Tomb of Annihilation – 24 – Eyes of the Beholder

Ето, че не било толкоз трудно. Казахме си – събираме се делнични дни и взехме, че успяхме две поредни седмици да поиграем ДнД. Датата беше 22-ри май, мястото – БЛО, а съставът беше пълен (повод за радост).

Продължихме, от където спряхме миналия път – стаята с двете статуи, липсващият постамент и глинения голем. Оказа се, че статуите се въртят, а пък нещото, което застане върху постамента може да се телепортира доли при голема е обратно. При голема, както помним, имаше сандъче и си поиграхме с малко puzzle-solving да го отворим. То унищожи всичките метални айтеми на героя, който го отвори, но за наш късмет това беше Джем и пострада едва един кинжал.

Вътре имаше още две кристални очи, с което станаха общо 6. Продължихме на изток и стигнахме до огледало, около което имаше наредени 10 дупки за кристални очи. ФААААААК, имаме да търсим още 4?! А сме обиколили всичко, дейба. Тук почнахме да се въртим в кръг, да търсим, да ровим, да дебнем за скрити врати…нищо…Пси и Марти вече почнаха да се изнервят и да предлагат да слизаме надолу, но аз знаех, че ТАЙНАТА ЩЕ МЕ ИЗЯДЕ и, че ако не отворим скапаната врата ще откача. За мое щастие и Жорко също не е добре с главата и ме подкрепи в това начинание, което ще озаглавя…

„ТЕЖКИ МОЗЪЧНИ НАПЪНИ ТРЕТА ЧАСТ“

Аз и Жоро, когато има загадка.

И като се почнА едно мислене…ум да ти зайде. Първият пробив беше, че сме забравили за лишейно-мъхестото образувание с очите по стените. Досетихме се, че това е някакъв ум и Йенфир го бъзна с хелм оф телепатито. За наш късмет тварта отговори на ъндъркомън и се оказа, че даже си има име – Белкорш. Марто се опита да разбере къде са другите очи, гадта изпусна сейва и Марто осъзна, че са някъде при водното ниво. Там поровихме и се оказа, че има скрити още две очи.

Някъде по това време някой каза „абе копеле, бехолдърите имат по 10 очи“….И слузта по стените и тя е с очи…тук има бехолдър!

Окрилени от смъртната опасност, която ни грози и изнервени от това колко сме близко, удвоихме мисловните напъни и се сетихме второто нещо, което сме забравили – да пребъркаме трупа на джуджето в гробницата на И-джин.

Там бяха.

Отворихме вратата с огледалото и вътре имаше доста богатства по страните, както и голям обект покрит с черна завеска. Ето го и бехолдъра. Групата взе решение да се омитаме, въпреки че имаше позивни да го тупаме. За съжаление сме доста нисък левел за тая хавица и по-добре да слизаме надолу. Където със сигурност сме правилния левел….#сарказъм

Някои си легнаха със съжаление, че не убихме мършата, ама моето лично мнение е, че нямахме шанс, затова по-добре да си кретаме надоле. Най-идиотското беше, че едната подсказка ТАКА И НЕ ПОЛЗВАХМЕ. Right the gods…какво по дяволите значи??!? Този дънджън е много психически ангажиращ.

Слязохме надолу и достигнахме нивото с 4-те 4-ръки гаргойлета. Там гигантското стълбище свършва, което значи, че, за да продължим още надолу трябва да поровим за изход. 

Tomb of Annihilation – 23 – I was not in control of this situation, Morty

И така, настана време за малко неделно писане на думи, за да отразя сесията, която изиграхме в четвъртък (16 май). Като преглеждам старите дати на блога, общо взето по това време миналата година сме започнали Tomb of Annihilation. Момчета, 23 сесии за 1 година хич не е зле. И  по-важното е, че вече сме експлорнали 3 нива на донжона и остават още…ъ-ъ-ъ…две…май?

Както и да е, ето какво се случи.

След опасния епизод с центруфугата, решихме, че ще се върнем назад, за да експлорнем двата коридора от нивото, които до този момент не сме. Върнахме се към главното стълбище и някой забеляза, че надолу вече се вижда дъното на донжона (или поне на стълбището). Разгледахме и се оказа, че 1-2 нива под нас има 4 4-ръки гаргойлета, които, по всичко личи, ни чакат да им дойдем. Внимателно решихме да не го мислим все още и тръгнахме по коридора на запад.

