WARHAMMER ENEMY WITHIN - 03 - Засади в мрака

 22.02.24 - автор е Сънчо

Събрахме се отново на уреченото място. Храната малко ни забави, но и без това щяхме да започваме по късно. Венци бе предприел друго пътешествие, така че играехме без него. Емо също успя да се включи към края, но добре се получи с неговия герой. И така…

След сбиването в кръчмата, Йозев сметна за разумно да потеглим малко по-рано от предвиденото. Малко ме бяха вбесили тези благородници, но нашия приятел май беше прав, бързо избутахме баржата и се спуснахме по канала. Докато се отдалечавахме от Алтдорф, забелязахме един колосален кораб. Йозев , каза че бил Имперски, събирал над 1000 души (мистерията за това как такъв кораб остава на повърхността ми убягва). Каза ни, че след като стигнем Вайсбрук и натовари вълната, ще продължи към Бьогенхафен на Шафелфест. Грандиозен град и можело да има работа като за нас. Това доста ни устройваше, защото човека, който беше дошъл с брат ми имал там да взима някакво имане, със сигурност ще му трябва защита като го гледам каква си е вейка, като Дух, ха, а каква по добра защита от 2-е опитни джуджета. Сетихме се да разпитаме Йозев за символа с ръката, който беше татуиран на телата на простреляните, но не знаеше нищо повече от това което аз подозирах. Помня че в едни книги, когато търсех информация за един влязъл в култ, бях попаднал на подобни символи, нещо с Демонските богове бе свързано. (тези хора само се забъркват в това където не им е работа, направо плюят върху името на Гримнир, а той си даде живота, за да избави света от Демоните). Вечерта мина добре, изпихме това което ни се полагаше и за което онези благородници бяха така добри да заплатят с няколко зъба. 

Сутринта чухме някакъв тропот покрай баржат и оу каква глупост направихме, показахме се ние, вместо да пратим някой от хората на Йозев. Излизайки на палубата видяхме конната милиция, патрулираща по пътя покрай канала и взе да ни разпитва дали знаем нещо за случките от вчера. Добре, че се сетихме да викнем Йозев, те си се познаваха и разбраха, бързо ни оставиха и продължихме.

Следващите дни минаха спокойно, помогнахме с каквото можем, че от бързане не бяхме взели достатъчно храна и трябваше някак да си изкараме прехраната. Стигнахме “Обърнатата баржа”, държеше я стар приятел на Йозев, където презаредихме с провизии и на следващия ден продължихме.

След още 3-и дена по вода стигнахме Вайсбург. Още със слизането видяхме онзи с арбалета, който се беше движел с онези простреляните със символа. Проследихме го до една кръчма, където ни се измъкна. Останахме малко да разпитаме и да си утолим жаждата, когато забелязахме един да ни оглежда излизайки от кръчмата. Нюхът ми(а може и на Каспар да е бил) ми каза, че трябва да го проследим. Станахме и след него. Спря се в една уличка, където наблюдаваше нашата баржа. Каспар реши да се промъкне до него, ние след малко го последвахме, ама никога това не ни е било силната страна и той се усети, но Каспар вече беше там и му опря ножката си до гърлото (бива си го това момче). Разпитахме го мило какво дири там, веднага ни каза, че са му платили да гледа какво се случва на баржата и че там имало ейл, каза ни и къде да намерим неговия работодател, който се оказа и точно човека с Арбалета, а именно в “Тромпета”. Пуснахме мишката и тръгнахме към Тромпета. Видяхме го на една масичка там и седнахме да си поговорим. Оказа се баунти хънтър, който само ни лъжеше, доста неуспешно, изглеждаше че е след Каспър. Не искахме пак да си навличаме проблеми и го оставихме. Разгледахме из града за работа, но беше твърде малко градчето и се върнахме на баржата, където нашия приятел бе решил да взема още пътници, някакво лордче или какъвто там се води. Йозев му даде каютата си, това си е негово решение, поне му измъкна още пари за това. Много нахакан, даже си имаше слуга. Щял да пътува и той за феста и му се развалила каретата. Оставихме го преди да ме е издразнил много, можеше все пак да ни е от полза да си имаме някой с титла и да не ни закачат толкова.

