Две интересни неща

1. Клипче с фен анализ на 4e

2. Владо с нова история за друида си в следващата кампания:

Торик се роди в Мулптан - единствения град в Рашемен, в който чуждоземците не бяха нещо необичайно. От там минаваха всички северни търговски пътища към столицата Имилмар. Именно затова в града имаше цели квартали с представители на различните царства. Торик и семейството му живееха в западната част. Те трябваше да поддържат търговските контакти между клана на джуджетата Earthguard от Дамара и Рашемен.

Макари студен и суров, климатът на Рашемен допадаше на Торик. Той каляваше и възпитаваше обитателите на тези изолирани северни земи да уважават природните сили. Затворени и подозрителни към чужденците, решеманци се ръководеха от здрави разбирания за света. Не вземаха от природата повече от необходимото им, уважаваха старейшините си и си помагаха при необходимост.

Джуджето чувстваше особена връзка с негостоприемната на пръв поглед природа. За разлика от други части на Фаерун, тук тя се беше запазила дива и недокосната от цивилизацията. Освен това Торик умееше да комуникира с дивите животни, да предсказва времето и да оцелява в суровите условия на рашеменската зима. Той можеше и да приема формата на различни диви животни, но това беше една от строго пазените тайни на семейството му. Друидите нямаха място в реда, отреден от хатранските магьоснички.

Като практично джудже, баща му веднага намери начин на използва таланта на сина си. За последните четиридесет години Торик не си спомняше колко пъти беше вече прекосил Рашемен, пазейки керваните със стоки на клана Earthguard. Освен че ги превеждаше през замръзналите полета и планини, той успяваше да държи дивите зверове настрана и в повечето случаи да предотврати евентуална схватка с тях. Тези качества бяха особено ценени не само от семейството му, но и от рашеманските войни, които съпътстваха керваните им от време на време.

Торик намираше много общи черти между културата на северняците и тази на джуджета. Той беше изградил силни приятелства с войните от някои от варварските ложи. За това в голяма степен спомогна и умението му да изпива галони ейл без да изпадне в безсъзнание. Истинската причина разбира се беше взаимното уважение, породило се по време на опасните приключения и изпитанията, през които бяха преминали заедно.

СбС 11 - Skullport

Тъй като нашият смел разказвач печели милиони, четейки за средната класа, поствам неговите впечатления от сесията.

За радост на всички смели приключенци от Дълбоководната задруга, успяхме след известна ( в никакъв случай сериозна) пауза да се съберем и да продължим играта си. За съжаление не бяхме в Кулата в Западния лес, а в Дома на Иван Стражаря, наскоро получил славата на любовно гнездо за млади двойки. Изключителна радост беше да приветстваме отново Венци, другите бяхме Стоян, Сашо, Владо, Мартин и домакинът. Събрахме се на кафената маса и се впуснахме в Skullport. (Между другото, кажете си мнението за масичката, по-добре ли би било на голямата, според мен да)

Пиша този очерк малко по-късно и затова част от детайлите вече ми се губят, но имаше рожденни и първо-работни дни. След известна подготовка, измолване на дуждешки говорещият кръчмар Трах да даде някое оръжие и появяване на Ниндил в очукано състояние с бележка да търсят „Пернатият плъх” групата пое през Южните пещери към дълбините. Малко бяха предвидливите – Владо и Иван- които послушаха морските вълци и отдадоха почет на Ъмбърли. Това доведе до конфронтация със Sea wraiths в подземните води водещи до Skullport. Момчетата се държаха прилично и отблъснаха атаката.

Самото пиратско пристанище ги посрещна неприветливо и със странен светещ обект във водата. Внимателните бойци го игнорираха, знаейки опасностите на Skullport. Улиците на порта бяха пълни с робовладелци, контрабандисти, пирати, търговци от Underdark, магове ренегати и всякакви създания с тъмни мисли и истории. Настаниха се в кръчмата „Чиреп и шлем”, където се запознаха с Амет’Тот – мулхорандец, който се занимава да защитава съдените от Черепите, също така и свещеник на бог от далечния Мулхорандски пантеон. Пропуснаха разговор с пиратите и дуергара с хрътките. Иван се хареса с полу-орк съдържателката.

