неделя, 9 декември 2012 г.

Две интересни неща

1. Клипче с фен анализ на 4e


2. Владо с нова история за друида си в следващата кампания:

Торик се роди в Мулптан - единствения град в Рашемен, в който чуждоземците не бяха нещо необичайно. От там минаваха всички северни търговски пътища към столицата Имилмар. Именно затова в града имаше цели квартали с представители на различните царства. Торик и семейството му живееха в западната част. Те трябваше да поддържат търговските контакти между клана на джуджетата Earthguard от Дамара и Рашемен.
Макари студен и суров, климатът на Рашемен допадаше на Торик. Той каляваше и възпитаваше обитателите на тези изолирани северни земи да уважават природните сили. Затворени и подозрителни към чужденците, решеманци се ръководеха от здрави разбирания за света. Не вземаха от природата повече от необходимото им, уважаваха старейшините си и си помагаха при необходимост.
Джуджето чувстваше особена връзка с негостоприемната на пръв поглед природа. За разлика от други части на Фаерун, тук тя се беше запазила дива и недокосната от цивилизацията. Освен това Торик умееше да комуникира с дивите животни, да предсказва времето и да оцелява в суровите условия на рашеменската зима. Той можеше и да приема формата на различни диви животни, но това беше една от строго пазените тайни на семейството му. Друидите нямаха място в реда, отреден от хатранските магьоснички.
Като практично джудже, баща му веднага намери начин на използва таланта на сина си. За последните четиридесет години Торик не си спомняше колко пъти беше вече прекосил Рашемен, пазейки керваните със стоки на клана Earthguard. Освен че ги превеждаше през замръзналите полета и планини, той успяваше да държи дивите зверове настрана и в повечето случаи да предотврати евентуална схватка с тях. Тези качества бяха особено ценени не само от семейството му, но и от рашеманските войни, които съпътстваха керваните им от време на време.
Торик намираше много общи черти между културата на северняците и тази на джуджета. Той беше изградил силни приятелства с войните от някои от варварските ложи. За това в голяма степен спомогна и умението му да изпива галони ейл без да изпадне в безсъзнание. Истинската причина разбира се беше взаимното уважение, породило се по време на опасните приключения и изпитанията, през които бяха преминали заедно.

сряда, 5 декември 2012 г.

СбС 11 - Skullport

Тъй като нашият смел разказвач печели милиони, четейки за средната класа, поствам неговите впечатления от сесията.


За радост на всички смели приключенци от Дълбоководната задруга, успяхме след известна ( в никакъв случай сериозна) пауза да се съберем и да продължим играта си. За съжаление не бяхме в Кулата в Западния лес, а в Дома на Иван Стражаря, наскоро получил славата на любовно гнездо за млади двойки. Изключителна радост беше да приветстваме отново Венци, другите бяхме Стоян, Сашо, Владо, Мартин и домакинът. Събрахме се на кафената маса и се впуснахме в Skullport. (Между другото, кажете си мнението за масичката, по-добре ли би било на голямата, според мен да)

Пиша този очерк малко по-късно и затова част от детайлите вече ми се губят, но имаше рожденни и първо-работни дни. След известна подготовка, измолване на дуждешки говорещият кръчмар Трах да даде някое оръжие и появяване на Ниндил в очукано състояние с бележка да търсят „Пернатият плъх” групата пое през Южните пещери към дълбините. Малко бяха предвидливите – Владо и Иван- които послушаха морските вълци и отдадоха почет на Ъмбърли. Това доведе до конфронтация със Sea wraiths в подземните води водещи до Skullport. Момчетата се държаха прилично и отблъснаха атаката.

Самото пиратско пристанище ги посрещна неприветливо и със странен светещ обект във водата. Внимателните бойци го игнорираха, знаейки опасностите на Skullport. Улиците на порта бяха пълни с робовладелци, контрабандисти, пирати, търговци от Underdark, магове ренегати и всякакви създания с тъмни мисли и истории. Настаниха се в кръчмата „Чиреп и шлем”, където се запознаха с Амет’Тот – мулхорандец, който се занимава да защитава съдените от Черепите, също така и свещеник на бог от далечния Мулхорандски пантеон. Пропуснаха разговор с пиратите и дуергара с хрътките. Иван се хареса с полу-орк съдържателката.

