5e – 20 – The Chase Is Better Than the Catch

26 май 2018. Юбилейна 20-та сесия по пети едишън. Състав: пълен. В приятния майски следобед се събрахме да разнищим загадката относно кой кой е в редиците на харпърите и как точно се е оплела тази тежка каша.

Започнахме с ревизия на уликите дотук:

• -          Съмнителния харпър
• -          Мозайката със Сарагот и златния дракон в къщата на Отелстан
• -          Нехил – приятелят на Отелстан, който е искал да стане ездач на грифон.

Взехме решение да се разделим – Пси хвана една шепа деца да помагат с мозайката, докато той мендва, Корин и Мерин следиха съмнителния харпър, а пък Марстер и Уелби отидоха да търсят приятелчето на Отелстан.

При Пси: Мозайката бе сглобена и прие образа на Сарагот и златен дракон, които бягат от нещо мощно, което прилича на Армагедон. На мозайката пишеше „Сарагот“ и имаше неговия подпис. Той продължаваше нищичко да не помни от цялата тая галимация.

При Иван и Жоро: Следиха съмнителния Фиренбел, но в кръчмата дойде някакъв елф, взе един пакет и тръгна нанякъде. Иван го проследи и той стигна до някаква богаташка къща, където се обсъждаше нещо с някакъв ред уизард от Тей и друг дебелак, вероятно собственикът на къщата. Когато хората се разотидоха, Иван проникна в къщата и откри сандък с капан и аларма. Също така имаше търговски книги, които реферираха кораба „Светкавицата на Рашемен“.

При Сашо и Марто: Отидоха в кръчмата на стражата, разпитаха и с малко блъф уредиха пропуск за грифоните. Намериха Нехил супер депресиран и смазан от живота, но успяха с малко спийч да разберат, че явно е бил посещаван от Лейпала, Ваерус и хидън лорда, като всички те са го карали да промие Отелстан и да го забърка в демонските схеми.

Финално се събрахме в къщата и взехме решение да преджобим богаташката къща. С помощта на pass without  trace стигнахме до нея, отворихме сандъка, но там имаше ценности, които очевидно не бяха от значение за куеста и ги оставихме.

По-интересното беше в къщата от док уордс, до която проследихме братята. Там цъфнахме по средата на ожесточена битка, в която нашият стар приятел глабрезуто и някакъв шадоу-демон доминираха харпърите (двамата братя и Лейпала). С гениални тактически похвати и добър късмет изринахме демоните и взехме харпърите за пленници на разпит. В тайната им къща намерихме и един наръч с карти и топ-сикрет информация за Уотърдийп (карта на каналите, карта на замъка на Пиергирон и пр).

Пренесохме ония палачори през каналите до нашата база, лонг рестнахме и се заехме да ги разпитваме. Лейпала (както реално и другите) ни казаха, че да покварят Отелстан и да го пратят към Юникорн Рън е било топ-мисията. Нарежданията са идвали отгоре, те били просто войници и не питали, а само изпълнявали. Версая е била от друга клетка. Големият гаф е бил, че Отелстан изглежда предобрил нещата и се свързал с истински демони.

Сюжетът не напредна особено и се принудихме да използваме единствената неизтествана опция, която беше да идем на Фишмонгърс стрийт и да говорим с хидън лорда. ТОй ни посрещна и тамън да му кажем какво наистина мислим за смрадливия му план и БАААМ влезе Ваерус и замрази времето за Сарагот и хидън лорда.

Тук вече историята стана ясна.

Сарагот всъщност е Аумвор, просто като по-млад и без спомени за това в какво се е превърнал. Затворът, от който Отелстан е трябвало да го освободи е бил фалшив. Всъщност истинският затвор е бил Елдър брейна, но вече е станало опасно да го държат там и Мистра наредила да го местят. Трябвало е Версая да стане носител по план, но нещата са се осрали, поради факта, че Отелстан доста е напреднал с покварата.

