Curse of Strahd – 18 – Разплитане на мистерии

 

Ван Рихтен

Ето, че пиша и последният блог за 2022-ра. Доста добра година – успяхме да приключим кампанията по Еберон и мощно навлязохме в Curse of Strahd със средно по 2 сесии на месец. Тънката идея е да продължаваме толкова качествено и да приключим кампанията (живи здрави) май-юни на Батулия.

И така – без татко Сънчо, който да ни донесе вкусна манджа, се принудихме да поръчваме от хипстърите във Фабрика Дъга и след малко приказки започнахме играта.

Бяхме във вистанския лагер и разпитахме Алексей. Той ни каза, че босът Луваш нямал врагове, но пък другите вистани не помагали в търсенето. Говорихме и с боса и научихме няколко интересни нови неща. Мадам Ева не била вистани. Луваш много е пътувал из Фаерун, Еберон, в Мулхоранд доста го знаели, въртял бизнес пича. Дъщерята Анабел била от Еберон. Всеки, който пие вистанска отвара може да минава през мъглите. За по 5хил злато на човек щял да ни прекара през мъглите, но се съгласихме, ако намерим момичето, да ни прекара без пари.

Момчето ни каза, че последно на север я виждали (тя обичала да ходи до езерото Зарович), та тръгнахме натам. Имаше уж следи, но нищо сериозно и сетне стигнахме до брега на езерото. Там имаше три лодки (от които една счупена) и някакъв пичага, който ловеше риба на средата на езерото. Ние го заговорихме и се оказа, че той е напълно малоумен. Измуча, че е виждал Анабел вчера с някакъв човек, който я е завел обратно в гората. В лодката му, обаче, сякаш имаше тяло завито с одеяло. Подлъгахме го да излезе на брега и се оказа, че под одеялото има кукла на дете от Блински в цял ръст облечена с вистански дрехи. Малоумният ни се разсърди, че тарашим и трябваше да го увеащаваме, че сме приятели. Оказа се, че се казва Блуто.

Блуто бил уж приятел с Анабел и честичко я виждал. Последно била с мъж, който я носел в чувал. Мъжът дал куклата на Блуто. Бил с качулка и наметало и тръгнал в гората. Ние намерихме следите на мъжа и ги последвахме. Разбрахме, че му е тежало, защото е залитал носейки товара си.

Следите ни отведоха до портите на Валаки. Там дадохме 1 жълтица на стражите да напрегнат паметта си и видяхме, че само трима души са влизали сами в града вчера – Изек, Блински и Риктавио. Изек отпадна, защото той е нямало как да се затрудни с носенето на детето, остават другите двама. Отидохме първо при Блински.

Там се разделихме на две – Акта и Брин говориха с него през главния вход, а другите отидоха към задния вход (в който имаше капан) и сетне през прозореца на тавана. Блински не ни помагаше много, хванахме го и в лъжа и най-накрая призна, че е бил обиран и затова правел нов механизъм за секюрити. Това беше в унисон с това, което видяха и взломаджиите (задната врата беше разбита). На втория етаж от къщата имаше лаборатория, където нашият сглобяваше някакъв автоматон. Следите започнаха да сочат към Риктавио.

 Отидохме обратно в кръчмата. Брин уговори с Юри да има един гарван, който да следи Риктавио. Другите отидоха да претарашат стаята му. Бруно хвърли 1 и си забрави ножката там, но Йендей я откри. На другата сутрин Риктавио отиде на центъра и почна да си изнася театър. Навсякъде из града има плакати за фестивала в наша чест, който е след 1 седмица.

Ние скокнахме до кулата, но там нямаше никой (даже и фургона го нямаше) и се върнахме във Валаки. На следващия ден пак нямаше новини, но на по-следващия Юри ни каза, че има инфо от гарваните – Риктавио е ходил само до площада, което е странно, защото преди това е ходил някъде другаде. Разбрахме, че той ни подозира и решихме да се скрием при Блински. Там нощувахме и оставихме импа на Акта да следи веселчуна. Сутринта той изприпка при нас и ни каза, че Риктавио идва. Ние го видяхме и импът го проследи до един карнавален дилижанс близо до безлюдния стар пазар на Валаки. Там нашият човек оставил някакъв пакет и си заминал. Ние отидохме малко по-късно и що да видим – фургон, на който пише Rictavio’s Carnival of Wonders. „Мъжът не е това, което изглежда, той се движи с карнавален дилижанс“. Тук има нещо!

Фургонът се тресеше от време на време и стана ясно, че вътре има някакъв дзвер. Под фургона имаше локва кръв. Брин си кастна говорене с животни и надникна през прозореца – там видя огромен разярен саблезъб тигър, който каза, че е спътникът на ловеца Ван Рихтен. Ето, че най-сетне знаем – Риктавио e Ван Рихтен. Стопанинът му носи пържолки сутринта, а преди няколко дни му е донесъл едно вистанско дете – въпросната Анабел. Малко се изненадахме от тази жестокост и обмислихме какво да правим. В крайна сметка решихме да говорим с него, но да не е тук и да не убиваме тигъра.

В предната част на фургона ядохме отровни капани, но намерихме доста предмети, сред които и Tome of Strahd – предмет номер 2 от пророчествата на мадам Ева. Ето какво пишеше в него:

