Още деца на черното слънце

Върколаци

Още едни същества познати от народните предания и митове. Високи между два и три метра хора-вълци.Главата им е почти,изцяло вълча с два големи кучешки зъба,които стърчат извън устата им(зъбите им достигат до 30см).Целите са покрити с бяла или сива козина,която ги предпазва от студа и те рядко носят дрехи(особено дивите).Човешките им ръце завършват с огромни лапи,които представляват тяхното основно оръжие,но макар и доста непохватни,на пръв поглед,хората-вълци са много ловки и някои могат дори да пишат и държат някои предмети.Върколаците имат отлично обоняние и всички качества на дивите си родители вълците.

Тези деца на Черното слънце се делят на два вида. Първият са дивите,те са просто един от най-съвършенните хищници-бързи,силни и много по-умни от останалите животни.Те живеят по еденично и ловуват на огромни територии главно в тайгата.Предпочитат гористите местности,където изграждат скривалищата си.Предимно дневни ловци са им нужни доста голямо количество месо.Много голяма рядкост е див върколак да говори,но в кръчмарските сказки има и подобни истории.

Вторият вид върколаци са приспособилите се към цивилизацията.Отново живеят в отдалечени хижи извън градовете,но често общуват и търгуват с хора.Някои владеят отлично човешките езици,но всички имат специфичен акцент,който не могат да преодолеят.Заради лапите си не могат да пишат(от известно време са се появили такива,които могат) ,но много могат да четат и дори от три години върколаци се приемат в Партията.Но дори и най-цивилизованите от този вид не могат да се откажат от яденето на сурова храна,която си набавят с лов.Обясняват това като казват,че печеното месо(зелечуци,които рядко ядат) губят всичките си качества и са неприятни на вкус.

Така наречените цивилизовани върколаци се прехранват главно с лов.Продават ценни кожи на хората и в замяна получават пари или предмети от битовата сфера. Освен в малки,дървени хижи върколаците живеят в планински и горкси манастири,където са приети от свещениците(след идването на Черното слънце,църквата загубва още повече влиянието си,но все пак оцеляват манастири в отдалечените райони на СССР).

Както на много други от дошлите с Черното слънце същества върху тях среброто има много лошо въздействие.Но ,въпреки че са опасни бойци не са обявени от Сребърните бригади за ''врагове на човевчеството''(както вампирите).По неофициално преброяване на Партията и Сребърните бригади броят на градските върколаци е приблизително 6000,в пустоща има още толкова.

Паяци

Едни от най-страшните и смъртоностни същества стъпвали някога на земята.Мразени и избягвани от всичко живо те са кошмарът на съвременния свят. Външният им вид доста наподобява този на паяците-имат осем крака като два от тях използват вместо ръце,покрити са със слузеста обвивка,която е доста твърда и е отличен естествен щит,главите им са типично паешки с осем очи и два големи отровни ,покрити почти до върха с кожа,зъби.Хранят се с всякакво месо и някои растения.Пригодени са за почти всякакви условия-могат да издържат месеци без да се хранят,но винаги когато имат възможност да го направят не я  пропускат.Ловуват като отравят или разкъсват жертвата и след това я оплитат в пашкули и я носят в кошерите си.Паяжината си използват и за да хващат жива плячка,която се съхранява по-дълго в пашкул.

Социалната им система е много проста,но строго последователна.Живеят на огромни колонии под земята.Всяка колония се управлява от кралица-майка,която снася всички яйца.Кралицата се отличава с огромен размер и сила,но я използва само в два случая-когато трябва да се пребори за мястото си с другите принцеси(в края на живота си всяка кралица ражда от осем до двадесет принцеси,които се бият за нейното място) и когато има  голяма,непосредствена,външна заплаха.

На второ място в йерархията са патриарсите-тези паяци са единствените,които могат да оплождат кралицата,те се отличават с голяма сила и интелект-голяма част от тях могат да говорят.Когато паяците нападат винаги са предвождани от патриарх.По принцип в една колония има около тридесет патриарха.Те се раждат такива,бащи са им предишните патриарси,които оплождат новата кралица и след това биват изядени от нея.

Средната продължителност на живота на обикновен паяк е две години,кралицата живее десет години,а патриарсите само седмица повече от нея.На ден кралицата може да снесе до пет яйца,те се излюпват след три седмици.Те се съхраняват в специални отделения,дълбоко в кошера.Кралицата снася шест месеца в годината. Паяците образуват свои колонии в хълмисти области и планини.Представляват голяма мрежа от тунели и камери с различни функции,колкот по-стар толкова по-дълбок е кошера.Напускат госамо когато кралицата умре,но тогава там идват ощепо-страшни обитатели…

Черно Слънце - Светът след новата зора

По ирония на съдбата ние също бяхме застигнати от извънредно положение. Под карантина вкъщи сметнах, че би било готино да довърша качването на най-сполучливия авторски свят на Стоян Панчев. Първата част от поредицата можете да прочетете тук.