Посещението на „Пернатият плъх” беше изпълнено с динамика. Сашо и Иван подгониха дроу в алеята зад магазина (оказа се магазин), който настигнаха – изненадата беше (горе-долу) голяма, когато непознатият се оказа Дризт. Получиха съвети от него и се разделиха. В същото време, Венци и Марто нахлуха в магазина, но Мартин беше съсечен ( с две 20ки) от боеца-харпър. Последваха преговори и Венци се отърва на косъм от смърт. Двамата харпъри и цялата група съставиха план да симулират атака върху скривалището, защото Дризт предупреди за наближаваща атака от злите сили в Skullport. Марто беше съживен от Амет’Тот, изпитвайки силите на далечното божество.

Групата се изтегли през таен изход, защото Амет’Тот се опасяваше какво може да ги чака отпред ( а и за собствената си кожа). Влязоха в пещерите до града и в древните джуджешки руини (по късно превезети и срутени от дроувоете...легендата е, че от тях излизат и произлизат Черепите). Там нещата бяха тежички, битката с black ooze беше тежка – загубена беше много екипировка. Последваха мумии, но и доста полезно съкровище, а водата спря изследователските амбиции и докара групата до най-високата част на Sargauth пещерата, където ще търсят дома на Сангалор от Тайните.

As is tradition (SP reference anyone?)  ще приключа с моята оценка за сесията, очаквайки и вашата. На мен като цяло ми беше по-кофти от предишните пъти, освен няколко момента. Мисля, че ни липсваше концентрация и, че можем много по-дълбоко да навлезем и в сюжета и в цялата обстановка. Това, което винаги съм търсил е immersion. Нещо не внимавах и при част от битките, особено с ooze-a. Поръчването ни попречи, като цяло внимание ни липсваше. Казах и за масата, по-добре би била на другата, така и стената на Иван няма да пострада.






вторник, 30 октомври 2012 г.

СбС 10 - Синята алея

Сигурно от години искам да сложа това заглавие на публикация в блога. След много хвърлени зарове отново се върнахме в коридорите на Синята алея при десетото ни събиране по кампанията в Waterdepp - "Сесия без Сашко". Отборът беше в състав - Мартин, Владо, Жоро, Сашо и Иван, играхме на върха на Гевгелийската кула за ТРЕТА поредна седмица.

Самото приключение беше класически dungeon crawl, започна след разбиването на каменния голем от миналата сесия и продължи навътре в Алеята. Героите обиколиха по-голямата част от подземието, като не успяха да вземат кристала (главно, защото мислеха, че мечът над него е важният) и за съжаление страняха мощния артефакт пазен от опасните wraiths. Попаднаха на всички интересни капани - стрела с левитация и торнадото, което краде предмети (жертвата беше Норвалд-Владо). Успяха да пропуснат най-опасният, но за сметка на това попаднаха на изключително мощна и очевидно прокълната книга, която лиши Норвалд от 10 000 опит. За щастие, Саут имаше добре развит нюх за намиране на скрити предмети и извади магическата отвара, която може да помогне в този случай. Жалкото е, че не можаха да я пробват без да има нужда да спасява 2-3 нива на Владо.

Освободиха наложницата на Кейлин, магът, който е създал Алеята и, който ги тормозеше с присмех и "закачки". Успяха да заключат съживилия се голем-пазител и да избегнат конфронтация с каменните му юмруци. Приключенците се сбиха с пет мумии, които се оказаха корави опоненти и убиха Джери(Жоро) като по този начин беше изхабено последното спасение на групата. В една дървена кутия намериха скрит Will-o-Wisp, който подразни с високия си AC, но в крайна сметка беше сам и недостатъчно опасен за смелите герои. Опитаха да вземат меч, пазен от Ice Devil и почти успяха да използват хитра магия на Владо, за да сменят съмоннато зомби с някой от групата и избягат, за съжаление Алеята беше твърде дълга и магиите свършиха.