Само след малко забелязахме две ниши, в които седяха два Tomb Guardian-a вързани заедно с 1 верига. Джем пробва невидим да се пусне покрай тях, но те го чуха и започнахме битка. Въпросната битка беше особено тежка, защото бяхме леко забравили, че сме поизцедени от предната сесия и имаше доста падане, ставане, тактическо оттегляне, батълфийлд контрол и т.н., но най-сетне Бъбълс лъкна и поряза единия с пауър атаката, така че да го свали. Това доведе до рухването и на другия и ние се досетихме, че явно са имали общ хелт пуул.

Тук се посмяхме малко и си припомнихме великата сцена от Rick & Morty:

След още малко футове завихме на север и достигнахме гробницата на Kubazan – the froghemoth. Там имаше фрески на едната стена описващи интересен ритуал и някои хайлайти от житие-битието на Кубазан. Припомнихме си подсказката на Асерерак – the walls of history tell all и Бъбълс се захвана да повтаря ритуала. Имаше няколко момента, където може да се подхлъзнеш, но ние вече сме изпечени и преминахме изпитанието без засечка. Стоян толкова се впечатли, че ни разказа какво щеше да стане, ако нещо бяхме объркали и…общо взето беше ТПК. Тогава вече и ние се понасрахме. Саркофагът се отвори,Бъбълс посегна към магическите bracers и бе обладан от духа на Кубазан.

Самите брейсъри се оказаха of archery, но пък кво толкова – Ани ги взе и продължихме напред. Коридорът на запад свършваше в стая, в която имаше завеса с нарисувана картинка на няколко аристократи пируващи около маса. Йенфир пусна окото под завесата и зад нея имаше още една завеса, която беше сходна, но сцената не беше толкова щастлива. А зад втората завеса – имаше трета, където аристократите вече се биеха. Разбира се, всичко беше нарисувано с психарски детайли, които не бих могъл да пресъздам достоверно. Бъбълс пусна един дитек мьежик и видяхме, че на третата завеса има енчантмент. Предположихме, че тази магия ще  ни накара да се бием един друг и си плюхме на петите. Може пък и да има съкровища в тази зала, кой знае, но ние не посмяхме да влезем навътре.

Остана само един неексплорнат коридор и той беше дупката в стената при водната част от нивото. Полазихме по него и след малко излязохме в огромна дълга и дълбока стая с два балкона в двата края и малко супер марио платформ джъмпинг. Вързахме се с въжета и успешно всички преминаха към отсрещната стена. Там дръпнахме лоста, което отвори ръцете на демона отсреща и кастна confusion на част от партито и за щастие никой не умря. Изчакахме народа да се оправи и направихме сложна схема как да вземем нещата от ръцете на демона. Те се оказаха пак две кристални очи – с бял ирис и с ален. Вече имаме 4. Докато пиша това, ми хрумна една идея – дали да не се върнем при козела човек от yellow banner company и да не му направим един speak with dead.

После продължихме в коридора и стигнахме до един пит с клей голем, две статуи и един постамент без статуя. Там приключихме и се надявам да продължим скоро.

П.С. Сетих се, че имаме още една подсказка за това ниво - "Right the gods". Хммм....къде ли може да се ползва?

П.П.С. Ето и картите за това ниво - ъпдейтнатата готина професионална карта и драсканиците ми от таблета на Марто.

Tomb of Annihilation – 22 – Безкрайните коридори

Yenfir's spirit animal

По гергьовски точно на въпросния щастлив ден се събрахме в БЛО да продължим експлорейшъна на Гробницата на 9-те божества на Ому. За съжаление без именника, но да си жив и здрав, Жоре!

Бяхме на 2-ро ниво от Томба и се чудехме коя стая да подхванем. Решихме да разгледаме отново шахматната стая и сякаш отникъде видяхме решението. “The dead abhor sunlight” – просто трябваше да не оставяме светлината да осветява саркофага и да го отворим. Така и направихме. Вътре в саркофага имаше плочка, на която пишеше „удави мъките си“ и осъзнахме, че ако сбъркаш най-вероятно се затваря стаята и от гаргойлите руква вино, което те дави. Точно така и се оказа, излязохме от стаята, върнахме в светлината, камъкът рухна надолу и видяхме как текват тонове вино от устите на гаргойлите. Самата стая нямаше никакъв бенефит, беше просто трап и с чувство на добре свършена работа тръгнахме надолу.

