Curse of Strahd – 09 – Зад стинити на Крезк

С много добра организация успяхме да се съберем само седмица след предната сесия и навръх 15-ти септември (дата, която нашият ДМ много обича, заради началото на затворническата учебна година) се събрахме да поиграем. Без Венци, но със пици от Франкос се гмурнахме в приключенията ни в Баровия.

Започнахме във Валаки сутринта, след като бяхме посетили магазинчето за играчки на Блински. Решихме да видим какво става с Виктор Валакович, който се телепортира през нощта при нас. Отидохме до имението и видяхме, че стаята му е празна, но вътре имаше функциониращ teleportation circle, който не посмяхме да използваме, защото трябваше един по един. Взехме тетрадката на Виктор, в която беше описал ритуала и беше нарисувал Акта.

Взехме Ирина, с нас, която ни се примоли. Имаше лек вътрешнопартиен спор, но аз настоявам, че нейното взимане на експириънса не е такъв проблем, колкото нашето умиране. Джобихме градската стража за един лък и въоръжихме Ирина бойната машина.

Излязохме навън и почти веднага открихме плитък гроб на една млада вистанка. Разбрахме, че е убита много прецизно с един удар с остър предмет в сърцето. Нищо общо с бруталиите на горските хора. В нея имаше 5 злато и вистански дриймкечър. Погребахме я в плитък гроб и продължихме нататък.

Стигнахме до самотната кула на езерото Бараток. На вратата пишеше „КХАЗАН“, а също така имаше и очевиден пъзел (на картинката). Ние изтанцувахме танца и вратата се отвори. В кулата имаше голяма зала с 4 глинени голема, които държаха вериги вързани към една платформа. Тя беше нещо като асансьор. Акта литна до третия етаж и ни пусна въже.

На втория етаж имаше разпънат на кръст скелет, а на третия имаше видимо обитавана стая. Имаше капан с арбалети, имаше арбалети насочени навън, легло, сандък, бюро, камина, доста заострени колове и връзки чесън висящи от тавана. От сандъка миришеше на лавандула и там имаше главата на вистански мъж с букет от лавандула. Намерихме няколко шишенца светена вода. В камината имаше изгорели страници, една от които успяхме да разчетем:

Чете се трудно, защото и обгорялата страница би се чела трудно

Осъзнахме, че това вероятно е местният ловец на вампири ван Хелсинг (който тук е с друго име, но не сме го срещнали, и не мога да го спомена) и му оставихме бележка да ни търси във Валаки. Ниалис се покатери през комина да види дали има нещо на покрива и зърна нещо голямо и страшно във водата (аз като цяло нямам вяра на водоемите в ДнД), както и пушека от Валаки, но и пушека от съседното село Крезк.

На излизане изиграхме танца на вратата наобратно и си спестихме (по думите на Стоян) бруталния капан. Видяхме 2 бр червени очи да ни следват в мъглата. Продължихме на запад и при нас се телепортира Виктор Валакович и моментално си събу панталоните и клекна да сере. Ние го сграбчихме, но той отново се телепортира. Предположихме, че е успял и тая магия да обърка до степен да е извън неговия контрол и, че телепортациите го водят към Акта понякога.

Наближихме Крезк и видяхме, че въсщност малкото село има огромна здрава порта и непристъпни скали от всички други страни. Видяхме, че няколко стражи ни чакат в засада, но се опитахме да поговорим с тях и сетне те извикаха местния бургомайстер Дмитрий Крезков. Ирина ни предупреди, че крезкани са добри хора, но мнителни и влизането е трудно. Ние разменихме буренцето Льо Стомп (което Бруно охотно даде) и с одобрителни възгласи ни пуснаха вътре.

Крезк е село, което е значително по-малко от Валаки, но в доста приличен вид. Хората си гледат овошки и животни и се справят сами без да отварят портата никому. Настанихме се при бургомайстора (доста енергичен и жив човек – нещо нетипично за Баровия), който ни вкара в своята голяма зимлянка и побърза да сложи ядини и пийни.

Основният план за оцеляване на Крезк е да не отварят вратата. Тях доста си ги е страх от Страд и му викат „лошия“ и не го споменават, чи да ни дойди.

Научихме, че в селото има чешма със светена вода, по-нагоре има манастир (Света Марковия), където преди много ходели хората, но абатът нещо се чалнал и вече не ходели при него. Поради някаква причина той изисква от селяните да му дават вино и те едва смогват. През нощта имало ужасяващи писъци, които се чуват от абатството.

Питахме за кехлибарите – там Страд е станал вампир, а магът от кулата – кокаляк.

Синът на Дмитрий Илия тръгнал уж да широкия свят, но така и никой не го видял повече. Ужким тръгнал към Валаки, но никой там не го е виждал.

Питахме за Василий Ван Холц – БМ помнеше, че го е виждал като дете, той често идвал да търгува с баща му.

Легнахме да спим и манастирът не разочарова – изтерзаните писъци огласяха селото цяла нощ.  През нощта Акта разучи къдравия кинжал, който взехме от лейди Фиона и се оказа, че е магически, но има нужда от още работа, за да се разбере какви са истинските му възможности. Тя го даде на Бруно.