I am The Ancient, I am The Land. My beginnings are lost in the darkness of the past. I was the warrior, I was good and just. I thundered auoss the land like the wrath of a just god, but the war years and the killing years wore down my soul as the wind wears stone into sand. … All goodness slipped from my life; I found my youth and strength gone and all I had left was death. My army settled in the valley of Barovia and took power over the people in the name of a just god, but with none of a god’s grace or justice. I called for my family, long unseated from their ancient thrones, and brought them here to settle in the castle Ravenloft. They came with a younger brother of mine, Sergei. He was handsome and youthful. I hated him for both. … From the families of the valley, one spirit shone above all others. A rare beauty, who was called “perfection,” “joy,” and “treasure.” Her name was Tatyana and I longed for her to be mine. I loved her with all my heart. I loved her for her youth. I loved her for her joy. But she spurned me! “Old One” was my name to her – “elder” and “brother” also. Her heart went to Sergei. They were betrothed. The date was set. … With words she called me “brother,” but when I looked into her eyes they reflected another name – “death.” It was the death of the aged that she saw in me. She loved her youth and enjoyed it. But I had squandered mine. The death she saw in me turned her from me. And so I came to hate death, my death. My hate is very strong: I would not be called “death” so soon. I made a pact with death, a pact of Blood. On the day of the wedding, I killed Sergei, my brother. My pact was sealed with his blood, his…divinity. I found Taryana weeping in the garden east of the Chapel. She fled from me. She would not let me explain, and a great anger swelled within me. She had to understand the pact I made for her! I pursued her. Finally, in despair, she flung herself from the walls of Ravenloft and I watched everything I ever wanted fall from my grasp forever. It was a thousand feet through the mists. No trace of her was ever found. Not even I know her final fate. Arrows from the castle guards pierced me to my soul, but I did not die. Nor did I live. I became undead, forever. … I have studied much since then. “Vampyr” is my new name. I still lust for life and youth, and I curse the living that took them from me. Even the sun is against me. it is the sun and light I fear the most. But little else can harm me now. Even a stake through my heart does not kill me, though it holds me from movement. But the sword, that cursed sword that Sergei brought! I must dispose of that awful tool! I fear and hate it as much as the sun. … I have often hunted for Tatyana. I have even felt her within my grasp, but she escapes me! She taunts me! She taunts me! What will it take to bend her love to me? I now reside far helow Ravenloft. I live among the dead and sleep beneath the very stones of this hollow castle of despair. I shall seal shut the walls of the stairs that none may disturb me.

По-късно сгащихме Ван Рихтен  в стаята му и го конфронтирахме. Разбрахме се да сме съюзници и той ни разказа следното:

-          Жената, която ни е нападнала е Есмералда – негова ученичка вистани, която обаче той счита за неспособна и не я обича много много. Върколаците и представляват интерес някак.

-          Мадам Ева според него е демон свързан някак със Страд. Тя според него се опитва да влияе на бъдещето и това е изразено в картите. Ние допуснахме, че ако е така, то тя може да ни е пратила на куест да съберем айтемите под предлог, че това е съдбата ни, и после като нищо да ни прецака и да ни ги вземе.

-          Според него вистаните са в основата на всичко и той ги мрази до дъното на душата си – дори по лоши са от самия Страд, защото волево са избрали да са такива. Дори в известен смисъл те са оплели Дявола в своите мрежи и не те са негови слуги, а той е техен слуга.

-          Лудият магьосник има някаква връзка с Кехлибарените двери

-          Баба Лисага – много опасна, тя е нанесла „последния удар“ на Ордена на дракона и на Владимир Хорнгаард от Аргинвостхолт

-          Баба Марги – отишла при Рахадим да пазари някакво ответно действие срещу нас.

-          Знае къде е третият камък от Wizard of Wines, но не ни казва, защото „не би издал приятел“.

В крайна сметка Марти измисли план как да ни предаде костите на детето – ще ги остави в гората, където ние ще ги „намерим“ и занесем на мадам Ева да ни махне проклятието. Речено сторено. На другия ден намерихме останките и газ към Церския гьол. Там ясновидката ни посрещна с не много любов и тръгна да ни разпитва откъде имаме тези кости. Ние го играхме куул и не се издадохме, въпреки че тя направи една бърза справка с отвъдното. Погледна ни много лошо и обяви, че няма вече проклятие. Ура!

В това време Емо използва факта, че героят му не е теглил карта и изтегли следното пророчество:

„Върколак крие тайна омраза срещу твоя враг – използвай я“. Супер, ние имахме такива планове така или иначе.

На път към вистаните спря черният дилижанс на Рахадим и въпреки че бяхме скрити, той ни хвърли един свитък, в който имаше покана за вечеря от Страд.

My friends,

Know that it is I who have broght you to this land, my home, and know that I alone can release you from it. I bid you dine at my castle so that we can meeł in civilised surroundings. Your passage here will be a safe one. I await your arrival

Your host,

Strahd von Zarovich

 После отидохме при Луваш с идеята да ги сплашим да не ходят при върколаците. Бруно епично го излъга, че те са изяли дъщеря му и той вдигна целия лагер на оружие. С още един добър зар го убедихме, че там ще умрат и страхливите вистани се разбягаха на всички посоки. Останаха само трима пияни, които тръгнаха към пещерата на Муфаса. Ние също тръгнахме и Ниалис ни поведе шано през гората. Стигнахме там по тъмно и вече всички бяха във вълча форма. Брин отново игра говоренето с животни и се разбрахме с върколаците, че сме съюзници. Те ни заведоха при Кирил – техният огромен бял лидер, който беше малко по-тегав, но в крайна сметка му обяснихме каква е идеята – идва лидерът на вистаните – лесна плячка за тях и, че вистаните никога няма да ги притесняват от една страна, защото ги сплашихме, от друга, защото лидерът им никога няма да бъде намерен. Кирил ни каза, че ако е капан ще ни убият и ние седнахме да си чилваме.

Не след дълго върколаците дойдоха с разчленената глава на Луваш и всички заедно пихме от кръвта му в признак на първично побратимяване.

Achievement unocked: Friends with werewolves.

Нощувахме при върколаците и с това приключихме. Каква сесия – минахме доста куестове и остава да решим накъде продължаваме.

 

Curse of Strahd - 17 - Върколаци и Вистани

 (автор на текста е Сънчо)

Днес в този мразовит ден бяхме в доста намален състав.

Венци имаше работа, а Саши се беше разболял малко и доброто му паладинско сърце не му позволи да дойде, за да не ни разболее.

Побъбрихме си малко, хапнахме и доста стегнато продължихме от там от където спряхме, а именно пребити пред Аргинвостхолт.

Отправихме се да си ближем раните отново във Валаки, по пътя обсъждахме какво ще правим след това.

Имаше две предложения, да се върнем за 3-ти път, този път вече знаехме какво ни очаква и да използваме това знание или да отидем да бием Върколаци.

Преценихме, че ни трябва повече опит за Аргинвостхолт и ще се пробваме с върколаците. 

