс, с още 5 мутанта насред гора от трупове. Убедихме лесбо-бодигардката Marie и бай Филип да се бият заедно с нас и станахме 5v5.

Битката не беше лесна, но победихме и събрахме няколко кинжала и една броня.

Встрани видяхме труп с хубави дрехи и МЪЛНИЯ В ПИК – оказа се напълно брат близнак на Каспар, неразличим от него. Преджобихме го и в него намерихме следното писмо, както и съответния signed affidavit. Изглежда имаме добър куест хуук.

 

В този момент чухме тропот от копита и дойдоха Roadwardens, демек органите на реда. Ние скатахме близнака по-навътре, за да няма въпроси и отидохме да се обясняваме със сержанта. На помощ ни се притече лейди Изолда, която каза, че сме проявили изключителна доблест в нейна защита и ни пуснаха да си ходим по живо по здраво без излишни въпроси. Върнаха ни конете барабар с кочияша и продължихме напред към хана „Седемте спици“ – последната спирка преди Алтдорф.

-----------

Какво да кажа – много яка сесия, бяхме много креативни заради това, че битките наистина са хаотични и непредсказуеми, а пък парите не стигат и ние не сме от най-добре платените професии. Като цяло страхотно начало, което ме върна в едно време, когато приключенията се усещаха наистина опасни, но и вълнуващи. Системата е крънчи, но по готин начин и success levels е много хитра механика, която дава широк спектър от outcomes и това доста ме кефи.