По стените на трето ниво имаше странна плесен, която ни гледаше с очи. Жоро изгори едно парче, но по-късно едно око излезе и го приспа. Решихме, че това е предупредителен изстрел и по-хубаво да не се закачаме с плесента. Тръгнахме на север и коридорът свърши с огромно лице на чакал. Между зъбите му се виждаше гробницата на И-джин. Там на рипийт виждахме сцената как едно джудже влиза, прави две крачки и бива изядено от рояк скакалци. Нямаше видимо как да продължим от там и съответно тръгнахме по южния коридор.

Завихме на изток и излязохме във водния коридор – широк с различни статуи на хора с глави на животни и разнообразни оръжия. На края на стената имаше water curtain, който като се опиташ да го преминеш те блъска назад и ядеш демидж. Walk through water with weapon in hand се сетихме ние, но се оказа, че трябва да е ТОЧНО тризъбеца на човека-жаба. От другата страна имаше същата стая отново със същите фигури.

Коридорът продължи нагоре и стигна до няколко локации, които експлорнахме почти наведнъж, затова се извинявам, ако не става ясно точно кое кога се случва.

Коридорът свършва в огромен камък с изобразено лице на чакал, което държи в зъбите си амулет (с който не успяхме да интерактнем) на дяволското лице, което пък от своя страна има изобразен йероглиф с лешояд. Зад камъка (който не успяхме да помръднем) се крие гробницата на И-джин.

Малко по на-юг има шпионка, в която като погледнеш, се вижда същия амулет с девил фейса и йероглифа.

А на север има дупка в стената. Джем пробва да пълзи в дупката и по едно време настъпи някакъв прешър плейт, парче от целия коридор се завъртя и халфлингът се оказа в капан без изход. Ние предположихме, че спасението е в малката стая срещу шпионката. Там имаше сянка (неагресивна) и малка каменна чешмичка със зеленикава течност. Slake your shadow at the font. Накратко отговорът на загатката беше да почнеш да пиеш от течността, което сянката повтаря, но течността изчезва без реално да я пиеш (само се правиш). Накрая сянката и теността изчезнаха и на тяхно място се появи едно немагическо кристално око с оранжев ирис.

Очевидно Жоровото спасение не беше тук, затова Пси пропълзя в по-южната дупка в стената и там откри скелет на dragonborn, който имаше някакво странно +1 оръжие (което Бъбълс взе ич да не е) и явно беше от компанията на жълтия флаг (лорд Брекзит и сие). В трупа също намерихме немагическо кристално око с червен ирис. Пси намери прешър плейта, върза трупа и го изтегли така че да се активира капанът. Това доведе до ново разместване на коридорите и – хоп – Джем се показа на хоризонта.

Сега беше време да отворим гробницата на И-джин. Назря план. Предположихме, че, ако първата стъпка е на квадратче с лешояд, то може би не е задължително да почва от вратата. Йенфир се качи нагоре и се пусна от девилфейса, така че да кацне на баржата. Оттам скочи на квадратче с лешояд, а пък Пси гледаше шпионката. Там амулетът се промени с друг символ и се досетихме, че това е правилният път. Поразходихме Йенфир малко по квадратчетата ползвайки подсказката от шпионката и в един момент, камъкът се отмести и златният саркофаг се отвори сам. Там имаше рог на алмираж (заек еднорог) и решихме, че Йенфир е правилният човек. Той допусна духа на И-Джин до себе си и получи следните бонуси:

Самият айтем беше Wand of Wonder (чийто дескрипшън е баси мамата). Като цяло И-джинката е доста хаотичен и се надявам това да не попречи на партито ни да изпълни куеста, ама кво толкова – нали е забавно.

Ебати циганията, заклеам се.

 Вече понадъхани и напомпани се върнахме в южния коридор и продължихме на запад. Там коридорът свършваше със стена и продължихме през дупката в стената. Там пътят бе запречен от метален лист с лице на минотавър (оказа се, че е капан). Вдигнахме го нагоре (сетвайки трапа) и продължихме към другия коридор.