Малко преди портите на Валаки усетихме някакво раздвижване около нас, но докато го разберем какво се случва, нещо удари Брин и той се строполи на земята.

Тогава разбрахме, че не сме почивали и никой няма живот. 

Бруно видя някакво раздвижване на въздуха и се опита да атакува, но явно това не беше достатъчно и пропусна.

Йендей се втурна да помогне, с едно бързо движение притискайки правилните точки в тялото на Брим, спря кървящата рана и дори го свести.

Там той усети женски парфюм да се носи из въздуха, познато ухание, точно като от фургона на Ван Рихтен.

Тъй като предполагахме, че той(но повероятно тя) също се опитва да се бори срещу злото в Баровия, Йендей се опита да я вразуми.

Чухме звук от стъписване, след като спомена името му/ѝ и го/я помоли да не се бие с нас. (бел.Саш - не става ясно кое е името - ван Рихтен ли?)

Брим удържа гнева си и застана в защитна позиция, но не го/я атакува, изчаквайки нейното решение.

То дойде бързо, Йендей бе прободен, застаналият наблизо Бруно получи от същото лекарство и двамата се строполиха на земята, след което последва и 3-та атака срещу Акта.

Нещата не отиваха на добре, Акта се опита да локализира местоположението на атакуващия и използва магиския свитък за Страх.

Магията проработи, две оръжия паднаха на земята и чухме отдалечаващи се панически стъпки.

Не чакахме втора такава възможност, Акта с последната си останала магия вдигна Бруно и хукна да бяга към града.

Брин използва малкото му останала магия, за да излекува Йендей, подхвана го и хукнаха да бягат.

Ниалис грабна захвърлените оръжия и се отправи след другите.

Всички успяхме да достигнем до портите на Валаки и веднага се отправихме към познатия ни хан.

Взехме си по една топла супа и почнахме да разглеждаме новите ни придобивки. 

Една магическа малка брадвичка и сребърна рапира.

С тези нови придобвки бяхме още по обнадеждени за избраната от нас нова цел, Върколаците.

Бруно получи рапирата, защото беше доста умел с нея, а Йендей взе брадвичката.

Разказахме на ханджията на къде мислим да ходим и го помолихме за информация от гарваните за тази планиска местност до Креск и нещо подходящо за бой.

Не знаеше нищо повече за тази област, но ни каза, че имал нещо подходящо за върколация.

Дръпна една бъчва и зад нея се разкри кочан с 10 сребърни стрели, а от едно чекмедже извади парче дърво, което подсилва Сияйната магия. (бел.Саш. - Какво е това?)

На другия ден се отправихме да търсим скривалището на върколаците. 

Ниалис ни водеше през гората доста умело, близо до планинската част забелязахме един голям син гарван. 

Брин използва вродените си умения да разговаря с животните и той ни каза:'Га-га, вуци, близо, га-га, напред'.

Притаихме се между храстите и тихомълком продължихме напред.

Пред нас се откри пещера(тук Стоян я описа като пещерата на Муфаса).

Веднага след като влязохме, бяхме забелязани от две жени, които седяха на една по висока част вътре в пещерата.

По възрастната стоеше до един голям звънец и се представи като Азияна, а младата държеше лък и се казваше Таванка.

Разпитахме ги какво правят тук и дали са виждали някакви върколаци.

Те ни казаха, че тук в пещерата живеели дузина като тях, избягали от градовете хора, които не искат да бъдат тъпкани от хора като Бургомайсторите.

Върколаци нямало, те разпространявали тези истории, за да не идват хора тук и да ги тормозят.

Били имали преди много време някакви нападения, но ги прогонили.

Казаха, че веднъж дори дошъл и самата дясна ръка на Страд, елфа (на който му забравих името), но не обясниха защо е минавал. (бел.Саш. - проверих го, казва се Рахадим). 

Помолихме ги да си отдъхнем при тях за малко, преди да продължим с търсенето.

Таванка изприпка навътре и след малко се върна с позволение да влезем вътре и да си починем.

Влизайки по навътре в пещерата се озовахме при един старец на име Скенис и неговото възголямо черно куче Топчо.

Видяхме, че пещерата продължава още навътре, но ни настаниха до дядото.

И той ни каза същото, че те са измислили историята с върколаците и я разпространяват, за да не припарват хора при тях.

Попитахме го дали можем някак да сме им от ползва.

Тогава той спомена, че вистаните, които живеели до Валаки обикаляли наблизо и се опитвали да откраднат момичетата им.

Ако успеем да ги сплашим да не припарват близо до тях, техният лидер Кирил, щял да ни възнагради.

Тръгнахме си по живо по здраво и се отбихме в Креск да разпитаме за скорошни нападения.

Там ни казаха, че последно време не е имало, не смеели да припарват до техните високи стени, защото ще ги направят на игленици.

Пред пещерата гарвана пак ни чакаше и грачеше 'вуци, вуци, га-га'.

Потеглихме по пътя към Валаки да търсим тамушните Вистани.

На входа на града разпитахме за тях и ни опътиха по една пътечка отстрани от пътя.

Бяха се настанили в близост до града на едно хълмче, обградено от къщички с необичайна ахитектура.

Потропахме на първата врата, от която се появи закачулен сив елф, който говореше странно и имаше нещо с лицето му.

Казахме му, че сме попаднали на един техен в Аргинвостхолт и той ни опъти към съседната къща.

На входа имаше други закачулени, които ни пуснаха да говорим с Касимир Великович. 

Видяхме, че и неговото лице е доста обезобразено, което било сторено от Страд. 

Сестра му Патрина сгафила, но не ни каза как, а вистаните били техни надзиратели, които последно време не били добре настроени към тях както преди.

Заради гафа, всички елфи страдали, а боговете им не можели да достигнат до това място и не можели да получат утеха.

Йендей им разказа за неговия бог и че могат да опитат с него.

Казахме му за момчето в бъчвата и че не сме успели да го измъкнем.

Благодари ни за тази информация и каза че ще се опита да направи нещо по въпроса.

Спомена че последно време сестра му се явявала в съня му и искала прошка. 

Също усещал, че се намира в замъка на Страд.

Помоли ни ако се озовем там, да я потърсим и освободим.

