Tomb of Annihilation – 21 – Super Secret Secret Doors

Знай най, по понеделнишки стартирам с тежък дънджън кроул. Този път бяхме в състав без Марти, което наложи да преместим книгите и играта в БЛО, но пък кръстът ми likes this.

Почнахме в гробницата на Папацотл. Бяхме очистили ъндедите и оставаше да вземем нещата в саркофага. Тук имаше интересен магически амулет и разни украшения извън саркофага, който пък от своя страна бе празен. Бъбълс взе амулета, Папацотл опита да се всели, но Бъбълс изкара сейва (whew) и чаплата не го облада. Джем поразгледа айтема и научихме, че веднъж като изкараш сейва завинаги си имунизиран от влиянието на Бога, но ако друг носи предмета, ще трябва да хвърля сейва пак. Амулетът се оказа Amulet of Health! 19 CON – здравееей!

След този кеф поразгледахме и намерихме една тайна врата зад един камик на стената. Поехме по коридора пълен с паяжини и намерихме в ниша в стената една малка масичка, на която имаше стъклена бутилка с Dao (вид джин а.к.а. Уил Смит). Джинът настояваше да го пуснем, но ние решихме да се пазарим и в крайна сметка се разбрахме да не ни напада и да ни даде 3 магии. Продължихме до края на коридора и там се оказа, че има още една тайна врата, която доведе до гробницата на Нанганг.

Dao

Там имаше могъща пентаграма (от сол) и саркофаг. Тука го изиграхме много тъпо и вместо Марти да провери с хелм оф телепати дали има присъствие и евентуално нещо да се пазарим, Бъбълс наджапа в пентаграмата и моментално беше атакуван от невидимия grey slaad. Кучият му син беше бая корав, кастваше fireball, fly и ставаше невидим. Тук похабихме едната магия от джина, който призова земен елементал, но когато слаадът се вдигна във въздуха, разбрахме, че е време да си ходим. Повдигнахме капака на саркофага и вътре имаше поушънка литър и половина, някаква делва и яйце. Марти взе делвата и тя му кастна Otto’s irresistible dance, след което той почна неудържимо до денси. Някак си закрепихме нещата, взехме и другите предмети, затворихме вратата след себе си и се върнахме в томба на Папацотл. Ъ-ъ-ъ-ъ…..Мисията успешна, май?

Победихме е силно казано

Йенфир взе яйцето и Нанганг тръгна да го обладава, но той притежава могъщ сейв и не беше проблем да се спаси. Самият айтем беше pearl of power и влезе чудесно на единствения ни кастър.

Тук почнахме да рестваме, но изродът дойде от другата страна на вратата и настана паника. Нещото, което измислихме (и беше гениално) бе, че използвахме втората магия на джина и той със shape stone направи така, че каменната секретна врата да не може да се отваря. Зазидахме гада вътре и отидохме да спим в пръстена.

Един лонг рест по-късно решихме Марти да разгледа долния етаж с окото. Видяхме третата подсказка на Асерерак, от която аз лично сънувах кошмари вечерта (без майтап). Жоро, обаче го гризеше нещо и намери трети сикрет доор за сесията, точно до стълбите. Той водеше до някаква чешмичка. Погледнахме във водата и видяхме все едно през очите на някакво голямо създание на долните етажи. Той обаче сякаш видя, че го гледаме, погледна навътре и се материализира пред нас! Беше Tomb Guardian – Flesh golem с броня, но не беше чак толкова ужасяващ и го убихме.

Стават все по-психарски 

Тук приключихме и мисля да споделя малко храна за размисъл от разговора ми със Стоян, докато се прибирахме.

Добре ли е да експлорваме целия дънджън подробно? От една страна има плюсове, от друга…можем да се нахакаме на някой от капаните или монстърите.

Tomb of Annihilation – 20 – Завръщането на тежките мозъчни напъни

И така след известна пауза, точно на 16 април се събрахме в секс-дънджъна на Марти, за да се тъпчем с чипс и кола и между другото да поиграем ДнД.