Там ОТНОВО имаше дупка в стената, която гледаше към една цилиндрична стая (като обърнато буре) с много девил фейсове с горящи очи. За тук подсказка нямаше и съответно Бъбълс, Йенфир и Джем влязоха вътре. Зад нас се появи магическа каменна стена, а пък вратата отсреща се залости посредством някакви механизми. Самият трап беше доста хитър – вратата се върти около оста си и ти прави демидж. Джем и Йенфир се спасиха с летене, Бъбълс пояде малко бой, ама Джем кастна wall of force и вече и Бъбълс беше спасен. Докато се чудехме как да продължим, гадните демонски лица с горящите очи ни кастнаха blind и то перманентен. Джем и Йенфир изкусаха по едно проклятие. Отговорът беше отново в спасителният Джин, който кастна passwall и се спасихме. С това третата му магия беше изчерпана и той сви сърмите и изчезна. Ние пък си поиграхме малко на restoration и оправихме нещата до както бяха.

Тук и приключихме и сега осъзнавам колко много минахме. Как ще продължаваме – не знам!

Tomb of Annihilation – 21 – Super Secret Secret Doors

Знай най, по понеделнишки стартирам с тежък дънджън кроул. Този път бяхме в състав без Марти, което наложи да преместим книгите и играта в БЛО, но пък кръстът ми likes this.

Почнахме в гробницата на Папацотл. Бяхме очистили ъндедите и оставаше да вземем нещата в саркофага. Тук имаше интересен магически амулет и разни украшения извън саркофага, който пък от своя страна бе празен. Бъбълс взе амулета, Папацотл опита да се всели, но Бъбълс изкара сейва (whew) и чаплата не го облада. Джем поразгледа айтема и научихме, че веднъж като изкараш сейва завинаги си имунизиран от влиянието на Бога, но ако друг носи предмета, ще трябва да хвърля сейва пак. Амулетът се оказа Amulet of Health! 19 CON – здравееей!

След този кеф поразгледахме и намерихме една тайна врата зад един камик на стената. Поехме по коридора пълен с паяжини и намерихме в ниша в стената една малка масичка, на която имаше стъклена бутилка с Dao (вид джин а.к.а. Уил Смит). Джинът настояваше да го пуснем, но ние решихме да се пазарим и в крайна сметка се разбрахме да не ни напада и да ни даде 3 магии. Продължихме до края на коридора и там се оказа, че има още една тайна врата, която доведе до гробницата на Нанганг.

Dao

Там имаше могъща пентаграма (от сол) и саркофаг. Тука го изиграхме много тъпо и вместо Марти да провери с хелм оф телепати дали има присъствие и евентуално нещо да се пазарим, Бъбълс наджапа в пентаграмата и моментално беше атакуван от невидимия grey slaad. Кучият му син беше бая корав, кастваше fireball, fly и ставаше невидим. Тук похабихме едната магия от джина, който призова земен елементал, но когато слаадът се вдигна във въздуха, разбрахме, че е време да си ходим. Повдигнахме капака на саркофага и вътре имаше поушънка литър и половина, някаква делва и яйце. Марти взе делвата и тя му кастна Otto’s irresistible dance, след което той почна неудържимо до денси. Някак си закрепихме нещата, взехме и другите предмети, затворихме вратата след себе си и се върнахме в томба на Папацотл. Ъ-ъ-ъ-ъ…..Мисията успешна, май?

Победихме е силно казано

Йенфир взе яйцето и Нанганг тръгна да го обладава, но той притежава могъщ сейв и не беше проблем да се спаси. Самият айтем беше pearl of power и влезе чудесно на единствения ни кастър.

Тук почнахме да рестваме, но изродът дойде от другата страна на вратата и настана паника. Нещото, което измислихме (и беше гениално) бе, че използвахме втората магия на джина и той със shape stone направи така, че каменната секретна врата да не може да се отваря. Зазидахме гада вътре и отидохме да спим в пръстена.

Един лонг рест по-късно решихме Марти да разгледа долния етаж с окото. Видяхме третата подсказка на Асерерак, от която аз лично сънувах кошмари вечерта (без майтап). Жоро, обаче го гризеше нещо и намери трети сикрет доор за сесията, точно до стълбите. Той водеше до някаква чешмичка. Погледнахме във водата и видяхме все едно през очите на някакво голямо създание на долните етажи. Той обаче сякаш видя, че го гледаме, погледна навътре и се материализира пред нас! Беше Tomb Guardian – Flesh golem с броня, но не беше чак толкова ужасяващ и го убихме.

Стават все по-психарски 

Тук приключихме и мисля да споделя малко храна за размисъл от разговора ми със Стоян, докато се прибирахме.

Добре ли е да експлорваме целия дънджън подробно? От една страна има плюсове, от друга…можем да се нахакаме на някой от капаните или монстърите.