Светът след новата зора

Половин век след Изгрева,животът е коренно различен.По лицето света се разхождат какви ли не чудовища,с които оцелелите хора и техните съюзници водят неспирна и упорита борба за оцеляване.Ето някои от най-често срещаните видове същества дошли с Изгрева.

Вампири

Заслужава си да се спомене, че имахме много як художник. И сега мисля, че графичният му стил е перфектен за атмосферата на сетинга.

Същества познати от древни легенди и предания. Жестоки убийци, които не могат да живеят без човешка кръв.Единственият им отличителен белег са хищническите им кучешки зъби и голямата им сила.Свърхестественат им физика и умението да лекуват раните си с кръв са компенсирани от няколко сериозни недостатъка,а именно това,че умират само от една рана направена със сребърно оръжие,страхуват се от чесън,който им причинява големи рани .След Изгрева вампирите плъзват из цяла Русия и тероризират хората. Но те са много повече от жадни за кръв чудовища.Те са много хитри и организирани.Където могат те изграждат тайни групи,базирани на старата им кланова система.В някои градове те са приети,но с ограничения(Воронеж,Алахай,Ростов в северните Магер и Тикси).Другаде те се внедряват между хората и организират скрити общества.

Клановете при вампирите играя много основна роля.Всеки един вампир принадлежи към клан и е част йерархията му.Клановете са базирани на териториален принцип,управляват се от върхушка,която представлява най-старите вампири,дошли с Изгрева или техните деца(ухапаните вампири нямат право да участват в управлението,но от десетина години съществуват и кланове съставени само от ухапани).Всеки клан има свой представител,когото изпраща в Кръга.Кръга представлява вид събор и контролен орган във вампирското общество.Решенията взети на него важат за всички вампити и,който не им се подчинява бива наказан.
Основно клановете се делят на три групи:

Клановете на Изгрева(вампири станали такива след Изгрева)

По-известни и големи кланове:
Архангелския-този клан е един от първите образували се след идването на Черното слънце.Заедно вампирите от града нападнали и избиват към три хиляди души и ухапали заразно към 500.Архангелският клан контролира цялото устие на Двина и п-ов Камин.Наброяват около 3000 вампири,от които чистокръвни са 40.Кланът разполага с немалка военна техника и ревностно защитава земята си.Общества водещи началото от архангелите има само в Денер(джуджешки град) и Оренбург.
Знакът им е бяла сова.

Алахайският-изключително базиран само на тайни общества в Алахай(вторият по големина град на хората).Този клан прилича много на мафиоткса група,пуснал е пипала навсякъде из града.Имат много стриктна система,избягват ненужни убийства,но с всички сили се борят срещу нарастването на влиянието на Сребърните бригади.Трудно е да се определи бройката им,но са около 1500 души,но те са клана с най-много чистокръвни-цели 700,дори имат малка група древни-40,които нямат по-големи права от останалите.Емблемата му е човешки череп.

Киевският-клан,който обитава разрушения Киев,но който се е разпространил доста далеч от Украйна.Има свои клонове във всички големи човешки градове(освен Казбек,разбира се).Много влиятелен и силен клан,не се страхува често да прави покушения,но хората трудно могат да му отговорят.Освен всичко тези вампири рядко заразяват много по-често от останалите.Счита се,че те са най-големия клан-5000 души,от които 100 са чистокръвни.Емблемата им е прилеп.

Сургутският-тези вампири са познати повече като търговци и пирати от колкот като чудовища.Може би най-добре приетите от хората вампири,които не изграждат тайни общества и не правят покушения в градовете.Търговията е гланвият им поминак.Повечето човешки градове са сключили договори с този клан и членовете му не нападат кервани от тези градове,но ако пътниците нямат специалният документ те не се свенят и нападат.Кланът е около 2600 вампири,от които 50 са чистокръвни.Знакът им е черен гарван

Братският-сибирски клан(член на Северното общество-клановете в Сибир и Северен СССР са сключили спогодба за помощ и приятелство и се подкрепят при събрания на Кръга).Напълно обикновен клан,който е развил няколко тайни общества.Те са единствените,които са решили да построят наново градът,който сами са разрушили.В момента град Братск е едно от малкото сигурни места в Сибир.Самият клан наброява около 2000 души,от които 50 са чистокръвни.Ембелмата им е кървящ меч.

