История на Горан: City of the Spider Queen

Поствам доста приятната история на героя на Владо. Даже чакам още интересни разкажчета за Горан. Много яко се получава.

Горан, I

Горан се роди в Тапоран – малко градче на бреговете на река Тир. Населението му се прехранваше основно от трафик на стоки по реката. Типично за Рашеман, централно място в живота на града заемаха варварските ложи. Освен могъщите диви воини и техните пиянски сбивания, в Тапоран нямаше нищо интересно. Чуждоземци не биваха допускани да слизат от лодките, с които прекарваха продуктите си по реката. Единственото, което Горан знаеше за останалия свят, беше това, което успяваше да подочуе от разговорите между баща му и другите лодкари. Те разказваха за местата и градовете, до които бяха стигали с лодките си, както и за странно изглеждащите търговци, носещи дрехи от непознати материи и говорещи на различни езици, готови да рискуват живота си за да забогатеят.

Малко след като навърши десет години Горан започна да показва магически умения. Той можеше да засилва пламъка на свещ с мисъл, както и да се разбира с всякакъв вид животни. Когато се разчу за тези му умения, една хатранска „вещица” пристигна в града, за да проучи силата на магията в него. От десетки поколения се знаеше, че момичета с магически заложби биват обучавани за „вещици”, а момчетата – за арканни заклинатели. Магическото в Горан обаче не впечатли хатранката и няколко дена след срещата им тя си тръгна от Тапоран без да каже нищо на семейството му.

Родителите му бяха много разочаровани. Непрекъснато го упрекваха, че не се е старал достатъчно по време на магическото изпитание и че заради него нямало да получат полагащите им се от вещиците жълтици. За какви точно жълтици ставаше въпрос Горан разбра много по-късно, но важното за него беше, че животът му започна да се променя. Отначало родителите му го пратиха в Ложата на вълка. Той обаче не беше достатъчно силен физически и не успя да премине даже и първите изпитания. Това ядоса още повече майка му и баща му. Вече рядко му говориха, а в погледа им се виждаше постоянно недоволство, независимо от това колко се стараеше в поставените му задачи.

В същото време на Горан му ставаше все по-лесно да се разбира с животните. Имаше усет и към свойствата на растящите в околността на Тапоран растения. Все по-често навлизаше в горите северно от града, следвайки някое диво животно. Колкото повече време прекарваше сред дивата природа, толкова повече осъзнаваше, че мястото му не е в малкото градче. Един ден той реши да напусне бащината си къща и да избяга в гората.

След няколко студени нощи сред природните елементи, при Горан се появи белобрад старец с дълга бяла коса, облечен целия в кожи. В дясната си ръка държеше тояга, на която се подпираше докато ходеше, а плътно след него вървеше вълчище. Въпреки че лицето на непознатия беше сбръчкано, а кожата му провиснала, погледът му беше ясен и буден. Представи се като Ралмевик. От животните, с които Горан комуникирал, Ралмевик научил за таланта на момчето. Оттогава той го наблюдавал и чакал с нетърпение бъдещата им среща.

По този начин започна обучението на Горан. Отшелникът го научи на тайния друидски език и му показа как да черпи енергия от природата. Доразви вродения му талант с животните, посвещавайки го в ритуала по призоваване на верен спътник. Постепенно Ралмевик се превърна в баща за Горан. С цели нощи му обясняваше за баланса в природата и как като друид негов дълг ще е да го поддържа.

Детството и юношеството на Горан преминаха неусетно. През годините Ралмевик се опитваше да предаде колкото се може повече от наученото за света. Докато младият друид растеше и напредваше в природната магия, силите на неговия учител постепенно го напускаха и една сутрин старецът така и не отвори очи. Време беше Горан да поеме по своя път и да намери мястото си в света.

Юлдра, хатранска магьосница

СбС 7 - Намирането на дивия благородник

В гореща юлска вечер, на осмия етаж, в хола на новата квартира на Марин до Западен парк, се проведе седмата сесия от кампанията ни в Waterdeep и околностите и. Бяхме в сериозен състав - аз, Владо, Иван, Сашо, Венци и домакинът. Кампанията не може повече да носи шеговитото име "Сесии без Сашко", защото той направи герой и се включи с пълна сила.