… не би, пак си имахме проблеми на вечерта. Някой беше запалил нещо и всичко в баржата беше задимено, като излязохме вън ни чакаха нашия приятел с Арбалета, мишката и още 2-ама, както и една кофа с нещо запалимо, която веднага се изля върху нас. Каспар веднага скочи на хънтъра,  брат ми целия в пламъци скочи във водата, а аз останах да се оправям с 3-имата. След малко и лордчето, бързо реагира и накара слугата си да хвърли едно въже, за да се измъкне по лесно брат ми и скочи да помогне на Каспар… на Каспар, ба, аз се биех с 3-има, не че не ги удържах, ама все пак. След като брат ми се изкачи обратно на баржата, видяха бързо какво е да си имаш работа с 2-е джудженки. Хънтъра като видя, че се справихме с тях и си плю на петите, лордчето (Фон мон кекавия), не успя да го спре да се измъкне, а Каспар го бяха зашеметили, но поне го забаламосваха по време на битката, за да не ни простреля в гръб.

Ще му дам шанс на лордчето, все пак помогна, а не избяга (или не лежеше за пореден ден в повръщайки в каютата си като други).

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 02 – Пет минути в Алтдорф

Неделя е и сядам да описвам новите приключения на вече четиримата смелчаги в Стария свят. Играхме в четвъртък, съставът беше без Емо (дори Венци се домъкна с болен кръст) и след дълга дискусия относно пазарите и кратка дискусия относно дали да не върнем на Емо парите за WH, се впуснахме в приключението.

Днес имам муза и ще опитам нещо  по-различно като ентри в блога, пък да видим дали ще се получи.

Дневникът на Каспар, 24 𝔍𝔞𝔥𝔯𝔡𝔲𝔫𝔤 2512

Започнахме деня в „Седемте спици“, този път лейди държеше кочияшите изкъсо и тръгнахме навреме. Сутринта намерихме Декарт, потънал до ушите в комар и той ни пожела оревоар. Пътуването беше скучно, но лейди Изолда ни покани да влезем вътре, което беше много мило.

О, Алтдорф! Много може да се изпише за твоите тесни улици, за твоите престижни институции, дом си и на просяци и на самия Император. Колко ли тайни криеш измежду стените си и зад устите на хората, тайни забравени или намерени…

И така, дилижансът ни спря на 𝔎ö𝔫𝔦𝔤𝔰𝔭𝔩𝔞𝔱𝔷 и моментално бяхме наобиколени от викачи от околните заведения. Франц беше идвал повече пъти тук и веднага се сети за уютния хан „Циците на Мирмидия“. Разбутахме тълпата и поехме натам. Не бяхме минали и двеста ярда, и що да видим! Самият Карл Франц заедно яхнал еднорога си с първи пехотен полк!

Когато видях Императора на улиците на Алтдорф, ах, изумението ми бе колкото и великолепно, толкова и безмислено! Неговото присъствие, ах, каква благодат! Императорът, яхнал еднорог, и със свитата си — едно величие непостижимо! О, велики владетелю, нека го чуя и вижда този момент! Моето сърце замириса и дръпна към избледняващото житие. Ах, каква благодат! Каква мощ! Но същевременно, страх и трепет изместват радостта ми. Ами ако нещо се случи с него? Ами ако слуховете са верни?

С трепет в сърцата ни се отправихме нагоре към хана, но на пътя ни забелязахме множество агитатори, изливащи проклятия и зловещи заплахи върху хората. Сърцата ни се смутиха и в тревога се запитахме какво се случва в града. Въпреки че се чувствахме като част от великата имперска машина, не можехме да игнорираме страданията на хората около нас.

Двама странници ме гледаха дълго време и направиха странен знак към мен – пощипване на ухото със срещуположната ръка. Бром ги посплаши и те хукнаха да бягат в първата срещната кръчма „Короната на Франц“. Тръгнахме подире им по тесните стълби на заведението, но на последния видяхме, че са изскочили от прозореца и ин се стори, че се отдалечават в далечината. Какъв беше този знак? Моментално започна да ме гложди. Може би ме бъркат с Кастор, моя двойник?

Франц ни заведе в хана, който всъщност се оказа бардак и седнахме да се черпим от известните билкови ликьорчета. Шефката беше маман Тера, която сякаш ме хареса, и ме покани да ме черпи с грозденце. Франц, както говореше колко е хубав живота на село, не се посвени да се порадва на градските удоволствия, и не разбрах какво каза на едното момиче, но горе долу всички чуха и видяха какво последва в сеното.