Помотахме се малко и започнахме игра. Последният път намерихме дяволското лице с тунела в устата, което водеше до гробницата на И-Джин. Тъй като за тази гробница нямаше подсказка, решихме да си ходим, но пък после решихме все пак да играем ва банк и пратихме Марто вързан за въже да вземе малкия златен саркофаг. Марто повдигна саркофага и се оказа, че целия постамент се огражда от всички страни от wall of force. Решихме, че може би е pressure plate и отебахме за момента. Също така поразсъждавахме за puzzle floor-a, но без особен успех.

Тръгнахме по източния калидор на 2 ниво и стигнахме до стая с шахматни плочи. В нея имаше саркофаг (неясно чий), осветен от фейк слънчева светлина. Не влязохме, обаче, защото видяхме гигантски блок на входа, който само чакаше да влезем и да ни препречи изхода.

Преди тази стая имаше интересен страничен коридор, който стръмно се изкачваше в двете посоки и имаше странна гравитация. Цялото нещо се връщаше откъдето започва като пръстен.

Там намерихме тялото на уизарда Девлин (с козя глава) и прочетохме последната страница в журнала му. Оказа се, че е бил последният оцелял от партито на лорд Брекзит (всъщност Брикстън).

Като минем пръстена – the ring leads to another tomb. В другата гробница обаче, не беше ясно какво се случва – нямаше никакви обитатели. Отебахме я и нея.

Тук вече нещата почнаха да стават тегави. Бяхме предпазливи и много се мъчехме да измислим какво да правим (така че да не умрем) и съответно отидохме към южния калидор. Там имаше интересна врата с 3 зомбита, които трябваше да подлъжем така че да избягат от вратата, за да я отворят. The dead abhor sunlight…ние сънлайт немахме и Йенфир се блинкна, за да ги подмами и те отвориха вратата.

Следващата гробница беше на чаплата Папацотъл. Имаше 6 големи стъклени казана пълни с кости, 4 бронзови статуи на воини от Чулт и един щит с изобразен воин. На щита пишеше Bow to no one, което е рекламният слоган на Папацотъл. И тук се почнаха тежките мозъчни напъни. Ама то беше мъка, беше чудо. Покланяхме се наляво надясно, не се покланяхме, нищо не ставаше. Най-сетне свалихме щита от стената и той почна да ни запва (копелето играе с 20 инициатива, ако щеш), но ние се скрихме зад него и Бъбълс го счупи. Това помогна. После счупихме единия казан и започна същинската битка. От другите казани наизлизаха скелети, но Жоро направи епик батълфийлд контрол с уол ъф форса и после омаза сичко с файърбол и за капак Бъбълс търнна останалите скелети и ги избихме 1 по 1.

Параноята сработи и успяхме живи да минем този енкаунтър.

Макар че сесията беше малко натоварена от разсъждения, в крайна сметка – it paid off. Нямам търпение да се потопим още по-навътре в гробницата!

Tomb of Annihilation – 19 – The Keys Turn on the Inside Only

Приятен прохладен и слънчев ранен пролетен следобед. За съжаление без Жоро, но пък въоръжени с три кила джънк фуд поиграхме още малко по великото приключение Tomb of Annihilation.

Експлорнахме навътре в гробницата и ето какво се случи.

След като Ани бе обсебена от Обулака, поехме на изток и стигнахме до голямо стълбище, което се вие на много нива надолу. Погледнахме през перилата и видяхме малка фигура с дяволска маска, която се скри навътре в долното ниво. Решихме, че надали това е топ проблемът и започнахме да експлорваме надолу.

Продължихме по североизточния коридор, чухме че отдолу има течаща вода и влязохме в следващата стая. Там имаше статуя на рицар с щит и купища ръждиви метални стружки наоколо. Оказа се, че статуята действа като rust monster, но със силно магнитно поле. Ние устояхме да не станем голи голенички, освен Жоро, който изгуби кинжала си. Пси му даде нов и взехме знамето на лорд Брекзит (не му беше така името, но карай) и покрихме щита, като по този начин го неутрализирахме. ОЛД СКУУЛ, бейби! 