Отбелязахме, че планът им е бил пълен с проблеми и фейлове, но в крайна сметка, добре, че сме довтасали ние, за да оправим болшинството бакии.

От тук насетне се взе решението да се покрием ниско и да чакаме допълнителни нареждания от Ваерус. Отиваме в Балдурс Гейт, за да си отворим една приключенска кръчмичка, която решихме да наречем Мустакатият елф. Всичко това се крие от Сарагот, а пък за пред хидън лорда, ние сме изпълнили цялата мисия.

С това затваряме първата глава от този монументален епос. Доста обсъждахме как да продължим нататък, но остава да решим финално накъде ще ни задуха ролевото желание. Едно е сигурно – петимата юнаци ще се изправят срещу Спящото Зло в някоя от следващите ни сесии.

КРАЙ НА ПЪРВА ГЛАВА 

5е – 19 – Друидската илюзия

И така, в неделния следобед на 29 април се събрахме да поиграем. Мястото отново беше БЛО, а аз със задоволство отбелязвам, че това е нашата 19-та сесия по пети едишън, което значи, че следващия път живи-здрави, ще празнуваме юбилей. Бяхме в почти пълен състав, без Пси и след известно маане на бисквиди се впуснахме в приключението.

Трябваше да открием друида Толинидок, който живее на малък остров около Deep Water Harbour. Купихме му охлюви, за да го подкупим с лакомства и поехме. Корин намери някакъв познат от док уордс с лодка и греб-греб, оказахме се на малкия скалист остров. Имаше няколко чифта следи и ние поехме по едните. Открихме някакво джудже с механичен пауър армор, който беше смъртно ранен и му помогнахме да се изправи, но той не говореше коммон. Един comprehend languages по-късно и той ни помоли да дадем парче механизъм от бронята му на „онези от механус“. Кои са точно те, не се разбра, но стана ясно, че идват с някакъв механичен летящ кораб от плейновете и са се разбили малко по-навътре в гората. Джуджето очевидно се мъчеше и Корин го избави от агонията.

По-навътре в гората намерихме crash site-a с надеждата да има alien blaster, но не би. Имаше само син слаад, който ступахме и в една от скалите видяхме очертание на портала, но никакъв знак как да го активираме. Както каза Жоро, сайд куестовете се изпълняват по някое време, но не са спешни.

Решихме да продължим нагоре към стражевата кула и се натъкнахме на отряд войници. Поприказвахме с тях, отначало бяха недружелюбни, но с малко бира и дипломация ги спечелихме на наша страна. Те ни казаха, че не са виждали Толинидок, но знаеха, че живее при скалите. Също ги разпитахме за Отелстан и те ни подсказаха да говорим с негов човек Нехил, който искал да става ездач на грифони. Нощувахме при войниците и на сутринта по живо по здраво отидохме на скалите.

Там след дълъг тунел с много шибани капани се сбихме с 4 craaaab people, които направо ни разказаха играта. Положението беше близо до ТПК, но успяхме да бастисаме един и с див късмет fear-a на Уелби прогони другите три. Имаше казус как да подходим стратегически към битката и решихме да продължим надолу по тунела (гадовете избягаха навън по скалите). Там съответно намерихме и нашия човек, който се оказа, че е полу-костенурка и наистина си хапва охлюви.

Показахме му айтема и той ни каза, че това е друидска илюзия. Предметът наистина е комуникатор, но не е кожено кълбо с костни ръце, а е някакъв дънер с руни. Тук нещата много се заплетоха, защото почнахме сериозно да подозираме Ваерус, но на мен лично не ми излиза версията напълно и съм скептичен. Не че няма улики, но още не съм напълно сигурен.

Разпитахме още малко Толинидок и той ни каза заклинанието с което се активира. Уелби го пробва и видя вратата от донжона в Ендлес Кевърнс. Интеракцията обаче не бе възможна. Според Толинидок сред харпърите няма и висок лвл друиди, което сериозно спъва тезата да е бил някой друг друид, който не познаваме.

Даааам, заплетено наистина. До следващия път!