Оставихме го и се отправихме към купона на горния етаж.

От там се чуваше силна музика и вистанки танцуваха край огъня, бяха налягали вече някой по земята, а голи чавета тичаха или гризяха колелото на единия фургон.

Не бяхме дошли за веселбата, затова се отправихме към най-голямата палатка, от която се чуваха викове.

Вътре бяха насядали вистани около едно вързано момче на един кол в средата.

Пияния насълзен вистан Ловаш биеше с камшик, клетото момче Алексей.

Брат му на Ловаш го озапти, преди да е убил детето.

Докато ни настаняваше в палатката го поразпитахме какво се случва.

Обясни ни, че Алексей е трябва да наглежда дъщерята на Ловаш, Анабел(същата която ѝ мадам Ева иска да намерим).

Разпитахме го дали са ходили покрай пещерата на Върколаците(няма какво да се залъгваме, такива са), каза ни че не припарвали там, изчезвали деца. (бел. Саш. - само докато четох вече бях сигурен, радвам се, че сме на едно мнение)

Преди време били ходили там и им изчезнали дечурлигата, оплакали се на Началника, ама той ги отебал.

'Можели да ходят навсякъде, ко дирели там, просто да не ходят.'

И затова не припарвали в тази област.

Акта се опита да омае Ловаш да пусне младежа, за да го разпитаме и така да научим повече за дъщеря му, което ще ни помогне да я намерим.

Но дори с нейния късмет и магия (3,1,3), тя единствено възбуди сексуалния му апетит. (бел.Саш. - какво е 3,1,3?)

Той я награби и се опита да я завлече в съседната палатка. 

Преди да успее да я изведе(и умре), успя да го накара да помисли малко с пиянския си мозък колко неотложно е да разпитаме Алексей и да я намерим възможно най-бързо.

Разплакан той ни позволи да го свалим от кола и разпитаме.

Брин го излекува малко, за да можем по лесно да разговаряме с него.

Между хлиповете му успяхме да разберем, че когато е изчезнала, той си е играел с нея.

Тя побягнала в гората в посока планините на юг и не се върнала.

Обичала много да плува в езерото до Валаки, но и там не я намерили.

Тогава пратили сивите елфи да я търсят, защото били горски хора.

Хлапака не искаше да го оставяме, защото пак щели да го бият и искаше да го вземем с нас.

Йендей се опита да му обясни за неговия бог и пътя, който следва и който той трябва да приеме и изтърпи (Боя изгражда, той не разгражда).

Забелязахме едно русо детенце в лагера, което говореше на странен език и никой не го разбра.

Разпитахме и още един визтан, но той ни каза същото.

С тази нова информация си тръгнахме от там и се чудехме на къде да поемем, дали да проверим езерото или да отидем пак при върколаците.

Curse of Strahd – 16 – „Където втория етаж, там и третия“

Spoilers without context

Започвам сряда сутрин несвойствено в отпуска – гледам беби, навън вали сняг, закусвам от домашния кекс на мама и сядам да пиша блог. Във вчерашния международен ден на любовта към полицията (13.12) успяхме в пълен състав да продължим приключенията на героите от Ravenloft.

Началото беше в замъка Аргинвостхолт, където бяхме накацани от седем призрачни воина, които се материализираха от стените на тесния коридор и започнаха да ни клецат. Ние бяхме крайно изцедени от предната битка. От двете ни страни имаше врати, които водеха към двете кули на замъка – и двете заключени. Сънчо се сети, че имаме ключ и Бруно някак си успя да влезе в едната кръгла стая. Тя беше покрита с боклук и изпочупени вещи и решихме, че ще се евакуираме през прозореца. С триста зора и едно кинематографично скачане, в което Брин скочи и на излизане прибра ранения си другар Ниалис попаднахме долу в гробището. В него имаше крипта, но не посмяхме да влезем в нея.

Решихме, че имаме нужда от дълга почивка и тъй като беше към обяд решихме да палим обратно към Валаки с риск да има рандом енкаунтър. Такъв имаше и 4 вълка ни нападнаха в гората и почнаха отново да ни порят. Вълците бяха наистина с отличенморал и се биха почти до последния вълк, който избяга, вероятно, защото на Стоян му стана ясно, че никой няма да умре и да спестим време.

Във Валаки нямаше нищо интересно. Слуховете в кръчмата бяха, че сме отишли да преследваме мъртвия Слоздер Слоздерович (което е вярно) и че ни е пребил (което в известен смисъл също е вярно). Другото беше, че в Креск явно нещата вървяли добре и Валакският бургомайстор нещо не се кефил как хората му разбирали, че Кресков е всъщност доста по-готин БМ.

Върнахме се при замъка и Акта долетя до третия етаж, където влезе оживената статуя на дракона. Имаше три големи прозореца, в която някога е имало стъклописи. В залата имаше доста боклуци и изпочупени вещи, както и един трон с дракон на гърба обърнат гръб към прозореца. Там където на долния етаж бяха стълбите седи статуята на дракона – полупрозрачна с вени, в които тече огън. Вече беше станал огромен – главата му е колкото едно medium създание. Зад него има перде.

Акта пусна импа да види какво има на трона. Имаше брониран скелет подпрян на един огромен аниме меч.

Решихме, че драконът ще говори с нас щом все пак му помогнахме. Сънчо назова името му Аргинвост, той отвори огромните си очи и ни каза да не говорим тук, а да го последваме. Той ни заведе в друга зала над коридора с духовете. Там имаше 3 огромни прозореца, една счупена врата и няколко нарязани картини. Драконът се намести по начин, който подсказваше, че това си е неговото място от векове.

Започнахме да си приказваме с дракона (който употребяваше много архаични думи) и научихме следните неща. Това е било орден – братството на храбрите, бойци срещу Страд, но омразата им към него ги е завладяла напълно и погубила. Драконът не помнеше много детайли, за които го питахме (кой го е превърнал на въгленче) и не желаеше да ни помогне да вземем меча от скелета в голямата зала. Аргинвост ни каза, че истинското голямо зло са „кехлибарените двери“ – там, където Страд е станал вампир. Тоест има нещо още по-древно и страшно от него, което го е направило немъртъв.

