Tomb of Annihilation – 15 – Срещи под повърхността

Трета поредна събота и общо 4-та сесия за декември 2018! Каква година и какъв край!

Равносметката за 2018 е за 15 сесии по Tomb of Annihilation и 6 по предната Уотърдийпска кампания. Надявам се и през 2019 да успеем да играем толкова редовно. И така – на 29-ти декември, локацията беше отново приятната одая на М. Парти в квартал Луксозенец, а съставът беше всички без Жоро.

Продължихме, откъдето приключихме – пред шрайна на Уонго (богът маймуна), където осъзнахме, че последното кубче е взето от гадните змии. Отидохме при ред уизардите и им разказахме каква е ситуацията и се взе решение ние да идем да тупаме змийчетата, а те ни разкриха, че имат агент-шпионин във Fane of the Night Serpent – светилището на йантитата. Въпросният образ е yuan-ti pureblood, който се казва Ишмакал и носи червено бижу на гърдите си.

Ние, от своя страна, решихме да проучваме донжона на амфитеатъра, но първо направихме лонг рест. Преди да дремнем, обаче, бяхме много лошо изненадани от група 3 yuan-ti purebloods и 3 малисона. Битката беше доста тежка, Жоро не успя изобщо да играе, и добре че бяха духовните пазители на Бъбълс, които набиваха по 3д8, та свалиха гадните мърши. Битката беше наистина епична и всички бяха налягали, освен Бъбълс, който на 1 кръв повали последното yuan-ti. На едно кръв!

След това мазало вече наистина лонг рестнахме и продължихме в донжона. Още в една от първите стаи открихме каменен фонтан, който обаче може да бъде преместен и разкри стълбище към подземията на града. Там долу намерихме интересни отпечатъци от един чифт кормирски ботуши и решихме да ги проследим. Открихме почиващ мъж, който нещо си мънкаше и решихме чисто да влезем да си говорим с него. Оказа се не кой да е, а легендарният Chult’s most wanted, Артас Симбер барабар с неговия ring of winter.

На живо е по-впечатляващ

Ето малко синтезирано инфо за Артас, пръстена и какво търси той там.

·       Артас е пазителят на пръстена, самият пръстен е могъщ артефакт, прокълнат и може да кара хората да желаят да го вземат и да се вманиачават в него. Самият Артас е бил вманиачен, а фрост гигантите и флейминг фист най-вероятно лъжат за това, че пръстенът им принадлежи и т.н. От друга страна, добре е пръстенът да не попада в лоши ръце, защото причинява катаклизми.

·       Артас издирва жена си Алисанда, която няма представа къде е, но ни каза, че не е в това измерение. Бъбълс предложи, че са правили сделка с Баатор, но по-скоро не е тъй.

·       Артас каза, че е идвал отдавна в Ому и, че еот отдавна изчезнал град в Кормир, по което го изловихме, че е много много стар. Каква е тайната за дълголетието, обаче не каза.

·       Също така разбрахме, че тунелът, в който се намираме в едната посока води към лавата, а в другата – към палата. Score!

·       Ние, от своя страна му казахме за Navel of the Moon и, че с него можеш да намериш изгубени хора. Той беше доста заинтересован и благодарен.

·       Артас ни даде 3 семена, които ако смачкаме, можем да го призовем да ни дойде на помощ.

·       Най-сетне му раздумахме за Соулмонгър и за Раз Назал, той каза „това променя всичко“ и се телепортира и избяга. В какви отношения сме…не знаем.

Също научихме, че горе в амфитеатъра живеят семейство горилони. Ние решихме да ги бием стратегически, но нещата меко казано се осраха и трябваше геройски да бягаме. Успяхме благодарение на няколко мощни магии на Жоро.

4 гада с по 5 атаки, бейби. Пръждосахме се като пръдня в гащи!

Стратегията надолу в тунела беше, че Ани и Йенфир ще се дегизират като Purebloods, а Джем и Бъбълс ще са роби пленници. При първия патрул yuan-ti стратегията сработи и единият страж ни заведе при Яхру (по-важен змийчок), където да се реши какво да ни правят.

Мястото беше в сауната и тук извадихме мн жесток късмет, защото Марто използва helm of telepathy и направи detect thoughts на Яхру.

Отново синтезирано какво научихме:

·       Яхру е местният spymaster

·       Ние показахме кубчето и той веднага си помисли, че при Раз Назал има още едно такова кубче.

·       Също така се зачуди дали да го носи на Раз Назал (който е отслабнал напоследък) или на клеричката Фентаза и да му правят пуч. Раз Назал има някъв огнен меч.

·       Единственият по-зловещ и мощен от Раз Назал е личът Асерерак, от коготодори Раз Назал го е страх. Асерерак се намира в Tomb of the 9 Gods.

Разговорът се поизчерпа и започнахме битка. Набихме единия гладиатор-бодигард (те удрят много лошо, дейба) и Яхру в един момент ни предложи милост и сделка. Ние се разбрахме да ни заведе при Фентаза и да направим активно мероприятие на Раз Назал.

Като цяло, аз самият бях леко кисел през целия ден, но сега като пиша тези думи осъзнавам, че имахме много добра и наситена сесия!

Tomb of Annihilation – 14 – King of Feathers

Този текст е може би представлява своеобразен (безмислен) рекорд. Пиша тези думи минути след като приключихме съботната сесия. Марти Парти още не е прибрал всичките книги. Докато чакаме да кусаме пица Доминос се потапям в спомени за изминалите няколко часа.

В деня на зимното слънцестоене (22 декември) в дома на М. Парти се събрахме всички без Жоро и продължихме с поредната епична сесия по Tomb of Annihilation.

Взели поредното кубче, се озовахме отново лице в лице с вожда на Грунговете, който се опита нещо да иска, ама ние го убедихме да си трайка. Той обаче ни каза, че горният потънал шрайн е на Папазотл – богът Чапла.

3апалихме на там с идеята да рестнем някъде из потъналите сгради и намерихме една, която се оказа обсерватория. От покрива видяхме следващия шрайн и забелязахме, че входът се пази от 4 крокодила. Бъбълс прасна единия с демидж спел и той сгъна веднага, а другите се разбягаха.

Влязохме в залата и на вътре имаше 6 статуи на хора с глави на животни, а на пиедесталчето с кубчето имаше гатанка:

Досетихме се, че отговорът е „сянка“ и почнахме да осветяваме статуите една по една. Тази с прилепа се оказа, че разкрива тунелче, което води до друга стая, където имаше стена с черни и бели плочки. Доста се поизпотихме, но се сетихме най-сетне, че това вероятно е кръстословица и написахме гатанката на плочките. В черните се изписа COVER EYES, наметнахме очите на статуите и хоп, взехме кубчето.