Челибянският-клан,който живее на територията на Урал.Тези вампири се хранят главно с джуджешка кръв.Челибянците имат свои тайни общества навсякъде,където джуджетата допускат хората.Този клан е съставен главно от изгнаници,които са прогонени от собствените си кланове,които наброяват около 500 души.Емблемата им е кървяща секира.

Верхоянският-едни от най-кравожадните вампири,живеещи в северните части на СССР.Верхоянците убиват всичко по пътя си,рядко използват оръжия и се доверяват на животинското у себе си.Нападат дори и вампири.Много кланове искат този клан да бъде изгонен от Кръга,но Северното общество ги подкрепя твърдо.Наброяват 2500 души(много разпръснати),от тях 100 са чистокръвни и 50 са древни.Емблемата им е виещ вълк.

По-малки кланове-Омският(500),Салехардският(550),Одеският(700,изцяло в тайни общества),Талинският(500),Охотският(600,Северно общество),Оренбургският(900,изцяло в тайни общества),Казанският(700),Алданският(300,Северно общество), Певексият(300,Северно  общество), Оймяконският(400,Северно общество)

Вторият вид кланове са древните,вампирите от тези кланове(според техните думи и
някои книги) са съществували на земята преди Изгрева.Тези кланове участват в
Кръга и са почитани от останалите.Но по принцип оцелели са само два,които да
имат истинска власт.

Марай-много древен клан,датиращ от средновековието.Никой не знае точният брой на членовете му.Изключително потайни и мистериозни,нямат постоянно място на обитаване.Макар че са много отдалечени марайците винаги си помагат и не позволяват да бъдат изхвърлени от Кръга.Наричат ги още Нощните пазачи,защото пазят всички тайни от историята на вампирите.Знакът им е техният йероглиф(както при всички древни кланове).Някои от членовете на този клан не носят дълги бради(традиция при древните вампири)

Московският-старото му име е Негаромар,но тъй като ръководстовото му е в Москва от известно време е преименуван.Без съмнение най-големият древен клан.Като столица Москва е събрала голяма част от древните и след Изгрева те са образували нов клан.Приблизителният брой на членовете му е 4000,като от тях само двайсетина са чистокръвни.Московците разполагат и с голяма военна сила и дори няколко пъти са водили открити битки със Сребърните бригади.Но от известно време се окриват в развалините на съветската столица.Знакът им е техният йероглиф.

Други древни кланове:
Кагорах(400),Молокой(300),Наруса(300),Чупарах(400)

Третият вид вампирски кланове са тези съставени само от ухапани вампири.Те не участват в Кръга и са се самоопределили като клан,останалите не ги признават и често срещу тях се организират нападения.

Павлодарският-най-големият и организиран клан на ухапаните.Наброява 1200 души,които са построили голяма крепост в руините на някогашния град.Досега са успели да отбият не една атака на Кръга.И са един от последните останали кланове от този вид.Емблемата им е ръка свита в юмрук.
Други кланове-Воркутският(600),Ташкент(300)

Eberron – 03 – КРЪЪЪЪВ, ПООООТ И МАНГИЗИИИИИИ

Ето, че традицията да се събираме на празници продължи и на Националния празник на България, когато отново в пълен състав се събрахме в БЛО, за да разнищваме мистерията около Вика Слок от Корпорация Ориен.

Започнахме в канала, където събудихме чейнджлинга Мисак и се оказа, че той е работил двойник на Вика. Ударихме един рест в килийката и излязохме навън. Рагнар използва новото си умение и се превърна на бездомно куче, за да види някой търси ли ни във връзка с крушението на небесната ладия. Имаше насъбрала се тълпа, разбира се, и хората спекулираха всячески, но не чухме нищо особено и затова отидохме към гарата, за да научим кой е купил билетите. Милата касиерка, която Йови подкупи с половин галифар, вече е наш лоялен сътрудник и ни разказа, че билетите са били поръчани от зашеметяващо богата жена с glamerweave – магически одежди характерни за Еберон, които създават уникален визуален ефект. Благородната дама е имала облаци около нея. Съобразихме, че мъжът със звездно небе около него вероятно също носи glamerweave. Разделихме отново партито и Рагнар и Бен отидоха в горните квартали, за да разпитат кой прави такива одежди, а пък Крънчи и Йови се опитаха да пуснат слух на местния жълт вестник (Dura Gossiper) и да разберат в замяна кой носи такива интересни одежди. Първата група седна в умопомрачително скъп калаштарски ресторант и научи за майстора на изкуството Далафар Калистар, който живее в Зелената кула в скъпарския квартал Platinum Heights. Втората група направи разигра фамозен сценарий, в който Йови беше наркоман, който търсеше пари за „син пясък“, а пък Крънчи му беше дилъра. Журналистът сякаш повярва на историята, но не сме записали какво точно му казахме и съм позабравил. Той каза, че не знае коя е жената, но „тоя със звездите“ е самият Седрик д`Ориен. Пам пам пам.

