Лунното Море. Сесия 1 - по стъпките на наследниците

Днес проведохме първата сесия откакто нашият любим и мил DM замина, за да става човек на Острова. Играта се проведе в любимото Модерно и включваше обичайните заподозрени.

Героите в партито бяха доста разнообразни, но от всички само Владо си беше изградил пълна концепция и дойде с написана история, и съответно получи бонус към опита си. Предупредих другите, че ако нямат истории следващият път ще има сурови наказания :)

Владо си беше направил Рашеменски белязан берзеркер, който има непоносимост към Червени магове, и беше като характер доста неприятен грубиян и Владо го изигра добре. Венци си направи Драконов Шаман елф, който почита зелени дракони. Иванчо е клерик на забравения Нетерилски бог на слънцето, за който се смята, че Латандер е негова реинкарнация. Известен спор (и недоволство у някого) предизвика факта, че за да почита паднал бог и да получава спелове, героят трябва да вземе допълнителен фийт. Освен това Иван беше похарчил всичките си пари и беше взел назаем от другите, за да си купи Nightstick - предмет, който дава допълнителни търнове. Мартин играеше сорсерър, който само се оплакваше от условията по кръчмите и съответно стана обект на подигравки от другите играчи. Интересно е решението на Марто да играе шизофреничен персонаж, ще видим как ще се развие героят му в бъдеще и дали ще съумее да запази разсъдъка си.

Играта започна на палубата на кораб, който пътува към Мелваунт, град известен със десетките си ковачници и с това, че предлага много въможности за приключение. След известно лигавене се настаниха в една от по-популярните кръчми в града - Crow's Nest и се запознаха със собственика и - познаващия доста народ Pluarty Crow. Попитаха го за работа и той им обеща да уреди нещо. Също така им разказа за някои от по-известните места и хора в града. Вечерта имаше тържество в кръчмата организирано от веселите клерици на Lliira. Играчите имаха възможност да поролплейват, но не го направиха особено, и си легнаха. Интересен момент беше играта на канадска борба между Владо и Венци, за която измислихме интересни правила.

 На другия ден бяха заведени в дома на лорд Нантер - един от управляващите благородници в града, който обеща на играчите сериозна награда, ако намерят изчезналия му син. Оказа се, че непослушният младеж е изчезнал заедно с други наследници от знатни домове. Следите ги заведоха из някои от по-шейди местата из града, разговоряха и с един от другите лордове. В крайна сметка се оказа, че наследниците са отишли да пътешестват из Тар (блатистата местност на север от Мелваунт), за да търсят съкровища. Техен ментор е бил джуджето Дорн Крауншийлд - известен приключенец в града, който ги е взел под крилото си и ги е водил да търсят съкровища. Преди да заминат играчите се сблъскаха с група наемници, които ги нападнаха, но последните бързо бяха нахвърляни по земята.

Тук е моментът да спомена, че Владо дойде с нещо умопомрачително яко, а именно tile set за град. Прилагам и снимка:

Очаква се да си закупим и за wilderness и dungeon. :)

След като се изнизаха от града, смелите приключенци поеха по калния и каменист път навътре в блатото. Успяха да намерят следите на предното парти и времето мина в случайни енкаунтъъри. Особено опасен се оказа един dire wolf, който изненада Венци през нощта. Стигнаха до място, на което е имало битка и намериха един owlbear, който дъвчеше труп на кон. Намериха и тялото на едно джудже.

Продължиха да следват пътеката и следите из блатото и те ги отведоха в един лагер на оркски патрул. Орките обаче бяха слабаци и нашите бързо ги натупаха. С това и приключихме.

Като цяло, останах доста доволен, мисля че добре се получи. Темпото беше бързо, не заспивахме на масата. Партито е боеспособно и общо взето ги бие. Основната критика към мен беше, че им помагам на енкаунтърите като казвам кой колко е силен, но ще се поправя. Очаквам отзиви, за да може следващият път да е още по-добре. Мисля, че като цяло нямаха сериозни предизвикателства играчите, а и на мен леко ми омръзват орките. Интересно е да се посбият и с други по-разнообразни гадове, но на този левел разчитаме най-много на груба сила.

Пишете и коментерайте!