5e – 18 – Шоуто на канала

Пост-великденски продължихме нашите фентъзи приключения в Уотърдийп (а наяве в БЛО). Този път в леко намален състав, но пък играта си вървеше и липсата на Бай Иван и египетския фараон Жоро не се усети дълбоко.

Малко рекап на събитията дотук:

-          Дирим кои са предателитесред харпърите

-          Не знаем къде е Версая

-          Някакъв wererat е откраднал не знаем какво от подземието в къщата на Отелстан

-          Глабрезуто нещо каза за някакъв дракон

Направихме починка в къщата и Зуук (Пси) сготви манджа, която остави в подземието като примамка, за нещото, което е откраднало предмета. Номерът сработи и на другия ден Зуук извади питомното си плъхче и го използва, за да тракне нещото, което беше яло от чорбата. Велик олдскул момент!

Надолу в каналите имахме среща с магически Блек Пудинг, който обаче лесно победихме благодарение на ноу-хауто от огромния абилити чек на Мерин. Още по-навътре и открихме входа към Града на Боклуците, където живее господарят на каналите – Цар Плъхон.

Говорихме с гигантския магически wererat и благодарение на плъхчето на Зуук разговора тръгна, защото Цар Мишо не беше никак, ама никак, предразположен към нас. Почнахме да се пазарим и му дадохме елфския плащ на Зуук, излъгахме го за тринкета на Уелби (депозит в лусканска банка) и доплатихме 150 злато и една пита сирене. Царят, обаче, реши да ни направи мизерия и ни тикна да се бием с двете му питомни otyugh-та. Уелби вкара fear на едното, което го извади от играта, но другото диълваше сериозен демидж. Криво-ляво го сбихме и плъховете ни изгониха от техния град, със предмета на Отелстан обаче. И то верният предмет, а не някакво ръждясало дилдо, както почти очаквахме, че ще стане.

Артефактът на Отелстан представлява едно кълбо съшито от парчета (човешка?) кожа с две костни ръце отгоре. Създава впечатление, че е мокро и мирише на кръв, макар че на вид е сухо. Зуук го идентифицира и изглежда се ползва, за да се влезе в контакт с някого. Сарагот ни посъветва да намерим друид.

Тук купихме Sending scroll, Мерин научи магията и пуснахме два есемеса – един до Ваерус, който ни каза общо взето да се оправяме сами и един до Версая, която впоследствие дойде в къщата. Оказа се, че тя сама се е скатала от Yawning Portal, за да не я надушат харпърите. Питахме я това-онова, но общо взето нищо ново не ни каза.

Отидохме после до Fishmongers’ street 7, цопнахме в коритото и бам, озовахме се при нашия приятел Лорда на Уотърдийп. Той ни изслуша историята и ни насочи към проверен компетентен друид. Верно, особняк бил, ама ще го преживеем.

Друидът зове се Толинидок и живее в пещера на един от островите близо до Уотърдийп. Трябва да вземем лодка от Deep Water Harbour и да го намерим на островчето. За да ни асистира ще му кажем, че ни праща Хидън Лорд на Уотърдийп и ще му занесем любимата му храна – охлюви.

Тук последва добро място за край на сесията и следващият път почваме със силен пазар и издирване на въпросния друид. Като цяло беше силна сесия, дано и следващата е тъй.

5e – 17 – Къщата с отговорите, май

Изглежда ни беше писано да изиграем поне още една сесия тази зима, но не защото играхме много скоро, а защото зимата реши да остане на гости до края на март. И така лето господне 2018-то, месец март женский, число двадесет и четвърто. Мястото, както винаги – БЛО, а съставът, както е модерно напоследък – пълен.

Продължихме да разучаваме къщата на Отелстан – клерикът предател от Уотърдийп, който бе продал душата си на Aumvor the Undying. Преровихме къщата и намерихме фигурка на молещ се мъж и тефтерче с култово стихче:

One bright day in the middle of the night

Two dead boys got up to a fight

Back to back they face each other

Drew their swords and shot each other

The long deaf guard who heard the noise

Came and killed the two dead boys

Куул, а? Попрегледахме дневника на Отелстан и заключихме, че вероятно Аумвор го е брейнуошнал да си мисли, че всъщност другите са зли и корумпирани, а самият Отелстан всъщност служи на някакво по-дълбоко добро.