Продължихме на юг по водата с идеята да отидем към 22, където е шрайна на И-джин. Богът заек еднорог. Там се оказа, обаче, че са ни преварили ред уизардите. Техният начин да решават загадките е да пускат пушечното месо (наемниците) да вършеят напред. Ние също правихме малко скок подскок по пода и Бъбълс кусна малко пойзън стрелички, но съвсем в рамките на нормалното, отидохме до края и кубче немаше.

Излязохме навън и ни посрещна  процесията червени магове. ТЕ са 3-ма магове, от които един чирак, един напълно завършен маг и един лидер, който се представи като Загмир и лицето му е от едната страна на млад мъж, от другата на старец. Той първо се държа доста арогантно с нас, но в крайна сметка се спазарихме ние да открием другото кубче и да се видим на входа на Tomb of the 9 Gods след един ден. Те също търсят Соулмонгър, като идеята, е че трябва да се унищожи от ред уизард.

Тръгнахме си по живо по здраво (без смъртоносен енкаунтър с червените магове) и преспахме в близката къщичка. На другия ден всячески се опитвахме да избегнем динозавъра, чийто рев чувахме навсякъде и затова минахме между къщите. Късметът ни се нареди тамън, защото го срещнахме точно, когато излизахме от една тясна уличка. Гадът е МММММНОГО здрав и даже има някои феноменални умения като misty step, legendary resistance (3 пъти на ден има право да изкара фейлнат сейв) и да пуска swarm от оси. Но…. ние с нашата тясна уличка имахме стратегически превес и успяхме да го убием.

Няма атаки с предните ръце

Проследихме стъпките му до леговището и там понамерихме малко трежър – helm of telepathy, една ценна маска и омуански поднос, който проверява дали храната е отровна.

Видяхме също, че и в пещерата под амфитеатъра има цял един хубав дънджън. Оставихме го за друг път и продължихме към последният шрайн (който е на маймуната Wongo). При него открихме лигави следи на yuan-ti, едно умряло yuan-ti и съответно се оказа, че кубче няма. 

Final tally:

Кубчета при нас: 6

Кубчета при ред уизардите: 2

Кубчета при йан-титата: 1

Живи епик динозаври в Ому: 0

Ненамерени уникални брутални предмети: 4

Нещата се завързват и настават интересни времена!

Tomb of Annihilation – 13 – Тежки мозъчни напъни

Ето че, за всеобщо щастие, втората сесия за месец декември е факт! В съботата на 15-ти се събрахме в новото ролево убежище на чултската четворка, а именно – бърлогата на Марти Парти.

В пълен състав, продължихме нататък из Ому и проверихме къщите, които бяха около леговището на Bag of Nails, с идеята да идем до shrine-a, който е останал на островче сред лавата. Някъде там забелязахме едно голямо струпване на хората-репи (веджи-пигми), които бяха заловили един човек-жаба (грунг) и искаха да го правят на KFC в лавата. Ние вече знаехме за враждата на едните и другите. Жоро телепатично се свърза с грунга и разбрахме, че той е син на Вожда на Грунговете и се казва Инбок. С ловка измама успяхме да внушим на зеленчуците, че ние сме пратеници на боговете и да ни дадат грунга, че да не стават проблеми.

Едно несъстояло се пръскане с Roundup по-късно взехме жабока под ръка и тръгнахме към селото на жабохората, което се оказа, че е в шрайна на Нанганг. По пътя попаднахме на още един шрайн и на една засада от мръсни гадни yuan-ti-та. Битката не трябваше да е сложна, ама нещо не се справихме много величествено и ни понасолиха. Разминаха ни се сериозни поразии, все пак, наразяхме змиите на шайби и влязохме в шрайна. Шрайнът беше на Обулака – богът на предпазливостта и обмислените решения. На нас тази комбинация ни се видя като да е Бог на параноята и ние определено усетихме как ни хваща.

The majestic zorbo being careful as fuck

В шрайна нямаше битки, но имаше доста дълъг и сложен пъзел, който най-сетне ни отведе до кубчето, където видяхме един ред уизард превърнат в камък, защото е барнал куба. Ние мислихме дълго и напоително и направихме опит, но Марто фейлна и се вкамени и трябваше да похабим един greater restoration от чарма на нагата. След много мислене и малко къртене на стена с адамантиев чук, се досетихме да наредим едните факли на местата за факли в коридора и успяхме безопасно да вземем куба.

Продължихме към шрайна на Нанганг и селото на грунговете и се запознахме с техния вожд – алфа жабокът Йорп. Той ни благодари, че сме спасили неговия 142-ри син от сигурна гибел и настана време за въпроси. Тук някъде Жорката изпали и останахме само тримата.

El Patron

Йорп ни разказа,че:

• -          Червените магове са били в шрайна на островчето, където се бяхме запътили.
• -          В палатът в Ому живеят гадните ян-тита, които са предвождани от Раз-Назал (подозираме, че 
• <Раз Назал е сексито на корицата на приключението)

Дадохме една статуетка на Йорп да ни пусне в шрайна и почнахме да решаваме следващата загадка. Ще я опиша подробно, въпреки че ме боли от спомена за нея.

Нанганг е богът на тва да си задник общо-взето и да служиш на себе си, да гледаш ти да имаш, да преебеш другарче и т.н. „Нанганг ни учи да се грижим първо за себе си“. В известен смисъл очаквахме грунговете да ни прецакат и да има ТРАП, но в крайна сметка нямаше.

Вътре в шрайна имаше купища съкровища и скъпоценности и една стая с голяма врата, на която пишеше „Най-богатият да остави даровете си тук“. Ето тук, уважами читатели, запецнахме мощно. Оставяхме какво ли не, карахме вожда да остави нещо, сваляхме гаунтлета на Морадин, КАКВО ЛИ НЕ. Съкровищата се оказаха фейк илюзия, като ги изнесеш навън. По едно време и Пси си тръгна, но Стоян ни окуражаваше да продължим напред, защото сме близо. Двамата с Марто се напъвахме на ужас, но все не можехме да измислим, а времето неумолимо напредваше.

Най-сетне поредната мозъчна пръдня произведе реален резултат и блажено се отпуснахме, взимайки куба.