Включването стана по много оригинален начин и предварителният ни разговор със Сашо много помогна за това. Решихме неговият герой Глим да е непознатият, който насочва сребърна стрела към героите, когато влизат в хижата на лорд Ютиос в Ardeep Forest. Създадохме доста прилична история и Сашко доста прилично изигра включването си в партито, като помоли останалите от групата да потърсят заразения с ликантропия благородник. Надявам се, когато отново играем, да продължи развитието на историята на героя си, засега най-сериозно я взима от всички (Владо също, но играенето на странен, антисоциален герой никога не съм го възприемал за добър роуплей вкус).

След малко лутане в гората и последвалия от това бой с орки, Глим(Сашо) напипа следата на лорда-мечколак. Проправяйки си път през характерните за тази гора синьолисти и преборвайки един не много опасен етин, героите достигнаха странните живи плетове на елфическите гробници . След добрата идея на Сашо за прескачането им, партито се озова пред каменните стъпала на Къщата на дългата тишина. Почти успяха приключенците да се доберат до порталите, които се пазят вътре, когато бяха посрещнати от Лорд Елфандир Флошин, пазителят на Къщата.

Слънчевият елф Флошин им посочи къде се крие Ютиос. След малко преговори, малко нахално просене и една добра размяна, героите получиха амулет, който ще им помогне да преминат през част от перипетите на елфическата гробница, в която чака мечколакът. Флошин ги предупреди, че не са единствените, които търсят благородника.

Последва влизане в гробницата, като бяха водени от светулка пратена от пазителя. Благодарение на амулета избегнаха изключително смъртоносния капан на входа. След това последва чудесната идея на Саут (Иван) да следват сока от листата на синьолистите. Това ги отведе много близко до търсения мечколак. Минаха през светилището на елфическия бог познат като Самотния вълк, през интересна стая с разпит каменен пазител и накрая и до самия лорд.

Битката с него беше интересна. Той беше подсилен с умение да се телепортира на кратки пространства. А и залата имаше скрит капан. В крайна сметка, въпреки чудесната игра на всички (освен мотането на Саут (Иван) да излезе от дупката), решаващият удар беше нанесен от мощна сребърна стрела от Глим (Сашо). След битката героите напуснаха подземието, но бяха посрещнати от мощен иневитабъл, контролиран от Торбриан Метални магьосник. Благодарение на това, че не оскверниха елфическата гробница и добрата идея на Норвалд (Владо) да помоли Флошин за помощ, героите се спасиха, а противникът им беше съсечен. В последвалия разговор с лорда стигнаха до заключението, че трябва да се разправят с жена му, но все пак остана странно чувство за нещо недоизказано или скрито от страна на Ютиос.

Като цяло качеството на игра ми хареса, беше доста високо. Слаби моменти бяха понякога твърде лигавенето на Владо, доспиването на Иван и малкото разсейване на Сашо. Но в същото време и тримата компенсираха с много силна игра и идеи. Марто успя да е фокусиран и полезен в битка и в роулплей, Венци винаги връщаше играта към конструктивно мислене и сериозно игране. Като цяло се представихме много на ниво, всички бяха подготвени на ниво.

Време е да мислим какво ще се прави, когато се върна септември. Какво ще играем? Ситито на паяжката кралица? Тази кампания? Вие ще спретнете ли нещо за залъгалка, докато ме няма? Мнения за играта вчера? Какво да играем?

Лунното Море. Сесия 2 - Навътре в блатото.

Беше последният работен ден от една доооста дълга работна седмица. Избрахме съботната вечер, за да проведем поредната сесия с героите в Лунното море, които са по петите на наследника на лорд Нантер от Мелваунт. Търсенето ги отведе дълбоко в блатото Thar и от там започва новият разказ.

Поначало доста закъсняхме (заради лошите метеорологични условия) и започнахме чак към 8 и си личеше, че на играчите им се спи и са изморени. Имаше и известен момент на чудене в началото, защото явно им се преплитаха събития от двете кампании (например преследването на някого и пр. :)).

Започнахме с правенето на бивак в студената, мъглива и неприветлива местност. Докато се редуваха да пазят, един dire wolf ги тормозеше, като не ги оставаше да спят и постоянно правеше опити да приближи лагера. Вероятно го беше привлякла прясната оркска глава, която протагонистите бяха набучили на кол и сложили около палатката. С две думи, героят на Владо се ядоса и отиде сам да се разправя с вълка в тъмното и мъглата малко встрани от лагера. Тази брутална тактическа грешка му струваше едно спасение и почти всичките rage за деня. Вълкът го захапа и след това се отдалечи сам в нощта. На следващото нападение бяха по-организирани и го победиха.