Сутринта хапнахме мекички и минахме през чешмата. Там имаше статуя на молещ се и гледащ към водата мъж. Йендей се помоли и получи блес, а пък Брин пи и получи lesser restoration. Дадохме и на Ирина да пие и даже и плиснахме и върху раната, след което поехме по заснежената пътечка нагоре към манастира.

Манастирът "Света Марковия"

Манастирът изглеждаше напълно пуст, освен тънката ивица дим, която излизаше от комина. Нямаше гласове, нямаше и хора. По някое време видяхме абата – той беше изключително, неестествено красив млад мъж без никакви белези или бръчки по лицето. Имаше нещо много съмнително в него. Гарванът-имп на Акта не можа де прелети над манастира, а пък през прозорците не се вижда нищо, сякаш са черни.

Много странно беше, че той беше запознат с ученията на Илматер (като Йендей) и дори и със света на Еберон. На практика никой в Баровия не подозира за съществуването на другите плейнове, а пък абатът се похвали, че „имат голяма библиотека“. А кой носи книгите, питам се.

Имаше нещо много много странно в него. Каза ни, че в манастира се лекуват много болести, ала входът в манастира беше само „ако се замонашим“, което ни заприлича на бръз край на кампанията и се отказахме. Въпреки това абатът ни разказа (макар и уклончиво) това-онова. Например, че всички предсказания на мадам Ева се сбъдват, както и, че можем да я питаме, ако имаме други въпроси (например за винените камъни). Питахме го за кехлибарите и той каза, че нямаме работа там, но ние настояхме и казахме, че мадам Ева ни е предрекла, че там трябва да идем и той ни разкри, че са на южните склонове на планината Гхакис.

За винените камъни той знаеше, колкото и ние, а за баба Марги директно ни каза, че мели брашно от детски зъбчета. Целият енкаунтър беше доста странен, като не усетихме някаква заплаха от абата, по-скоро беше индиферентен към нас, но все пак имаше определено нещо, което не е наред.

 Точно си тръгнахме, сбогувахме се с абата, той влезе навътре и дочухме как казва:

„Илия, време е за обяд“.

 ----------------------
Бележка от следващия ден: забравих да кажа, че на Ирина и прилоша, докато бяхме при абата. Дали от близостта до осветеното място, дали от светената вода...не разбрахме, но си е важно, така че го записвам.

Curse of Strahd – 08 – Не е мародерстване, ако те са лошите, а ние сме добрите

 

Някой ден този блог ще бъде една капсула на времето и нашите потомци родени 2348-ма ще четат от първа ръка за актуалните историческите събития. Ето например вчера на 8 септември на преклонна възраст издъхна НВ Кралица Елизабет 2-ра и сложи края на една епоха. Мисля, че можем смело да кажем, че Кралицата беше по-готина и от двамата претенденти за власт във Валаки – бургомайстора Валакович и лейди Фиона.

Започнахме играта на дъждовния площад във Валаки мигове след като обявихме, че е редно бургомайстора да си остане на власт и лейди Фиона разумно си плю на петите. БМ точно беше обяздил коня си, за да наказва стража, който се засмя, но ние го убедихме да прояви милост и отрязахме въжето. Веднага се отправихме към имението Вачер, където като цяло цареше погром. Отвън намерихме Риктавио, който зяпаше нещо и ни каза, че било топ история и събираше материал за нова драматургия. Вътре Изек пребиваше малкия син на Фиона и ние го спасихме, до момента, в който Йендей (Марти) се опита да го съживи, но хвърли 1 и клетият син хвърли топа (олдскул момент от Стоян с истински тежки последствия). Потърсихме стаята, която видяхме онази вечер и открихме едно фалшиво буре в избата, под което имаше трап доор.

Excellent map skillz

 Слязохме долу в една голяма зала с 4 легла, Брин тръгна да вдига дюшеците и ни нападнаха 8 скелета. Ние ги опаткахме, взехме разочароващо малко опит и се заехме да претърсваме стаята. Бруно веднага откри следите от стъпки и секретната врата в стената. От другата страна видяхме лейди Фиона застанала в пентаграма с имп на рамото.

Буквално реакцията на Венци

Разбрахме, че тя си има взимане-даване с дяволи (нещо, което тя наричаше „познание“) и тя тръгна да се коли, но ние успяхме да я спасим (макар че доколко свърши по-добре е спорно) и я предадохме на Изек. Около врата и имаше ключ, който явно беше от спалнята – там намерихме добре запазения труп на мъжа и семейното имане в един сандък. То се състоеше от 100 платинени монети с лика на Страд; свитъци, които обясняваха, че Страд е дал тази земя на фамилията Вачер някога много отдавна; том написан от самата Фиона, който се казва „Дяволът, когото познаваме“ и е относно сключването на сделки с дяволи и колко е оферта това; том за призоваване на демони; една гайда, и едно много старо прокъсано писмо до бабата на лейди Фиона от някой си лорд Василий ван Холц. Последния разпознахме като този, който беше купувачът за мощите на Св. Андраал от сесия 4.