На юг имаше тайна врата към гробницата на Обулака, а нагоре – кръгла стая с фонтан и апетитно изглеждаща течаща вода. Ани моментално получи нотификейшън от Обулака да не пие водата и я пробвахме на омуанския магически поднос и се оказа, че не е отровна.

Марто реши да даде на малкия си камадан Хърди да пие и…..Хърди се накуса на епичен некротик демидж и общо взето се превърна в топла купчина органи.

L R.I.P. Хърди

Върнахме се към залата със стълбището, продлъжихме по СИ коридор и там имаше интересен death trap. Имаше гигантска перка с остриета, която запушваше коридора и два прешър плейта от двете страни на коридора, които я активират.

С wall of force-a на Джем минахме отгоре и успяхме да се проврем до гробницата на маймуната Уонго. Вътре имаше един скелет, който не ни нападна, саркофаг и три сандъка – тъмно черен от оникс, ръждясал железен и сребрист покрит със студ. Отворихме ги и на капака на всеки от вътрешната страна имаше по един златен ключ.

The keys turn on the inside only.

Влязохме всеки в по един сандък – Йенфир в черния, Бъбълс в сребърния и Джем в ръждясалия и врътнахме ключовете. Разбира се, че се заключихме в сандъците. Също така на саркофага излязоха три също толкова тематични бутона и Ани ги активира. Сребристия направи колд демидж на Бъбълс, но не го уби, черния обаче направи massive damage на Йенфир и за една точка живот го прати директно в небитието и похабихме едно спасение. Ръждясалия прееба и втория кинжал на Джем.

Резултатът беше, че капакът на саркофага стана от прозрачен кристал и вътре видяхме мумия с мейс. Тук е моментът да кажем, че макар че Стоян ни каза, че има мумия, докато Марти акаше…ЗАБРАВИХМЕ бе копеле. Марти счупи капака и мумията взе мейса и ни погна. Ние се чупихме с двеста и ползвахме това, че вентилатора те дърпа към себе си от южната страна, но те отблъсква от към северната. Жоро метна една фаярбола на мумията и мумията ни подгони, мина през перката, Жоро дисмисна уол ъф форса и мумията полетя и се пръсна на съставните си части, а пък ние получихме мейс. Тъй като никой не се бие с мейс, го взехме увит с парцали, защото май Уонго е анус и не искахме никой да обладан от него.

Така остана само източният коридор. Там имаше отново стая с вход гигантски череп с два огъня в очите. В самата стая имаше много черепи и един малък детски череп поставен в кристална кутия. Досетихме се, че това е the cursed child и Марто телепатично я баламосваше, за да не стане нещо кофти. Самото „дете“ явно беше омуанска принцеса, което показа Асерерак какъв изрод е за това, че е поробил целия град. Марти не можа да повдигне капака от саркофага и затова Бъбълс влезе, но пък активирахме капана на черепа и Бъбълс пояде малко демиж. Нищо не беше фатално, джуджето имаше поушънка за сила и с дружни усилия успяхме да разделим челюстта на черепа (това беше капанът). Вътре вдигнахме капака и имаше скелет на змия, както и интересн стаф. Решихме, че Жоро ще го иска и той го взе, бидейки обладан от змията Моа. Негативното е, че трябва винаги да говори истината, но пък плюсът е, че може да си каства invisibility at will. Самият стаф може да се превръща на Constrictor snake. Теоретично не можеше да се ползва от Mystic, но Стоян се нави да го хаус рулнем, така че, Жоре, – имаш МНОГО да черпиш, приятелю. J

Слязохме надолу към второто ниво и там видяхме вторите инструкции на Асерерак.