Майка винаги казваше, че бебе джудже мож ме надпи и за пореден път се оказа вярно, не помня точно какво пих, но явно по някое време съм се стегнал да свърша малко следователска работа и съм се заел да разпитвам за брата на Бром. Оказа се, че братът се движи заедно с Йосиф Корджин – капитан на баржата Берберис. При тази новина Бром много се зарадва, защото Йосиф е техен стар семеен познат. Допихме си и незабавно потеглихме надолу към доковете.

Някакъв луд пророк сграбчи Франц и започна да му крещи как всички сме роби на Хаоса, как Рогатият плъх щял да стане господар на всички зверове. Явно емоцията му дойде твърде много, защото след като повика малко, падна бездиханен на улицата. Направи ми впечатление, че имаше татуировка на рамото – ръка с пет разтворени пръста.

След кратко лутане намерихме Ардум – братът на Бром. Двамата много се радваха да се видят, изглежда е вярно, че джуджетата държат много на семейството. Той беше заедно с Йосиф и капитанът предложи да пием в местната моряшка кръчма. Речено-сторено и не след дълго отново се наливахме със сладко вино.

Йосиф е много интересен тип и явно е видял много от Райкланд. Разказа ни, че обстановката в Алтдорф е напрегната. Благородниците са луднали и правели мизерии, даже едни от тях запалили една кръчма.

Докато си приказвахме в кръчмата влезе Макс Ернст – местен създавач на проблеми, който си търси с кой да се сбие по кръчмите. Настроението моментално се влоши и всички в кръчмата се умълчаха и посърнаха.

Не след дълго влязоха и двама мъртвопияни благородници с още 4-ма бодигарди и почнаха да правят свинщина. Един от тях имаше неблагоразумието да повърне върху Ардум и джуджето моментално го свали с едно кроше. Това предизвика огромен проблем, защото бяхме ударили благородник, и най-добрият възможен изход беше да ни осъдят и да гнием в затвора 10-15 години. Ех, джуджета, кибритлии са си те… И, смятай, Бром е спокойният брат…

Аз незабавно изтрезнях и хукнах да бягам към „Циците“. Франц после разказа, че е хукнал към баржата, а джуджетата….в типичен стил отстъпиха без да отстъпват. Ардум хванал другия благородник с нож до гърлото и така излезли от кръчмата.

Аз тъкмо си хапвах грозденце при маман Тера и Франц дойде да ме събере и потеглихме към баржата.  По пътя видяхме двамата мои приятели от по-рано, които ни следваха. Аз им направих знака с ухото и те паднаха убити от стрела на арбалет. Пребъркахме ги и забелязахме същата татуировка с ръката и петте пръста. Нямахме време за губене, тичахме със всички сили към баржата.

Йосиф наистина явно бе приятел с джуджетата, защото не ни предаде на властите, а незабавно стегна баржата и потеглихме към Вайсбрук.

Какво ли значат тези татуировки? Дано дждужетата ни държат вън от неприятности, току виж сме разбрали….

 

 

 

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 01 – The Coach and Horse

Ето, че започнахме най-сетне дългоочакваната кампания Enemy Within по Warhammer Fantasy Roleplay. Ако не ме лъже паметта, денят беше сряда, а съставът беше доста намален – без болния Сънчо и скатаващия Емо, но все пак започнахме.

Героите бях описал в предишен блог, затова ще ти спестя тук. Историята на партито е, че сме се запознали по пътя към 𝔄𝔩𝔱𝔡𝔬𝔯𝔣 и сме решили да пътуваме заедно. Отделно героят на Сашо Каспар е частен следовател, който помага на героя на Марто Бром да открие брат си в Алтдорф.

И така започнахме по пътя на входа на крайпътния хан Coach & Horse. Точно на входа един дилижанс с пиян кочияш блъсна Каспар и го остави зловещо пребит. A grim world of perilous adventure indeed.

Другите довлачиха Каспар вътре и барманът Густав докара една койка, на която да легне да се поосвести малко. Долетя и питомната му врана, която почна да грачи „мъртъв, мъртъв“. Бром (Марти) опита да излекува Каспар (Сашо) и хвърли 05, след което вторият рипна съживен и се настанихме на една маса.

Разгледахме околните и до нас на едната маса имаше двама пияни кочияши (транспортът за утре). На друга беше благородната лейди Изолда с антуража си – буч лесбо бодигарда и слугинчето си.