В съседната стая взехме дъщерята-котка Стела Вачер и си тръгнахме. На излизане срещнахме Риктавио, който също си мародерстваше и взе някаква карта от трупа на малкия син на Вачер. Дадохме му гайдата и го накарахме да се грижи за catgirl и поехме към кръчмата. Там нямаше нищо интересно, освен група хора, които се криеха от репресии и отидохме при БМ. Там имаше дълга опашка от молители, които искаха милост и ние се опитахме да убедим БМ да бъде милостив към враговете си. Поприказвахме си с Ирина, която не се впечатли от паричките ни с лика на Страд и извади една същата и каза, че той така подкупвал и печелел благоразположение, но пък вистаните били готови на всичко за такива пари. Брин покани Ирина да дойде с нас, защото сметна, че още един нож не е излишен в баровския мраколес, въпреки неодобрението на останалите относно деленето на експириънс.

Отново се завърнахме в кръчмата и там сварихме Юри Мартиков тайно да приказва с голям син гарван. Конфронтирахме го и той изплю камъчето – гарваните всъщност са Пазителите на перото и са нещо като La Resistance срещу Страд. Ние казахме, че също сме против Страд и да ни уреди среща с тях, за да обединим сили. Каза ни също така къде са горските хора (на юг от винарната). Показахме му електриковия ключ и той не знаеше от къде е, но допусна да е от древния храм, където Страд е получил вампиризма си.

Показахме на Юри писмото от ван Холц и той беше изненадан. Въпросният в момента не се подвизава като лорд, ами като „счетоводител“. Допуснахме, че той също е вампир и съюзник на Дявола.

Вечерта легнахме да спим и през нощта Виктор синът на БМ се телепортира в нашата стая, погледна ни изплашено и се телепортира някъде другаде. Сега осъзнавам, че не му отдадохме достатъчно внимание на този епизод, а ми се струва важен.

На сутринта БМ събра хората на площада и обяви милостивите си наказания – всички, които са симпатизирали, но не са от Вачерови и не са вдигали оръжие срещу града ще бъдат изгонени от Валаки, а всички останали – обесени, защото бесилото е най-милостивата смърт.

Ние отидохме при Блински – човекът, който изработва и продава кукли и играчки. Is no fun – is no Blinsky. Той беше странно усмихнат крийпър и играчките му също бяха доста странни – въртележка с кукла бягаща от вълци, играчка – бесилка…Ние видяхме, че много му вървят кукли, които са с лика на….Ирина. Оказва се, че Изек ги купува от години, а пък майсторът ги прави по някакъв портрет… Блински много ще се изкефи, ако му занесем човека с часовников механизъм направен от неговия учител и който в монета е уж в замъка на Страд.

С това и приключихме и решихме, че следващият път ще ходим да разучим кулата на магьосника в езерото и ще навестим горските хора, за да си върнем магическия камък за правене на вино.

Curse of Strahd - 07 – Политическото пренареждане във Валаки

Забелязвам, че откакто съм млад баща, времето тече много бързо. Последните две сесии ми се струват много близо, но всъщност си минаха цели две седмици. И така – състав без Сънчо, локацията – БЛО завинаги.

Започнахме след страховитата битка в изата на Мартикови. Леко попребити претарашихме горските хора и намерихме интересен ключ от някакъв електриков полускъпоценен камък. Адриан Мартиков ни разказа, че хубаво, че им помогнахме да се нанесат обратно, обаче вино пак няма как да правят. Цялата работа е там, че като няма слънце грозде не расте, освен с помощта на едни магически камъни, които Мартикови са имали заровени в лозето и сега вече ги няма. Само главата на семейството – старият Мартиков е знаел къде са заровени. Първият камък е изчезнал отдавна, загубен заради Юри (кръчмаря във Валаки), вторият скоро – взет от чучелата на Баба Лисага – най-страшната и древна вещица в Баровия, а третият явно е у горските хора. Баба Лисага е толкова хардкор, че дори и Страд внимавал с нея. Тя живее в блатата (имаме ги на картата). Светилището на горските хора пък се казва Йестерхил и се намира в най-западните части на Баровия.

Ние поразпитахме Мартикови, откъде те са се сдобили с камъните и те явно са ги наследили от предните обитатели на тези земи, с които са създали общ клан, но в крайна сметка няма голямо значение. Натоварихме две каруци с вино за купона, една със съчки за голямата клада, взехме си и едно персонално буренце за нас си и потеглихме обратно към Валаки. Придружи ни завряният зет Борос. В града бяхме посрещнати като герои и се запознахме с друг важен персонаж – Изек – силовият началник на бургомайстера. Въпросният се държи точно както би очаквал да се държи жесток и садистичен човек с власт.

В кръчмата показахме електриковия ключ на Риктавио и той очевидно знаеше откъде е, но ни излъга, че е безполезен и да му го подарим. Ние му казахме не на нас тия и не му дадохме нищо. През нощта някой хвърли нещо през прозореца и видяхме качулата фигура да се отдалечава по улицата. Подгонихме я и се оказа малкият син на лейди Вачер. Той смяташе, че сме предатели, задето сме донесли вино за празника, но ние му казахме да успокои топката малко. Сетне го пуснахме да си ходи, а той ни даде някакви листовки против пиенето и бургомайстора. Появи се и стражата начело с Изек, но ние замазахме положението и не се вкарахме в излишни обяснения.