СбС5 - Тайни в Waterdeep

Приключихме и петата сесия, която е част от кампанията развиваща се около бижуто на севера - Waterdeep. Играхме във Венци, в състав - домакинът, Иван, Марто и Владо. Сашко отново предаде дружината с поредното си отсъствие.

Сюжетът на тази сесия се развиваше около разплитане на загадката, кой (и защо) е нападнал кораба "Буреносния грифон". Героите стигнаха до информация, че механичните създания са дело на Тробрианд, който е един от двамата (живи) наследници на Халастер. Тробрианд не се намесва често в делата на града и предпочита да седи в дълбините на Undermountain, което прави нападението още по-мистериозно.

Заради недоглеждане, след слизането от кораба, героите бяха арестувани от стражата и разпитвани от лорд командир от войските на Waterdeep. Успяха с малко дипломация да се измъкнат с още един куест и възможност за повече пари и одобрение.

В същото време, получиха сигнал от агент на харпърите, че е имало лодка с някаква жена на кораба преди тяхното качване. Тази информация дойде и от speak with dead, направен от Михаил (Ванчо) върху трупа на куриера от Лускан. Групата се насочи да провери какво се е случило на Deepwater Harbour - посочен като отправната точка на лодката. Изненадващо там откриха труповете на робите, отведени от кораба - брутално избити на брега. Срещнаха и ранен мерфолк, който след битка с Harpoon spider им разказа какво е видял и ги насочи (чрез парче плат с фамилен герб) към аристоркатите от семейство Файлунд.

Героите посетиха вилата на Файлунд и говориха с майката, като решиха, че тя лъже за местположението на дъщеря си. Направи се опит за проникване в къщата, но неуспешен. Ванчо опита да използва една хитра магийка върху зверовете на Файлунд (тяхният основен поминак), но хубав зар от моя страна му попречи. Взе се решение да се пътува до ловната хижа на семейството, където е Лорд Ютиос - главата на благородническия род. Това, обаче, в следващото приключение...

Няколко по-малки, но интересни случки:
- Нападението от зентаримски наемни убийци, които взеха едно спасение на групата, като убиха Марто. Битката беше доста напечена, но водена доста досетливо от всички играчи. Накрая опитът си струваше, както и някои хубави предмети.
-Друга по-малка случка е как Михаил си върна благоволението на своя бог, след като го беше загубил със страха си от битка - един дуел с Марто му върна взетия спел слот.
- Уточни се, че камъкът е ключ към древен рилинтарски град на елфите
- Имаше среща с една от по-малко известните легенди на Waterdeep - The Hand That Sings

Като цяло, сесията беше доста добра. Маалко повече можеше да се желае от битките, маалко повече роулплей също. Беше като онези сесии, които показват навлизане във форма за игра. Хареса ми как Владо си използваше много находчиво скиловете на моменти, Иван и Венци също. Идеята на Марто за дуел в общи линии спаси Иван от гнева на бога му. Не се разсейвахме, колкото миналия път и това е добро развитие на нещата.

П.С. Коментирайте!!! Владо е прав, че миналия път само той е писал. Ако не се коментира няма и смисъл да ги пускам тия постове
П.П.С. Намерих си флашката :D

СбС4 - Наистина без Сашко

Миналата събота направихме четвъртата сесия от новата северна кампания. Събрахме се в Иван и съставът включваше Венци, Владо, Иван, Марто и мен. Общото впечателние беше за прилична сесия, но с много преждевременен край - Иван беше забравил да спомене, че искал да ходи някъде сравнително скоро след началото на играта?!

Самата игра започна тегаво, мудно и неорганизирано. Не мога да кажа защо бяхме толкова ръждясали, но първите 1-2 часа минаха трудно. Купуваха се предмети и се правеше проучване за елфическия камък, но ставаше доста бавно и със засечки. Получиха куест от Ниндил да проверят притеснителен кораб акустирал от 3 дни близо до пристанището на Waterdeep. Също така и признание от самия Ниндил, че е е харпър.

Венци успя да обере чуждестранен търговец отседнал в "Усмивката на Тимора" и то без особени проблеми. Високи хвърляния на всичките скилове, плюс заблуждаването на местния представител на стражата осигуриха 100 платинени монети. Използваха ги, за да проучат със скрай палубата на кораба. На него видяха купчини трупове и разглобен, огромен механичен паяк.