Тръгнахме по коридора на север, където в малка стая имаше изобразени сцени на някаква гигантска яма, която поглъща ужасените хора. На стената имаше барелеф с познатото дяволско лице, в чиято уста имаше МРАК и от нея тихо се долавяха стоновете и крясъците на измъчваните. ИЗРОД е Асерерак, казвам ви. Тук се включи метагейма и почнах да обяснявам на другите как това треа да е sphere of annihilation-a, но пък Марто правилно се включи с подсказката на Асерерак (Into darkness descend) и се оказа, че има проход след мрака надолу.

Пуснахме Марти с въже надолу и се оказа, че води към гробницата на И-Джин на трето ниво (май), където имаше златен малък саркофаг, сфинксове, факли, и puzzle floor. Решихме, че нямаме подсказка за там и предположихме, че правилният път е да слезем надолу по стълбите, да прочетем инструкциите и да се върнем през дяволското лице. Но….всичко това….следващия път.

Епикнес!

Tomb of Annihilation – 18 – Entering the Tomb

Леле, майчице мила, как ме сърбяха ръчичките да напиша следващия ред!

Най-сетне се добрахме до The Tomb of Annihilation!

Удоволствие…Разплут от екстаз и топли вълнения подобно на десетокласник, който вчера е бъркал в дамско бельо за първи път, пренасям върху екрана това, което се случи.

Беше студена февруарска вторник вечер и се събрахме в ПЪЛЕН състав. Продължихме след Fane of the Night Serpent и с новите ни съюзници открихме телата на бившите вече ред уизарди. След малко чудене на това дали сме постъпили морално, се сетихме, че това е ДнД и те са ред уизарди, така че – да, всичко е точно.

Продължихме на север към мястото, където ни казаха, че се крие входът към Гробницата с главно Г. Там сред буйната растителност открихме малка полянка със зловещо изглеждащ черен обелиск. Зад него в скалата имаше две скални ниши.

Без много да му мислим почнахме да разглеждаме и забелязахме на обелиска следното стихче (без съмнение оставено от Асерерак като инструкция за влизане в донжона).

Досетихме се, че част от това се отнася към 9-те Бога и техните алайнменти. В едната скална ниша имаше огромна врата с 8 жлеба за кубчета,  а в другата имаше подредени боговете от двете страни на пътеката – един срещу друг. Излишният беше Ункх – the flail snail, който е true neutral. Помислихме малко и забелязахме, че магическият огън пред всяка от статуите се запалва, когато поставим съответното кубче пред него. В края на нишата имаше каменна стена (и беше тъмно), затова поставихме 9-ия куб там и се запали и 9-тият огън. Прозряхме илюзията и видяхме амулет с Ункх, който взехме.

Продължихме в другата ниша и наредихме кубчетата, по начин, който мислехме, че е правилен, но вратата зад нас се хлопна и в стаята почна да нахлува poison acid gas, който без малко да пречука този-онзи. Джуджешките резистънси се оказаха много полезни, признавам. В крайна сметка използвахме груба селска сила и с комбото Морадинс гаунтлет + меч блъскахме по стената, докато не я счупихме. Механизмът ни изплю кубчетата и се върнахме на полянката. Направихме едно рестче в близката къща и се върнахме при обелиска. Нахлузихме амулета с Ункх и се оказа, че като се доближим до обелиска самият амулет ни заведе някъде. Това някъде се оказа вече истинският вход на донжона (картинката горе). Там отворите за кубчета бяха 9 и ние предположихме, че трябва да са подредени по алайнменти. Помислихме върху историята на Ому (която знаем от всички темпъли) и преценихме кой какъв алайнмент е. Поставихме кубчетата и баааам!

Добре дошли в Tomb of Annihilation!

Още в края на първия коридор видяхме съмнителна ръчка и смеещ се череп. Когато 

наближихме изведнъж се разнесе зловещ тътен и една скелетна ръка с пясъчен часовник се показа до черепа. Паникьосани дръпнахме ръчката и подът се срути изпод нас и се наядохме на демидж. Ц ц ц….втори път влязохме в капана.