Густав ни направи отстъпка, но въпреки това останахме почти без пари. За по 1 шилинг се спазарихме с кочияшите да ни закарат утре до Алтдорф.

На бара имаше странен четящ човек и Каспар отиде да го заговори. Оказа се, че се казва Ернст Хейделман и чете за изпит, за да се опита да стане студент на 𝔡𝔬𝔨𝔱𝔬𝔯 𝔖𝔠𝔥𝔪𝔦𝔡𝔱 в медицинската академия Алтдорф. Кандидат-студентът се стъписа леко, като разбра, че Каспар е частен следовател, но не разбрахме защо и последвалите въпроси само раздразниха Ернст и той си легна.

Следващият интересен персонаж беше мъж с широкопола шапка с перо и бретонски (разбирай francais) акцент – Philippe Decartes. Той беше доста добронамерен към нас, каза, че пътува из света за удоволствие (за разлика от братята си рицари) и ни насочи към таблото с обяви навън. Каспар излезе да пикае и видя следната обява за смели приключенци.

Корон принцът 𝔙𝔬𝔫 𝔗𝔞𝔰𝔰𝔢𝔫𝔦𝔫𝔠𝔎 търси приключенци за мисия в Сивите планини. Дава по 8 шилинга на ден, което си е супер. Каспар прибра обявата в джоба си, а аз няма да качвам обявата в блога, защото реших тактично да премълча част от нея.

Франц (Венци) извади малко домашен тутун да почерпи бретонеца и от дума на дума той ни обра на карти, а пък после Франц разказа за beastmen – едни от най-опасните създания из познатия свят. Тук имаше готин момент на разучаване на света, след като Густав ни каза, че хванали бургомайстора на Грунбург да говори с котката си и Инквизицията се погрижила бързичко за него.

На следващия ден кочияшите бяха кьоркютук пияни и лейди Изолда правеше сцена, но ние ги поляхме с вода и те се стегнаха, след като Франц им даде отвара срещу махмурлук, а Бром ги сплаши мъжката. Тръгнахме и не след дълго заваля (тъй като за 1 шилинг се возехме на покрива). Помолихме лейдито да се возим при тях, но те казаха не и Каспар се намръзна получавайки -10 на всички Toughness skills.

На един завой видяхме паднала фигура с надвесена над нея още една. Оказа се, че това е кочияшът прегазил Каспар (демек от предния дилижанс), а този над него беше мутант, който ни погледна със зелени слузести очи, докато преживяше ръката на кочияша. Конете се изплашиха и се отскубнаха завличайки единия наш кочияш в гората и започна битка. Този не беше особено тегав и бързо го насолихме. В това време чухме писъци.

Каспар и Франц се промъкнаха в гората да видят какво става и след завоя видяхме целия дилижанс, с още 5 мутанта насред гора от трупове. Убедихме лесбо-бодигардката Marie и бай Филип да се бият заедно с нас и станахме 5v5.

Битката не беше лесна, но победихме и събрахме няколко кинжала и една броня.

Встрани видяхме труп с хубави дрехи и МЪЛНИЯ В ПИК – оказа се напълно брат близнак на Каспар, неразличим от него. Преджобихме го и в него намерихме следното писмо, както и съответния signed affidavit. Изглежда имаме добър куест хуук.

 

В този момент чухме тропот от копита и дойдоха Roadwardens, демек органите на реда. Ние скатахме близнака по-навътре, за да няма въпроси и отидохме да се обясняваме със сержанта. На помощ ни се притече лейди Изолда, която каза, че сме проявили изключителна доблест в нейна защита и ни пуснаха да си ходим по живо по здраво без излишни въпроси. Върнаха ни конете барабар с кочияша и продължихме напред към хана „Седемте спици“ – последната спирка преди Алтдорф.

-----------

Какво да кажа – много яка сесия, бяхме много креативни заради това, че битките наистина са хаотични и непредсказуеми, а пък парите не стигат и ние не сме от най-добре платените професии. Като цяло страхотно начало, което ме върна в едно време, когато приключенията се усещаха наистина опасни, но и вълнуващи. Системата е крънчи, но по готин начин и success levels е много хитра механика, която дава широк спектър от outcomes и това доста ме кефи.