Допуснаха грешка, че не обмислиха добре какво би могло да ги очаква на кораба. Бяха решили, че ще има немъртви (от някъде?), което се оказа невярно. Въпреки това, трябваше Венци да измисли как да се приготви за евентуална битка със създания, които не може да наранява, защото иначе в бъдеще ще е опасно да намалява партито с един човек.

На самия кораб, първо, ги чакаше енда морска вещица, която не ги затрудни особено - беше и техният CR. На палубата намериха и трупа на човека, когото ги бяха пратили да търсят. Като едни добри приключенци продължиха през първия етаж с каюти, където видяха следите от битката между екипажа и мистериозните аутоматони. Убягнаха им някои по-интересни детайли, но си направиха доста правилни заключения.

Стигнаха и до капитанската каюта, където ги чакаше един опасен, малък, паякообрезен робот, които в началото (разбира се) подцениха. Оказа се че е доста неприятен и след битката с него започна сериозен диспут, дали да се слиза на долната палуба или не. Владо прати зомбито си, а Венци провери с хайд, че долу шетат (разглабят кораба) голяма група от аутоматоните. Групата пуси аутна и си плю на петите. Преди това успя да измъкне доста приятен трежър, който дойде с последното хвърляне на Венци - boots of elvenkind + pearl of power 2nd level.

Общото ми впечатление е, че сесията успя да набере сила чак на кораба, влезе в едно приятно и динамично русло. Лошото е, че трябваше да си ходим...Следващият път повече фокус и развиване на историята, защото това куцаше този път.

Как се бие Xanathar

http://www.youtube.com/watch?v=HJ4CInWNbjc

Ето така се е правило биенето на злите бихолдъри, само че под ДОС :)

СбС 3 - Този път със Сашко

Третата сесия от последната ни кампания из Sword Coast се проведе в нашето старо леговище - кв. Модерно предградие. От много време не бях водил на такава голяма група, защото вчера се присъедини и 5-тият участник в партито джуджето Рори (Сашко).
Играта започна от манастира Монтелегро, където героите получиха допълнителни скил точки на Knowledge, като подарък от Oghma и монасите. Беше взето решение да се пребие тролът, който тероризира околието и смелите герои поеха по крайбрежния път.
Там срещнаха един доста разбит и горящ кораб, който по-късно беше погълнат и от кракен. Решиха да не го посещават и се лишиха от един интересен, но и доста небалнсирано опасен плот-хук. Малко по на север видяха лагера и култистите на Umberlee, които давеха ритуално Рори. Последва дълго размишление за това как да бъде проведена битката, Венци (Саут) успя много добре да се позиционира близо до кастъра ( което му отнесе един лош драун по-късно). Самата битка протече добре, даже лесно...не бях преценил добре силите...трябваше да е по-трудна. Рори беше спасен и се присъедини към партито.

Оставих момчетата малко да поимпровизират роуплей. Не беше феноменален успех, но всички сме адски ръждясали, особено Сашко, който трябваше да е център на разговора. Трябва да го праим по-често без водещ мой персонаж. По-натам в играта имаше и приятни идеи, като например Марто да представи героя си като неопитен с жените. Владо се сети да говори с учителя си...Сашко използва добре познанието си Харпърите.

Заваля по едно време странна (после се установи) градушка с неизвестен произход. Това заведе смелите приключенци до елф (убит от зентарими) стискащ магически камък с неясен произход.

След още пътуване групата срещна войници от Argent Legion ( рандъм енкаунтър), който ги опътиха към тролската пещера. След още лутане на Венци (мисля) предложи да се направи капан за звяра, защото самото леговище щеше да е невъзможно за намиране. Нещата обаче не се случиха съвсем по план и той ги надуши в скривалищата им, от което пострада Марто. Самият трол беше с качени HD, което беше добро хрумване, защото 1 щеше да е слаб, а 2 щяха да ги изринат. Справиха се с него, дори без да хабят спасения.