Tomb of Annihilation – 20 – Завръщането на тежките мозъчни напъни

И така след известна пауза, точно на 16 април се събрахме в секс-дънджъна на Марти, за да се тъпчем с чипс и кола и между другото да поиграем ДнД.



Помотахме се малко и започнахме игра. Последният път намерихме дяволското лице с тунела в устата, което водеше до гробницата на И-Джин. Тъй като за тази гробница нямаше подсказка, решихме да си ходим, но пък после решихме все пак да играем ва банк и пратихме Марто вързан за въже да вземе малкия златен саркофаг. Марто повдигна саркофага и се оказа, че целия постамент се огражда от всички страни от wall of force. Решихме, че може би е pressure plate и отебахме за момента. Също така поразсъждавахме за puzzle floor-a, но без особен успех.

Тръгнахме по източния калидор на 2 ниво и стигнахме до стая с шахматни плочи. В нея имаше саркофаг (неясно чий), осветен от фейк слънчева светлина. Не влязохме, обаче, защото видяхме гигантски блок на входа, който само чакаше да влезем и да ни препречи изхода.

Преди тази стая имаше интересен страничен коридор, който стръмно се изкачваше в двете посоки и имаше странна гравитация. Цялото нещо се връщаше откъдето започва като пръстен.

Там намерихме тялото на уизарда Девлин (с козя глава) и прочетохме последната страница в журнала му. Оказа се, че е бил последният оцелял от партито на лорд Брекзит (всъщност Брикстън).

Като минем пръстена – the ring leads to another tomb. В другата гробница обаче, не беше ясно какво се случва – нямаше никакви обитатели. Отебахме я и нея.

Тук вече нещата почнаха да стават тегави. Бяхме предпазливи и много се мъчехме да измислим какво да правим (така че да не умрем) и съответно отидохме към южния калидор. Там имаше интересна врата с 3 зомбита, които трябваше да подлъжем така че да избягат от вратата, за да я отворят. The dead abhor sunlight…ние сънлайт немахме и Йенфир се блинкна, за да ги подмами и те отвориха вратата.

Следващата гробница беше на чаплата Папацотъл. Имаше 6 големи стъклени казана пълни с кости, 4 бронзови статуи на воини от Чулт и един щит с изобразен воин. На щита пишеше Bow to no one, което е рекламният слоган на Папацотъл. И тук се почнаха тежките мозъчни напъни. Ама то беше мъка, беше чудо. Покланяхме се наляво надясно, не се покланяхме, нищо не ставаше. Най-сетне свалихме щита от стената и той почна да ни запва (копелето играе с 20 инициатива, ако щеш), но ние се скрихме зад него и Бъбълс го счупи. Това помогна. После счупихме единия казан и започна същинската битка. От другите казани наизлизаха скелети, но Жоро направи епик батълфийлд контрол с уол ъф форса и после омаза сичко с файърбол и за капак Бъбълс търнна останалите скелети и ги избихме 1 по 1.

Параноята сработи и успяхме живи да минем този енкаунтър.

Макар че сесията беше малко натоварена от разсъждения, в крайна сметка – it paid off. Нямам търпение да се потопим още по-навътре в гробницата!

Tomb of Annihilation – 19 – The Keys Turn on the Inside Only

Приятен прохладен и слънчев ранен пролетен следобед. За съжаление без Жоро, но пък въоръжени с три кила джънк фуд поиграхме още малко по великото приключение Tomb of Annihilation.

Експлорнахме навътре в гробницата и ето какво се случи.

След като Ани бе обсебена от Обулака, поехме на изток и стигнахме до голямо стълбище, което се вие на много нива надолу. Погледнахме през перилата и видяхме малка фигура с дяволска маска, която се скри навътре в долното ниво. Решихме, че надали това е топ проблемът и започнахме да експлорваме надолу.

Продължихме по североизточния коридор, чухме че отдолу има течаща вода и влязохме в следващата стая. Там имаше статуя на рицар с щит и купища ръждиви метални стружки наоколо. Оказа се, че статуята действа като rust monster, но със силно магнитно поле. Ние устояхме да не станем голи голенички, освен Жоро, който изгуби кинжала си. Пси му даде нов и взехме знамето на лорд Брекзит (не му беше така името, но карай) и покрихме щита, като по този начин го неутрализирахме. ОЛД СКУУЛ, бейби! 