Отупахме се, продължихме през вратата и насреща видяхме не кое да е, ами легендата…гигансткото дяволско лице, което населява кошмарите на играчите още от първи едишън. Някога Гари Гайгекс сложил sphere of annihilation в устата на лицето и когато играчите се покатервали вътре – няма сейв, няма нищо.

В осъвременения вариант, сфера нямаше (сигурно е някъде другаде), но пък имаше един не особено брутален shadow demon. Понабихме го с radiant damage и продължихме навътре. Достигнахме интересен прозорец, който ни даде да надникнем в гробницата на Обулака. Тя се пазеше от 6 гада с маски и един щит с очи. Веднага си припомнихме инструкциите на Асерерак и много нежно отворихме прозореца и Йенфир им събра маските с mage hand. После Пси нахлузи една, отвори саркофага и взе лежащия вътре ring of protection. Това, което не очаквахме беше, че бе обсебен от духа на Обулака. И сега трябва да е супер предпазлив.

С това приключихме, някои капани видяхме, други не успяхме, но сме факин вътре!

Интересното тепърва предстои!

Историята на халфлинга Джин

Натъкнах се на нещо интересно и реших да споделя в блога. От времето, когато пишехме истории на героите си (което по мое мнение работи далеч по-добре, когато почваме от по-висок левел). Представям историята на халфлинга Джин, който се спусна в Ъндърдарк, още докато Космическите закони бяха се сменили само 3,5 пъти. Клерикът на Латандер е героят на Владо (когото част от вас не познават).

Приятно четене.

Случваше му се сравнително често. Затваряше очите си и си представяше, че е вкъщи в Luiren, че не е последвал призванието на магическия талант, а вместо това беше останал да помага на баща си и чичовците си с корабното дело. Баща му всяка седмица изпращаше един кораб към Dambrath и два кораба към Halruaa и посрещаше също толкова. Златото се лееше като река дори и в най-трудните времена, а фамилията Larkhead и до днес бе уважавана в цялата земя на полуръстовете.

Из обитателите на Luiren нямаше много приключенци. Всички предпочитаха да се занимават с честен труд, почти нямаше крадци, измамници или убийци, и никой не подозираше за опасностите които се крият отвъд планините или моретата, а тези които знаеха, предпочитаха да си мълчат и да не развалят идилията на полуръстовете. Какво би значело за тях да влязат в подземието на отдавна загинал елфически благородник, чието тяло е било покварено от силите на злото, и да го спасят от проклятието на не-смъртта? Какво би значело да изкарваш златото си с меч и магия вместо с мотиката на нивата или честна търговия? Какво би значело да лежиш по студената земя нощ след нощ, охранявайки кервани за мизерни жълтици?

Никой у дома не си и представяше да си мръдне погледа и мъничко отвъд двора си и това го вбесяваше.  Баща му се опитваше да го разубеди, но в крайна сметка се съгласи с него. Задвижи своите връзки с Халруаа и го изпрати да учи там в магическата академия. Той напредваше много бързо, беше един от най-добрите в класа си и даже му предлагаха апетитни позиции като преподавател. В началото му се стори интересно да опита, но лека полека пред него се разкриваха недостатъците на хората от академията. Те бяха тесногръди, алчни, суетни стари глупаци и точно както хората вкъщи не гледаха по-далеч от собствения си двор. Животът зад писалищата ги бе превърнал в такива.