 

 

WARHAMMER - 0,5 - Тестови битки

Миналия петък в БЛО се проведе още една подготвителна сбирка преди да започнем с приключенията в Стария свят. Аз бях болен, Сънчо на лавинен курс, но Венци, Марти, Емо и Стоян изиграха няколко встъпителни тестови енкаунтъра и аз настоях да документираме впечатленията им:

Стоян:
Впечатления от тренировъчни битки по WFRP 4e:

 1. Харесва ми противопоставянето на скилове при всеки удар., можеш да си добър в боя, но другият да има силен dodge - ключова е механиката за success level в същото време е интуитивна. 

2. Натрупването на advantage може да ескалира процесите много бързо - битката да стане смъртоносна съвсем лесно. Многочислеността е силно преимущество.

 3. Подходът към раните е съвсем различен от всичко, с което сме свикнали досега. Не е типичното крайно абстрактно третиране на материала - почупят ли те в битка, ще имаш проблем и след нея (ако оцелееш). 

4. Битките не включват нивото тактически решения, които познаваме от 3,5е и в много по-малка степен от 5е. Концептуално, всъщност сме по-близко до Mork Borg, но направен по-добре, по мое мнение. Поне на първ поглед. 

5. Със сигурност големината на групата ни ще намали трудността от адвенчъра. Но трябва да тестваме ситуацията.

 6. Всичко това с уговорката, че имаме още неща да прочетем. Например магията.

 Марти:

Според мен само сме скрачнали повърхността. Различно е, да. Сметките са повече, да. Може би пропускаме неща или още не сме разбрали всичко. Магията изобщо не сме я докоснали примерно.

 Емо: Много математика в тия битки деба. На мен ми стои излишно сложно, но пък те държи буден по време на битките 😃 Трябва да си взема рейнджд оръжие. Яко е когато гадта е 1 бр., а вие сте много, системата факторира, че го outnumber-вате и съответно имате по-голям шанс да уцелите. Има 6 вида сейсвове, но колкото и да е абсурдно смешно, толкова и са нужни, защото с Виви единия гад ни уби с по един шамар. Единия сейв се възстановява само, когато направиш душевна чекия на Стоян an we all know when this happens. Пойзъна и тука е греда. На следващото събиране сменяме чипса с грах слайсове пилешки гърди и колата с протеинови шейкчета. Съсипаха я тая държава.

Венци: Емо за човек, който не е прочел един ред и си цъка на телефона през 80% от времето, доста добре е схванал системата.

WARHAMMER - 00

 Нова година, нови приключения! 

След приятния завършек на CY_BORG се събрахме отново в БЛО за необходимата сесия 0 по новата ни ролева система Warhammer Fantasy Roleplay 4th Edition. Бяхме в пълен състав и мисля, че успяхме да разберем доста добре правилата за праване на герои, но има още доста какво да четем относно самата игра. 

Аз (Сашо) хвърлих Kаспар Курц - Investigator, Емо е Дитрих фон Лозенщадт - Noble (като трябва да видим как ще го пришием към света). Сънчо и Марти са две джуджета братя. Марти е SLAYER, който е преживял огромен срам и като изкупление отива да търси епични битки, в които да умре, а брат му Сънчо е bounty hunter, който е тръгнал да го спасява и да го вкарва в правия път. 

Последен дойде Венци, който се оказа herbalist и така сглобихме дружината. 

Следващият път таргетът е да донаучим правилата и да се впускаме в приключението. 

Ето и малко флейвър текст за надъхвация от Стоян:

 На пръв поглед Империята е почти непобедима. Най-голямото кралство в Стария свят, както по размер, така и по военна мощ. Основана преди две и половина хилядолетия, тя е издържала на безчетни атаки от Зеленокожи, Скейвън, войници на Хаоса и от многото си съседи. Под знамето на двуопашната комета, емблема на бога-основател Сигмар Хледенхамер, щатските армии на Империята излизат на бойното поле зад великия си, яздещ грифон, Император, уверени в своята победа.