На сутринта отидохме до имението на бургомайстора, където кипи трескава подготовка. Там срещнахме нашата приятелка Ирина, която подпитахме това онова. Тя ни каза за сина на БМ, че е луд и че прислугата залага кога ще се самоубие. Тя ни заведе при Валакович и ние му обяснихме, че с виното ситуацията е кур и, че вино като цяло няма да има в бъдещето. Убедихме го, че може би синът му може да ни помогне да намерим каквото ни трябва. Той се поколеба, но в крайна сметка прати Изек с нас и ни пусна. Самият Виктор имаше череп на вратата си (доста тийнейджърско). Решихме да го играем хитро и почукахме, а Акта му заповяда на infernal да отвори. Демонското наречие имаше ефект и вратата се отвори. Вътре видяхме пъпчасал нърд, който очевидно беше впечатлен от тийфлингката Акта във full dominatrix mode. С 18 харизма и „тия двете“ тя директно започна да го доминира и командори.

#NoFilter

Виктор имаше някакъв teleportation circle в стаята, но Акта му каза, че за да отиде в правилния плейн трябва plane shift, йок телепорт. Разбрахме, че той е ползвал transfer mind, за да сменя умовете на котката и на Стела, и в един момент нещата са се преебали и сякаш са се смесили двете съзнания. Котката пък от своя страна можеше да говори. Виктор имаше кукли, на които пишеше - "Is no fun - is not Blinsky".

Акта му даде три задачи за домашно – да си изчисти стаята, да намери начин да оправи Стела, и да намери divination magic, с който евентуално да потърсим камъните на Мартикови.

Обратно в кръчмата. Разпитахме Юри за изгубения камък (имаше хипотеза, че той го е взел, но по-скоро не е така). Той ни каза, че е вардил лозето една нощ, но с жена му Доника са мърсували и не е видял нищо. Малко след това дъртият го е прокудил от семейството.

На следващият ден започна карнавалът. Времето беше лошо, но дъждът понамаля и на площада се появи процесията на бургомайстера. Той беше нелепо тържествен, но сериозен като кариес и дръпна една тържествена реч как властта държи демона настрана. Точно тръгна с факлата си да пали голямото сламено слънце и като по поръчка дъждът се превърна в порой и я загаси. Един страж се засмя на ситуацията и веднага бе съблечен и вързан за коня с цел да бъде даден за пример. В този момент лейди Вачер се качи на подиума и призова гражданите на Валаки да отхвърлят този тиранин и да направят една цветна революция. Тя дръпна също една реч и каза, че всъщност БМ пази града единствено, защото на Страд не му пука за тях и, че могат вместо това да спечелят благоволението му. Тя държеше и крив кинжал (доста съмнително).

Двете страни се опряха на нас за подкрепа, но Вачер настояваше БМ да слезе от властта, а той пък не беше толкова хитър като нея. В крайна сметка опря до нас да решим какво ще правим. Ние не искахме да има мазало и кръвопролитие и доста помислихме над ситуацията. Имаше идея да се опитаме да брокеруваме мир, имаше идея да подкрепим нея. В крайна сметка Венци успя да ни убеди да подкрепим бургомайстора, защото червените флагове при Вачер станаха твърде много и се усъмнихме, че тя работи за Страд (червена съмнителна светлина? Крив нож? Приказки как да печелим благоволението на демона? Има нещо гнило в Дания си мисля).

Беше бая сложен избор, но в крайна сметка казахме, че БМ трябва да остане, напрежението в тълпата спадна, а Вачер побягна заедно със синовете си към имението си. Група стражи начело с Изек се хвърлиха след тях, а пък ние очакваме в имението и да има дънджън, та тръгнахме и ние полека-лека…

Curse of Strahd – 06 – Съчки събирам

 

Spoiler alert: Бруно на косъм от среща със Свети Петър

Започва да ми е трудно да съм оригинален в интродукциите, затова тази направо ще я скипна. Вторник вечер в БЛО, силно намален състав без Пси и Венци и тъй нататък.

Започнахме в имението Вачер, където бяхме общували с клетата Стела, която си мислеше, че е котка. Не намерихме начин да бъдем полезни и решихме да си ходим. На път за хана решихме да минем покрай имението на бургомайстера и да видим тия светкавици дето излизали от кулата. Такива нямаше, но пък пратихме гарвана на Акта да разгледа и в кулата имаше купища книги и свитъци, както и млад мъж, който нещо си мънка под носа в транс или дълбока мисъл.

Върнахме се в хана, където Риктавио си приказавше с ханджията Юри и ни хрумна хитрата идея да питаме веселчуна за това да пообщува със Стела (все пак е добър с животните). Забелязахме, че той при споменаването и сякаш тайно се разгневи, но в крайна сметка се съгласи. Риктавио си тури някакво палто, под което имаше 100-150 дрънкулки и се запътихме към Вачерови.

Лейди Фиона беше изненадана от късния час и излезе от една врата, зад която надничаше някакво съмнително червено сияние, но все пак ни прие и ние заедно с Риктавио отидохме при жената-котка. Уменията на нашия другар свършиха работа и успяхме да я разпитаме:

• -          Виктор Валакович бил луд магьосник и иска да избяга далеч (очевидно той е младият мъж от кулата).
• -          Той е направил магията на Стела, с която я е „превърнал“ в котка. Подозираме, че го е направил без да иска.
• -          Виктор  е в лоши отношения с баща си.