Посещението на „Пернатият плъх” беше изпълнено с динамика. Сашо и Иван подгониха дроу в алеята зад магазина (оказа се магазин), който настигнаха – изненадата беше (горе-долу) голяма, когато непознатият се оказа Дризт. Получиха съвети от него и се разделиха. В същото време, Венци и Марто нахлуха в магазина, но Мартин беше съсечен ( с две 20ки) от боеца-харпър. Последваха преговори и Венци се отърва на косъм от смърт. Двамата харпъри и цялата група съставиха план да симулират атака върху скривалището, защото Дризт предупреди за наближаваща атака от злите сили в Skullport. Марто беше съживен от Амет’Тот, изпитвайки силите на далечното божество.

Групата се изтегли през таен изход, защото Амет’Тот се опасяваше какво може да ги чака отпред ( а и за собствената си кожа). Влязоха в пещерите до града и в древните джуджешки руини (по късно превезети и срутени от дроувоете...легендата е, че от тях излизат и произлизат Черепите). Там нещата бяха тежички, битката с black ooze беше тежка – загубена беше много екипировка. Последваха мумии, но и доста полезно съкровище, а водата спря изследователските амбиции и докара групата до най-високата част на Sargauth пещерата, където ще търсят дома на Сангалор от Тайните.

As is tradition (SP reference anyone?)  ще приключа с моята оценка за сесията, очаквайки и вашата. На мен като цяло ми беше по-кофти от предишните пъти, освен няколко момента. Мисля, че ни липсваше концентрация и, че можем много по-дълбоко да навлезем и в сюжета и в цялата обстановка. Това, което винаги съм търсил е immersion. Нещо не внимавах и при част от битките, особено с ooze-a. Поръчването ни попречи, като цяло внимание ни липсваше. Казах и за масата, по-добре би била на другата, така и стената на Иван няма да пострада.

СбС 10 - Синята алея

Сигурно от години искам да сложа това заглавие на публикация в блога. След много хвърлени зарове отново се върнахме в коридорите на Синята алея при десетото ни събиране по кампанията в Waterdepp - "Сесия без Сашко". Отборът беше в състав - Мартин, Владо, Жоро, Сашо и Иван, играхме на върха на Гевгелийската кула за ТРЕТА поредна седмица.

Самото приключение беше класически dungeon crawl, започна след разбиването на каменния голем от миналата сесия и продължи навътре в Алеята. Героите обиколиха по-голямата част от подземието, като не успяха да вземат кристала (главно, защото мислеха, че мечът над него е важният) и за съжаление страняха мощния артефакт пазен от опасните wraiths. Попаднаха на всички интересни капани - стрела с левитация и торнадото, което краде предмети (жертвата беше Норвалд-Владо). Успяха да пропуснат най-опасният, но за сметка на това попаднаха на изключително мощна и очевидно прокълната книга, която лиши Норвалд от 10 000 опит. За щастие, Саут имаше добре развит нюх за намиране на скрити предмети и извади магическата отвара, която може да помогне в този случай. Жалкото е, че не можаха да я пробват без да има нужда да спасява 2-3 нива на Владо.

Освободиха наложницата на Кейлин, магът, който е създал Алеята и, който ги тормозеше с присмех и "закачки". Успяха да заключат съживилия се голем-пазител и да избегнат конфронтация с каменните му юмруци. Приключенците се сбиха с пет мумии, които се оказаха корави опоненти и убиха Джери(Жоро) като по този начин беше изхабено последното спасение на групата. В една дървена кутия намериха скрит Will-o-Wisp, който подразни с високия си AC, но в крайна сметка беше сам и недостатъчно опасен за смелите герои. Опитаха да вземат меч, пазен от Ice Devil и почти успяха да използват хитра магия на Владо, за да сменят съмоннато зомби с някой от групата и избягат, за съжаление Алеята беше твърде дълга и магиите свършиха.