Погледнем ли обаче под повърхността, развалата започва да прозира. Витаят притеснителни слухове за здравето на Императора, който не е яздил своя грифон от месеци. Дълбоко в далечните имперски лесове, скитат хора-зверове и по-лошо, въпреки че силите на Хаоса са изгонени от тези земи преди повече от два века. Проказата на Хаоса докосва всичко, нанасяйки странни мутации, каращи добрите селяни да се крият от съседите си или да се изправят пред прочистващия огън на ловците на вещици. Роят се странни и потайни секти, почитащи богове с богохулни имена като „Променящият пътищата“, „Принцът на удоволствието“ и „Бащата на упадъка“. Отвъд границите на Империята, след мразовитите покрайнини на Кислев и Норска, набъбващите сили на Хаоса населяват изкривената и неестествена територия на Северните хаосови пустощи. Там главатари се издигат и свалят в безкрайни рейдове и гранични сблъсъци. На други места, зеленокожи вождове подготвят своите кръвожадни орди, чакащи нова възможност за атака на човешките земи. Под краката на карл-францовите поданици, хитрите скейвън бъркат своите отвари и провеждат извратени експерименти с warpstone. По-далечни заплахи също отправят взор към Райкланд, сърцето на Империята. В този свят пръстът на съдбата посочва вас, обикновени поданици на Императора, за неочаквана, но съдбоносна роля…

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 07 – Return of the King

 

Мисля, че за първи път пиша блог пост на работа, но е 16:52 и е последния петък преди Коледа, така че може да се каже, че се наслаждавам на един от редките моменти на безделие в офиса.

 

Вчера на заветната дата 21.12 (точно 11 години след като светът не свърши заради майския календар) играхме последната засега сесия от craft pissboy-a на ролевите игри - CY_BORG.

 

След много много приказки и муден старт започнахме в G0 където Сънчо (Spec73r), Марти (Зола) и Емо (Брон) срещнаха Сашо (Фенера) и продължиха към огрмоната бивша арена, която ни напомни на О2 арена. Пред нея имаше доста кости и установиме, че това са останките на непредпазливи или злонамерени клетници, които са се приближили твърде близо. Цялото нещо беше пазено от множество турети. Емо пусна шпионския дрон и видя, че вътре в арената има друга сграда, отново стабилно охранвяана. Отпред имаше интерком и Емо каза през дрона, че иска аудиенция с рийпър док-а Якахуна.

 

Появи се дрон, където оставихме оръжията си и влязохме. Вътре беше state-of-the-art топ левел лаборатория, почти като за полупроводници, но най-отвътре беше всъщност супер run-down шанаджийска рийпър док клиника с огромна колекция от стари компютри. Там се срещнахме и с Якахуна. Показахме му клипчето с ръцете на Mindvirus и той ни каза, че едната му ръка пуска мощни ЕМП импулси, които могат да изкарат извън строя всеки cyberdeck, а другата може да пререже броня като катана бамбук. Ние се опитвахме да го накараме да ни издаде още тайни за клиента си и сетне той свали картите. Каза ни, че MV вече не е човек и че в момента овладява Алиансен. Якахуна ни даде точна локация не далеч от него в G0.

 

През останалото време разменихме Бриана Банкс за малко cybertech:

- Фенера взе симбиот като на венъм, който може да изключва сетива на жертвите си

- Спектър взе subdermal shocker

- Брон взе hardened foreskin

- Зола взе яко амуниции

 

Излязохме навън и под ситните капчици на киселинния дъжд тръгнахме към локацията на MV. Там пак разучихме с дрона, но някой стреля по него и го свали. Успяхме да се промъкнем и да заобиколим и Фенера направи опит да говори със стрелеца, но зад червените очи на киборга нямаше никой, това беше чиста омраза в хромирано тяло. Сбихме се и добре, че беше Сънчо, който му взимаше много кръв с апп-а си. Емо също го пуцаше със снайпера за много демидж и не след дълго успяхме да го свалим. Босът беше като от кадилаци и динозаври и след това от останките му излезе обсидинаово черният му скелет, с който пак се бихме и като по чудо оцеляхме. Поехме си въздух, събрахме останките му и ги рециклирахме при Сенсей Якахуна, който ни даде 13 хил. кредита.

 

Досетихме се, че надали това създание беше Mindvirus, поради което решихме да видим какво става във флашката на фирмата KVK. Там видяхме, че на блокчейна е записано, че KVK е придобила мажоритарен дял в Alliansen. Ние имахме корпорация.

 

Отидохме до седалището на Алиансен, където влязохме без проблем и там ни посрещна самият Джеймс Терзиев и неговият най-близък вътрешен кръг – Сам Спейд, Саманта Уейк и двама други, които не ги знаехме какви са. И четиримата бяха плъгнати и ни приемаха, ни предаваха.

 

При Терзиев дойде и любовницата на Кристофър Кейн, която очевидно беше интимна и с него. Точно почнахме да се объркваме и ънплъгнахме Спейд, който в началото беше объркан, но се окопити и си запали цигара.