Казахме лека нощ на лейди Фиона и се прибрахме да нанкаме в хана. На другата сутрин потеглихме към виното. Малко преди лозята видяхме някакъв мъж да ни свети с огледалце и го последвахме в гората. Оказа се Адриан Мартиков – общо взето управителя на лозята. Видяхме и целия им клан – за съжаление те бяха прокудени от избата си от горските хора, които магически оживяват дърветата и създават съчки, които бият лошо. Ние решихме да помогнем на хората, че как фестивал без вино. Питаха ни кои сме и ние казахме … Дружината на виното! (Алтернативната идея беше Демократична Баровия).

I am Groot

Направихме хитра диверсия (дадохме една камбанка на един младеж от Мартикови, който за разиграва съчките на двора), а ние пратихме фамилиара на Акта (този път като плъх) на разведка отзад. Емо специално пусна музиката от мисията невъзможна и после ми писа да кажа, че плъхът се казва Том Круз.

Влязохме и ние и първо изчистихме избата, където имаше един шаман с 5-6 съчки. Те наистина биеха лошо, но все пак взехме превес. После продължихме нагоре, където имаше още един, когото този път изненадахме. Открихме огън и … почнахме да хвърляме най-абсурдните зарове, които съм виждал някога. Нещата се влошиха, когато от едно буре изскочи и още един шаман, който беше в костюм на винен елементал. (представете си го).

Битката беше изключително тежка и бяхме на КОСЪМ от ТПК. И то много тънък косъм. Бруно беше на косъм да гушне букета с 2 на 2 death saves & fails, но Емо хвърли хубав зар и нещата се  получиха. Брин също беше на косъм, но бе спасен от Акта в последния момент.

Уау, каква епична битка! Върнах се за малко в 3.5е, когато наистина едва едва успявахме да победим. На косъм. От ТПК.

Ибаси.

В крайна сметка взехме превес и надделяхме. Мартикови дойдоха на помощ и решихме да оставим ролплейването за следващия път.

 

 

Curse of Strahd – 05 – Здрав пердах дебне в мъглата

 За пореден път недоспал, но доволен от приятната игра, сядам да пиша блогче. Съставът беше пълен, джънкът беше двойно и се впускам в разказ…

Започнахме вечерта при отец Лушан с идеята да се приберем до кръчмата и да спим. Там станахме свидетели на пиянска свада, поразтървахме замесените и се запознахме. Младежът, който биеше се казва Николай 2-ри Вачер и е син на лейди Фиона Вачер, която е от вторият най-богат род във Валаки. Ники определено си обича чашката, както е прието за разглезено богаташко синче и беше разсърден на другия пияница задето е обидил нещо сестра му. Поразприказвахме се с него и той ни покани на прием у тях на следващата вечер.

В това време Брин си приказваше с Риктавио – редовният в кръчмата и той му каза, че набитият нещо бил видял как розови светкавици излизали от последния етаж от имението на бургомайстора. Брин забеляза, че Риктавио доста умело намества челюстта на пияния и го разпита повече, но веселчунът само многозначително се подсмихваше и не ни даде повече информация. Също така сестрата на Николай не била нещо добре с главата, след като била сгодена за Виктор Валакович сина на бургомайстора.

На следващия ден тръгнахме към винарната, за да има вино за хората, че фестивал ни чака. Минахме си по главния път натам, но в гъстата мъгла дочухме гласове. Решихме да играем същия трик, както с хаговете и се скрихме, докато Акта викаше за помощ. Този път нямахме успех и 4 баровиян берзеркера ни изненадаха, сецнаха Брин за 3 хода с някакви парализиращи билки и почнаха да ни бият яката. Четата добре държа фронта, че даже и свали двама, докато Брин не се изправи и почна да хвърля слаби зарове. Героят на вечерта беше Венци, който два пъти се чудеше има ли смисъл да атакува с ножката за 1д4 и двата пъти неговата последна атака свали противник. Вдигнахме почти умиращите другари, събрахме броните на тия нещастници и подвихме опашки обратно към града.

Бруно и неговата смътроносна ножка, която не е негова

Обратно в кръчмата по обяд имаше малко повече оживление и там се запознахме с местните трапери – Слоздер Слоздерович и брат му Евгени (който не му е истински брат). Те ни дадоха 13 злато за броните, една брадва си взехме, а другите дарихме на Мартикови да си цепят дърва. Разпитахме за един интересен локал на картата ни – който се оказа изоставената кула на полуделия магьосник. Умните, разбира се, не ходят там, но ние не сме умни, така че няма проблем.

Поприказвахме малко и с Юри Мартиков и се оказа, че винарната е на баща му, който го е отлъчил от семейството и му е сърдит, задето са загубили (неясно как точно) най-хубавото си лозе. Юри е бил на пост и нещо е проспал и заради това не могат да правят Лю Стомп – най-хубавото шампанско по тези земи.