Сесията завърши с прибиране в Waterdeep. Лека разходка, разговори с няколко нпц-та...и приключихме

Оценката ми за сесията не е много висока. Бяхме поразсеяни, повече от друг път, самото място в сюжета беше скучновато. Битките не бяха лоши, много време се загуби в горско лутане...без рейнджър. Вината е по-скоро моя, защото ги заведох в гората, след като им казах, че ще сме по близо до Waterdeep. Следващия път по-добре :) Вече ще съм и свободен човек...с много време за правене на адвенчър без шибан факултет и шибана работа.

Коментирайте момчета!!!!

Първи сте в класациите

Въпреки че бих искал някой ден да ви го напиша това, да кажем за общия ни бизнес...засега ще се задоволите с мощната ни зла организация. Източникът е wizards.com:

Poll 04/14/2011 Results:

Which of the following evil Forgotten Realms organizations is your favorite?

• The Red Wizards of Thay: evil merchant wizards: 30.9%
• The Zhentarim: evil conquerors supported by assassins, spies, and soldiers: 27.0%
• The Shades of Netheril: powerful, enigmatic beings of shadow: 12.9%
• The Cult of the Dragon: creators and followers of undead dragons: 12.2%
• The Night Masks: a powerful thieves’ guild: 6.0%
• The Church of Cyric: followers of Cyric, an evil mortal who became a god: 5.7%
• The Twisted Rune: a secret society of undead spellcasters: 5.3%

Кои други организации бихте включили? Коя е любимата на вас (зла организация), мили другарчета?

Свежа (джудешка) кръв

Сещайте се сами какво е това :

В кръчмата Beldabar's Rest цареше оживление. Иначе спокойното помещение, беше пълно с хора, вдигаше се врява до небето. Ако ще и гръм да бе ударил, никой сигурно нямаше да го чуе. Причината за това беше, че дъщерята на някакъв си богат местен търговец се женеше. Гордият баща беше избрал тази странна кръчма, на два метра под земята, направена от съединени мазета, защото бил приключенствал навремето и така преживявал отново своите най-славни дни.

Рори седеше на една маса сам и тихо запълваше стомаха си с ейл. Широка усмивка се бе изписала на лицето му, той често поглеждаше към младите, като гладеше рижавата си брада. Снахата плахо се усмихваше и постоянно се озърташе дали свекървата кима одобрително, а пък младият момък почти носеше пияния си чичо, който се беше облегнал на него и с енергични жестове му показваше как се става мъж, от което младежът само се червеше.

След една по-сериозна глътка от кафявия еликсир, Рори остави чашата си на масата, и забеляза, че вече има компания на масата. Пред него седеше един рус, слаб и висок елф с лютня. Целият беше потен, дишаше тежко и измрънка:

- Извинявай, приятел, преуморих се от свирене. Ще поседя тук, докато ме замества местният свирач.

Рори вдигна рамене и двамата удариха чашите си една в друга.

- Какво прави едно джудже в такава дупка като Yartar? Мислех, че всички от вашия вид си седят в планината. - продължи елфът.

- Не е така, дългоухи приятелю, засмя се Рори. Някои от нас строят величествените цитадели, за които си чувал, а други скитат по света и търсят отдавна загубените такива, пълни с повече злато, отколкото можеш да си представиш.

Макар че не беше свикнал да разказва на елфи, този му се стори някак си вдъхващ доверие. Или може би беше от ейла. Научи се да разпознава кога пивото замъглява разума, но така и не разбра кога хората замъгляваха разума.

- Какво търсиш ти тук? - попита джуджето.

Докато говореше, елфът разгледа джуджето по-добре. Беше седнал, затова не си личеше колко е висок, но си беше едър. Раменете му караха главата да изглежда малка, а вените по ръцете му изпъкваха, така че като отпиваше, изглеждаше все едно ейлът вече тече по жилите му. На гърдите си носеше бронзова плочка с изляти на нея боздуган и ботуш.

- Аз съм ловец, приятелю - тържествено издекламиря елфът - ловец на хубави истории! Прекосил съм цял Фаерун, за да събирам най-великите легенди. Някои от тях даже лично съм преживял. Ако ми разкажеш своята - елфът направи пауза - ще те направя безсмъртен!

Дори и в цялата глъчка, гласът на елфа беше ясен и силен. Рори си помисли: "Е, какво пък, щом и на разни непознати блудници съм разказвал."