 

Седнахме да приказваме и лека полека сюжетът излезе наяве.

 

Самият полковник Джеймс Терзиев е кукла и е бил даунлоуднат от над 15 години. Всъщност действията на това прокси са били диктувани от борда (Спейд, Саманта и тия другтие двама). Те са го убедили да се даунлоудне, но са наредили така нещата, че да стане „неуспешна операция“ и на практика да го елиминират. Текущият обитател на тялото на полковника, разбира се, е нашият приятел MindVirus.

 

Самият MV също се казва Джеймс Терзиев и е син на полковника. От малък е имал тежко дегенеративно заболяване, което е принудило баща му да търси помощ и така е стигнал до Сенсей Якахуна, който на практика го е спасил. Първо чрез сайбъртех, а после е намерил начин да го даунлоудва от едно тяло в друго. MV е превзел тялото на Кристофър Кейн, поръчал се е сам и после замразената любовница го е извадила от моргата.

 

Признавам, хитър план.

 

И така, Драконите на кръвта се оказаха пред дилема – на кого да помогнем да си върне контрол над корпорацията. Взехме един от непознатите още неънплъгнати и го хвърлихме през джама. Оказа се, че това е било шефа на R&D – позиция, която много лесно ще бъде заета от Сенсей Якахуна. Събудихме и Саманта и се спазарихме, че даваме фирмата на Терзиев – Саманта и Спейд остават в борда и са пощадени, а за награда ние също влизаме в борда.

 

Пънковете от задните улички излязоха от лайната и се настаниха в корпорацията.

 

Където пак има лайна, но поне са скрити с много пари.

 

К Р А Й

 

Mörk Borg - Graves Left Wanting

 (автор на текста е Стоян)

Голяма рядкост – играхме с друг Dungeon Master – Саши. Като част от разведряването след тежката кампания по Страд, решихме да направим и един one-shot по крафт бирата на ролевите игри – Mork Borg. Вече познавахме системата, благодарение на CY_BORG, така че аз (Стоян) и Марто се впуснахме в дълбините на тази doom metal album of a game.

В петък, след работа, с Венци по далечни острови, Сънчо болен вкъщи, а Емил с голяма черна точка за изпунтване, се събрахме на ул. Триадица.

Моят герой Шофлар беше подготвен с подходяща концепция за сетинга (вижте в послеписа), но пострада тежко от заровете при конституирането на персонажния лист. Беше с 1 HP и макар да се разви като способен Shedding Vicar (т.е. кастър) трябваше да внимавам много с неговото паянтово телце. Всъщност това допринесе за сочни възможности за OSR роулплей, такъв идваш от механиките, не само от моето идеи и желания за РП. Марто (Gork) изгради своята концепция при мятането на заровете и тъй като Тимора беше с него, получи се точно герой от неговия тип – напомпан фронтлайнер с мощен, лайнян (буквално) меч.

Започнахме приключението изхвърлени в дълбока яма в гигантското гробище на MB – Graventosk. Излязохме от ямата и започнахме да се лутаме в мъглите, докато не чухме звук от плач-вой. Неразумно се приближихме и намерихме малък мавзолей, пазен от женски wraith, с който се сбихме. Беше готино и драматично, каквито са битките на нисък левъл в MB. Победихме без особено тежки поражения, но отново се оказахме без посока.

Шофлар реши да пусне магарето си да намери пътя и то ни заведе до голям мавзолей-параклис. Очевидно вход към дънжон. В началото му имаше ковчег с жълт, киселинен икор, който гореше плът и плат. Затова го избегнахме и се вмъкнахме в един тунел. Той ни отведе до зала с три скелета-пазители с тяхната метална кутия. Шофлар се опита да ги приспи с едно заклинание, но вместо това почти умря и беше спасен от медицинските пособия на Горк.

Заобикаляме скелетите и продължаваме по един тунел, в който Горк опитва да разговаря с червеите (негово умение), но не научава много от тях. Достигаме следваща зала с голям, затворен ковчег и две факли. Палим факлите, отваряме ковчега, а там лежи нещо като восъчна фигура – запалваме я, от нея остава голям рубин и метален скелет. Прибираме камъка и с втората факла поемаме по друг коридор, който ни извежда в голям тунел.