А самото решение се оказа съвсем просто. Трябваше просто един единствен от нас да е в шрайна и да остави от фейк съкровището пред вратата. Така той става „най-богатият“, а пък и от друга страна „се е погрижил за себе си“.

Поне нямаше death traps, де.

Tomb of Annihilation - 12 - Повече на котки доверие - НЕ

Автор на текста е Марти Парти.

Четвъртък вечер, чудесно време за игра. Започнахме бавно да се събираме към 18:00 часа. Първи пристигна Стоян, на който му беше студено, обу си дебелите чорапи, замоли за повече топло и се разлафихме за нещата от живота. Саши го последва заедно и с забележка от типа „Защо подяволите е толкова горещо тук?“, но виждайки Стоян с 2 чифта чорапи и шапка, просто се отказа, след него Жоро – забавил се зарад пишо инцидент с коче и начетения Пси след курс по английски който ни поздрави с лаконично „Гууд Ивнинг“ носейки уасаби и джинджър от обедното суши. Ит уас тайм фор бизнес, както би се изразил Сънчо.

След кратък рест групата реши да продължи на юг, но бързо се отказахме като видяхме група канибали. Сменили посоката на 180 градуса, на север намерихме къща (9) с отдавна изоставен лагер на приключенци. Намерихме писмо от Лорд Брекзит (бяха с некво жълто знаме - бел.Саш.) , който също така смята че кубовете са ключа към подземието. До нея се намираше и полусрутена къща с половин труп(10). Нищо интересно и продължихме на изток до две долепени сгради (11) едната от които със срутена стена. Малко след тях стигнаме и до мост-дънер (12) по който решихме да преминем. Героят на Жоро се оказа най – смел, но както знаем съдбата награждава най-смелите, особено в кампанийте на Стоян, и получи един дедли страйк от добре приклил се снайперист. 

Bag of Nails

Оказа се пъргав Табакси който бягаше и стреляше от прикритие. Изключително досаде и смъртоносен – почти уби Бъбълс и Гем. Двамата с Ани бяхме невидими и тъкмо когато го настигнахме той хвърли оръжия и се развика че се предава и помоли за закрила от БХК. Чувствайки се гузно тъй като сме модерно гууд парти и че сме го подтикнали да стреля по нас решихме да го пощадим. Запознахме се, каза че се казва Торба с Пирони и ни заведе в скривалището си (13). Разказа ни тъжната си история за сина си която ни разчуства още повече и споделихме от вкусната му яхния. (Показа ни и входа за Tomb of the 9 Gods, но вече не сме сигурни дали не е капан - бел. Саш.) Общо взето симпатяга, докато не се събудихме в 12 от миднайт пойзън, който повръщахме по пода докато се приготвяме за битка с малката гад. Йенфир падна от 1 удар но останалите го накацаха като в добрите стари времена когато нямаше БХК, а ултра вайъленс възпитание (Clockwork Orange референс).

Когато ядеш от непознатата яхния. 

Ден 40

Сутринта намерихме храна на Унгх – богът Flail Snail. Загадката беше оригнинална и докато обсъждаме всякакви варианти, Сънчо с прясно упражнен мозък от курса по английски реши загадката собственоръчно и взехме поредния куб.

Часа беше 22:30 вече, ДМ-а ни се налагаше да ходи в BTV-то утре на сутрешен блок и се наложи да прекратим, като взаимно се разбрахме следващата сесия да е най-късно следващия уикенд. Очаквам с нетърпение!

Tomb of Annihilation – 11 – Не знаем за какво са кубчетата, но ги има, което значи, че трябва да се събират

След множество опити, уговорки, отлагания, предоговаряния, неуспехи, едитване на фейсбук евенти, НАЙ-СЕТНЕ навлязохме във второто ни ролево десетосесие по Tomb of Annihilation.

Мястото беше уютният alpha mancave на М. Парти, където, за жалост без Жорко, отново поехме из джунглите на Чулт, за да дирим Соулмонгър.

След титаничния сблъсък, баладите за който ще отекват дълго във вековете, (а именно битката с фрогхемота) рестнахме и се отправихме пак към езерцето и мавзолея. Вътре в мавзолея имаше доста elaborate trap с шипове на пода и прибиращи се греди, който успяхме безопасно да преодолеем и Ани (Пси) стигна до другия край на помещението, където имаше награда. Наградата представляваше кубче, на чиито страни е изографисан фрогхемота. Решихме да го играем на сигурно и направихме Индиана Джоунс пиниз и разменихме кутийките. Чу се могъщ механичен тътен и….нищо. Кубчето беше в нас и капанът не се активира. Мамка му и прасе! Взе, че сработи!

Впоследствие дадохме кубчето на Жорко да го проучи, но той нищо специфично не откри за него освен, че е кубче и е луксозно.

Продължихме към изгорелия комплекс (4), където видяхме, че е имало доста сериозна битка. Имаше и трупове, част от които идентифицирахме като нашите добри приятели Червените Магове от Тей. (Кефи ме концепцията за това, че докато експлорвате джунглата, други групи и организации правят същото.)

В този момент чухме стонове някъде изпод камъните и изровихме един местен, който е бил гид на ред уизардите и е оцелял нападението. Той зове се Орвекс Ограмаз и се съгласи да ни служи като преводач и да прави кафе чат-пат. Добро момче, ама не ходи на зала да тренира. Оказа се, че червените магьосници също търсят Соулмонгър. Въй....

Тук последва един любопитен епизод, който е спомена, защото според мен е добре да го имаме записан. Върнахме се до мавзолейчето на фрогхемота и Орвекс ни каза, че има 9 омуански бога и това е един от тях (не съм записал името), който е шегаджия. Освен това над вратата пишеше нещо от типа на „остави колкото си взел“ и ние се досетихме, че това е хинт как да вземеш кубчето.

Решихме да не продължаваме навътре в Ому, а да експлорнем от другата страна на голямата улица. Намерихме едни готини къпини (5), от които Бъбълс направи potion of resist poison. Намерихме и още един храм/мавзолей/комплекс, но този път беше на Шеганби – богът Камадан (разбирай ягуар със змии на гърба). Видяхме 3 малки камаданчета и тамън да им дадем да хапнат нещо и дойдоха мама и тате. Имаше опит за handle animal, но уви. Ягуарите трябваше да кусат железо. В най-добрите традиции на жанра, след като направихме котенцата сираци, ги осиновихме и им дадохме имената Хърди, Гърди и Пърди. Пси, Жорко и Марти си взеха по едно.