Скелетът на трона се оказа, че си има има – Владимир Хорнгард. Ние назовахме името му и две сини светлинки просветнаха, там където някога са били очите му. Той се изправи, взе меча и почнахме да приказваме.

Влад истински мрази Страд (точно както и драконът ни каза). Дотолкова, че не иска да го убие (защото веднъж вече е умирал), ами напротив –безсмъртието е най-висшето наказание за Страд, защото той така живее във вечна болка и само така страда най-много.

„Тоест искаш да кажеш, че всичко трябва да остане точно така, защото сега като владетел на Баровия, Дяволът страда най-много?“ – го попита Брин.

„Да.“ – каза мъртвият.

Тук последва хитър ролплей момент, в който Брин се опита да го убеди, че любимата на Страд се преражда в ново тяло и че той измежду хилядолетията страдание всъщност изживява любовта и не му е чак толкоз гадно. Последва крайно тъп зар и скелетът не се хвана, но пък за сметка на това каза, че е готов да дебне и да убива дори малките момиченца, които са инкарнация на любимата му.

Е браво.

Въпреки това си записах монументалния 500 опит (което е може би all time рекорд за ролплей награда) и го нападнахме. Както Емо правилно предположи той повика другите призраци и ни запукаха на ужас. Самият Влад удряше много много тежко и в комбинация с 8 приятели много бързо ни направиха на кайма.

Прилагам и илюстрация

Нещата не на шега отиваха към ТПК, когато се роди гениалният план да бягаме за втори път през прозореца (Венци бе автор на крилатата фраза, която краси днешното заглавие). Бруно и Акта успяха да се спасят и да излязат през прозореца, но другите се търкаляхме по пода. Със сетни сили отново Брин успя да спаси Ниалис и гризнахме дръвцето от fall damage. За щастие сме като Джон Маклейн и умираме трудно и успяхме да се върнем обратно във Валаки, където и спряхме сесията.

Какво да кажа за финал? За мен беше супер фън! Припомних си златните години на трети едишън, когато можеше наистина да хвърлиш топа по всяко време. Чувствах опасност, предизвикателство и най-вече много фън. Мисля, че трябва да си припомним големите си тактически победи (като хага в мелницата) и да помислим как да направим така че Влад да не може да вика подкрепа. Записвам няколко предложения, за да не ги забравим:

-          Да доразучим замъка (и най-вече криптата в гробището).

-          Да използваме silence spell, за да не може да ги повика (той ги извика с гласа си)

-          Да изчистим долния етаж, за да ги убием преди да се бием срещу него.

Очаквам следващата сесия с нетърпение!

Curse of Strahd – 15 – Argynvostholt

 

Неделната вечер е, а аз с едната ръка гледам беби, с другата пиша описвам нашите приключения в Баровия.

Датата беше първи декември и в обичайното БЛО бяхме обичайните заподозрени освен Венци, който имаше малко семейни задължения.

Започнахме в Крьеск, както си подобава с размисли относно накъде да се иде след това. Марти беше доста надъхан за върколаците, но в крайна сметка се реши да ходим в Аргинвостхолт, където отиваше умрелият Слоздер Слоздерович, когото срещнахме пред портите на Валаки.

Следвайки картата, която откраднахме от Ван Рихтен стигнахме до замъка, който живописно бе кацнал на възвишение над тясната долина. Външният вид беше най-общо казано на паркетен замък (или както Емо е написал – Дисни замък). Ужким има бойници, стени и т.н., но не ни изглеждаше като да може да устои на една сериозна обсада. Южната стена на замъка беше почти изцяло съборена.

Пред парадния вход имаше статуя на дракон и когато понечихме да влезем, от нея ни лъхна студен бриз, но без да ни нарани. Озовахме се в голяма зала, която изглеждаше като гробница на крал и вътре имаше гигантски гоблен на мъж в сребърна броня яхнал кон. Покрай гоблена имаше статуи на военни мъже, които някак си приличаха на героя от гоблена (може би бяха роднини). Както си се разхождахме сякаш голяма сянка на дракон мина по пода.

В първата стая намерихме камина и дървен саркофаг с жена с корона. Бруно отвори саркофага, но там имаше счупени винени бутилки и нищо интересно. Брин откри в камината някакво въгленче, което сякаш беше живо и ни мънкаше и искаше да го нахраним. Ние го разпалихме и го прибрахме в едно шише.

На север от тази стая влязохме в едната кула на замъка (Северозападна). През коридор стигнахме до североизточната кула близнак ,където също имаше камина. В средната стая между двете кули имаше много бурета с вино, което отдавна се беше превърнало на оцет. Брин отвори едно буре и вътре намерихме един сив елф, който каза че е от елфите на Валаки. Ние не бяхме виждали елфи във валаки, но се оказа, че живеят около града и техният лагер се ползва също от вистаните. Самият елф се казва Савид и е търсел Анабел (която и ние търсим от вистанското проклятие от миналата сесия). Момичето се оказва, че била щерка на шефа на лагера на вистаните Луваш. Мангустите са се изпонапили и са изгубили момичето. Вистанска работа. Елфът бил видял някакви ъндеди, единият, от които – с кон. Чудно. Оставихме човека да почива в буретата и продължихме нататък.

В стаята на юг имаше голяма каменна маса. На запад от нея се озовахме в нещо като църква с богата украса, олтар и амвон. Над олтара имаше каменна скулптура на слънце. Имаше три фигури, които се молеха. Ние отидохме да им говорим, но те казаха, че сме слуги на Страд и понечиха да ни миризят. Бяха доста тегави и се разминахме с почти всички изхабени ресурси.

В това време огънчето много се вълнуваше, че е близо до слънцето и ние продължавахме да го храним, докато най-сетне се превърна в огнено драконче с пушек излизащ от крилата и размерите на куче. Дракончето излетя навън, където го последвахме и се вля в статуята на дракона. Тя оживя под формата на огромно полупрозрачно драконовидно създание с огнени вени и някак си се шмугна в прозореца на втория или третия етаж.

Ние продължихме да експлорваме на юг и видяхме огромни много опасно изглеждащи паяжини в разрушената част.