Чуваме в далечината течаща вода, благодарение на силен мой късметлийски зар, и се насочваме към нея, като по пътя срещаме три стомни. В една от тях има unclean scroll, а в последната се крие отровна муха, която налазва Горк, докато Шофлар става невидим. В Горк са инжектирани яйцата на мухата, въпреки че успяваме да я убием с общи усилия. Следват редица опити на Шофлар да “шедне“ месото на другаря си, за да извади яйцата. На ръба сме просто да заколим Горк чрез полу-медицинска процедура, но накрая, последният ролл е успешен и проблемът – решен.

При течащата вода ни чака залата за аудиенции на „царя на хлебарките“. Отдавна заловен от  гробището могилокопач, опитващ да отгледа гигантска хлебарка, за да излети към свободата. Шофлар се отнася към него като към пророк на „задгробната сила“, която той вярва, че го води в новия му след-смъртен живот (виж историята на Ш). Това се харесва на човека-хлебарка и той ни казва, че изходът може да се намери при – Гробарката. Води ни през канала, покрай дървото на обесените до къщата на Гробарката.

Там нахлуваме с дарове и дипломация, но се оказва, че трима идиота са ни изпреварили, убили са Гробарката и сега седят насрани и въоръжени. Последва убеждаване, че няма за какво да се бием помежду си, когато Гробарката се превръща в дух с лопата и започва да раздава правосъдие. Сашо признава грешката си, - нърфнал нашите съюзници-по-съдба и битката бързо тръгва в лоша посока. Губим двама от тях (единият бяга), докато моите спелове свършат, а героят на Марто губи меча си и си чупи бойните зъби. Поне е успял да я нарани с нелошия си фронтлайнер. Стигаме до момент, в който Шофлар е на практика мъртъв, а Горк също е на 1 кръв. Когато се сещам, че викарът има умение да изостави горната си кожа и да се спаси от хватката на духа, закопаваща ме в земята. На крачка от смъртта – обръщаме мача. С моята ножка и големия кокал на Горк, убиваме духа.

Честно казано, щях да съм доволен дори и да бяхме направили ТПК. Това са системата и сетингът. Шофлар възприема победата над Гробарката като поредния знак, че „задгробната сила“ има планове за него. След като убиваме духа, пада проклятието, задържащо ни в гигантското гробище. Известно чудене и накрая разбираме, че просто можем да вървим на изток, докато влизаме в тъмен лес.

Свободни сме от гробището. Край на приключението!

Беше много забавна сесия – харесва ми героят, който си направих, Марто добре се вживя в своя и ползваше специфичните му рандъм умения (още един плюс на малкото, но интересни умения). Интересно беше да наблюдавам Сашо как се учи да дм-ства, на няколко пъти видях проблеми (типични за един ДМ), които му възникват, и как се оправя с тях. Интересно е това да се наблюдава отстрани, след като си бил на същото място много пъти. Усетиха се някои от плюсовете на OSR – динамични и опасни битки, ползване на малки умения/предмети, механики на героите, задаващи роулплей.

Нямам търпение да играем следващо нещо (а в някакъв момент и втора част на приключенията на Грок и Шофлар). Предложих на момчетата, ако искат изобщо да не довършваме CY_BORG и да минаваме към WH. Не че аз не искам да го довършим, но е важно на играем, каквото ни се играе, не да се напъваме насила – тема за разискване в чата.

П.С. Историята на Шофлар от първо лице:

Шофлар винаги е бъркал чорбата. Защото, който бърка чорбата, винаги може да яде от нея - проста, и затова ефективна логика. Още по-добре, ако бъркаш чорбата в стар и миризлив курварник, можеш да задоволиш и другия си порок, чрез непрестанен достъп до килерите и долапите на "Двата гълъба". 

Ти им даваш тлъстичко месце, а те са с теб, след като издоят останалата сволоч на Галгенбек. И всичко беше чудесно, докато не дойде тя, малкият синеок дявол. Дори не искаше да знае откога е курва, но в нея имаше повече живот отколкото във всички останали. Тя превръщаше ранните опушени сутрини на Шофлар в религиозно изживяване - в един момент, той живееше само за тях.

И всичко беше чудесно за него, докато в една особено задушлива утрин, преди първите поклонници да почнат със своя вой, тя отново се качи върху него. И вместо да го задоволи, разпра тройната му гуша с назъбена черна кама. Стана и си тръгна.

Всичко щеше да приключи така, с неговите кървави телеса, ако То не го беше докоснало. Ако то не го беше върнало обратно в кишата и калта на умиращи свят. Очевидно със задача...