В комплекса, разбира се, имаше и мавзолей, където този път нямаше кубче. Имаше, обаче 4 статуи, които нямаха копия, а пък на долния етаж имаше гладиаторска арена с прешър плейт, който изкарваше 4 гладиатор голема с копия да те миризят. Мислихме какво да ги правим твъъърде много време, защото беше ясно, че ще метат пода с нас, но на вратата пишеше „бийте се честно, че иначе лошо“ и затова просто ги затворихме в коридора, така че да идват 1 по 1. Учудващо танквахме доста адекватно. Имаше, разбира се, падане, ставане, хилване и т.н., но в крайна сметка победихме, взехме им копията, поставихме ги на статуите горе, и взехме кубче номер 2.

 Продължихме надолу и открихме старата митница (7) и старата кръчма. Намерихме дори едно ковчеже, където имаше айтемчета.

Тук настана време да обявим край на сесията и да се приготвим за следващата. Аз лично съм блоун ауей от това колко е гигантски този град. Така като гледам сме разкрили около 10% от него. Ще е интересно нататък!

Tomb of Annihilation – 10 – Забраненият град Ому

След два неуспешни опита да се съберем за игра, най-сетне успяхме и сефтосахме „новото у Марто“ в Луксозенец. Трябва да призная, че беше комфортно (поне на мен), но имам леки съмнения, че с наличието на 4-ма играчи ще е ОК. При всички положения стана топ-сесия, така че продължавам с обзора.

Продължихме из недрата на Храк-Хамар, където бяхме изчистили файър нютовете и освободихме две джуджета, които явно бяха яли пердах и мъчения. Излязохме навън и ни посрещна лагерът на оцелелите. Очите на тълпата блестяха с надежда и в най-добрите революционни традиции обявихме Свободен Храк-Хамар! Настана див купон като от Матрицата Презареждане, само че с повече бради и пиене. Шефчето на Храк-Хамар – джуджето Сити Вайнкътър – забеляза ръкавицата на Морадин, но впечатлен от нашата сериозна мисия (ние на всички разказахме за Соулмонгър) каза „няма проблеми момчета, взимайте“. Остана само казусът как точно да прекосим планината (отгоре или да заобиколим), когато Еку подпита Сити дали няма някой таен тунел (разбирай Стоян хелпна, но го отигра много ин-керъктър и много добре се вписа в разказа). Таен тунел имаше и ден по-късно се озовахме от другата страна на планината съвсем близо до Ому.

Направихме лагер и продължихме из гъстата джунгла. В това време почнахме да забелязваме, че Еку нещо доста се е поизнервил. Бързаше, потеше се и т.н. Ние го конфронтирахме за това, но изглежда го беше изнервила близостта с Ому, където той е преживял нещо много страшно. Ние почти очаквахме да се шейпшифтне в некъв ужас или да наръга Жоро, докато спи, но до нищо такова не се стигна и небрежно стигнахме до първата стражева кула на Ому. Еку ни изостави, защото си има някаква своя работа в Ому и каза, че ще ни намери по-късно. Кулата беше поизоставена, но надраскана цялата с надписи, по всяка вероятност от приключенци. Ние дописахме „Еку е предател, кур за Еку“.

Изглежда много народ са идвали да дирят съкровища в Ому. И то изглежда имаше за какво. Пред нас се разкри голям град, потънал под скалните отвеси, наводнен на места и на вид изоставен. Но както разбрахме бърже, не можеш да направиш и 5 крачки, без да отнякъде да изскочи някой ужас.

Тук Стоян каза „навлизаме в същинската част на приключението“.

Ебаси.

Слязохме надолу по стълбичките и огледахме първите две къщи на Ому. Едната беше с някакви френдли маймунки, които безобидно ни замеряха с акита, а другата имаше асасин вайнове, които, обаче разкрихме. Бъбълс ги ръчна с ланса и нежно ги заобиколихме.

Продължихме напред и се нахендрихме на патрол Yuan-ti-та. Бяха 5 гада и доста нашокаха Жорко (който лапна грапъл на секундата) и Марти (кофти зар), но с даркнеса на Марти направихме нещо като батълфийлд контрол, а Бъбълс и Ани почнаха да стават качествено фронтлайн комбо (особено с пауър атаката).

Продължихме напред и, разбира се, стигнахме до някакво езерце – фонтанче. Бъбълс хвърли един камък в него и БААААМ излезе DER FROGHEMOT! Гадта беше CR10 и едва едва едва го бутнахме. Взехме му инициативата и вместо да избягаме…Характерното беше, че гадта прави техника „дълбоко гърло“ и се озоваваш в корема и. Жорко беше изяден първи и бързо изкалкулирахме, че ще умре доста бързо. Бъбълс успя да го нашока и беше втория изяден. Там хилваше Жоро и себе си, така че да удържим фронта. Нещата бяха на косъм за ТПК (и то няколко пъти), но в крайна сметка изхабихме само 1 спасение (което е феноменално).\

Сбихме гадта, върнахме се в кулата, рестнахме и на другия ден се събудихме освежени и… 5 левел!

Имаме доста още Ому да изследваме, тъй че …let’s go!!!

Tomb of Annihilation - 09 - Из тунелите на Храк-Хамар

Сесия 9

текст: Марто

Неделния септемврийски следобед беше прекрасен за ДНД. Събрали се в пълен състав, малко джънк, кафе и енергийни напитки запретнахме бързо ръкави и подхванахме да мятаме зарове.

Върнахме се в дънжъна и продължихме по коридорите (забравил съм да снимам картата, о снап). Тръгнахме наляво при стаята с Нютовете по релсите. По пътя срещнахме от ездитните им животинки които Пси реши да нахрани. Тунела в един момент се раздели на две, качихме се в една количка и като Индиана Джоунс се спуснахме по-надълбоко. Срещнахме джуджешки йероглифи които ни които сочеха в две посоки. На тях пишеше „Богиня“ и „Змейово сърце“. Предполагаме че е свързано с Убтао и джуджешкия пантеон.

Тръгнахме към „Богиня“ където срещнахме Сингоп – саламандър охраняващ сърцето на „богинята“ на един мост. От него научихме че Имикс е бога на нютовете и също така че той (Сингоп) няма нищо против джуджетата и техните претенции стига да не му досаждат.

Другата посока – „Змейово сърце“ води към града на дракона Тиндър и армия от Коболди които му служат (суайпнахме на ляво за сега). Пси реши да се пречисти в сърцето на Убтао. За щастие никаква беда не го сполетя.