Glamerweave

Върнахме се вкъщи и питахме децата да ни кажат къде да търсим Седрик, но те само ни пробутаха старата информация, че Корпорация Ориен се събират в Горящия кръг. Сетихме се, че това сме го писали миналия път и, че самото място се мести постоянно, защото е нелегална гладиаторска арена. Разбрахме къде се провежда тази вечер и се запътихме натам.

Намерихме гладиаторската арена, където един халфлинг от клана Боромар събираше входа. Бен реши да се бие, а другите седнаха да позалагат и да проучат дали може да се докопат до представителите на Корпорацията Ориен. Последваха няколко уникални NPC-та, с които Стоян наистина се развихри като например водещия на боевете и джуджето, което нареждаше кой с кого да се бие. На Бен се падна да се бие с Бойна Машина 4 – warforged, който някакви богаташчета бяха докарали, за да тестват в арената. Рагнар пък се превърна на котка, за да се разходи до служителите на Ориен и при тях дойде не кой да е нашият приятел „Сам Спейд“. Ориен тръгнаха да му подават някакъв свитък, но Рагнар го грабна в котешката си форма и избяга с него. В това време Бен успя да надвие врага си с немалка помощ от шано лекуващата магия на Крънчи и публиката откачи и почна да скандира новото му сценично име – „Дракона на кръвта“. Халфлингът ни плати залозите и ни каза, че ако искаме да вършим това онова за клана Боромар, можем да го намерим в Сивия чирак в Lower Menthis. Самият той се казва Тевин. По живо по здраво си тръгнахме, отворихме свитъка и той се оказа нашето писмо до Седрик...

В това време зад нас довтаса и самият „Сам Спейд“, който ни заяви, че е по-добре да не влизаме в полезрението на Седрик д`Ориен. Помолихме го да забаламоса Бакстър и да ни осигури достъп до високите квартали. На следващия ден успяхме да бъдем контрабандирани близо до Зелената кула и се запознахме с великия майстор Далафар. Той не искаше да ни каже, но ние успяхме да го убедим, ако му свършим една работа. Той искаше да му дадем честно мнение за най-новата му творба. Погледнахме и я тя се оказа брутална сцена на ужасяващо насилие, разруха, убийства, мъчения и разврат. Ние, обаче, сме закоравяли от Tomb of Annihilation и неговия прочит на Cannibal Holocaust не ни впечатли особено. Бен видя интересна възможност да носи тази одежда в арената, а също така други криминални изроди сигурно също биха се киприли с ужасяващите кошмари на Далафар.

Ultimo Mondo Cannibale

Жената се казва Дасина ир`Морос и живее съвсем близо. Но ще я търсим следващия път.

Отново много добра сесия. Особено ми харесва как Стоян смело включва характерните елементи от Еберон, които ги няма другаде. За две сесии се запознахме с чейнджлинги, калаштари, скай коучове и други. И, разбира се, NPC-тата! Стоян ги представя по легендарен начин!

Eberron – 02 – Има ли пилот в самолета?

„Всеки плаща на някого“                

-          Халфлингът от моргата

На връх Свети Валентин гордо решихме, че този празник е поредният израз на Панчевисткия Екзистенциален Вакуум и, че ние обичаме жените си всеки ден, поради което се събрахме да поиграем ДнД.

Бяхме в състав без Пси, който се налива с крушова ракия и след това кара ски в Сърбия, но пък с новото попълнение Венци, който взе ролята на орка Рагнар – друид от Shadow Marches, който е бил наемник във войната, но като се е върнал открил селото си опожарено и унищожено. Жаден за мъст проследил бандитите отговорни за това до Шарн и сега е готов за разплата.