На другия ден, вече параноясали, тръгнаха по-надълбоко в блатото.  По пътя усетиха, че някой ги следи и се запознаха с полу-орка Haravak. Той им разказа, че е видял оркски патрул да води хора пленници и предположи, че ги водят към Xûl-Jarak, оркска крепост дълбоко в Тар, около която напоследък има раздвижване. От своя страна Haravak искаше да знае каква работа имат героите в тази местност, и когато научи, че работят за лорд Нантер, им предложи да ги заведе до крепостта за 200 gp. Естествено, нашите решиха, че той е майка Тереза и през нощта не оставиха вахта. Повече не го видяха.

Тук е моментът да споделя своето недоволство от готовото приключение, което макар и да има вълнуващи енкаунтъри в боен план, е доста слабо направено между тях. Реално героите пердашиха една седмица в блатата, където няма нищо интересно освен битки. Нямаха и интересни НПЦ-та, с които да разговарят, и това води до моменти от типа на "Вървите...и вървите....и правите лагер....и спите....и се събуждате...и вървите. Хвърляйте инициатива".

На следващия ден времето рязко се влоши и падна лоша мъгла. Имаше опасност героите да се позагубят, но Владо хвърляше стабилен Survival и проблеми нямаше. Енкаунтърът за деня беше доста опасен Manticore, който въпреки, че беше нърфнат, пак направи стабиуен демидж на Марто, където отиде и второто спасение. За щастие, героите успяха да го свалят преди да е направил още поразии (благодарение на едно добро включване на Иван и неговата магия). Някой ми каза, че рядко се бием с летящи гадове. Според мен са доста трудни и при липса на подходящите магии е доста тегаво, но нашите хора имаха късмет.

Разходката из мъглата ги заведе в една малка пещера, където намериха мистериозен труп на джудже с нищо друго освен някакъв амулет на врата, стрели по тялото и доста неприятна прорезна рана. Нощуваха, и се отправиха по-нататък.

На следващия ден ги заплющя много силен дъжд и бяха принудени да търсят убежище. Вниманието им бе привлечено от едно плато, което изглеждаше да е било обитавано. На първия етаж нямаше нищо интересно, но по един тесен тунел се изкачиха на втория етаж и там ги нападна дует Rust Monster-и (за които се оказа, че Владо има ТОЧНО две фигурки :)). Излизането от тесния тунел изискваше Climb Check, който всички изкараха, освен Марто. Съответно подлите твари изядоха меча на Владо и бронята на Венци, преди протагонистите да се сетят, че могат да избягат и да идат при Марто, който съвсем логично ги насоли с магии. По нагоре в пещерата откриха и скрита стая, където имаше карта, някакъв надпис и сандъче с treasure, но не извадиха нищо яко, освен ring of animal friendship.

Когато дъждът поутихна (но не спря), героите си отправиха нататък и най-накрая стигнаха до крепостта. Оставихме продължението за следващия път, защото вече и аз много се изморих и другите не внимаваха. Към момента се обмисля как да се проникне в крепостта. Чух някои много добри идеи, мислете още, има потенциал да стане много яко приключението в крепостта.

Сега добрите и лошите страни.

Първият минус беше, че на всички им се спеше и най-вече на Ванчо, който внимаваше като студент на лекция по висша математика. Това доведе до кратка сесия, но в крайна сметка, направихме добре, че спряхме тук, а не по средата на крепостта. Имаше и доста лигня (Владо, тебе гледам) и малко роулплей (макар че ситуацията не предразполагаше), но играчите нямат изградени концепции за героите си (характери и истории), по които да играят. Можеше да си разказвате бойни истории около огъня.

От себе си съм като цяло доволен. Според мен енкаунтърите бяха по-интересни и по-малко монотонни от миналия път. Имаше тактически предизвикателства и разнообразни гадини. С две думи - изкефих се на битките (които така или иначе са в основата на това приключение към момента).

За своя слабост ще посоча (освен, че ми се доспа към края) това, че коментирах противниците с партито. Владо е прав, монстърите правят, каквото правят и няма какво да спорим. В стремежа си да съм честен, коментирам неяснотите по правилата (и аз съм поръждясал), а пък просто е трябвало да се подготвя по-добре.

Като цяло съм доволен, и очаквам да играем скоро пак, но искам да си напишете истории и да си поизмислите концепции за героите.