Наложи се да се върнем в началото и да проверим малкото места които не бяхме. Открихме малка стая с кадифена кутия на която има „начало“ и „край“ – място за руни. А на вратата в същата стая за късмет същите надписи и отвори за руни. Пси успешно пребори ключалките и ни заведе в съкровищницата да си понабереме айтеми. Имаше мост с механизъм който ако се активираше прибираше моста. За съжаление нямаше много айтеми за бране освен ръкавицата в центъра на помещението. На нея беше изписано че принадлежи на овърсийъра на Хракхамар – Moradin’s Gauntlet.

Пси опита да надхитри механизма под ръкавицата но уви не успя и събудихме статуята в стаята която се оказа пазител на артефакта. Наложи се скоростно да се омитаме, за щастие бяхме предвидили подобен сценарии. Дръпнахме моста и голема остана да ни гледа тъжно от другата страна.

Намерихме и последната стая в която се бяха барикатирали последните файър нютове, техните уарлоци и стийдове. Битката беше изключително тежка но някак си успяхме да надделеем даже без да хабим спасения. Напред открихме и светилището им, на бог Имикс, и двама заложници -  джуджета албиноси. Времето беше напреднало и решихме да спрем до тук.

Сесията беше мега яка. Мене ми се играе още и се надявам да организираме нещо след като се върне Стоян от чужбината. Ноут то селф, да пиша блог поста веднага, че паметта е кучка и едвам помним нещата.

бележки на Сашо - Марто го е написал отлично. Бих допълнил, че имаше доста интересен роулплей момент със Сингоп, когото убедихме, че сме приятели на Убтао. Оказа се и че драконът Тиндър има армия от коболди и, че, наистина тунелите излизат почти във Коболд маунтайнс. Също така битката с голема беше доста на ръба. Готиният айтем обаче беше доста готин и мисля, че си заслужаваше. Досадна беше и патовата ситуация с файър нютовете, но пък в крайна сметка ги набихме и сега предстои да видим как ще реагират джуджетата на новото 20, че Бъбълс е новият overseer на Храк-Хамар. Хехе. Сесията беше добра и много се изкефих, че не направихме спийдрън, както обикновено, а успяхме да поразучим насам-натам, което допринесе за това да оценя още повече адвенчъра. Надявам се това да е последната битка с огнените досадници, защото супер трудните тактически битки взеха да стават досадни. Мисля, че е време да се местим към Ому и да громим ян-тита.

Tomb of Annihilation – 08 – Man’s best friends

Слънцето мързеливо напичаше през поредния августовски следобед. Марти Парти, Пси и Сашо лежерно разглеждаха джънк фуда в 345. Беше време за ДнД. Юнаците напазариха опасна комбинация от захар, палмови мазнини и Монстър (напитката на Сатаната) и се качиха нагоре. Сладкодумният Туньо също бе прегладнял преждевременно и беше понакупил чипс и джафа кейкове. Въоръжени с поне 20 000 празни калории, разтворихме книгите и отново се потопихме в чудатия свят на най-великата ролева игра на света.

Първият казус, който разплетохме, беше дали да  последваме фрост гигантите към Ому или да си гоним целта в Храк-хамар. Решихме да продължаваме по нашия си път. Заизкачвахме се по планината и попаднахме на джуджетата от Храк-хамар. Те са една клика от ковачи, които не са много бойни (ц, ц – какъв срам за джуджета бел. Бъбълс) и много се поинтересуваха от това да спасим града им. Разказаха ни, че при оттеглянето на Убтао са се появили отнякъде някакви огнени създания, които са превзели съкровищницата и ковачницата. Сключихме сделка да прочистим града (тамън ни се искаше да очистим един донжон) и те ще ни дадат магически предмети на богато.

Последвахме овехтелите пътища към Храк-хамар и лека полека стигнахме до портите на подземието. Там прекосихме река от лава и се полюбувахме на дългите тунели, с които се превозва лавата и от нея се извлича безценния (но не особено полезен в този едишън на ДнД) адамантий.

В първата по-голяма зала се сбихме с 8 fire newts. Изненадата беше с нас и, макар и понабити, ги сгънахме. Топнахме оръжията в течен адамантий (които ни дава 3 удара с адамантиево покритие) и продължихме напред. Минахме през арморито, където, уви, нямаше магически предмети, но пък Бъбълс откри full plate (който в този едишън е само Plate, но единодушно се реши да му викаме full plate). Напомпани с армор клас, продължихме нагоре и отворихме поредната врата, където имаше 12 fire newt-а, от които два даже бяха и уорлоци. Реши се да ползваме даркнес комбото и защитата, която ни дава коридора. Пси използва единия дар на нагата, за да призове 8 вълка, които да се миризят заедно с нас. Самите newts не бяха твърде корави, но имаха тегаво умение, което прави много демидж, и когато 10 гада ни пуснат по 3д8…става ТПК. Битката почна добре с реди екшъни, но не след дълго първата вълна вълци умря и почнахме да поналягваме и ние. Имаше сериозен риск Пси да остане сам срещу един уорлок и 6 гада и затова призова още 8 вълка. С тях вече успяхме да сгънем гадовете и взехме чутовния 375 експириънс. Дейба.

Битка, която се игра дълго и ще се помни дълго.

Взе се решение да се връщаме в лагера и там направихме лонг рест. Джуджетата ни казаха, че що-годе половината сме минали и остава да намерим всъщност съществените зали. Тук приключихме и се надявам да продължим скоро пак!

Tomb of Annihilation – 07 – Песен за огън и лед

Някъде там в средата на месец август успяхме отново да се съберем в една топла сряда вечер, за да поцъкаме ДнД. Мястото беше БЛО и за съжаление се наложи отново да играем с Марти, който репетира за рок-изяви.

Днешният пост ще бъде кратък, тъй като и самата сесия реално беше почти изцяло придвижване към целта и сюжета не напредна особено, но пък имаше рандъм енкаунтъри.

Продължихме на югозапад към Хракхамар (джуджешкия град) и по пътя срещнахме:

• -          9 магма мефита. Не бяха особено хард, но пък експлодираха като ги убиеш, което ни накара да бъдем внимателни. В крайна сметка – без съществени проблеми.