Почнахме от където приключихме миналия път – извън къщата на покойния Вика Слок. Отвън се търкаляше някакъв просяк и решихме да го попитаме дали е видял как изнасят тялото. Просякът се оказа самият Рагнар, който като друид предпочита да си спи отвън. Взехме го и отидохме да отмаряме в имението на Йови в Golden Gates – един от по-долните квартали на Lower Dura. Тук последва неочакван роулплей момент, в който се запознахме с леля Флея – хазяйката на Йови, която го джоби за половината наем. Починахме и на следващия ден решихме да се разходим до гарата, за да почнем отнякъде. Бен (Сашо) реши да организира децата от квартала в шпионска мрежа като „птичетата на Варис“ и им обеща 1 сребърник, ако разберат къде се събират служителите на Корпорация Ориен да разпиват след работа. Имахме и среща с първия антагонист на нашето парти – Сержант Бакстър, който е местният полицейски шеф и мафия бос и не дава да се „работи“ без да му се плаща. Той се познаваше с Йови, който от своя страна, очевидно недолюбваше сержанта. Тук се заформя интересна интрига с този герой и лично аз мисля, че е доста вероятно да имаме още сблъсъци с него.

На гарата ни казаха, че билетите са купени от Шарн и че са отворени билети от 1 класа (тоест от всякъде за навсякъде). Не успяхме да разберем кога са купени, но Йови се спазари с касиерката срещу монументалната сума от 5 златни галифара тя да му каже на следващия ден. Решихме да проявим хитрост и да разберем къде е централата на Корпорацията, но не ни се получи, на Рагнар му дойде в повечко градската суматоха и се скара с лелката от Информация. Взехме една молба за оплакване до Седрик д’Ориен (който беше подписал писмото до Вика) и му цитирахме текста на писмото. Добавихме и че трябва да говорим след 2 дни и дадохме адреса на изоставена къща близо до Йови.

Следата взе да изстива и се завърнахме в квартала, за да вземем да питаме сержант Бакстър. Той ни одруса по 10 злато, за да можем да „работим“ в квартала и ни посъветва две неща: да не се занимаваме с корпорациите и да не дирим покойника при House Jorasco (лечителите в Khorvaire). Речено-сторено. Първо отидохме в Lower Dura, където ни насочиха към клона на къщата в Middle Menthis. Оказа се, че моргата е доста близо до апартамента на Вика. Спазарихме един подкуп и ни казаха да дойдем час след залез, за да видим тялото.

В това време децата бяха открили, че Домът Ориен се събира в Горящия Ринг в Lower Menthis.

Настана вечер, отидохме в моргата, Вика беше на шестия етаж. По стълбите се разминахме с две сестри и с два гнола, които носеха някакъв сандък. Отворихме кутията, където трябваше да е покойника и тя се оказа празна. Пуснахме Крънчи (Пси) да инвестигейтва (което беше грешка), след което моментално заподозряхме двамата гнола и се втурнахме да ги гоним нагоре. Точно излязохме на последния етаж и забелязахме как натоварват тялото на едно въздушно такси. Хвърлихме се след тях и последва ултра епична въздушна битка измежду кулите на Шарн. Рагнар изигра огромна роля с магията си, която ги избутваше от самолета и те падаха долу в бездната. Толкова огромна, че бутнахме дори и пилота и въздушната лодка остана без управление. Нещата хич не изглеждаха добре, но Бен успя да овладее таксито. Механиката, по която ставаше това беше уникално яка – трябва да поставиш ръцете си в специална кутия, където да се свържеш с вградения в корабчето dragonshard и да управляваш елементала, чиято есенция движи самолета. Това става с DC20 Persuasion или Intimidation check! Добре, че вдигнах малко харизма, ей тва ще ви кажа! С уникален късмет хвърлих 17 и получихме минута, в която Бен управляваше кораба. Насочихме се обратно към моргата, взехме Крънчи и тръгнахме да се пръждосваме към Lower Dura. Полукатастрофалното ни приземяване почна да привлича внимание, но начаса се скатахме в една шахта, където успяхме да приберем покойника и да качим втори левел.

Направи ни впечатление, че има оток на лицето, но този оток се оказа грим. Решихме, че е най-добре да се свържем със Сам Спейд (детектива) и отново разделихме партито на две – Крънчи и Рагнар останаха да пазят трупа, а Бен и Йови отидоха до Maleon’s Gate – един от още по-долните квартали на Lower Dura. Беше вече доста нощно и се натресохме в една алея, където десет гоблина ни направиха капан. Успяхме да се отвържем и да им дадем лек отпор, но те още не си тръгваха. Венци предлагаше да преговаряме, но на мен лично ми кипна лайното и ми омръзна само да ни подритват, затова го играхме по следния начин. Бен идентифицира водача на групичката, хвърли му едно копие и след това Йови го елдрич бластна. Верно, убихме го за 1 кръв и на див късмет, но няма начин да се даваме на всеки бастун да ни подритва, пък ако ще и да сме толкова тъпи, че сами да влезем в капана! Аз съм убивал Асерерак бе, алоооу!!!