След една кратка 4-часова дрямка, в която възстановихме кръвта си, отидохме в имението Вачер. Там ни посрещна накуцващият иконом Ернст (щом накуцва, значи няма начин да не са зли) и ни вкараха в трапезарията на богатото имение. Там се запознахме с лейди Фиона – строгата матрона на семейството, която движи бизнеса и е сериозна делова дама около 60-те. Присъстваше също Николай 2, брат му Карл, бабата Даяна (възрастна жена, която изглеждаше доста в час) и Виктор (не Валакович – едър плешив мъж с голям златен пръстен с рубин). За последния научихме, че е важен партньор в семейния бизнис, който е лихварство.

Разменихме си любезности и ни нагостиха с Лю Стомп, до един момент, в който останахме сами с Фиона и почнахме да говорим по същество. Тя вижда сериозен проблем с управлението на бургомайстора, който прахосва ценни ресурси, за да поддържа властта си срещу измисления враг Страд. Според лейди Ф, демонът не го интересува съдбата на хората от Валаки, но с такава управа е въпрос на време градчето да деградира до нивото на Баровия. По-интересното е, че тя участва в някакъв „читателски кръг“, където са запознати с пророчествата на мадам Ева и по-интересното е, че тя им е казала за нас. По-точно, че „ще донесем истинската светлина“. За нея обаче истинската светлина не е изгонването на демона Страд, а по-скоро свалянето на съвсем истинския бургомайстор, който създава съвсем реални проблеми на градчето.

Разговорът лека полека се завъртя и към щерката, за която научихме, че се казва Стела и решихме да видим какво и е с надеждата да помогнем. Разбрахме, че нещо е изплискала легена, след като е живяла в дома на Валакович сгодена за сина на бургомайстора, който нещо я е тормозил. Тя говори на човешки език, но си мисли, че е котка и така се държи. Казва само,  че „Виктор е лош“, съска и мяучи.

Предположихме, че е проклятие и че трябва да разучим по-подробно какво е ставало в къщата на бургомайстора, но беше късно, и за повече мисъл не ни стигна капацитета, така че прекратихме сесията тук.

 

Curse of Strahd – 04 – Валаки, малкият Пхенян

Ето, че отново сядам да пиша блога, като този път ще си позволя публично да порицая своите приятели, че не го свършиха те, но животът пречи на ДнД-то, няма спор, така че подминаваме драмата и се впускаме в приключението.

Бяхме в пълен състав и се редувахме с Венци да седим на най-твърдия стол на света. В това време в Баровия…

Започнахме на свечеряване на портите на Валаки. Градчето имаше дървена стена и охрана за разлика от Баровия и трябваше да се обясним защо искаме да влезем и то по това време. Ние се оправдахме с Ирина и посочихме, че е знатна особа от съседната махала. След тези пазарлъци стражите задържаха оръжията ни, докато не се срещнем с местния бургомайстер, който да одобри нашата визита. Влязохме през портата и се насочихме към кръчмата.

Валаки е значително по-приветливо място от Баровия и е известно с множеството си фестивали и добро настроение. Малък детайл е фактът, че фестивалите са задължителни, както и доброто настроение. Думата на Великия Лидер бургомайстера е закон и не бива да се престъпва. В никакъв случай не бива да се споменава името на Дявола.

Постер на градската стена във Валаки

Докато търсихме кръчмата видяхме статуя на местния светец Св. Андраал, която се намира до местната църква. В църквата имаше някаква литургия и научихме, че там се събират жените и децата, които ги е страх да нощуват сами вкъщи, въпреки че „Валаки е напълно безопасен град“. Решихме да подслушаме какво става в църквата и в това време Ниалис видя някакъв съмнителен с лопата отстрани до гробищата. Оказа се, че това е Милош – сирак, отглеждан от местния поп, който също така е мегакисел пубертет. Основната задача на Милош е да копае гробове и сега точно копаеше за „неква бабка, дето хвърлила топа вчера“.

Влязохме в църквата, послушахме литургията и се запознахме с Отец Лушан – записан в тетрадката като Джордж Клуни с бяла роба. Сашо влезе в куестинг моуд и разбрахме, че църквата се пази от мощите на Св. Андраал, които са в криптата. Обаче…ги няма. Вратата не е разбивана и отецът пази ключа на много сигурно място. Попът се е оплакал на Изек – главата на стражата, но онзи, както всеки роден полицай, си го е преместил от единия крачол в другия.

Решихме да не слушаме втората част от сетлиста на отчето и се запътихме съм Синята вода – местния хан. На площада видяхме тези нещастници, които не са се подчинявали на заповедите на бургомайстера – нямаше обесени, но имаше бесилка. Поприказвахме си с окованите – един се напил и нещо говорил, друг не дошъл на фестивала. Важно е да се отбележи, че всичките до един щяха да са доста по-щастливи на следващия фестивал. Разбрахме, че бургомайсторът смята, че щастието и радостта държат демона настрана. Запитахме се дали има наистина нещо такова…

В хана Синята вода нямаше много хора, но беше изключително уютно и приветливо. Запознахме се със собствениците Юри и Даника Мартикови, както и децата им Бом и Брей. Ханджиите вярваха, че с труд и упоритост всичко може да се постигне и състоянието на хана им го показваше. Тук също имаше куест – виното в града свършва и няма да има за фестивала. Ние се съгласихме да идем до винарната и да разберем какво се случва. Единственият друг гост беше Риктавио – пичага, който е шут и изнася представления на фестивалите, както и по принцип на площада. Научихме, че той в миналото е работил с животни и Брин остави кученцето Дракон да бъде натренирано да разпознава отрови. Сега прави представление с кукли и разказва интересни истории. Пожелахме му лека нощ и се отправихме да спим. Имаше стая двойка и четворка, а нашето парти беше от 4-ма мъжаги и 2 дами, така че нещата паснаха идеално. Това разпределение доведе до много смешен момент, в който Емо реши да подкупи красивата Ирина със закуска, но беше брутално кокблокнат от Сънчо и неговият 100% автентичен ролплей на жена-приятелка.