Качихме се на втория етаж през централните стълби и видяхме, че основно вторият етаж е от балкони. Над трапезарията – имаше голяма статуя на човека от гоблена. Имаше и голяма картина на планините Бараток, които се виждат от Баровия.

Залите в северната част са различно разположени – северното крило е разделено на две от Т-образен коридор с 5 врати. Залата вляво е спалня с картина на огромен сребърен дракон. Зад картината намерихме сребърен ключ. В отсрещната стая имаше създание с размерите на малко дете направено от пушек, което ни съскаше като сърдита котка. Ние затворихме вратата и продължихме към западната кула.

По едно време зад последния в коридора изникна каменна стена, а над нас се материализират духове на отдавна умрели воини.

Става страшно.

Какво да кажа - топ експлорейшън сесия, много яко смени тона и ни вкара в класически дънджън кроул из руините. Евала на Марти за якия ап, с който рисуваме, и на Емо за подробните записки!

 

Curse of Strahd – 14 – Никога повече мадам Ева

 

Дейби крадливата скумрия

Гърбосложен на диванчето си в съботната вечер записвам приключенията ни от тази сряда (9 ноември). Съставът беше пълен, като Емо се забави и ската от писане, което провокира Марти да запише в тефтера, че ЕМО ИМА ДА ПИШЕ 2 ПЪТИ.

Започнахме в Old Bonegrinder – мелницата на баба Марги и нейните сестри или по-скоро вече само на баба Марги, тъй като сестрите ги очистихме. Чудехме се какво да правим с косматата жаба, която очевидно не беше от тук. Най-сетне освободихме жабока и той тромаво се спусна до долу и отиде навън при менхирите. Той ровеше пръстта под тях, докато отдолу не се показа камък основа. Започна да обикаля и на infernal да се опитва да кастне някаква магия, но без успех. Ние отидохме при него и използвахме малките костици с руни, които бяхме намерили на това място. Те трябваше да се разположат върху места обозначени със същите руни на камъка. Резултатът беше, че се отвори червен портал като в Диаблото. Брин прояви особен афинитет към футбола и с мощен шут прати жабата в портала, портала се затвори и така и не разбрахме нито какво е жабата, нито накъде е портала….мамка му.

Рестнахме в мелницата без аварии и на следващия ден при менхирите имаше гарвани. Брин си поприказва с тях и научихме, че порталът вероятно е бил път на горските хора (тоест обитателите на Баровия преди да дойде Страд, които сега са горските хора). Научихме и, че баба Марги е била във вистанския лагер до Валаки, но е изчезнала от там и никой не знае къде е.

Потеглихме към мадам Ева и нейният вистански лагер. Бруно използва случая да пийне с мангустите, но фейлна сейва си и се сгромоляса по чело на земята, мртво пиян. Останалите влязохме при ясновидката и тя ни одруса по 1 платинена монета със Страд за услугата. Извадихме електриковия ключ, тя понечи да го разгледа и си го прибра. Това доведе до напрегната ситуаци, в която се чудехме дали да не я понабием и се заплашвахме и най-сетне тя ни върна ключа, но срещу цена – която е да докараме малката Анабел при нея, а не при който я търси. За капак ни сложи и един vistani curse, за да трябва да изпълним мисията. Цялата тази история не на шега напрегна Венци, който щеше досега да я е пробол с къдравия кинжал, ако не беше казал “подай виното там“ на алфа циганина.

От мадам Ева научихме, че вратата, която се отваря с този ключ е някъде при кехлибарените порти, а пък ван Рихтен „знаем кой е от картите“. Ние заподозряхме Риктавио и по-натам се опитахме да го подмамим да си каже. Взехме пияния Бруно, свестихме го и му дадохме да докосне soul stone-a на вещицата, който лекува всички болести, но най-вече махмурлук. Оказа се, че Бруно е олекнал със всичките си монети със Страд. Мамка му.

Решихме поне едно добро нещо да направим тази сесия и да закараме двете деца от мелницата при бургомайстера на Креск, който поне е добър човек, а и все пак затрихме предното му дете, поне да му се издължим по някакъв начин. Почивката щяхме да направим във Валаки и малко преди града срещнахме трапера от кръчмата Слоздер Слоздерович яхнал кон, който говореше несвързано, че е Сър Дерсик Персивал от Ордена на Сребърния Дракон и отива към Аргинвостхолд да предаде важна новина на неговите хора. Новината беше „слугите на Страд ще нападат скоро“.

Във Валаки ни посрещна гарван и ни прати към кръчмата. Ние така или иначе там отивахме. Там срещнахме цяла сюрия познати лица – Юри, Изек Страшни, Риктавио с домашните ни любимци.

Първо рзговаряхме с Юри (пише, че нещо ни е предупредил за Изек, ама не мога да се сетя какво точно – може би просто, че е там). Оказва се, че траперът, когото сме срещнали се е удавил преди няколко дни в езерото Бараток. Питахме за ван Рихтен – Юри каза, че е луд.

След това Бруно отиде да говори с Изек, който в началото не вярваше, но сетне се съгласи да идат да проверят гроба и, о, изненада – беше разкопан. Уликите сочеха, че е разкопан отвътре, тоест мъртвият сам се е освободил от прегръдките на студената земя. Намериха и следи от ботуши.

Решихме да се опитаме да метнем Риктавио и му дадохме журнала на Ван Рихтен. Той беше видимо стъписан, но не призна нищо и само каза, че, ако можеше би питал ловеца дали си струва. Казахме на Риктавио, ако иска да напише бележка за Ван Рихтен и той се съгласи. На следваща сутрин станахме рано готови за подвизи и взехме въпросната бележка. Тя беше написана като ransom note и сякаш не беше същия почерк, ама си е съмнителна работа.

Поехме по следите, които излизаха от гроба и Ниалис ги подхвана и ги проследи чак до винарната. Там се оказа, че мъртвият е откраднал кон за огромна досада на стария Мартиков. Той отиде до гнездото и разбрахме, че мъртвият е стигнал до Аргинвостхолд.

Последно отидохме до Креск. Там Дмитрий и жена му ни посрещнаха отново много топло и се съгласиха да вземат под крилото си двете деца (Фрик и Мъртъл). Най-сетне – свършихме едно добро дело.