Коментирайте, пишете и не бийте жените си.

СбС 6 - Пътят към Ardeep

Успяхме на проведем поне една сесия, докато траеше коледния ми престои в София. Събрахме се под новия покрив на Ванчо - моя милост, Венци, Мартин и Владо. Бях приятно изненадан от обстановката, както и от това, че домакинът беше намерил маса и столове. Клинчарник ми беше, но, както казва Март, аз съм си изнежен.

Продължихме, където бяхме оставили приключението преди много време - на улиците на Waterdeep. Хареса ми как всички бяха или в час със сюжета, или бързо навлязоха в ритъм. Героите трябваше да навестят лорд Уртос Файлунд в горската ловна хижа на семейството. Матроната, съпруга на Уртос не вдъхна доверие на групата и те искаха да разпитат допълнително за инцидента около кораба.

Преди заминаването имаше приятен откъм роулплей епизод в града. Събиране на ресурси, разпитване и най-вече търсене на помощ от един стар рейнджър в хана до източната порта. Там имаше няколко интересни случки - Иван се сдоби с як прякор (Избегнихалба), Владо намери стара вещица в един кладенец до хана, станаха герои на тълпата (след съзтезание по избягване на посуда), убедиха много умело рейнджъра пияница да излезе от алкохолния си ступор и да ги преведе през Ardeep Forest. Много добър роуплей от всички (ама наистина), добра игра от мен на моменти, добри описания и наситеност на епизода. В най-добрите традици, които имаме. Нямаше скучаещи или гледащи настрани.

Нещата се влошиха след вечерята, спадна темпото и интереса към играта. Моето гърло започна да ме предава и поизчезна ентусиазмът в момента, в който стигнахме моста за гората (Zundbridge). Аз отчитам няколко големи свои грешки, които отдавам на физическо състояние и някаква странна умора. Главно свързани с претупване на сцени, които можеха да добият много по-интересен облик.

Момчетата бяха нападнати в лагера си от върколаци (random encounter), които заразиха Венци и Владо. Рейнджърът ги заведе при свои приятели, последователи на Elistree,които излекуваха заразата. Имаше и битка с елфи от Eldarth Veluunthra, чакащи от засада в дълбините на леса. Тази среща трябваше да е от по-интересните, но нивото на внимание вече беше много ниско, което ме издразни откровенно (но го разбирах). Ходът на Владо с ужасната му магия (коя беше?) премахна и най-опасния противник като го заслепи и спря стрелите му.

В последната част от сесията достигнаха хижата, която изглеждаше изоставена. Посрещна ги непознат с опънат лък и насочена към Венци сребърна стрела. От тук ще продължи и следващата сесия.

Общото ми впечатление беше смесено. Имахме много добри и интересни моменти, динамични и без скука. След KFC, обаче, качеството спадна драстично, дори трябваше да привиквам всички на масата - някой става, друг пише на телефона. Това с телефоните трябва да го разрешим - аз имам много вина там. Студът (за мен) и болестта (много) се отразиха, в същото време видях доста добър роуплей и идеи от момчетата, но загуба на внимание след яденето.

Пишете какво ви е направило впечателение, а и как мислите да задържим рпг игрането, докато се прибера.

Лунното Море. Сесия 1 - по стъпките на наследниците

Днес проведохме първата сесия откакто нашият любим и мил DM замина, за да става човек на Острова. Играта се проведе в любимото Модерно и включваше обичайните заподозрени.

Героите в партито бяха доста разнообразни, но от всички само Владо си беше изградил пълна концепция и дойде с написана история, и съответно получи бонус към опита си. Предупредих другите, че ако нямат истории следващият път ще има сурови наказания :)

Владо си беше направил Рашеменски белязан берзеркер, който има непоносимост към Червени магове, и беше като характер доста неприятен грубиян и Владо го изигра добре. Венци си направи Драконов Шаман елф, който почита зелени дракони. Иванчо е клерик на забравения Нетерилски бог на слънцето, за който се смята, че Латандер е негова реинкарнация. Известен спор (и недоволство у някого) предизвика факта, че за да почита паднал бог и да получава спелове, героят трябва да вземе допълнителен фийт. Освен това Иван беше похарчил всичките си пари и беше взел назаем от другите, за да си купи Nightstick - предмет, който дава допълнителни търнове. Мартин играеше сорсерър, който само се оплакваше от условията по кръчмите и съответно стана обект на подигравки от другите играчи. Интересно е решението на Марто да играе шизофреничен персонаж, ще видим как ще се развие героят му в бъдеще и дали ще съумее да запази разсъдъка си.