На следващата сутрин отидохме до имението на бургомайстера да си вземем оръжията. Имението му е изключително богато на фона на всичко друго, което сме видели тук. Видяхме и да носят някакви бали сено (очевидно за следващия фестивал, когато ще направят голяма клада). Бургомайсторът се казва барон Варгас Валакович и управлява града с желязна ръка, но според него само така се пазят от демона Страд. Ние му обяснихме, че Ирина е загубила баща си и, че ние сме нейните бодигарди да стигне до тук и искаме тя да е в безопасност. Той предложи тя да стане придворна дама на баронесата и да помага в организирането на фестивала. Съгласихме се, дадохме и възможност да реши дали иска с нас или не и я оставихме на грижата на барона.

Минахме през площада, където Риктавио изнасяше своето представление. Той не беше топ с куклите, но разказваше много убедително и тълпата го слушаше с интерес.

Стигнахме до криптата и Ниалис използва detect portal, за да разберем дали е имало интрапланарно проникване, но се оказа, че няма. За сметка на това той усети някакъв изкривен портал, който около имението на бургомайстора. Тук имаше спекулации относно пророчеството от картите „мъжът не е този, за който се представя, той се движи с карнавален дилижанс“. Дали става дума за барона или за Риктавио?

Влязохме вътре и разбрахме, че някой е прокопал таен вход отвън и го е скрил. Решихме да направим засада и да пуснем слух, че има нови мощи на Св. Андраал, които ще носим в църквата. Дадохме една колба с кръв (Акта, you kinky bitch) на попа и зачакахме. Боговете на хайда Бруно и Ниалис чакаха отвън, а другите трима вътре. Най-сетне дойде виновникът – оказа се, разбира се, единственият човек с лопата, който видяхме – Милош. Той тръгна да влиза, но явно усети, че зле сме прикрили следите си и избяга навън без да е взел нищо. Ниалис го простреля със стрела от упор и бедният пубер легна веднага. Казахме на попа, разбихме сърцето на бедния човек, но разбрахме кой е купил предните мощи. Оказа се майсторът на ковчези Хендрик ван дер Вурт. Решихме да продължим с измамата и накарахме Милош да ни заведе и да ни представи като бизнесмени. Майсторът на ковчези не се върза, но най-накрая ни склони. Вече не си спомням как точно го убедихме да ни даде мощите, но ги даде без бой и ни каза кой е бил крайният клиент – някой си Василий ван Холц. Разбрахме се да ни предупреди, когато Василий е в града.

Занесохме ги на попа с надеждата да ги ползваме върху Доро – клетият син на барóвския поп или защо не върху Ирина. За съжаление отец Лушан не знаеше как става това, но след като се почеса по брадата каза:

„Все пак предполагам, че е възможно и, че някой знае….“

Като заключение ще кажа, че почвам да мисля зае една от основните теми в адвенчъра – Страд работи активно срещу нас. Струва ми се логично предположението, че той е знаел, че Ирина ще ходи към Валаки и е поръчал някой да махне мощите, за да махне защитата над града.

 

 

Curse of Strahd – 03 – Игри на съдбата

С новата стратегия за синхронизиране на календарите, пожънахме първия си успех и се събрахме за втора сесия в рамките на две седмици. Съставът беше без Емо и по-късно без Сънчо, но се оправихме некак си, не знам и аз как.

Започнахме на входа на вистанския лагер, където се чуваше блага музичка. Наближихме и видяхме, че за разлика от потиснатата атмосфера навсякъде другаде, тук хората си се забавляваха около огъня, свиреха и играеха. Вдъхновен от забавата Бруно се хвърли с полусалто, циганско колело и троен аксел, скъса си ризата и рипна да играй. Това предизвика фурор във вистаните и те много ни се зарадваха, след което ни поканиха да ядем и пием заедно с тях.

Алфа вистанинът се казва Туня и това сборище се казва „катуня на Туня“. Туня ни разказа много интересни неща, сред които:

1.    -   Някъде из планините живее луд чародей, който е събирал армия срещу барона Страд, но вампирът успял да го победи. Сега се скита из планините на север около замъка и вистаните му плащат такса, за да минават през земите му. (Но май не са го виждали – не сме питали тази подробност).
 - Целият катун са слуги на Мадам Ева, която е предсказала, че ще дойдат чужденци и нейните карти винаги виждат бъдещето.
 - С доста сериозен тон ни каза, че много хора в Баровия нямат души, но вистаните всичките имат души.
  -  Питахме за синия гарван и той ни каза, че зверовете тук не случайни. Много от тях са под контрола на Страд.
 - Питахме за баба Марги, но не научихме нищо ново – те я отбягват и не ядат от пайовете.