- Роден съм в бисера на Севера, град, където такива като теб, са много повече от тези като мен. Баща ми е майстор, занаятът му е да прави разни дрънкулки от бронз. Като бях дете, прекарвах по цял ден в това да тичам с дървен меч по улиците на града, докато стражата или съседите не ме докарваха при баща ми, защото съм плашел животните. Живеехме на края на града, почти до стената. Всеки ден мечтаех за приключения, четях за великите подвизи на джуджетата от Митрал Хол, и си представях какво би било да си велик боец или смел герой.

Когато брадата ми започна да набожда, започнах да работя в една таверна. Казваше се "Устните на Алустриел", и не знам самата тя дали знаеше за съществуването и, но редовните посетители се шегуваха, че не се знаело за кои точно устни става въпрос.

Елфът се засмя и отпи от своя ейл.

- Собственикът на кръчмата се казва Лортис Кент, странен полуелф, макар че чертите му са съвсем като на елф. В летните вечери, когато имаше по-малко работа, той ми разказваше истории от Silverymoon, за създаванато на Лунния мост, за Висшите Магове и за Myth Drannor.

Лортис беше майстор на меча и от време на време организираше надпревара в кръчмата, и ако някой успееше да го победи си тръгваше с понатежала от злато кесия. Никой не успяваше, и всички се задоволяваха само с това да си тръгнат пълни с ейл. Един ден реших аз да се пробвам срещу него. Бях изпил едно-две за смелост, а пък и не бях държал истински меч дотогава. Е, натупа ме здраво, но пък явно остана впечатлен, каза, че не е виждал младеж да се бие така, и на другия ден започна да ме обучава.

Оказа се, че полуелфът е последовател на много стар елфически вид битка. Наричаше го Острие на Здрача. Беше наполовина изкуството на битката, и наполовина изкуството на магията. Често ме водеше на изток из планините, където се упражнявах върху гоблини и заедно правехме пътищата безопасни за търговците. Никой не разбираше, а и по-добре.

Но не може душата да копнее да види хоризонта, а пък да седи от вътрешната страна на градските стени. И така събрах пари, купих си екипировка и Лортис ме посъветва да се насоча към най-добрият град за приключения из целия Север.

- Уотърдийп - довърши елфът. - А къде са ти подвизите, джудже? Убитите дракони, сандъците със злато - засмя се той.

- Само това си имам - Рори извади голям черен рог на дължина колкото лакът.

- Ним! Довличай си задника да свириш! - прекъсна ги гордият баща, който вече видимо имаше проблем с ходенето в права посока.

- Трябва да тръгвам, джудже. Нека Тимора осветява твоя път, а Латандер насочва твоя меч. Ако имаш път към Невъруинтър, приятелите ми имат кръчма там. Казва се "Вълчата Бърлога".

....................

Сватбата продължаваше, Рори отпиваше ейл и обмисляше маршрута за следващия ден. Доста път го чакаше до целта. А от там насетне - кой знае какви приключения го чакаха.

КбС - Сесия 2

В неделя изиграхме и втората сесия от кампанията, която започнахме след заминаването на Сашко в Холандия. Продължихме приключенията на героите от Waterdeep, но с едно ново попълнение - Владо и неговия герой Норвалд.

Сесията започна с връщането на пръстена-печат на Дарис Бевюл, чичото на мартиновия герой. Групата забеляза едно интересно сборище от зентарими в кръчмата "Усмивката на Тимора", които имаха карта. Последваха няколко опита на Михаил (Иван) и Саут(Венци) да изкопчат малко информация, но доста неуспешно.

Вечерта полуръстът Ниндил ги извика на една маса заедно с две интересни личности. Оказа се, че високопоставен сановник на Огма иска някой да провери какво се случва с младия му племеник. Момчето е монах в изолиран орден на Огма, недалече от Sword Mountains. Наскоро е престанал да отговаря на писма и магиите на Сандрю Мъдрия ( най-високопоставеният клирик на Огма в града) дават странни резултати. Ниндил предлага групата да провери какво се случва, но и да вземе едно ново попълнение - Норвалд, който е обещаващ маг от Ордена на маговете защитници на Waterdeeep.