Играта започна на палубата на кораб, който пътува към Мелваунт, град известен със десетките си ковачници и с това, че предлага много въможности за приключение. След известно лигавене се настаниха в една от по-популярните кръчми в града - Crow's Nest и се запознаха със собственика и - познаващия доста народ Pluarty Crow. Попитаха го за работа и той им обеща да уреди нещо. Също така им разказа за някои от по-известните места и хора в града. Вечерта имаше тържество в кръчмата организирано от веселите клерици на Lliira. Играчите имаха възможност да поролплейват, но не го направиха особено, и си легнаха. Интересен момент беше играта на канадска борба между Владо и Венци, за която измислихме интересни правила.

 На другия ден бяха заведени в дома на лорд Нантер - един от управляващите благородници в града, който обеща на играчите сериозна награда, ако намерят изчезналия му син. Оказа се, че непослушният младеж е изчезнал заедно с други наследници от знатни домове. Следите ги заведоха из някои от по-шейди местата из града, разговоряха и с един от другите лордове. В крайна сметка се оказа, че наследниците са отишли да пътешестват из Тар (блатистата местност на север от Мелваунт), за да търсят съкровища. Техен ментор е бил джуджето Дорн Крауншийлд - известен приключенец в града, който ги е взел под крилото си и ги е водил да търсят съкровища. Преди да заминат играчите се сблъскаха с група наемници, които ги нападнаха, но последните бързо бяха нахвърляни по земята.

Тук е моментът да спомена, че Владо дойде с нещо умопомрачително яко, а именно tile set за град. Прилагам и снимка:

Очаква се да си закупим и за wilderness и dungeon. :)

След като се изнизаха от града, смелите приключенци поеха по калния и каменист път навътре в блатото. Успяха да намерят следите на предното парти и времето мина в случайни енкаунтъъри. Особено опасен се оказа един dire wolf, който изненада Венци през нощта. Стигнаха до място, на което е имало битка и намериха един owlbear, който дъвчеше труп на кон. Намериха и тялото на едно джудже.

Продължиха да следват пътеката и следите из блатото и те ги отведоха в един лагер на оркски патрул. Орките обаче бяха слабаци и нашите бързо ги натупаха. С това и приключихме.

Като цяло, останах доста доволен, мисля че добре се получи. Темпото беше бързо, не заспивахме на масата. Партито е боеспособно и общо взето ги бие. Основната критика към мен беше, че им помагам на енкаунтърите като казвам кой колко е силен, но ще се поправя. Очаквам отзиви, за да може следващият път да е още по-добре. Мисля, че като цяло нямаха сериозни предизвикателства играчите, а и на мен леко ми омръзват орките. Интересно е да се посбият и с други по-разнообразни гадове, но на този левел разчитаме най-много на груба сила.

Пишете и коментерайте!

СбС5 - Тайни в Waterdeep

Приключихме и петата сесия, която е част от кампанията развиваща се около бижуто на севера - Waterdeep. Играхме във Венци, в състав - домакинът, Иван, Марто и Владо. Сашко отново предаде дружината с поредното си отсъствие.

Сюжетът на тази сесия се развиваше около разплитане на загадката, кой (и защо) е нападнал кораба "Буреносния грифон". Героите стигнаха до информация, че механичните създания са дело на Тробрианд, който е един от двамата (живи) наследници на Халастер. Тробрианд не се намесва често в делата на града и предпочита да седи в дълбините на Undermountain, което прави нападението още по-мистериозно.

Заради недоглеждане, след слизането от кораба, героите бяха арестувани от стражата и разпитвани от лорд командир от войските на Waterdeep. Успяха с малко дипломация да се измъкнат с още един куест и възможност за повече пари и одобрение.

В същото време, получиха сигнал от агент на харпърите, че е имало лодка с някаква жена на кораба преди тяхното качване. Тази информация дойде и от speak with dead, направен от Михаил (Ванчо) върху трупа на куриера от Лускан. Групата се насочи да провери какво се е случило на Deepwater Harbour - посочен като отправната точка на лодката. Изненадващо там откриха труповете на робите, отведени от кораба - брутално избити на брега. Срещнаха и ранен мерфолк, който след битка с Harpoon spider им разказа какво е видял и ги насочи (чрез парче плат с фамилен герб) към аристоркатите от семейство Файлунд.