Мартин реши да картографира подземието на милиметрова хартия и ефектът беше много приятен и със сигурност помогна за ориентирането в Алеята. Като цяло отново си пролича, че групата е отлично сработена. Ако Венци се завърне, за да управлява героя си, наистина ще имаме мощно парти, готово да се впусне и в най-опасното приключение. Тук е моментът да предложа нещо еретично, ами ако качим героите до 10 левъл и започнем City of the Spider Queen с тях? Не казвам, че ми харесва тази идея, но нека я извадим на преден план за дискутиране.

Цялостното ми впечатление за сесията е отново положително. Нямаше много роуплей, но и възможностите за такъв бяха малко. За да съм перфекционист бих казал, че все пак можеше да се направи усилия за вглъбяване в света и по-описателно игране, както от моя страна, така и на момчетата.

СбС 9 - Синята алея ни зове

Две седмици - две сесии, истинско постижение за Ролево общество - "Младост". Събрахме се втора поредна неделя в Гевгелийската кула, изправяща снага над Западния лес. За съжаление, Венци не можа да присъства и бяхме в състав - Стоян, Владо, Мартин, Жоро, Иван и Сашо. Играхме през деня (отново много добро решение) и дори не правихме голяма пауза за ядене, само за набавяне на така нужната на Глим тоалетна хартия.

Сесията продължи от изчистеното подземие на Шалабат и неговите чираци и майстори. Групата не се задържа много дълго, което им попречи да разберат някои от тайните на скривалището. Все пак, Иван откри няколко сандъка с полезни артефакти, предимно магически пергаменти. Последва събиране на информация и плануване на следващите стъпки - разбра се, че възрастната лейди Ютиос не е сред живите и героите решиха да посетят последното и обиталище, за да намерят вещи на по-младата лейди за Scrying магия. В същото време, получиха куест да намерят неблагоразумно момче, което се е втурнало в опасната Синя алея.

В пристанищния склад, който последно обитавала лейди Ютиос, групата беше посрещната от Скаларад (гигатнски механичен скорпион) пратен (предполагаемо) от Тробрианд Металния маг. След епична битка, включваща епичен грапъл на Мартин(Морн) с чудовището, групата успешно надви гадта с CR8. Иван (Сут) се прояви като проследи звяра до Северните морски пещери на брега на Waterdeep. По-късно Ниндил потвърди, че това е посоката на прочутия гард на корсари и бандити - Skullport.

Бяха пратени да съберат информация от типична моряшка дупка, наречена - "Кралицата курва" и успяха да спазарят сравнително евтин път. Жоро (Джери) успя да получи средства от храма на Тир, за да покрие част от разходите. Слизането в дълбините на земята е планувано за след два дни и групата реши да потърси изчезналото момче в Underdark.

Синята алея беше запречена от група страници, пратени да търсят момчето на влиятелния лорд Блай Рулдегост. Приключенците успяха (благодарение на Владо) да минат покрай стражите и да навлезнат в дълбините на улицата-dungeon. Знаеха паролата и преминаха първата опасност - смеещото се лице. Стигнаха до стая с каменна статуя и три трупа на млади приключенци в краката и. Не успяха да разгадаят загадката на гърба на статуята и поеха по пътя използван от приключенците преди тях, сблъскаха се с огнена стена и се върнаха, където ги чакаше Stone Golem.

Разразилата се битка беше епична, успяха да използват отлично характеристиките на стаята и мобилността, която тя им предоставяще. Владо (Норвалд) успя допълнително да забави голема, а Сашо (Глим) го засипваше с опасни стрели. Жоро се покатери на покрива и успя да премахне огнените стени, останалите също се движеха тактически и наистина търсеха възможностите в околоната среда. Резултатът е - победен каменен голем, CR 11. Отлична игра на всички! Остава да видим как ще се справят по-навътре, защото Синята алея тъкмо започва....:)

Играта беше на прилично ниво, аз бях разсеян от главоболие и нямахме много подреденост в началото на сесията. Във втората половина нещата се подредиха. Всички се включиха чудесно, Иван с много силно лидерско игране по време на планирането и роулплея. Бих искал да подобрим разговорите с НПЦ-та и изобщо дълбочината на роулплея, нещо, за което си говорихме с Мартин.