Нашите герои никога не бягат от предизвикателство и се отправиха към манастира Монтелегро, на юг от Sword Mountains и близо до Red Rocks. По пътя освен няколко пътника ги срещнаха и опасна група гоблини, които нападнаха през нощта. Битката беше неочаквано трудна, имахме изхабяване на спасение. Всички се биха добре, но може би най-силно отражение имаше един Glitterdust от страна на Норвалд, без който нещата щяха да протекат по-иначе.

Имаше няколко пропуснати места за допълнително сайд-куестване, но след някокло дни стигат заветния манастир. Посреща ги позанемарена сграда и пресният гроб на брат Абел - племеникът, който те търсят. От тук започна и разплитането на мистерията около смъртта на Абел.

Първото, което забелязаха ( а и трябваше) е, че той е погребан извън манастира за разлика от другите монаси. В манастира се запознават с част от останалите монаси, с Абата, с главния писар и други. Разбират, че Абел се е самоубил, което е грях и води до заравянето извън свещените земи на манастира. Не след дълго следва няколко случки - хващането на умствено изостаналия брат Гуглиемо да краде, вечеря с другите монаси, молитва преди сън. Всичко това съпроводено с търсене на улики и запознаване с обставноката.

Докато Венци чакаше в засада в църкавата се случва нещо странно, камбаните забиват късно през нощта. Саут е излязъл да търси улики, обикаля мястото, от което се твърди, че е скочил брат Абел. В камбанарията намират убит брат Гуглиемо. Започва събиране на следи, което малко трудно ще опиша (особено хронологично) но :

- няколко разпита на по-важните братя ( Михаил се опита да приложи един полицейски метод)

- събиране на различни улики ( бяха открити кал от извън манастира, важни улики в килията на Абел, на писалището му)

- упорито се търсеше мотив за двата случая на смърт


Последва и второ убийство, това на брат Едмунд, който беше наказал Гуглиемо след епизода с кражбата. Той беше намерен мъртъв в кухненския казан, убит набързо и през деня. Това доведе до скирване на монасите в църкавата до изясняване на случая. Героите успяха да разберат, че Абел е получил божествено видение, което е споделил с главни писар, който обаче от злоба и завист е инсценирал самоубийство и го е хвърлил ( с помощ) от покрива на манастира.

При срещата с него идва и убиецът на другите двама братя - самият възкръснал труп на брат Абел. Смелият Михаил се опитва да спре немъртвото чудовище, но е въвлечен в схватка с него, която беше доста лесно спечелена от групата. Духът на Абел е търсил отмъщение от тримата си убийци - главния писар, Едмунди и Гуглиемо.

Като игра, сесията беше на високо ниво. Нямаше някакви спирания и запъвания, ВСИЧКИ имаха идеи какво може да се търси и прави. В един момент ми беше трудно даже да подредя всички, за да можем последователно да ги изграем. Не помня скоро да съм виждал толкова актиност от всики едновременно, което може да ме радва. Нямам и забележки към някого конкретно, просто се справяхте супер.

Роулплеят беше хубав, много хора се опитваха - Венци малко забрави палавия си нрав и Марто не се фокусира колкото миналата сесия на своето специално бойно изкуство. Иван вкарваше разни неща за Темпус, но винаги може още. Владо се вписа добре в групата, но малко индивидуалност на героя, за да се отличи от дженерик кастър архетип.

Изсмуквам си ги от пръстите нещата...просто, за да не е без хич :) Много добра сесия се получи. Прави са някои - като Марто и Владо - нямаше достатъчно битки, но тролът ви чака ;)

П.С. Пак не редактирам...мързи ме
П.П.С. Ако се сетите още неща, пишете ги, за да ги коментираме. Отделни фрагменти или нещо по-важно, което съм изпуснал. Да и направим разборка на сесията.

Сесия 1 - Кампанията без Сашко

Вчера проведохме първата сесия от новата кампания, която ни се наложи на започнем, заради заминаването на любимия ни червен маг - Сашо. Новият съства от приключенци включва - Венци, Марто и завърналия се Иван. Играхме във Венци в Младост 4.