След тези сладки приказки, пристъпихме към шатрата на Мадам Ева и вътре сред сумрак и ароматни билки видяхме магическата старица, която с пресипнал глас ни назова поименно и каза, че ни очаква. Извадихме тестето с картите и видяхме каква е съдбата ни:

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА КАРТИТЕ:

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“.
2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“.
3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“.
4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“.
5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“.

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“.

С това четенето на съдбата ни приключи и се оттеглихме да нанкаме в палатката, която ни бяха приготвили. Беше меко и намерихме малко кученце, с което Брин се сприятели и нарече Дракон. Спахме добре и дори решихме да не се циганим на вистаните, затова, че ни бяха развързали кесиите и ни бяха взели единствените жълтици.

Трагнахме от лагера на вистаните и стигнахме до каменен мост със статуи на гаргойли. Недалеч на запад виждахме могъщите 300-метрови отвеси на Водопадите Тсер. Преценихме, че на този етап е добре да се придържаме към пътя и не след дълго достигнахме портата. В този момент чухме тропот на нещо тежко и се скрихме да видим какво иде. Беше скъпа черна колесница с четворка черни коне, която профуча по пътя в посока замъка. Ирина ни разказа, че това е колесницата на Страд, с която той вози гостите си. Тя самата е била поканена да се качи в колесницата, но никога не е ходила. Бруно направи забележка за честта на девойката и тя се обиди, а ние фейспалмнахме.

Баровеца от Баровия

Покатерихме се по портата и продължихме нататък. Близо до пътя намерихме нечие малко скривалище. Имаше мъжки дрехи и два ключа. Потърсихме някакви следи, но нищо. Прицапахме ключовете и решихме да минем през рачното на баба Марги (което е по път). Отбивката към нейната къща беше една доста изоставена пътека, по която съвсем не беше ясно как минава фургончето с пайовете. След малко излязохме в подножието на едно хълмче, на което висеше една много стара и запустяла ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА (точно както в картите!). Там отново срещнахме синия гарван и след малко spak with animals той ни изграчи „опасност“ и отлетя надолу от другата страна на хълма. Там имаше мини стоунхендж с 4 големи менхира и много други гарвани и отново видяхме картите в действие (гнездото на гарваните). Значи явно тук имаше какво да се прави.

Решихме да експлорнем светилището с менхирите и слязохме надолу. Там на 4 големи камъка бяха нарисувани 4 дървета символизиращи 4-те сезона. Между тях имаше пътечка от камъчета, в чийто център намерихме торбичка със зъби. Гарванът ни каза, че това са зъби на „малък човек“.

Върнахме се на мелницата и Бруно скришом надникна през мръсния прозорец. На първия етаж имаше жена, която месеше тесто. Бруно се покатери и на втория етаж видя мелнично колело и чували с брашно. На третия етаж видя втора жена, която броеше пари. Деца нямаше никъде. Скрихме се при светилището и Бруно пусна едни dancing lights, с които да им привлечем вниманието. Всички се скриха, но Акта хвърли лош чек и бабката, която излезе я спотна и се наложи да импровизираме. Без да тръгва от камъните Акта си говореше с тях и научихме, че баба Марги я няма и че долу при камъните има „лоши феи“. В този момент хипотезата ни блъсна право в лицето. Трите баби са ковен от найт хагове, събират децата, готвят ги на пайове и връщат зъбите им на феята на зъбките. Сега, нищо от това не беше потвърдено веднага, но, както казах на Марти – „не можем да поемаме рискове само на базата на това, че има малък шанс ДА НЕ СА найт хагове“. Това е ДнД и тук си найт хаг до доказване на противното. Та след като открихме тази престъпна групировка се зачудихме какво да правим. Решихме да използваме единственото нещо, което имаме като плюс и то е елементът на изненадата. Акта им каза, че идва, но се престори, че си е изкълчила глезена (оказа се, че е тренирала футбол в италианския национален отбор). Двете баби се втурнаха на помощ и ние зачакахме в засада. Брин използва интересното си умение да търнва феи. Той изскочи зад камъка и със свещения символ в ръка прокле двете старици. Едната фейлна сейва и видяхме истинската и форма – лилава антична вещица с нокти колкото ножове. Демек найт хаг. Демек НЕ НА НАС ТИЯ УЕ ЕЙ. Нашият хаг радар светна още в Баровия, като видяхме баба Марги.

Силата беше с нас, защото едната вещица избяга заради търна на Брин и се бихме само с другата. За няколко рунда успяхме да я свалим (с доста зор, защото има резистънси), но все пак успяхме и подпалихме с 300 към гората. Знаем, че хаговете работят в ковен и са много силни, когато са 3, но надявам се с това, че ги намалихме, да успеем да победим останалите две (дано не се вдигат). Брин взе една кесийска с кокалчета с руни от останките от вещицата и подпалихме с 300 през гората. Йендей хвърли добър чек и успяхме да се ориентираме правилно и шорткътнахме към пътя надолу и точно докато залязваше слънцето стигнахме до дървената палисада на Валаки. Фигурите отвътре се размърдаха и се изправиха да ни посрещнат…..