Мисля, че вече всички сме съгласни с тезата на Сашо, че трябва да доиграем тази кампания, иначе ще загубим много интересни неща от сесиите досега. Пишете коментари и да играем скоро!

СбС 8 - Сделка с часовников механизъм

Успешно приключи осмата сесия от малката ни кампания в Waterdeep и околностите му. Първата от поредицата, която даде заявка за сериозно заплитане на сюжета. Събрахме се в гевгелийския дом на Мартин, без Венци, но с Жоро като гост-играч. Следвахме новата схема за хапване преди започване на играта, но въпреки всичко домакинът нагости набързо с домашно приготвени пълнозърнести макарони.

Приключенците срещнаха група джуджета с интересен акцент, телепортирани от далечна мина във Вааса. Дамаранският им начин на говорене беше доста забавен (снежните снарки ждат да ни рупят). С удоволствие ще подготвя още от речника им за следващата сесия, думи като минеблест например са истинско злато. Ниските бойци носеха тялото на спасения от тях герой на Жоро и след кратка битка с двама троли двете дружини се съединиха и потеглиха към Waterdeep. Джуджетата се надяват да намерят "корито за голямата вода".

В града се срещнаха с Ниндил, разбраха, че Глим (Сашо) е стар познайник на гнома полуръст и, че Трах (гигантът кръчмар) знае отлично джуджешки. След кратка консултация с харпърския им наставник се втурнаха да търсят Лейди Ютиос. Беше съставен подробен план за това как да се проникне в имението и, но всичко се провали, когато някой ( а сега забравих) стигна до информацията, че имението е продадено на Лорд Римзли. Саут(Иван) и Мартин успешно сплашиха новия собственик да даде информация (евтино), а в същото време Норвалд (Владо) състави план да намери благородничката по магически път.

Финансиране за магията беше намерено чрез едно измамно представление пред разглезените млади лъвове на Waterdeep. Беше им направено фалшиво представление със зверове. Със събраното злато и способностите на Норвалд се стигна до кръчма в Dock Ward, където Лейди Ютиос имаше среща с качулат странник и неговите гавази. Малко прибързано Саут (Иван) им се разкри (без изобщо да преслуша разговора), последва бягство на качулатата фигура, която с псионик уменията си зашемети партито.

Последва изключително интересно преследва по покривите и улиците на Waterdeep. Жоро се справи изключително добре, а картите влязоха в много добра употреба. Беше доста кинематографично, но в крайна сметка качулатият избяга. Все пак най-запомнящата се част - първият ни успешен chase scene.

За сметка на това мобилната аптечка (Венци) и Глим хванаха благородничката. Докато я носиха към срещата с харперите, тя им разкри (може би??), че е тежко болна и се нуждае от помоща на Тробриан Металния маг, затова е предала съпруга си. Спомена, че причината да иска да го убие е, че имал проблеми с маларците. Издаде им и местоположението на мистериозната фигура - Шалабат, срещу обещанието, че ще и намерят лекарството, обещано от ученика на Халастер.

Последва щурм на скритата под стара месарница квартира на фона на пълната северняшка луна. В подземието първо се биха с майсторите и калфите на Шалабат, които бяха леко подценени, но надвити. Нелошо съкровище беше намерено - приличен пръстен за Сашко. Последва среща с Модрон от Механус, но Владо юркаше и Сашко и останалите не си направиха достатъчно кеф с разговора с него. Последна стая беше леговището на Шалабат, след тактическа игра на стрелците в групата и як приключенски късмет, неумолите бластове бяха преодоляни - главно благодарение на Джери(Жоро) и Глим(Сашо). Победен Шалабат избяга със своето плейн шифт умение.