• -          Саламандър, който искаше да ни пороби, но Жоро и Марти го насраха с безумното комбо с даркнеса и сенките на Жоро, които точат Strength. Беше доста могъщо. Бъбълс не направи нищо, но му взе копието и решихме, че може да се ползва като lance. Рийч атаки, здравей!
• -          5 фрост гиганта с 3 уинтър улфа. Дам, тук беше ясно, че няма да се бием, но пък се допитахме до магическата лула и тя каза, че гигантите може и да са склонни да преговарят. Пратихме Йенфир да бъде парламентьор и той отиде да приказва. Оказа се, че предводителят на гигантите е жена и че са пратени да открият Ring of Winter и загадъчния герой Артър Сембли (когото и зентаримите търсеха барабар със същия пръстен). Ние им разказахме каквото знаем и им разказахме и за Ому. Гигантите решиха, че ще се тестват да идат към Ому и да газят там.

Тук и приключихме, защото се появи дилемата дали да се пуснем заедно с гигантите към Ому с идеята те да ни пазят от кофти енкаунтъри, но пък с риск да ни очистят, или пък да си напредваме към Хракмар и да видим какви изненади ни чакат там. С риск да ни очистят. Този риск го има навсякъде, май.

Tomb of Annihilation - 06 - Дейба ъндедата

Текст: Мартин Купонджйски

Сесия 6

„Лек бриз издухваше косите на Йенфир, Хисаря бе някъде там, но единствено Планините на Небесните Гущери се виждаха на хоризонта. Знаехме, че ни чака много път.

21-ви и 22-ри ден минаха спокойно в път. Бяхме уморени и нозете ни боляха.

23-тия ден пейзажа започна да се променя постепенно. Достигнахме до храм на Уптао където решихме да разгледаме. Крепоста беше стара и навсякъде намирахме следи от Ян Ти. За късмет не попаднахме на засада, но Ани попадна на капан. В центъра на крепоста се намираше „издълбана“ арена в която имаше огромен каменен съндък. Ани реши да го проучи и след малко опити се справи с механизма и го отвори. Вътре намери статуя на Змия със зелени емералдови очи. За съжаление в момента в който го помести, разбрахме, че това всъщност е механизъм който задейства цялата Арена, която започна да пропада. Йенфир се затича, хвана въжето на Бъбълс и хвърли своето към Ани. Тя успя героично да скочи, но за съжаление силите не му стигнаха да я издърпа и тя продължи да пропада. Изведнъж от дълбините на подземието се появиха огромни крила които поеха Ани и я изведоха в безопастност. Хитро бе използвала единия от даровете на Нагата. Намериха две колби, кирка, карта и писмо с поръчка на древен джуджешки в една от съседните стаи.

24-26 ден Вулкана беше изригнал. Навсякъде се промъкваха реки от лава. Пътя до града беше невъзможен. С кърпи на лице за да се пазим от сярните изпарения и дима от образувалите се пожари си проправяхме път. Прехода ни беше изтощил(2 екжошчъна).

27-28 ден успяхме да възстановим сили. Срещнахме стадо Трицераптори които бяха намери убежище покрай езерото Лу. Тътените от Вулкана все още се усещаха.

29-ти ден пътя ни продължи покрай езерото, в едни от топлите басейни срещнахме засада, от 5 мефита. С не много усилия успяхме да се справим с тях. Вечерта обаче не бе спокойно. Тежка миризма на изгоряло ни събуди и видяхме как група от 7 Гула и 1 Гаст ни приближат в тъмнината. Битката бе почти смъртоносна. За щастие меча на Йенфир порази тежко Гула преди да бъде парализиран и след това геройски Бъбълс изрече заклинание, което учудващо попадна във витална област на Гаста, който се пръсна на парчета. Гуловете се оказаха лесна плячка и за пореден път богинята на късмета бе с нас и успяхме да излезнем победите...“ (ВАЖНО:  Трябва се разкаже как, аз и Жоро усещайки как вървим към ТПК, започнахме да викаме КРИ-ТИ-КЪЛ, КРИ-ТИ-КЪЛ.., изправихме стиснали юмруци и ръкомахайки в такт със скандирането. Дали повлияли на зара Пси го хвърли, той наистина критна и героя на Сашо хвърли 8d6 демидж и успя да свали Гаст-а, който даваше търн резист на Гуловете.)

Сесията беше стегната и много приятна. Надявам се скоро да се организираме отново, като този път да сме и със Саши.

Tomb of Annihilation - 05 - Проясняването на целта

И ето, че неусетно минаха 5 сесии откакто започнахме ултрамега адвенчъра Tomb of Annihilation. На 5 юли се събрахме в БЛО с известно закъснение от Жорко и с известна липса на Марти, но последният успя да се включи за кратко посредством телемост.

Започнахме с ударен rest в пустинята и БАМ енкаунтър – видяхме 16 мъже да крачат към нас. Оказаха се зентарими, но не бяха враждебно настроени. Разменихме си по няколко думи и им разказахме за soulmonger. Те пък, от своя страна, споделиха, че търсят някой си Артър Сембли, който бил откраднал ring of winter от тях. На нас веднага ни светна и ги насочихме към местенцето недалеч от Кир Сабал, където насред джунглата имаше зима. Те пренощуваха при нас, нещата бяха мирни и цивилизовани между двете партита и на сутринта ние отлетяхме на изток към Орулунга. Зентаримите разказаха още няколко неща по картата на Чулт, които не знаехме:

• ·       На юг от Мбала се намира Алдани бейзин, където живеят craaab people.
• ·       В долината на ужаса е ужасно пълно с ужасни динозаври.
• ·       По на юг в Самарач има лизардфолкове.

Прелетяхме близо до Ишау, видяхме потъналия град и малко след него си избрахме готино място край плажа, където да си къмпингуваме диво като на Иракли. Джем тамън беше отишъл за бири до кайт бара и чухме викове за помощ, слязохме долу и видяхме три жени да се давят в някаква лодка. Доближихме ги и кучките се оказаха supercoven of sea hags.

This is not sea hags: The XXX Parody

Реално не бяха супер супер тегав противник и аз лично нямах чувството, че губим контрол в битката, въпреки, че имаше доста лежане и похабихме доста ресурс. Като хайлайт на битката бих изтъкнал шейдовете на Жоро и бойните крясъци на Бъбълс, които се вързаха чудесно с добрия зар. Якото беше, че при хаговете имаше трежър и намерихме як амулет с око, лула, която ни дава да питаме духовете от джунглата за съвет, малко скъпоценни камъни и един хубав катинар. Ма хубав ти казвам. Здрав. Не като тея новите.