Изпълнени със серотонин намерихме руината, където Спейд държи офиса си и съответно се оказа, че офисът е занемарен от поне две години (намерихме един стар вестник там). Предположихме, че този който ни е дал задачата не е този, който казва. Върнахме се при покойника, заклехме се повече да не разделяме партито и забелязахме, че трупът е почнал леко да се затопля. Крънчи му цапна един heal и трупът се изправи рязко и почна панически да диша. В същото време се превърна на слаб човек с тебеширено бели коса и кожа. Разбрахме, че е changeling, който се казва Мисак. Убедихме го, че няма да му навредим и го оставихме да ни разкаже историята си.

Нашият приятел е changeling, който това работи (както и много други от братята и сестрите му) – преобразява се на клиент и го замества, докато клиентът прави нещо друго. Вика го е наел да седи в дома му над театъра за няколко дни и му бил намекнал, че иска да отсъства заради жена. Както става, обаче, нещата се объркали. Един ден на вратата се почукало и влязъл загадъчен плешив мъж с „човешко лице и звездно небе навсякъде около него“ и няколко други тъмни фигури. Мъжът го докоснал по главата и в следващия момент Мисак се събудил при нас. Излиза, че някой е искал да изглежда все едно Вика е умрял, но без реално да го убива. Самият чейнджлинг не искаше да играе и въпреки опитите ни да го направим наш сътрудник, обеща, че ни дължи една услуга. Можем да го търсим на пазара до гарата. С това и приключихме сесията. Поне няма труп, за който да трябва да се притесняваме.

Уау, каква сесия – мистерия, роулплей, екшън, хумор, обрати! Случаят се заплита и има доста въпроси, на които трябва да открием отговорите.

Кой е искал Вика да изглежда мъртъв и знаел ли е, че това не е самият Вика?

Защо му е на някой да краде тялото на Вика? И това същият, който го краде от моргата ли е?

Кой е Сам Спейд и наистина ли е той?

Каква е нашата роля в нещата?

Чакат ни интересни времена!

За финал ще кажа, че Стоян може би има забележки към себе си (което е нормално за него), но аз лично съм много доволен. Според мен добавянето на класически сюжетни елементи от филм ноар и т.н. помага да усетим света и да се  потопим в него с помощта на качествен и познат стори телинг. По този начин всички сме на една вълна и заедно откриваме света и мястото на героите в него.

10/10

Черно Слънце

Хоп! Късче минало се вряза в земната ни орбита и последвалият сблъсък ни оставя зашеметени от носталгия. Иван откри материалите по Черно Слънце и незабавно ги качвам в блога без никаква редакция. 

Черно слънце

Ролеви свят от Стоян Панчев

1.Интродукция

…Цяла нощ имаше буря.Снегът затрупа два три самолета и се наложи да ги

отриваме до обяд.Но да беше само това! Оказа се,че провизиите няма да стигнат и за два дни,затова намалиха дажбите на половина и насрочиха атаката за днес следобед.Всички се молихме небето да се прочисти,защото при такава видимост трябваше да разчитаме само радио маяка и на нищо друго…

Но нямахме късмет, небето си остана същото,въпреки силният източен вятър. Обядът беше оскъден,парче мухлясъл хляб и нещо като лучена супа,но малцина бяха щастливците,които наистина имаха нещо различно от булон в купичката. След като залъгахме глада починахме половин час.Тъкмо чистих пистолета си когато чух сирената,която с омразния си глас,навяващ само смърт, ни викаше да потегляме.

Наместих се удобно в кабината на моя ИЛ-2,закопчах се хубаво,извадих шала от майка ми,целунах го(стара традиция,преди полет),прибрах го обратно в якето си и зачаках да дойде моят ред за излитане.

Не чаках дълго.В слушалките ми прозвуча силният глас лейтенанта от контролната кула,който ми нареди да излитам.Включих мотора,самолета сърдито заръмжа и след минута бях във въздуха заедно с останалата част от ескадрилата.Отправяхме се към немците,които нямаха някакъв шанс срещу такова голямо нападение.В последните дни бях чувал само за наши победи и бях започнал да се надявам,че ще победим нашествениците.