Общата ми оценка е доста положителна. Имаше много добри моменти на роулплей и голяма част дойдоха от новия ни играч Жоро, който показа много добра игра. Посети храма на своя бог, използваше света, за да постига целите си и успя да се впише отлично в екшън сцената. Можем много да научим от неговия начин на игра - освободеност в ползването на света е ключът към роулплея.

Като цяло нещата бяха на ниво, помогна ни много, че играхме през деня. В същото време бяхме доста хора, трябва да бъдат пренагласени бойните сцени, защото са твърде лесни за толкова голямо парти. В същото време и координацията на толкова петима играчи е трудно, особено, когато някой иска да разкаже виц по средата на сцена или става/сяда и задава офгейм въпроси непрекъснато. Започвам сериозно да обмислям ролята си и изобщо формата на играене в такива моменти.

Сюжетно, усещам, че може да завържем интересна кампания с интересни персонажи. Ако сте забелязали, вече някои от вас се привързват към героите си и ги изграждат (Жоро, Сашо и може би Владо). Самите НПЦ-та също стават по-разпознаваеми, а и интересни, както в най-добрите ни кампании. Както отбеляза Сашко, имаме рекъринг вилан, към който той вече има силни чувства.

Лунното Море 3. „Другари, накъде са орките?“

И така, успяхме да проведем третата сесия по приключението "Синовете на Груумш" с водещ моя милост и играчи Венци, Иван, Марто и Владо. Действието се развива в блатистата местност Thar, а нашите приятели са по стъпките на 5-ма изчезнали благородници и точно започваха да обмислят как да щурмуват оркската крепост.

Обмислянето на стратегията отне доста време, като накрая (въпреки изричната ми подсказка, че няма огньове и е тъмно), те изпратиха Владо, който няма Darkvision с potion of invisibility. Той успя да проникне, но нищо не видя. Венци пък, реши да мине парадно през входа и изяде една-две стрели и вдигна аларма. Никой не се досети, че орките имат Darkvision.

Орките изпратиха патрул, който да ги търси и това беше първият ни енкаунтър за вечерта. Момчетата се справиха успешно, но похабиха още едно спасение. Успяха да се скрият в гората и да рестнат, тъй като вече бяха с намален ресурс. На другия ден отидоха до крепостта и забелязаха, че питомният Wyvern на един от орките кръжи над замъка. Привлякоха му вниманието и успяха да го победят доста бързо (той се оказа доста слаб), но след това дойде и сериозният енкаунтър. Трябва да отбележа, че броят на гадините беше точно, както е описан в книгата. Имаше един от босовете на крепостта, 6 орки от най-слабите, 4 орк варварина и едно огре.

Тук си проличаха и слабостите на групата. Нямаше чист танк, нямаше crowd control магии за слабаците, нямаше и ясна тактика. С две думи, нашите бяха насолени и героите на Иван и Венци заминаха към Вечните ловни полета. Нещата отиваха и към ТПК, но аз играх (може би това беше грешка) леко нърфната тактика (не всички се подреждаха оптимално), а и тук-там по някой не правеше нищо смислено в хода си. Общо взето енкаунтъра се спаси от Мартин, който изби собственоръчно почти всички орки. Живи останаха Марто и Владо и на това приключихме.

Има начин, все пак, приключението да продължи. Ако играчите имат желание, можем да доиграваме с нови герои от страна на Венци и Марто.

Сега и впечатленията ми от сесията. Добре е, че се събрахме да играем, но общото ниво на внимание беше много ниско. Коментираха се всякакви неигрови теми, което ме навежда на мисълта, че е хубаво да се събираме и извън D&D, за да си чешем езиците, а пък като играем - да си играем. Освен това, си пролича, че партито има доста проблеми в тактическо отношение. И последно, някои грешки просто бяха брутални - играчите бяха позагубили форма.