Тогава той осъзна, че ще трябва да се движи сам напред. Приключенстването го разхвърли из най-различични кътчета на Фаерун. Имаше време да изучава магия, а пък освен това имаше и всичко друго, от което има нужда. Чист въздух, тръпката от битката, славата от победата, плячката на враговете....Е, парите не бяха, като за благородник, но му се струваше невъзможно да се върне към корабните бумаги в скоро време. По кръчмите винаги имаше с кого да си каже по някоя приказка, а и често имаше с кого да приключенства. Истински му липсваше компанията на една силна група, би искал освен наемници, с които да ходят заедно по бардаци, да има силни приятели до себе си - личности, с които би могъл да постигне нещо наистина велико. Да открие Нетерилски град или да успее да елиминира култ на някой отдавна забравен демоничен бог. От толкова много схватки със зли създания, беше разбрал, че космическият мир във Фаерун се балансираше едва-едва и силите на злото постоянно се опитваха да преобърнат всичко нагоре с краката. Неговите таланти трябваше да се използват за добро, но сам нямаше да се справи.

Така умислен Джин си седеше в малката кръчма в Daggerdale, където бе отседнал, и си пийваше кисело северняшко вино. Липсата на слънце не пълнеше гроздовете със сладък сок, но и така му харесваше. Хубавото вино твърде много му напомняше за вкъщи или за Халруаа. Изведнъж пред погледа му се появи интересна фигура. Не беше физически здрав, но в тялото му се усещаше изключителна издържливост - почти стоицизъм.

 "Я го виж този. Свещенник, при това на Латандер. Интересно защо ли е толкова притеснен. Сигурно знае нещо интересно". С тази мисъл Джин отиде при фигурата и се представи......

Tomb of Annihilation – 17 – The Gathering of the Cubes

Пиша тези редове цели три денонощия след седемнадесетата ни сесия по Tomb of Annihilation, но пък за сметка на това – каква сесия!

Беше приятна януарска вторник вечер и в състав Марти, Пси и Сашо се отправихме дълбоко в джунглите на Чулт, за да спасяваме невинните хора от проклятието на Соулмонгър.

Започнахме над прясно заколената Фентаза. Попреджобихме я и намерихме карта на Fane of the Night Serpent. Те го те:

Разпитахме Яхру за някои неща какви са и научихме някои нови локации – има стая за оракул, чрез който Фентаза общува с Дендар. Има някакъв майстор на отровите, до когото не стигнахме, има и гнездо на малки йан-тита (подходящо за геноцид, ако решим да ги трепем), както и кървави бани.

Решихме да отидем при Раз Назал, за да си поприказваме и той ни покани на частна аудиенция, откъдето разбрахме доста неща за събитията, които са довели до тук в приключението.

Всичко започва от архлича Асерерак, който, освен, че има интересн подход към нещата, също така се разхожда по плейновете и прави гигантски дънджъни, никой не знае защо. Раз предполага, че просто личовете са такива – те не се интересуват истински от живите, просто им харесва да експериментират върху тях. Та преди много години Асерерак е дошъл в Ому и заколил 9-те бога, след което поробил населението на Ому и построил Tomb of the 9 Gods, където се намират телата им. (Предполагам и някакви зловещи зомби версии). Също така се досетихме, че Раз е имал някаква сделка с Асерерак, но Асерерак или се е отметнал, или още не я изпълнил. Допускаме, че сделката е да докара Дендар (The Night Serpent) на този плейн, за да завладее света. Асерерак е построил капаните и схемата с кубчетата, така че само най-способните да могат да стигнат до входа. А пък какво ни чака в донжона – не знаем. Научихме, че Лунният Пъп и Епик Чашата от Ому, за които също се оглеждаме, също са нейде из Гробницата.

Самият Раз бе оценен от нас като опортюнист. Едва ли вярва сляпо във всичко, но би използвал всяка възможност да се засили напред. Така се случи и в нашите взаимотношения. Ние убихме Фентаза, а пък той (доколкото стана ясно) уби ред уизардите и ни даде двете липсващи кубчета. Даже ни почерпи и халруанско вино. Просто няма как да не ти стане симпатичен.

От бърлогата на Раз Назал се телепортирахме към 10, където се оказа слейв пита с личния харем на Раз Назал. Единият от робите беше с червен амулет и ни последва навън. Оказа се Ишмакал – къртицата на Ред Уизардите. За негова изненада, обаче, господарят Загмир беше спрял да му отговаря на имейлите (вероятно поради existence failure) и ние прибрахме Ишмакал с нас и му предложихме да го освободим, тъй като предположихме, че е роб на червените магове.