Тук и приключихме и е време да решаваме накъде? Марти беше много надъхан да ловим върколаците (които са наблизо). Четейки записките, обаче, мисля, че добър вариант е и да идем до Аргинвостхолд, докато траперът е там, с идеята да разберем какво се случва.

Curse of Strahd – Пророчествата на Мадам Ева десет сесии по-късно

 

Реших да направя една кратка ретроспекция на картите, които теглихме при Мадам Ева и кое сме открили, кое къде е и кое какво би могло да значи.

-----------

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“. – Това може би е Ван Рихтен, но как да го намерим все още не е напълно ясно. Имаше дилижанс пред кулата де, така че това е доста добра улика. Всъщност сега като препрочетох другите пророчества и стигнах до следното разсъждение. Знаем от Стоян, че са три предмета и само три от „общите“ пророчества са с „каквото търсиш“. Четвъртото е за съюзник, а петото за врага ни. Което значи, че Ван Рихтен е свързан с единия предмет по някакъв начин. В самия дилижанс не открихме нищо, значи вероятно е при него.

2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“. – Това го оправихме току що. В мелницата на Баба Марги намерихме единия предмет, който търсим.

3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“. – Това също знаем къде е, поне на теория. Предполагаме, че щом е далеч в планините, значи трябва да сме по-висок левел, за да идем.

4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“. – WHOOPS. Това беше клетият Кловис от манастира Света Марковия, когото заклахме без да искаме. Евентуално можем да „платим цената“ за него на абата (макар че това едва ли ще е приятно) или да питаме Мадам Ева какво да правим.

5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“. – Никаква представа къде е бащината могила.

 

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ. – По това пророчество не е имало развитие, но както и преди, предполагаме, че това се отнася до висящия на бесилото от сесия 2.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“. – Никаква представа.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“ – Намерихме гнездото на гарваните (там където ни заведе дъртия Мартиков), но не знаем още каква е врътката там.

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“. – Това знаем, че е в Аргинвостхолд и че Старият гущер е този паднал паладин. 

Curse of Strahd – 13 – Неуловимите взломаджии

Датата е 3 ноември, аз съм приспал бебето и сядам да пиша блога. Предната вечер в почти пълен състав без Сънчо продължихме приключенията на Драконите на кръвта….оп, сбърках, на Избраните да Донесат Светлината в Баровия.

Започнахме в гората до винарната, където последвахме дъртия Мартиков до гнездото на множество гарвани. Той ни прекара до една скала като от Цар лъв и под нея имаше скална ниша, през която ясно се виждаше луната. Под нея имаше като естествено оформен трон в камъка. Мартиков се намести, погледна нагоре към луната, забели очите и започна да комуникира посредством гласовете на стотиците гарвани около нас.

Това представлява Братството на перото – hivemind от гарвани, които ни казаха, че, за да бъдем допуснати до тяхното светилище трябва да отговаряме на техните принципи и да сме готови да проливаме кръв, за да се бием срещу Дявола.

Ние нямаме проблем с това и те ни приеха като приятели. Основната им сила е, че са свързани с невидима мисловна нишка и могат да комуникират телепатично. Ние седнахме да ги разпитаме и научихме следните неща:

• 1.       Кой убива вистаните? Ловецът на демони Ван Рихтен, който живее до езерото.
• 2.       Какво е абатът от Св. Марковия? Казаха ни, че е „паднал ангел“.
• 3.       Как да стигнем до Баба Лисага? Водач на Братството може да ни преведе до там, но винаги е опасно.
• 4.       Какво е градът на мъглите зад Йестерхил? Това е градът, в който Страд е живял преди да стане вампир.
• 5.       Старият гущер знае слабото място на Баба Лисага. Можем да го намерим в Аргинвостхолд на изток от прохода Цоленка.
• 6.       Аргинвостхолд е леговище на мъртъв дракон (както според пророчеството на мадам Ева).
• 7.       Супер важно е да слушаме мадам Ева.
• 8.       Електриковият ключ принадлежи на Ван Рихтен и той го търси.
• 9.       Любимата на Страд се е казвала Татяна.

Научавайки тази информация се върнахме при винарната на Мартикови и премислихме възможните опции:

• 1.       Да търсим Аргинвостхолд
• 2.       Кехлибарените порти (оставяме за накрая)
• 3.       Мадам Ева
• 4.       Да търсим Баба Лисага
• 5.       Да гърбим Баба Марги
• 6.       Да търсим Ван Рихтен

Решихме да минем през кулата, после баба Марги, после мадам Ева и тя да ни каже къде е Аргинвостхолд.

Вечерта Мартикови се преоблякоха като гарвани и ритуално пъхнаха камъка в лозето, белким излезе нещо.

На сутринта потеглихме към езерото Бараток и намерихме кулата, както си беше, но с една разлика. Пред нея имаше паркиран фургон, който беше с нова боя, но изкалян. Отворихме вратата и на косъм се разминахме с бруталния alchemist fire капан. Там намерихме доста интересни айтеми:

• 1.       10 колби с алхимичен огън
• 2.       Два сандъка treasure – имаше магически morningstar за Брин
• 3.       Разни интересни китове
• 4.       Женски дрехи, които НЕ взехме (което реално не го премислихме, защото забравихме, че Акта е жена).
• 5.       Карта на Баровия
• 6.       Журналът на Ван Рихтен (по-долу)

 For more than three decades now I have undertaken to investigate and expose creatures of darkness to the purifying light of truth and knowledge. “Hero” I am called in some circles; “sage” and “master hunter” in others. That  I have survived countless supernatural assaults is seen as a marvel among my peers; my name is spoken with fear and loathing among my foes.

In truth, this “virtuous” calling began as an obsessive calling to destroy a vampire that murdered my child, and it has become for me a tedious and bleak career. Even as my life of hunting monsters began, I felt the weight of time on my weary shoulders. Today I am a man who has simply lived too long. Like a regretful Lich, I find myself inexorably bound to an existence I sought out of madness and, seemingly, must now endure for all eternity. Of course I shall die, but whether I shall ever rest in my grave haunts my idle thoughts and torments me in my dreams.