Приключихме с това, че избрахме кой City Of The Spider Queen да си вземем и сметнахме, че се връзва около 10 кинта на човек.

История на Горан: City of the Spider Queen

Поствам доста приятната история на героя на Владо. Даже чакам още интересни разкажчета за Горан. Много яко се получава.

Горан, I

Горан се роди в Тапоран – малко градче на бреговете на река Тир. Населението му се прехранваше основно от трафик на стоки по реката. Типично за Рашеман, централно място в живота на града заемаха варварските ложи. Освен могъщите диви воини и техните пиянски сбивания, в Тапоран нямаше нищо интересно. Чуждоземци не биваха допускани да слизат от лодките, с които прекарваха продуктите си по реката. Единственото, което Горан знаеше за останалия свят, беше това, което успяваше да подочуе от разговорите между баща му и другите лодкари. Те разказваха за местата и градовете, до които бяха стигали с лодките си, както и за странно изглеждащите търговци, носещи дрехи от непознати материи и говорещи на различни езици, готови да рискуват живота си за да забогатеят.

Малко след като навърши десет години Горан започна да показва магически умения. Той можеше да засилва пламъка на свещ с мисъл, както и да се разбира с всякакъв вид животни. Когато се разчу за тези му умения, една хатранска „вещица” пристигна в града, за да проучи силата на магията в него. От десетки поколения се знаеше, че момичета с магически заложби биват обучавани за „вещици”, а момчетата – за арканни заклинатели. Магическото в Горан обаче не впечатли хатранката и няколко дена след срещата им тя си тръгна от Тапоран без да каже нищо на семейството му.

Родителите му бяха много разочаровани. Непрекъснато го упрекваха, че не се е старал достатъчно по време на магическото изпитание и че заради него нямало да получат полагащите им се от вещиците жълтици. За какви точно жълтици ставаше въпрос Горан разбра много по-късно, но важното за него беше, че животът му започна да се променя. Отначало родителите му го пратиха в Ложата на вълка. Той обаче не беше достатъчно силен физически и не успя да премине даже и първите изпитания. Това ядоса още повече майка му и баща му. Вече рядко му говориха, а в погледа им се виждаше постоянно недоволство, независимо от това колко се стараеше в поставените му задачи.

В същото време на Горан му ставаше все по-лесно да се разбира с животните. Имаше усет и към свойствата на растящите в околността на Тапоран растения. Все по-често навлизаше в горите северно от града, следвайки някое диво животно. Колкото повече време прекарваше сред дивата природа, толкова повече осъзнаваше, че мястото му не е в малкото градче. Един ден той реши да напусне бащината си къща и да избяга в гората.

След няколко студени нощи сред природните елементи, при Горан се появи белобрад старец с дълга бяла коса, облечен целия в кожи. В дясната си ръка държеше тояга, на която се подпираше докато ходеше, а плътно след него вървеше вълчище. Въпреки че лицето на непознатия беше сбръчкано, а кожата му провиснала, погледът му беше ясен и буден. Представи се като Ралмевик. От животните, с които Горан комуникирал, Ралмевик научил за таланта на момчето. Оттогава той го наблюдавал и чакал с нетърпение бъдещата им среща.

По този начин започна обучението на Горан. Отшелникът го научи на тайния друидски език и му показа как да черпи енергия от природата. Доразви вродения му талант с животните, посвещавайки го в ритуала по призоваване на верен спътник. Постепенно Ралмевик се превърна в баща за Горан. С цели нощи му обясняваше за баланса в природата и как като друид негов дълг ще е да го поддържа.

Детството и юношеството на Горан преминаха неусетно. През годините Ралмевик се опитваше да предаде колкото се може повече от наученото за света. Докато младият друид растеше и напредваше в природната магия, силите на неговия учител постепенно го напускаха и една сутрин старецът така и не отвори очи. Време беше Горан да поеме по своя път и да намери мястото си в света.

Юлдра, хатранска магьосница