Настана време да си ходим, но едно нещо не ни даваше покой и то беше скалната ниша отвъд реката в зона 22. Минахме покрай гардовете и тамън тръгнахме към лодките, когато ни нападна една хидра. Битката беше кофти, но все пак надделяхме. Впоследствие се оказа, че това е личната хидра на Раз Назал, която пази задния вход към тронната зала. Яхру обеща, че ще „оправи нещата“, но кой знае. При всички положения отидохме в нишата, където намерихме един скелет обрасъл с жълти лишеи и с интересен ключ около врата. Пси прибра ключа и така и не разгадахме за къде е въпросният ключ. Може би има още какво да се прави във Fane of the Night Serpent, но за нас беше време да рестваме, затова се прибрахме в тунела, където намерихме Артас и поспахме.

На излизане се събрахме с Орвекс, който докладва, че е чул някакви експлозии в северен Ому. Предположихме, че това е било финалната битка на ред уизардите. Също така разпитвахме Ишмакал и, когато Марто му направи detect thoughts, се случи някакъв бъг в Матрицата и разбрахме, че всъщност Ишмакал е допелгангер, който е служил на Червените Магове. Взехме го с нас и с това приключихме.

Tomb of Annihilation – 16 – The Double-double-cross

Без никакви колебания стартираме 2019-та със сесия едва на 4-ти януари. Състав – Марто, Сашо и Жоро. Локация – уютната бърлога на палавия мечок Марти Парти.

Продължихме, откъдето приключихме миналия път. Спаймастърът Яхру обеща да ни доведе при Фентаза – клеричката на Дендар (The Night Serpent), която иска да очисти Раз Назал и да бъде тя шефа на кенефа.

Фентаза не беше много щастлива да ни види и не ни хареса, но се спазарихме и тя ни разказа как да стигнем до Раз Назал, каква му е охраната и обеща, че като го подпукаме ще дойде да помага. В замяна ще ни даде да пътуваме свободно през земите им и ще помогне да чокаме ред уизардите.

Планът влезе в действие, но за да отстраним Раз Назал, трябваше да направим лонг рест, а нямаше къде. Опитахме при робите – не стана, опитахме да излезем – също не стана, защото се налагаха някакви хартии от Началник-робите, за да можем да излезем с „роби“. Късметът ни огря в склада, където решихме, че ще си построим замък от боклуци и ще се скрием в него. Оказа се, че гигантският питон Азимас (който говори) отговаря за склада, но беше благоразположен към нас и ни даде да рестнем. Бъбълс му подари трофейните си еленски рога, а в замяна Азимас ни подари супер зъл пойзон, който нямам търпение да изпробвам срещу нищо неподозиращи създания.

Когато починахме наченахме издирването на Раз Назал и достигнахме до тронната стая, където той беше със свитата си. Самият той беше доста болнав, хрипаше и кашляше и се мъчеше, но ние му разказахме за Соулмонгър и се спазарихме с него да очистим Фентаза и в замяна той да ни даде да пътуваме свободно през земите им и да удари ред уизардите. Също така ни даде и кубчето без много да му мисли. Като цяло Разеца ми беше по-симпатичен от Фентаза и това се дължи на факта, че играем кампания на Стоян и всички жени са кисели.

Доста е бедес, няма да се лъжем

Докато обмисляхме как да проникнем в стаята и, се оказа, че йантитата имат телепортираща система в подземието и направо се телепортирахме в нейната стая. Битката беше доста тегава, но реално далеч не беше най-трудната досега в адвенчъра и може да се каже, че убедително надделяхме над Фентаза и нейните телохранители.

С това приключихме и записахме в тетрадката, че Стоян не даде ХР за куестовете. ША ДАВАШ!