Разгледахме още от къщата и под един килим имаше трапдоор. Намерихме също статуетка на летящ град и огромна карта на западен Фаерун, на която с Х бяха задраскани Unicorn run и някакво място в Anauroch. В друга от стаите имаше олтар на Хелм, който заменихме с фигурката на молещия се мъж и се чу изщракване от мазето.

На втория етаж имаше интересна гигантска мозайка, на която бе изобразен нетерилски град и ,о, чудо – нашият добър приятел Сарагот язди златен дракон. Мистерията се задълбочи от това, че Сарагот изглежда не знаеше нито кога се е случило това, нито кой е автор на мозайката.

Навътре в трапдора имаше, разбира се, донжон. В голямата зала вътре (снимка по-долу) намерихме Глабрезу, което беше заключено в кръг от фосфор и не можеше да мръдне. Демонът ни каза, че е бил призован от дракон. Пробвахме да се пазарим за повече информация, но не се получи и Корин тригърна капан, който освободи демона. Сбихме се и за малко да ни очисти, но в крайна сметка взехме превес и почти го убихме преди да избяга.

В лявата стая имаше илюзия, че е покрита с растителност, която идваше от един готин орб (взехме го). Също така и някакво магическо перо от Коуатъл и колан с разни припаси за съмонерска дейност.

В дясната стая имаше олтар, а в средната – голяма врата, която беше завардена с кристалите от Стар Маунтс. Успяхме да разгадаем, че трябва да прочетем стихчето в друг ред и вратата се отвори. Следваше стая с нещо, което не знаем какво е, но знаем, че липсва. Имаше пробита дупка, която води към каналите на Уотърдийп и следа от Плъхолак (която Корин откри с епичен Инвестигейт).

Тук и спряхме. Някои от нас станаха 6 ниво и веднага заговорихме за това колко ще е хубаво да играем скоро пак.

5e – 16 – Лъв, слон и хезроу

Очевидно е, че възрастта ни се отразява добре, защото с напредването и е все по-вероятно да прекараме събота вечер играейки в БЛО, отколкото пиянствайки някъде другаде.

И така, и тази събота (13.01.2018) прекарахме отдадени на икономичното си здравословно хоби (е, ако не броим чипсовете, де). Бяхме в пълен състав без блюстителя на реда Иван, който отмаряше от борба с организираната престъпност на тимбилдинг със съпругата си.

Толкова наситена със събития сесия, че дори не знам как да я озаглавя.

Започнахме приключението, където приключихме миналия път. Кипеше усилена подготовка за партито в Ухиления лъв довечера, където планът беше да привлечем харпърите дотолкова, че те сами да дойдат при нас и евентуално да ни вземат в редиците си.

Последва дълъг и доста роулплей момент, в който Марстер събираше пари от хората в кръчмата и интерактваше с тях, Мерин и Корин се напиха до безпаметност, Зуук пазеше бара, а пък Уелби се опитваше да повдигне настроението на пияните гости. Основният проблем беше с бета-бармана Делор, който усилено се бореше за вниманието на Лейпала, но не му се получи и тамън да направи някоя глупост и спряхе партито, за да обезвредим ситуацията.

В паузата харпърите ни привикаха и под претекста, че добре свирим, ни поканиха да се срещнем с „Баща им“, който да „одобри“ това да свирим всяка седмица. Струва си да се отбележи, че има двама нови харпъри, които все още не познаваме – братя елфи. Дадоха ни скрол, на който пишеше адрес – Фишмонгърс Стрийт 7.

В кръчмата имаше и двама калимшанци, единият, от които беше капитан Олтулу – пекан контрабандист, който много хареса Уелби и го покани на борда на кораба си – „Златният слон“.