* * *

Тъкмо пикирах втори път,за да ударя една много досадна зенитка,която свали двама наши,когато слушалките ми изпращяха и командира нареди всички налични самолети да се издигнат и да нападнат бягащите юнкерси.Макар и щурмови самолет ИЛ-2 ставаше и за въздушен бой и след кратък размисъл започнах да се издигам към облаците.Видях,че останалите от ескадрилата са тръгнали дори над тях и ги последвах.

Тъкмо излязох от плътният воал буреносни облаци и го видях!В първият момент онемях,замръзнах на място без да знам какво става.След секунда от унеса ме извади няколко ужасни писъка от слушалките.Моментното вцепенение ми даде възможност за кратко да го разгледам-огромен,черен диск,почти два пъти колкото слънцето,от който струи чернота,ужас и лудост,дори сега треперя когато си спомням.В този миг незнам какво,може би някаква божествена сила ме накара да обърна самолета и да се насоча обратно към базата.

Треперещ приземих самолета и се отправих на бегом към кулата,при командира.Когато стигнах сградата видях,че двамата постови са мъртви с разкъсани гърла.Извадих пистолета и се започнах да се качвам по стълбите.Навсякъде лежаха трупове,имаше следи от стрелба.Влязох в контролната зала и видях двама войници,единия беше клекнал до някакъв труп и жадно смучеше кръв от раната на врата му,другия моментално ме забеляза и се хвърли към мен с отворена уста.Тогава видях,че вместо нормални зъби той имаше два големи кучешки,като на хищник.

Стрелях три пъти в него,той само се преви и направи огромен скок към мен.В същият миг аз се шмугнах през прозореца и за щастие паднах на голяма купчина,почистен сняг.Веднага си спомних,че наблизо е склада с продуктите и се затичах на там.След секунда заблелязах,че войника с кучешките зъби ме гони с нечовешка бързина.Изтрелях още два патрона на сляпо и се забързах колкото мога. Стигнах вратата на склада,която зееше широко отворена и влязох вътре,като залостих секунди преди преследвача ми да се забие в нея.Трескаво заслизах по стълбите и се озовах в тесен коридор водещ,който ме изведе до стая,в която имаше два чувала лук.

Вече два часа стоя тук и се чудя дали да не изляза,дали всичко това не беше просто

кошмарно видение.Е,реших се,излизам и оставям дневника тук…

19 Февруари 1943 година

Морзовск

2.Какво става на фронта?

Невероятната поява на небесния обект напълно обърква всякакви военни стратегии и планове.Само за един ден всички командири загубват управлението над войската и хората.Армиите се разпадат или биват избити от новопоявилите се чудовища,които върлуват из целия източен фронт.

Войници и селяни,всички са страшно объркани.Никой не разбира кой е истинският враг.На много места немските и съветските войски просто се обединяват и търсят заедно спасение от чудовищата.

До началото на май месец,са се оформили няколко основни евакуционни линии.Първата-Воронежката група,която се отправя към Ростов(който преди дни е бил опожарен от бягащите от паяците хора) успява да си върне развалините му и да построи там военна база.

Втората голяма група се отправя към Урал, там едната половина прекосява планината и поема към Сибир,а останалата бива спасена от изникналите от недрата джуджета.

Последната трета,войскова част пристига в Кавказ,където построява голяма крепост.

Практически почти цялата страна е унищожена,съветските войски,които не попадат в трите големи армии или биват избити или успяват да построят малки селища из цялата територия на страната.Фашистките войски в повечето случаи бягат към родината си,но умират или биват убити по пътя.Все пак една малка част успява да се спаси и остава в територията на СССР.

Eberron – 01 – Sharn, city of towers

Ето, че реализирахме (както се изразява един наш ролеви брат, който са бие сас лошите) първата сесия за тази година и първата сесия по света на Еберон. Светът на Еберон съществува още от 3.5, когато авторът му (Кийт Бейкър) спечели публичния конкурс на Уизардс за нов свят по D&D. Тогава бяхме млади и запленени от високото фентъзи на Забравените Кралства и не му обърнахме внимание, но от известно време насам Еберон присъстваше в полезрението ни като нещо, което си заслужава да опитаме.

И така първата сесия беше кратичка и основно задаваше тона на сетинга. Бих казал, че основният фокус не беше толкова върху действието, колкото върху изграждане на атмосферата. Стоян очевидно ни захранваше с доста film noir естетика и за мен лично беше интересно да играем познатото D&D с щипка модерност. Интересно е да се помъчим да си представим „модерността“, защото в Еберон „високите технологии“ не идват от технологии, ами от магия. Пресата не е преса, ами магически пера, които пишат сто вестника наведнъж, лампите са магически, хлебарят също си помага с магия и т.н.