Героите посетиха вилата на Файлунд и говориха с майката, като решиха, че тя лъже за местположението на дъщеря си. Направи се опит за проникване в къщата, но неуспешен. Ванчо опита да използва една хитра магийка върху зверовете на Файлунд (тяхният основен поминак), но хубав зар от моя страна му попречи. Взе се решение да се пътува до ловната хижа на семейството, където е Лорд Ютиос - главата на благородническия род. Това, обаче, в следващото приключение...

Няколко по-малки, но интересни случки:
- Нападението от зентаримски наемни убийци, които взеха едно спасение на групата, като убиха Марто. Битката беше доста напечена, но водена доста досетливо от всички играчи. Накрая опитът си струваше, както и някои хубави предмети.
-Друга по-малка случка е как Михаил си върна благоволението на своя бог, след като го беше загубил със страха си от битка - един дуел с Марто му върна взетия спел слот.
- Уточни се, че камъкът е ключ към древен рилинтарски град на елфите
- Имаше среща с една от по-малко известните легенди на Waterdeep - The Hand That Sings

Като цяло, сесията беше доста добра. Маалко повече можеше да се желае от битките, маалко повече роулплей също. Беше като онези сесии, които показват навлизане във форма за игра. Хареса ми как Владо си използваше много находчиво скиловете на моменти, Иван и Венци също. Идеята на Марто за дуел в общи линии спаси Иван от гнева на бога му. Не се разсейвахме, колкото миналия път и това е добро развитие на нещата.

П.С. Коментирайте!!! Владо е прав, че миналия път само той е писал. Ако не се коментира няма и смисъл да ги пускам тия постове
П.П.С. Намерих си флашката :D

СбС4 - Наистина без Сашко

Миналата събота направихме четвъртата сесия от новата северна кампания. Събрахме се в Иван и съставът включваше Венци, Владо, Иван, Марто и мен. Общото впечателние беше за прилична сесия, но с много преждевременен край - Иван беше забравил да спомене, че искал да ходи някъде сравнително скоро след началото на играта?!

Самата игра започна тегаво, мудно и неорганизирано. Не мога да кажа защо бяхме толкова ръждясали, но първите 1-2 часа минаха трудно. Купуваха се предмети и се правеше проучване за елфическия камък, но ставаше доста бавно и със засечки. Получиха куест от Ниндил да проверят притеснителен кораб акустирал от 3 дни близо до пристанището на Waterdeep. Също така и признание от самия Ниндил, че е е харпър.

Венци успя да обере чуждестранен търговец отседнал в "Усмивката на Тимора" и то без особени проблеми. Високи хвърляния на всичките скилове, плюс заблуждаването на местния представител на стражата осигуриха 100 платинени монети. Използваха ги, за да проучат със скрай палубата на кораба. На него видяха купчини трупове и разглобен, огромен механичен паяк.

Допуснаха грешка, че не обмислиха добре какво би могло да ги очаква на кораба. Бяха решили, че ще има немъртви (от някъде?), което се оказа невярно. Въпреки това, трябваше Венци да измисли как да се приготви за евентуална битка със създания, които не може да наранява, защото иначе в бъдеще ще е опасно да намалява партито с един човек.

На самия кораб, първо, ги чакаше енда морска вещица, която не ги затрудни особено - беше и техният CR. На палубата намериха и трупа на човека, когото ги бяха пратили да търсят. Като едни добри приключенци продължиха през първия етаж с каюти, където видяха следите от битката между екипажа и мистериозните аутоматони. Убягнаха им някои по-интересни детайли, но си направиха доста правилни заключения.

Стигнаха и до капитанската каюта, където ги чакаше един опасен, малък, паякообрезен робот, които в началото (разбира се) подцениха. Оказа се че е доста неприятен и след битката с него започна сериозен диспут, дали да се слиза на долната палуба или не. Владо прати зомбито си, а Венци провери с хайд, че долу шетат (разглабят кораба) голяма група от аутоматоните. Групата пуси аутна и си плю на петите. Преди това успя да измъкне доста приятен трежър, който дойде с последното хвърляне на Венци - boots of elvenkind + pearl of power 2nd level.

Общото ми впечатление е, че сесията успя да набере сила чак на кораба, влезе в едно приятно и динамично русло. Лошото е, че трябваше да си ходим...Следващият път повече фокус и развиване на историята, защото това куцаше този път.