Когато вече партито приключи, останахме насаме с Лейпала и Фиренбел (идиотът с брошката), които взеха да ни разпитват за приключенията. Стигнахме до Стар маунтс и Фиренбел хич не искаше да ни повярва, но все пак явно успяхме да го изнервим и той си тръгна по някакъв странен начин от кръчмата. Досетихме се, че Версая е в опасност, върнахме се в Yawning Portal и…нея я нямаше. Видяхме следа от grappling hook на джама, но не се видяха следи от борба. Не знаем нито къде е, нито как е.

На другия ден отидохме на адреса и с помощта на магическо корито се транспортирахме до офиса на един от хидън лордовете на Уотърдийп. Разказахме му всичко и той ни разказа за двойната игра, която ще играем с харпърите. Те ще си мислят, че ни наемат и проучват, но всъщност ние ще ги проучваме, ще разберем кои са предателите и (това не сме го обсъждали, но знаем как става)….ще ги заколим.

Първата ни мисия не закъсня. Лейпала ни намери и ни каза да доведем някакъв зентаримски генерал, който е в трюма на Златния слон (кораба на калимшанеца). С епик късмет на спийчовете, убедихме първо капитана и после генерала, заведохме генерала и с това се свърши. Не се проля нито капка невинна кръв, с което съм убеден, че спечелихме благоразположението на харпърите.

Решихме да разучим и какво се крие в къщата на Отелстан (клерикът-предател). Разучавахме смело и се оказа, че къщата се варди от хезроу (демон), който беше дегизиран като малко момиченце. Победихме го без особена драма и тук приключихме, защото следва обстойно тършуване из къщата.

Cute af.

5e - 15 - НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ВОИН!!!

С голям кеф сядам да напиша тези редове, тъй като годината е вече 2018, едва Йордановден е, а вече записахме една сесия в актива. Мястото за разнообразие беше у Жорови и след уникалното загубване на Марти в квартал Разсадника започнахме игра.

След като миналия път прочистихме проблема с плъховете в мазето на джуджето си събрахме надника и отидохме да пазаруваме. Последва дълъг енкаунтър с местния монополист - магическата гилдия, които продаваха всичко на ултра скъпи цени и най-накрая купихме чук на Марстер, за да може да е по-оптимизиран. Последва среща и с Таянците, които имат по-скромен склад, но пък далеч по-сгодни цени.

След това се запътихме към втората обява, която търсеше деликатни приключенци. Локацията се оказа в Castle Ward и накратко бяха престижна гномска фирма за търговия със скъпоценни камъни. Хората имаха проблем с един голем, който принципно трябва да ги пази, но понеже не му бяха ъпдейтвали фърмуера, се беше бъгнал и искаше да срине къщата.

Ние с известни тактически врътки (и малко късмет) успяхме да го победим (CR 9 - Wow!), но гномите изглежда

искаха да ни погодят номер с плащането. Ние успяхме да си вземем наградата, но лошото впечатление остана и Корин джоби един от шефовете, за да им го върне. Последва малко дарение към храма на Хелм, за да оправим Марстер, който отново пострада от намаляване на хитпойнт максимума (от битката с голема) и най-сетне, изморени от тежката вечер отидохме да отморим в Yawning Portal.

Мерин пак имаше посещение от Сарагот, но успя да се овладее и начуихме, че боровинките от high forest са някакъв важен спел компонент. Заформи се интересен пазарлък и изглежда, че имаше намек, че Сарагот би взел Мерин за ученик, ако гномът го впечатли достатъчно.

Поговорихме с Версая и и разказахме за интеракцията с Лейпала. Беше решено да пуснем слух за нас, че идваме от Стар Маунтс с идеята харпърите сами да ни потърсят, защото все пак това място е интересно за тях.

Пътьом Уелби измисли нова песен за “Играта на розите” и една за Марстер - НАЙ-ВЕЛИКИЯ ВОИН!!!!

Тук приключихме и измислихме какво ще правим седващия път - очакваме шоудаун в кръчмата!