На юг имаше тайна врата към гробницата на Обулака, а нагоре – кръгла стая с фонтан и апетитно изглеждаща течаща вода. Ани моментално получи нотификейшън от Обулака да не пие водата и я пробвахме на омуанския магически поднос и се оказа, че не е отровна.

Марто реши да даде на малкия си камадан Хърди да пие и…..Хърди се накуса на епичен некротик демидж и общо взето се превърна в топла купчина органи.

L R.I.P. Хърди

Върнахме се към залата със стълбището, продлъжихме по СИ коридор и там имаше интересен death trap. Имаше гигантска перка с остриета, която запушваше коридора и два прешър плейта от двете страни на коридора, които я активират.

С wall of force-a на Джем минахме отгоре и успяхме да се проврем до гробницата на маймуната Уонго. Вътре имаше един скелет, който не ни нападна, саркофаг и три сандъка – тъмно черен от оникс, ръждясал железен и сребрист покрит със студ. Отворихме ги и на капака на всеки от вътрешната страна имаше по един златен ключ.

The keys turn on the inside only.

Влязохме всеки в по един сандък – Йенфир в черния, Бъбълс в сребърния и Джем в ръждясалия и врътнахме ключовете. Разбира се, че се заключихме в сандъците. Също така на саркофага излязоха три също толкова тематични бутона и Ани ги активира. Сребристия направи колд демидж на Бъбълс, но не го уби, черния обаче направи massive damage на Йенфир и за една точка живот го прати директно в небитието и похабихме едно спасение. Ръждясалия прееба и втория кинжал на Джем.

Резултатът беше, че капакът на саркофага стана от прозрачен кристал и вътре видяхме мумия с мейс. Тук е моментът да кажем, че макар че Стоян ни каза, че има мумия, докато Марти акаше…ЗАБРАВИХМЕ бе копеле. Марти счупи капака и мумията взе мейса и ни погна. Ние се чупихме с двеста и ползвахме това, че вентилатора те дърпа към себе си от южната страна, но те отблъсква от към северната. Жоро метна една фаярбола на мумията и мумията ни подгони, мина през перката, Жоро дисмисна уол ъф форса и мумията полетя и се пръсна на съставните си части, а пък ние получихме мейс. Тъй като никой не се бие с мейс, го взехме увит с парцали, защото май Уонго е анус и не искахме никой да обладан от него.

Така остана само източният коридор. Там имаше отново стая с вход гигантски череп с два огъня в очите. В самата стая имаше много черепи и един малък детски череп поставен в кристална кутия. Досетихме се, че това е the cursed child и Марто телепатично я баламосваше, за да не стане нещо кофти. Самото „дете“ явно беше омуанска принцеса, което показа Асерерак какъв изрод е за това, че е поробил целия град. Марти не можа да повдигне капака от саркофага и затова Бъбълс влезе, но пък активирахме капана на черепа и Бъбълс пояде малко демиж. Нищо не беше фатално, джуджето имаше поушънка за сила и с дружни усилия успяхме да разделим челюстта на черепа (това беше капанът). Вътре вдигнахме капака и имаше скелет на змия, както и интересн стаф. Решихме, че Жоро ще го иска и той го взе, бидейки обладан от змията Моа. Негативното е, че трябва винаги да говори истината, но пък плюсът е, че може да си каства invisibility at will. Самият стаф може да се превръща на Constrictor snake. Теоретично не можеше да се ползва от Mystic, но Стоян се нави да го хаус рулнем, така че, Жоре, – имаш МНОГО да черпиш, приятелю. J

Слязохме надолу към второто ниво и там видяхме вторите инструкции на Асерерак.

Тръгнахме по коридора на север, където в малка стая имаше изобразени сцени на някаква гигантска яма, която поглъща ужасените хора. На стената имаше барелеф с познатото дяволско лице, в чиято уста имаше МРАК и от нея тихо се долавяха стоновете и крясъците на измъчваните. ИЗРОД е Асерерак, казвам ви. Тук се включи метагейма и почнах да обяснявам на другите как това треа да е sphere of annihilation-a, но пък Марто правилно се включи с подсказката на Асерерак (Into darkness descend) и се оказа, че има проход след мрака надолу.