Върнахме се на скаличката да си разпуснем и БАААМ пак енкаунтър. Този път отлетяхме и се скатахме и видяхме, че са патрул от Flaming Fists. Еку ни каза, че добре, че сме се скатали, защото тези гадове всъщност са най-опасната сган в цялата джунгла – бюрократи. Искат разни хартийки, за да къмпингуваш в джунглата и глобяват предмети, пращайки те в Порт Ниянзару да се оправяш с корумпираните власти. Натъжен съм, че дългата ръка на чиновничеството е успяла да забие грозния си пръст дори и на такова диво място като Чулт. #LibertyForChult

По-нататък успяхме все пак да починем и най-сетне стигнахме до Орулунга. Мястото се оказа масивен зигурат и трябваше да преминем три безумни изпитания, за да се качим догоре. В крайна сметка, стигнахме до горе и говорихме с добрата нага Сажан Мбезаа. Тя ни разказа, че злият некромант Назригал се е окопал в Ому и че соулмонгър най-вероятно е там. Също така ни каза, че ако го убием е готова да ни даде мощни айтеми. Което е супер, айтемите са си айтеми, а сиренето е с пари, както казват джуджетата. За да ни помогне, ни даде по един supernatural charm на всеки. Марто има да избира своя!

И така, това беше финалът. Досетихме се, че може би краят на приключението е в Ому, но на този етап всичко води натам. А и пътят не е малко…сметнахме, че по права линия са 30 дни.

Tomb of Annihilation – 04 – Градина и пустиня

Йеа бейбе! Четвърта сесия по Томба, трета в рамките на две седмици, и бих казал доста приятна. Петък вечер, мястото разбира се е БЛО, съставът, за щастие, е пълен и след малко кусане на джънк фуд стартирахме със силно положение.

Продължихме малко преди Палата Нангалор, където щяхме да търсим черна орхидея, с чиято помощ, ааракокрите да ни направят да летим. Стигнахме до величествения, но запуснат и потопен палат. Джем (Жоро) бързо се ориентира и използва гномското си умение да бъде доктор Дулитъл и пита градинските животинки къде е орхидеята и те посочиха на северозапад. Докато прекосявахме ботаническата градина изпълнена с причудливи растения, едно от тях реши да ни куса за обяд. Гадното жълто цвете ни примамваше и чармваше със спори, като благодарение на силен knowledge разбрахме, че убие ли те – няма сейв, няма дявол. Ставаш на зомби и това е. На всичкото отгоре имаше и 5 зомбита, които да влошават ситуацията. Реално енкаунтърът не беше АДСКИ труден, но за момент мислех, че има голям шанс героят ми да умре, защото 3 рунда поред хвърлях нелепи зарове и си седях чармнат като балък. За щастие, другите се окопитиха и вече го биеха достатъчно убедително. Имаше и налягали, но когато Бъбълс влезе в екшъна, нещата се подобриха значително. Самият гаден слънчоглед регенерираше и разбрахме, че трябва да го бием с radiant damage. Добре, че Бъбълс имаше магия. КААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААаааААААаааААААаааааААА!!!!

След този приятен завършек продължихме навътре към орхидеята. Имаше две постройки в атриума на двореца, които наподобяваха павилиони и ние влязохме в единия. Там видяхме една закачулена жена, която ни каза, че е кралица Залкоре, която говореше на глас с отдавна загиналия си любим (лорд Тиротойо). Тя ни разпита какво търсим, ние казахме за орхидеята и тя реши да ни нагости с пастички (отровни), за да обсъдим каква сделка можем да направим. Появиха се съмнения за илюзии и Бъбълс реши да насили късмета на групата, грабна саксията иииииии кралицата се оказа Медуза. Съдбата, обаче, понякога е благосклонна към смелите и спечелихме инициатива, което ни даде шанс геройски да побегнем, а пък Жоро и Марти направиха меджикъл даркнес комбо, с което се изнизаха като пръдня у гащи без да може тя да вкамени никого. Определено хайлайт за тази сесия!

Върнахме се малко назад, където ни чакаха нашите приятели аракокрите и ни направиха магически ритуал, с който да литнем (3 квадратчета на ден, 4 дни). Позачудихме се какво и що и накъде да отидем, като финално решихме да огледаме Нси Уейстс. Пейзажът там беше коренно различен от буйната джунгла наоколо, без растителност и без живот. Научихме, че самият град е седял на гърба на 12 Huge Undead костенурки. Доста луксозно! Пълно беше със срутени или разрушени кули и постройки. Намерихме една здрава и се шмугнахме в най-високия прозорец. Кофти бос нямаше, но пък за сметка на това, се появи интересна карта, от която разбрахме още няколко места – Хисари (там сигурно има минерална вода), Орлунга и град на джуджета (Марти като прати картата ще видим как се казваше).

По-надолу срещнахме един френдли скелет, който ни даде малко бекстори. Оказа се, че Назригал (лошият лич) е бил прокуден от Нси от такива играчи като въпросния скелет, който е клерик на Убтао. Сега злодеят е в Ому. Оная принцесата как ще освобождава....не я знам...

Знаеш, че си постигнал нещо в тоя живот, когато илюстрациите към сесиите ти са на Ван Гог.

Скелетът ни даде съвет да не ходим в Хисари, а да идем в Орлунга, където потенциално ще можем да открием помощ и да продължим издирването на Соулмонгър. Е, може би и на лича няма да му се размине, де. :)

Дотук добре. Моето впечатление беше за супер сесия, приключението е интересно и даже от разговора със Стоян след сесията мога да кажа, че няма проблем да експлорваме по-обстойно. Ние сме бързи и ефективни, но това (като изключим момента с крайния срок) не е напълно задължително всеки път. 

Tomb of Annihilation - 03 - Kir Sabal и тийн въздишки

Ако не ме лъже паметта, по време на зимните празници се случи да играем два пъти в рамките на една седмица. Е, ето, че се случи отново. С известни дупки в персонала, но пък с интересен напредък в сюжета.

И така, денят е неделя 17-ти юни, мястото е БЛО, вали пороен дъжд, и играем Марти, аз, Пси и разбира се – Стоян. Разрешихме казуса с количеството спасения и хвърлихме, че имаме точно пет на брой.

Продължавам дните, както бяха от предния път:

Ден 7: Кратка почивка в кулата на птерохората и продължихме нагоре. На третия етаж се бихме с 3-ма птерочовека и за малко се отървахме от ТПК, за съжаление с едно погубено спасение. Навътре намерихме един ааракокра затворник – Нефир от Кир Сабал, когото спасихме и той отлетя за вкъщи. Решихме да не се бием с изродите на върха на кулата, защото почти със сигурност щяха да ни унищожат.