Новата кампания започва от 3 левъл, героите са:

Марто - Морн, човек уорблейд привикан от чичо си обратно в родния Waterdeep

Венци - Саут, крадец от Телфлам преминал през няколко зли организации работодатели, но напуснал заради собствените си принципи

Иван - Михаил, клерик на Темпус, който бива обран от Саут, което води до запознаването на тримата герои

След сцената със запознаването, която включваше малко блуфове от Саут и поне един успешен сенс мотив успя да се получи временно примирие между героите. Обраният Михаил постави малък "капан" на крадеца и не смяташе да го пусне да си ходи просто така.
Пристигането на разтревожения чичо - Бевюл от Гилдията на стъкларите - сплоти новите приятели около поставената от него задача, а именно да открият изчезналия му калф ( и по-важното печата на гилдията, който е носил със себе си).
През следващите 1-2 дена героите се запознаха с няколко местни интересни особи, като Ниндил Джеийлбък. Посетиха дома на чирака Зафир и откриха за странните му писания и интереси към подземни и водни обитатели, както и надраскано изображение на кракен. На една от бележките намериха обозначението СФ 55, намериха и отказ от Гилдията на каналджиите да го приемат в редиците си.
Последвалото събиране на ифно и посещенията при производителите на стъкло и при каналджиите имаха резултат. В края на краищата, Михаил разгледа карта на канализацията в града и установи, че с СФ се отбелязват шахтите. Саут в това време, разпитвайки из град, за малко не стана жертва на обирджии при доковете.

Картата и бележката отведоха новите приятели в каналите, където те доста се лутаха. Срещнаха единия път едно създание, което силно ги превъзхождаше. Убиха без проблеми и един керион краулер. Накрая намериха пътя на Зафир и се оказаха в една пещера близо до морето, в която се изливаше голяма част от мръсотията на големия северен град. Саут се зарази с няколко болести и изгуби спасението си от група дайр ратове. Героите успяха да се измъкнат на косъм от опасен аболет, попедиха едно охрено желе (не без сериозни усилия). Видяха, че аболетът (или нещо друго) общуваше с тъмна фигура в подземието, но слабите им чекове ги подплашиха. Подземието завърши с локатан свещеничка, която търгува в Ъндърдарк и е заловила чирака.

Саут не можа да вкара доста хубав снийк атак, но с общи усилия локатанът беше победен. Зафир започна да твърди, че няма връзка с аболети и кракени, но това остава под въпрос за героите...

За самата сесия, беше на добро ниво. Много хубави и дълги истории имаше от Марто и Венци, бяха се постарали и си получиха наградите. Иван направи много добро завръщане, игра като човек, който не е спирал за 1-2 години. Хареса ми как (за разлика от някои други хора) не си рови в магиите по 15 минути. Имаше дорби опити за роуплей, малко директно се влезе в дънджъна и още не е навлезено в атмосферката на големия град.

Героите се сработват добре, не се виждат още някакви сериозни пропуски при тях. Ролите доста пасват на играчите. На Венци му отива на стила да има много скилове, защото има идеи за тях. Иван доста добре се е справил с клерика и той запълва няколко роли в малката група. Боецът на Марто е доста стабилен , има много кръв и силни атаки, а уменията от класа скоро ще си проличат. В момента мнението ми е, че някка се е получила боеспособна група.

П.С. Много е дълго и ме мързи да чета за грешки :D
П.П.С. Може да си измислите име на групата

Сесия 20 - Юбилейна

След ужасния провал на опита ни да играем в кв. Модерно предградие, последва втори, който беше значително по-успешен. Сесията се проведе в кв. Надежда, отново домакин ни беше Марто.
Сюжетът продъжли, от където го оставихме миналия път. Тримата от Безантур решиха да търсят Рога на Хелм и да разпитат могъщия Everlasting Wyrm. След малък проблем с телепортацията, който аз разреших ;), героите се озоваха близо до голямото солено езеро на север от Sharawood - домът на dracolich-a. След няколко неприятни битки, които включваха опасинте местни Sword spiders и по-опоасния Dread Wraith, играчите достигнаха до обвитото в илюзии леговище на Everlasting Wyrm. Сключиха сделка за помощ, при която се задължиха да унищожат поне един от немъртвите рицари, които тормозят от хилядолетия dracolich-a. В леговището на тези рицари, замъкът Al'Hanar, се сблъскаха с малка част от обитателите на горните етажи, сдобиха се ( благодарение на хитрост) почти безболезнено с мощен камък.
Самото качество на играта беше задоволително. На мен ми беше доста лошо, но се опитах да не си проличава, въпреки че аз поне усещах спадане на качеството (на воденето). Много дразнещи бяха моите смс-и и говоренето по телефона, трябва да поизмислим нещо за тези неша. Друго неприятно беше ужасното (необяснено) моткане на Марто, който пак ровеше разни книги и пропусна супер много...дори не беше в стаята в един момент. Все пак играта беше задоволително, имахме пак забравени правила, а не бачкаше и д20срд, но това се изчиства по-лесно. Взимането на камъка беше яко, имаше и 1-2 добри роулплей моменти.
Замразяваме приключенията на Тримата от Безантур, от следващия път почваме нова кампания. Сашко заминава да види малко свят и предстои присъединяване на 1-2 нови членове.