Пуснахме Марти с въже надолу и се оказа, че води към гробницата на И-Джин на трето ниво (май), където имаше златен малък саркофаг, сфинксове, факли, и puzzle floor. Решихме, че нямаме подсказка за там и предположихме, че правилният път е да слезем надолу по стълбите, да прочетем инструкциите и да се върнем през дяволското лице. Но….всичко това….следващия път.

Епикнес!

Tomb of Annihilation – 18 – Entering the Tomb

Леле, майчице мила, как ме сърбяха ръчичките да напиша следващия ред!

Най-сетне се добрахме до The Tomb of Annihilation!

Удоволствие…Разплут от екстаз и топли вълнения подобно на десетокласник, който вчера е бъркал в дамско бельо за първи път, пренасям върху екрана това, което се случи.

Беше студена февруарска вторник вечер и се събрахме в ПЪЛЕН състав. Продължихме след Fane of the Night Serpent и с новите ни съюзници открихме телата на бившите вече ред уизарди. След малко чудене на това дали сме постъпили морално, се сетихме, че това е ДнД и те са ред уизарди, така че – да, всичко е точно.

Продължихме на север към мястото, където ни казаха, че се крие входът към Гробницата с главно Г. Там сред буйната растителност открихме малка полянка със зловещо изглеждащ черен обелиск. Зад него в скалата имаше две скални ниши.

Без много да му мислим почнахме да разглеждаме и забелязахме на обелиска следното стихче (без съмнение оставено от Асерерак като инструкция за влизане в донжона).

Досетихме се, че част от това се отнася към 9-те Бога и техните алайнменти. В едната скална ниша имаше огромна врата с 8 жлеба за кубчета,  а в другата имаше подредени боговете от двете страни на пътеката – един срещу друг. Излишният беше Ункх – the flail snail, който е true neutral. Помислихме малко и забелязахме, че магическият огън пред всяка от статуите се запалва, когато поставим съответното кубче пред него. В края на нишата имаше каменна стена (и беше тъмно), затова поставихме 9-ия куб там и се запали и 9-тият огън. Прозряхме илюзията и видяхме амулет с Ункх, който взехме.

Продължихме в другата ниша и наредихме кубчетата, по начин, който мислехме, че е правилен, но вратата зад нас се хлопна и в стаята почна да нахлува poison acid gas, който без малко да пречука този-онзи. Джуджешките резистънси се оказаха много полезни, признавам. В крайна сметка използвахме груба селска сила и с комбото Морадинс гаунтлет + меч блъскахме по стената, докато не я счупихме. Механизмът ни изплю кубчетата и се върнахме на полянката. Направихме едно рестче в близката къща и се върнахме при обелиска. Нахлузихме амулета с Ункх и се оказа, че като се доближим до обелиска самият амулет ни заведе някъде. Това някъде се оказа вече истинският вход на донжона (картинката горе). Там отворите за кубчета бяха 9 и ние предположихме, че трябва да са подредени по алайнменти. Помислихме върху историята на Ому (която знаем от всички темпъли) и преценихме кой какъв алайнмент е. Поставихме кубчетата и баааам!

Добре дошли в Tomb of Annihilation!

Още в края на първия коридор видяхме съмнителна ръчка и смеещ се череп. Когато 

наближихме изведнъж се разнесе зловещ тътен и една скелетна ръка с пясъчен часовник се показа до черепа. Паникьосани дръпнахме ръчката и подът се срути изпод нас и се наядохме на демидж. Ц ц ц….втори път влязохме в капана.

Отупахме се, продължихме през вратата и насреща видяхме не кое да е, ами легендата…гигансткото дяволско лице, което населява кошмарите на играчите още от първи едишън. Някога Гари Гайгекс сложил sphere of annihilation в устата на лицето и когато играчите се покатервали вътре – няма сейв, няма нищо.

В осъвременения вариант, сфера нямаше (сигурно е някъде другаде), но пък имаше един не особено брутален shadow demon. Понабихме го с radiant damage и продължихме навътре. Достигнахме интересен прозорец, който ни даде да надникнем в гробницата на Обулака. Тя се пазеше от 6 гада с маски и един щит с очи. Веднага си припомнихме инструкциите на Асерерак и много нежно отворихме прозореца и Йенфир им събра маските с mage hand. После Пси нахлузи една, отвори саркофага и взе лежащия вътре ring of protection. Това, което не очаквахме беше, че бе обсебен от духа на Обулака. И сега трябва да е супер предпазлив.

С това приключихме, някои капани видяхме, други не успяхме, но сме факин вътре!

Интересното тепърва предстои!