·       Корин ще пусне слуха за нас

·       Уелби ще наеме оркестър за вечерта в кръчмата, за да има шоу

·       Зулк прави магическата си пушка (май най-накра успя)

·       Мерин е потънал в четене на дебели книги

·       Марстер тренира, за да бъде НАЙ-ВЕЛИКИЯ ВОЙН!!!!11!!

Трябва да призная, че сесията макар и кратка беше доста удовлетворителна. Време е да нагазваме в дълбокото, момчета!

5e - 14 - Завръщане в Waterdeep

Може да се каже, че в последната седмица на 2017 поставихме своеобразен рекорд като успяхме да се съберем да играем два пъти. И така, два дни преди да се сбогуваме с тази година, се събрахме в БЛО - в пълен състав, както си му е реда, за да продължим приключенията на Корин, Уелби, Зулк, Марстер и Мерин.

Започнахме от Високите Дървета, където дълго време съставяхме план за справяне с Нощната вещица, която населяваше кошмарите на Марстер. Потъргувахме с местния амбулантен търговец на меджик айтеми, намерихме си място за спане и зачакахме.

Когато тя най-сетне нападна Марстер, Корин се намаза с Oil of Etherealness и успя да и открадне heartstone-a и soul bag-a, с което направихме доста по-трудно придвижването и из плейновете. Марстер скорна Грейтър Ресторейшън от Ваерус и на другия ден тръгнахме към Уотърдийп. Ваерус разкри формата си на златен дракон, партито го яхна и отлетяхме на запад (към залеза).

Спряхме да нощуваме на една полянка не особено далеч от Уотърдийп и ни нападнаха шайка смотани бандити, но Уелби успя да ги забаламоса, че знае къде има съкровище, и даже им каза, че сме от църквата на Чаунтея и успя да им измъкне по някоя жълтица. След този голям смях, най-сетне стигнахме до портите на Града на Блясъка.

Окрилени от сериозния скок в материалния и приключенския статус решихме да нощуваме в култовата кръчма Yawning Portal, където разпитахме елфката Версая за това кой е кой при харпърите. Беше взето решение да не я показваме на белия свят с идеята, че не знаем какво ни чака, а и ще е трудно да обясним, че тя не е виновна за гибелта на командира си. Тя ни разказа за близката си приятелка халфлингката Лейпала, която наскоро е станала командир и преценихме, че може би тя е нашият човек, който ще ни вкара в организацията. Корин провери своя криминален контакт (мадам Динела от Док Уордс) и тя му каза, че Лейпала е халфлинг от Луирен и често седи в механа Ухиления лъв и че управителят на мястото е паладин, който бил безнадеждно влюбен в нея, но уви страда от невъзможност да бъде мъж в интимния смисъл. Решихме, че тъй като хагският хартстоун лекува всякакви болести, сигурно лекува и това. Голям смях падна, няма да се лъжем.

Все пак, вечер подир вечер ходихме в Ухиления лъв и Корин се опитваше да спечели доверието на паладина (засега без особен успех), а пък Уелби изпълняваше песни за забава на публиката, но и за да предизвика вниманието на Лейпала. Тактиката подейства и харпърката покани Уелби на своята маса и го запозна с компанията си - джуджето Дуфур и мистериозен воин с черна броня и зелен камък на рамото (Жороу, липсват имена!). Уелби успя да я накара да загатне, че има тайна организация, която се бори със злото в Уотърдийп, което изглежда като добро начало.

Решихме една вечер да липсваме, за да можем все пак да приключенстваме, а не само да дрънкаме глупости. Видяхме две съществени обяви на таблото в Уотърдийп - едната беше за чистене на мазе, а другата - за “деликатна работа”. Отидохме първо в мазето и изчистихме един склад от wererat-ове.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим скоро пак. Сюжетът се завързва интересно, тази сесия беше добре дошло разнообразие, имаше социален аспект, интересни тактически решения и дори лека битка.

До следващия път, смели приключенци!