Беше любопитно и кой как си представя Sharn – градът на кулите и главният град в Khorvaire. За мен лично е нещо като амалгама от града от Blade Runner (огромен, мрачен и опасен на ниските нива), арт деко, фентъзи и викторианската епоха. Чудесно място за среща между Джак Изкормвача; герой на Жул Верн, който обаче е warforged; и Магьосникът Шерлок Холмс, който използва divination, за да разплита убийствата.

И така – кои започнахме кампанията. В троен състав от моя милост, Марти и Сънчо героите бяха както следва:

-          Бенкорагирак – blue dragonborn fighter LE

-          Йови – sorcerer с divine spells

-          Крънчи – warforged artificer (известен също като Victorinox, защото е доста мултифункционален)

Започнахме с това да се намъкнем в долния бордей по ниските нива на Menthis, който се казваше „При Савия“. След малко смешки с охраната намерихме контакта ни вътре, който беше не кой да е, а Сам Спейд. Изпеченият детектив ни предложи 300 злато, за да разберем подробности около мистериозната смърт на Вика Слок – млад талант от Дома Ориен (или както Стоян предпочиташе да казва Корпорация). Младежът е загинал преди 3 дни и моментално е обявено, че е от „естествени причини“, но всички знаем колко корумпирани са органите на реда в големия град. Затова някой е поръчал на Спейд да ни събере в съответния бар и да ни даде задачата.

Помислихме какво да правим и се сетихме, че има вестници. Отидохме до Sharn Gazeteer и там открихме в един брой на няколко дни, където бяха описани обстоятелствата около смъртта на Вика. Той е намерен мъртъв в дома си от чистачката на театъра Ten Torches. Отидохме до театъра, забаламосахме женицата и с малко техники от организираната престъпност нахлухме в дома му. Вътре намерихме:

-          Два билета за Lightning Rail

-          Под леглото имаше някакъв недъгаво направен и недовършен кръг за телепортация

-          Гребена на Вика, с който евентуално да играем някакви divinations

-          Взехме някакви бумаги на неясен език

-          В килера се бихме с Iron Defender и видяхме рамкирано писмото, с което го канят незабавно да се присъдеини към Корпорация Ориен.

Като цяло готина кратичка сесия. Според мен най-добрият начин всички заедно да подобрим експириънса е просто да обсъждаме атмосферата и да се надъхваме с истории, пасажи от книгата и арт, който да ни помогне да разберем Еберон по-добре и да се почувстваме в свои води.

Pathfinder 2 - Спящият звяр

 

Брей, че то взело, че станало 2020. Честита Нова Година на всички приятели читатели!

След мега приятната кампания за Хелоуин се събрахме през първата неделя от новата година, за да довършим на Марто якото творение - приключение с въведение. Бяхме аз, Стоян, Пси и Марти, който се беше приготвил да ни забавлява и затруднява и загадки да ни дава.

Ще бъда кратък, защото съм и мързелив, но загадките във кулата не бяха орех костелив. Разбрахме, че мястото е времеви капан и, че трябва да се придвижваме нагоре-надолу по етажите и да преминаваме предизвикателствата. Те бяха основно монстъри и лека полека разучавайки, научихме, че кулата е била спелджамърски космически кораб разбил се и строшил се.

Стигнахме до края, където имаше магически басейн и сипахме водица, защото решихме, че вампира за това ни е пратил там. Мийнуайл, кофти върколаците бяха нападнали селото и опожарили това онова. Отидохме при вампира, убихме един върколак и го взехме с нас. Проследихме мършите и се оказа, че са в една пещера под планината, там разбрахме, че имат план да събудят спящата тараска с помощта на експлозия от десетки от тези яйца, които намерихме. Главният виновен беше синът на шефа, но главата му беше завъртяна от една сукубуска. Последва и финалната битка. Гадта беше тегава, но ние не и позволихме да си използва кофти умението и с Good демидж я очистихме.

След това малко финални разговори и приключихме кампанията.

Като цяло - Браво, Марти! Беше се подготвил много добре и кулата и враговете бяха доста интересни и останах много доволен.

Патфайндър 2 е доста силен кандидат за кампания в бъдещето - има доста сериозен наклон към скил системата (нещо, което липсва в 5е), но аз лично се изнервих от това, че трябва да си пренапиша целия лист като левел ъпвам. Точно в тази система би било доста яко да имаме некакъв апп за виртуални карактър шийтове, мисля, че системата е перфектна за нещо такова. Също така, още съм с травма от това, че трябва да помпаш АС, хаха.

Final tally: играемо е, хубаво е, но хващаме влака за Еберон!