I expect that those who think me a hero will change their minds when they know the whole truth about my life as a hunter of the unnatural. Nevertheless, I must reveal, here and now, that I have been the indirect and yet certain cause of many deaths, and the loss of many good friends. Mistake me not! I do not merely feel sorry for myself. Rather, I come to grips with a devastating realization: I now see that I am the object of a baleful Vistani curse. More tragically, the nature of this hex is such that I have not borne the brunt of it. Instead, far worse, those who surround me have fallen victim to it!

I have related the tragic story of how my only child Erasmus was taken by Vistani and sold to a vampire. I explained how Erasmus was made a minion of the night stalker, and how it was my miserable part to free him from that fate at the point of a stake. What I have neglected to illuminate before is how I tracked Erasmus’s kidnappers across the land, or how I “extracted” the whereabouts of my son from them.

In fact, the Vistani took Erasmus with my own unwitting permission. They had brought an extremely ill member of their tribe to me one evening and insisted that I treat him, but I had taken to drink in those days and under the spell of the bottle I was unable to save the young man’s life. In fear of their retribution, I begged the Vistani to take anything of mine if only they would withhold their terrifying powers, about which at the time I knew nothing. To my astonishment, they chose to surreptitiously take my son in exchange for their loss! By the time I sobered and realized what had occurred, they were already many an hour gone.

Incensed beyond reason and driven by rash impulse, I strapped the body of the dead young man to my horse and doggedly followed the Vistani caravan through the woods, naively allowing the sun to set before seeking shelter from the night. After darkness fell, I was beset by undead that would have slain me, had not their master – a lich – intervened and spared my life (for reasons that I still do not completely understand). He somehow detected me and, with his powerful magic, took control of a pack of zombies that wandered in the forest. He spoke to me through the mouths of the dead things and placed a magic ward against undead on me, then animated the body of the dead young Vistana man and bade it tell me where I could find its people. Unfortunately (I say in hindsight) the plan worked. I found the child-stealers as my unwelcome entourage became a growing horde of voracious undead that could not touch me, thanks to the lich’s ward.

I threatened to set the zombies on the Vistani unless they returned my dear boy. They replied that he had been sold to the vampire, Baron Metus. Something inside me snapped. I released the zombies and the entire tribe was eaten alive.

Yet the story has not ended. Before she died, the leader cursed me saying, “Live you always among the monsters, and see everyone you love die beneath their claws!” Even now, so many years later, I can hear her words with painful clarity.

A short time later, I found my dear Erasmus made into a vampire. He begged me to end his curse, which I did with a heavy hand and a sinking heart. The darkness had torn him from my loving arms forever, and I foolishly believed that the curse had exacted its deadly toll. I wept, and as my heart emptied, so did rise an insatiate desire for vengeance that I fear I will never quell.

---- 

След това оставихме бележка, че сме съюзници (винаги можем да кажем, че не ние, а вистаните са го обрали), казахме, че отиваме към Баба Марги и да ни прати съобщение по гарваните.

В мелницата на Баба Марги (Old Bonegrinder на картата) беше останала другата сестра и беше сама. С доста хитро планиране и топ silence spell от страна на Емо успяхме да я пречукаме без много мъка и се заехме да тарашим и нейната обител. В долапа имаше три луксозни колби с надписи Смях, Младост и Майчино мляко. Излишно е да казвам, че ги прибрахме.

Бутнахме казана и от него изпълзяха три пърдящи dretch-a, които пребихме без особени усилия. Имаше и сандък пълен с жаби, върху който имаше някаква магия. На втория етаж имаше клетка с говореща голяма космата жаба, който искаше да го пуснем и се опита да ни се представи като Иван. Ние се опитахме да изкопчим истината от него, но безуспешно. Оставихме го и тръгнахме към третия етаж. Там намерихме две деца, които се оказа, че са от Баровия. Баща им бил много гладен и ги разменил за пай от баба Марги. Ние ги спасихме и вероятно ще ги върнем обратно на родителя на годината.

На тавана открихме едно голямо гнездо, в което намерихме и един амулет във формата на сребърно слънце с голям рубин. Това се оказа Holy Symbol of Ravenkind и е един от трите айтема, които търсим, за да можем да пребием Страд. (Пророчествата казват кое къде е).

Wondrous item, legendary (requires attunement by a cleric or paladin of good alignment)

The Holy Symbol of Ravenkind is a unique holy symbol sacred to the good-hearted faithful of Barovia. It predates the establishment of any church in Barovia. According to legend, it was delivered to a paladin named Lugdana by a giant raven — or an angel in the form of a giant raven. Lugdana used the holy symbol to root out and destroy nests of vampires until her death. The high priests of Ravenloft kept and wore the holy symbol after Lugdana's passing.

The holy symbol is a platinum amulet shaped like the sun, with a large crystal embedded in its center. The holy symbol has 10 charges for the following properties. It regains 1d6 + 4 charges daily at dawn.

Hold Vampires. As an action, you can expend 1 charge and present the holy symbol to make it flare with holy power. Vampires and vampire spawn within 30 feet of the holy symbol when it flares must make a DC 15 Wisdom saving throw. On a failed save, a target is paralyzed for 1 minute. It can repeat the saving throw at the end of each of its turns to end the effect on itself.

Turn Undead. If you have the Turn Undead or the Turn the Unholy feature, you can expend 3 charges when you present the holy symbol while using that feature. When you do so, undead have disadvantage on their saving throws against the effect.

Sunlight. As an action, you can expend 5 charges while presenting the holy symbol to make it shed bright light in a 30-foot radius and dim light for an additional 30 feet. The light is sunlight and lasts for 10 minutes or until you end the effect (no action required).

---

Тук и приключихме и трябва да решим какво да правим. Има идея да чакаме Баба Марги да се върне, но предполагам, че можем да оползотворим времето и по-хитро.

Като цяло топ сесия, много съм доволен! Определено напреднахме и нямам търпение за следващите интересни предизвикателства. Усещам един нюанс на олдскул наивност в наратива (лош вампир, събирай айтеми, прави добро), който честно казано е приятно разтоварващ. Действаме си по каноните на жанра и всичко точно. Любопитно ми е да чуя дали и вие имате такова впечатление.