Какъв гост

Заради различни проблеми съм (сме) изпуснали едно много интересно посещение в София. А именно, това на Keith Baker, човекът създател на Еберон. Посетил е България и е написал статия за роуплейнг обществото у нас. Част от нещата ми напомнят за нашето начало през далечната 2000 година, когато се сдобихме с първите си истински зарове.

ЛИНК към статията

Fail ++

Мина време от провала на юбилейната ни сесия, но не мога да го оставя неотбелязан в аналите на нашата кампания. Преди повече от две седмици, опитът ни за сесия в кв. Модерно предградие се провали. Причината беше неплатена сметка за ток. Това не би бил някакъв особен проблем по друго време от годината или на място с парно, но тогава значеше непоносим студ и тъмнина. Пълна невъзможност за провеждане на каквато и да е сесия. Да не говорим за паметна, 20та подред.
Понесли удара на съдбата, качвайки се в окаляното рено, ние тъжно се отправихме към кръчмата "Крали Марко" в Люлин 3. Истината е, че Марто беше прав за качествата на заведението, което се оказа много приятен, битов хан. Бухнат в калта между люлинските панелки.
С този провал, удар понесе и желанието ни за игра, което напоследък е по-слабо. Чакам рпг Възраждане :)

П.С. Едно готино КЛИПЧЕ
П.П.С. Излезе Dragon Age 2

Революцията на Хикман

Прочетох много интересна СТАТИЯ за развитието на Dungeons and Dragons през 80-те. В нея, най-общо, се разглежда преминаването от един метод на игране в друг. Разказва се и как за това е допринесъл един от най-добрите дизайнери в историята на франчайза - Трейси Хикман.

Какво представлява самата (р)еволюция? Това е преминаване от най-стария, класически начин за игране, наследен от военните стратегии и от Chainmail. Този стил, кръстен на бащата на DnD Гари Гайгакс, се характеризира с опростената си структура - дънджън, град(база), нпц-та даващи задачи, loot и кютек. Липса на дълбока история, развитие на PC и NPC-та и сетинг ( в смисъла, в който ние го разбираме). " Селото се тормози от орки; намери ги и ги убий; получи награда. "

Промяната започва през 82-ра година, когато Хикман издава първия си модул. Още в началото се вижда стремежа му да внесе история в приключенията и да разчупи статуквото. Този модул е последван от прочутия Ravenloft ( игран на всеки Хелоуин от Хикман и семейството му). A след Ravenloft, идва и Dragonlance, по който ще излезне и цяла фентъзи поредица. Революцията донася това, което търсят по-младите геймъри от началото на 80-те - история и керактър девелъпмент.

Замислих се, че всъщност ние казваме old school на нещо, което всъщност е процес на тази революция. Ние сериозно сме се отдалечили от dungeon crawl-а на 80-те и 90-те, а сме още по далече от класическия гайгаксов такъв.

Top 5 RPGs--Q3 2010

Излязла е класация на продажбите за ролеви игри през 3-тото тримесечие на 2010. Изглежда, че Патфайндър ( наричан от много хора 3.75) се бори за първото място с 4е. Аз съм ви говорил за него и как, в общи линии, се справя с проблемите на 3,5, без да вкарва от простотиите на 4е.

Доста са напреднали и Warhammer заглавията, те също отдавна са фаворити. Изненадан съм само, че фентъзито е по-напред. Последната от класацията не съм я и чувал...

Честита 2011 DR - Year of the Bezanturian trinity