Ден 8: Напредваме към Ataaz Muhaha

Ден 9: Срещнахме хора от Emerald Enclave, които се борят срещу ъндедите в региона. Бяха френдли и ги разпитахме. Те ни казаха, че ъндедите в района са дело на Назригал – некромант, който е имал кула на юг от Кир Сабал, но вече земята е опустяла (Nsi wastes). Разказаха ни и за други руини из Чулт – Градът на Минотаврите (неизвестно къде е), Дворецът Нандалор (нагоре по реката).

Ден 10: стигнахме до моста на Мухаха и там видяхме местните канибали (боядисани в бяло със сини триъгълници на лицата), които ядяха зомби. Решихме да не интерактваме с тях и яхнахме реката.

Ден 11: видяхме се пак с ааракокри, които ни казаха, че ни чакат в Кир Сабал. През нощта се бихме с някакви кофти маймуни, но без особени драми.

Ден 12: Нагоре по реката

Ден 13: Почти в Кир Сабал. В гората имаше някакъв участък, където беше зима (сняг и студ и све). Пси намери монета (златна, в игрите на Стоян няма други) от Уотърдийп. Най-сетне стигнахме до Кир Сабал – скалният град. Последва сложно изкачване по неподдържаните стълби и с 300 зора се качихме.

Видяхме се с нашия човек (Нефир) и той ни заведе при баш батката – Учителя Ашар. Той ни каза, че задето сме такива пичове, ще ни направи ритуал, с който ще можем да летим 3 дни. За целта, обаче ни трябва черна орхидея, а тя се среща в Нангалор или Ому. Тъй като Нангалор е мега по-близо, ще тръгнем натам.

С учителя имаше две деца, които се оказаха принцеса Муаксане (на 12) – наследничка на трона на Ому (оригиналният град на Чулт, преди да дойдат колонизаторите от Балдурс Гейт) и брат и – великият На (на 6 годинки). Девойчето очевидно имаше мегаломания в зародиш и искаше да Make Omu Great Again и всички да са и поданици. Успех.

В това време Йентил получи някакъв факс в главата и палав женски глас го покани на нощна среща. Поканата се оказа от въпросната принцеса, която също се оказа уорлок и поиска Йентил за рицар, а защо не и за крал на Ому. Разбира се и тук не се размина без куест – прати ни да търсим Черепния бокал на Ч’гакаре, който май се намира в руините на Ому. Не разбрахме какво точно прави, но явно мейква Ому грейт аген, което ни стига. Решихме да пазим аферата в тайна, за да не ядосаме учителя, но докато се смяхме, осъзнахме, че Бъбълс може да жени хората. Ако до края на кампанията не оженя никого - ще съм МНОГО разочарован!

Ден 14 и 15: Продължихме към реката и малко преди Нангалор се бихме с трол. Никой нямаше огън….битката обаче протече добре и с известни уговорки го подпалихме с немагически огън.

Next time: Дирим черни цветя!

Линк към картата в пълен размер.

Tomb of Annihilation - 02 - Плашещи прилики между климата в София и Чулт

текст: Марти

13.06 – горещ и влажен юнски ден. Цял ден се опитваше да завали, а облаците сякаш пречеха на топлината да си отиде. Събрахме се постепенно в БЛО и към 19:30 започнахме, а дъжда не закъсня и лека буря затропа по прозорците на офиса. И да си бяхме пожелали не можеше атмосферата да е по-подходяща за приключение развиващо се в джунглите на Култ.

Продължихме кампанията, като пренощувахме в лодките след тежката битка от предната сесия.

Май ще е най-удачно да опиша в хронологичен ред дните, тъй като може би ще е по-лесно ако се връщаме назад по-нататък.

Ден:

              2.           пътувахме спокойно, Бъбълс имаше кофти сън и нива на умора го натиснаха

              3.           отново спокоен ден, силен дъжд ни заливаше, в синхрон с дъжда от вън

              4.           срещнахме по-реката група Алдани, но се оказа добронамерени и с висок Persuasion ни пожелаха леко приключенстване с благословия от техния бог.

              5.           на изток от нас забелязахме огромна кула, най-вероятно на птерофокс. Решихме че е време да излезнем от водата и да потеглим пеша към Muhaha.  Докато излизахме от водата ни нападна HUGE крокодил (CR5). Сваляше ни с по 1 удар, но с могъщите хийлове на Бъбълс и (героя на Жоро), един критикъл и доста рундове успяхме да го победим и качихме левел. (Бъбълс има да качва ниво, да си мята кръв итн. Приехме за момента че кръвта му се е увеличила средно аритметично, че да не пада от 1 удар.)

              6.           докато отскочих да прибера бащата от командировка, някой бе дал страхотната идея да използваме лодките за прикритие и да вървим с тях над глава, така че птерохората да не ни забележат. Така и стана.

              7.           приближавайки кулата намерихме трупа на елф с начупени крайници и с отворен гръден кош. Ани се доближи и разбрахме че е умрял от падане. Имаше дискусия дали да проверим кулата и след кратко взехме решението да го направим. Из тесните тунели ни нападнаха паяци с които се справихме лесно. В следващия коридор попаднахме в стая където открихме един изцеден труп. Опитвайки се да размажа последния от двата комара в офиса, които ме направиха на решето през цялата вечер, от тъмния таван на стаята се спусна ято DND комари, бяха също толкова гадни колкото тия в офиса. Започнаха да ни свалят един по един и с голяма мъка успявахме да ги откачим от себе си. Бабълс беше на косъм от смъртта и дори се правеха опити за видео връзка по фейсбук защото никой не искаше да съобщава тегобна новина на нашия приятел, който бе отишъл на романтично-люто приключение с половинката си. За щастие Стоян тогава се обади, че не сме решили какво ще правим със спасенията, което ни поощри да сме по смели и за щастие късмета бе на наша страна и стабилизирахме Бъбълс.(КОЛКО СПАСЕНИЯ ИМАМЕ?) Получихме невероятните 45 експириънс след този близък момент с Келемвор и решихме, че ще правим дълга почивка преди да продължим следващия път.

Аз останах изключително доволен. Бяхме стегнати играхме с хъс, имаше доста драма. Жегата и половинчасовото ми излизане не нарушиха нивото. Чакам с нетърпение следващия уикенд, когато нашият приятел ще се завърне, а се надявам и Иван да е решил какво да играе и да се присъедини силно към партито.