Мартин реши да картографира подземието на милиметрова хартия и ефектът беше много приятен и със сигурност помогна за ориентирането в Алеята. Като цяло отново си пролича, че групата е отлично сработена. Ако Венци се завърне, за да управлява героя си, наистина ще имаме мощно парти, готово да се впусне и в най-опасното приключение. Тук е моментът да предложа нещо еретично, ами ако качим героите до 10 левъл и започнем City of the Spider Queen с тях? Не казвам, че ми харесва тази идея, но нека я извадим на преден план за дискутиране.

Цялостното ми впечатление за сесията е отново положително. Нямаше много роуплей, но и възможностите за такъв бяха малко. За да съм перфекционист бих казал, че все пак можеше да се направи усилия за вглъбяване в света и по-описателно игране, както от моя страна, така и на момчетата.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

СбС 9 - Синята алея ни зове

Две седмици - две сесии, истинско постижение за Ролево общество - "Младост". Събрахме се втора поредна неделя в Гевгелийската кула, изправяща снага над Западния лес. За съжаление, Венци не можа да присъства и бяхме в състав - Стоян, Владо, Мартин, Жоро, Иван и Сашо. Играхме през деня (отново много добро решение) и дори не правихме голяма пауза за ядене, само за набавяне на така нужната на Глим тоалетна хартия.

Сесията продължи от изчистеното подземие на Шалабат и неговите чираци и майстори. Групата не се задържа много дълго, което им попречи да разберат някои от тайните на скривалището. Все пак, Иван откри няколко сандъка с полезни артефакти, предимно магически пергаменти. Последва събиране на информация и плануване на следващите стъпки - разбра се, че възрастната лейди Ютиос не е сред живите и героите решиха да посетят последното и обиталище, за да намерят вещи на по-младата лейди за Scrying магия. В същото време, получиха куест да намерят неблагоразумно момче, което се е втурнало в опасната Синя алея.

В пристанищния склад, който последно обитавала лейди Ютиос, групата беше посрещната от Скаларад (гигатнски механичен скорпион) пратен (предполагаемо) от Тробрианд Металния маг. След епична битка, включваща епичен грапъл на Мартин(Морн) с чудовището, групата успешно надви гадта с CR8. Иван (Сут) се прояви като проследи звяра до Северните морски пещери на брега на Waterdeep. По-късно Ниндил потвърди, че това е посоката на прочутия гард на корсари и бандити - Skullport.

Бяха пратени да съберат информация от типична моряшка дупка, наречена - "Кралицата курва" и успяха да спазарят сравнително евтин път. Жоро (Джери) успя да получи средства от храма на Тир, за да покрие част от разходите. Слизането в дълбините на земята е планувано за след два дни и групата реши да потърси изчезналото момче в Underdark.

Синята алея беше запречена от група страници, пратени да търсят момчето на влиятелния лорд Блай Рулдегост. Приключенците успяха (благодарение на Владо) да минат покрай стражите и да навлезнат в дълбините на улицата-dungeon. Знаеха паролата и преминаха първата опасност - смеещото се лице. Стигнаха до стая с каменна статуя и три трупа на млади приключенци в краката и. Не успяха да разгадаят загадката на гърба на статуята и поеха по пътя използван от приключенците преди тях, сблъскаха се с огнена стена и се върнаха, където ги чакаше Stone Golem.

Разразилата се битка беше епична, успяха да използват отлично характеристиките на стаята и мобилността, която тя им предоставяще. Владо (Норвалд) успя допълнително да забави голема, а Сашо (Глим) го засипваше с опасни стрели. Жоро се покатери на покрива и успя да премахне огнените стени, останалите също се движеха тактически и наистина търсеха възможностите в околоната среда. Резултатът е - победен каменен голем, CR 11. Отлична игра на всички! Остава да видим как ще се справят по-навътре, защото Синята алея тъкмо започва....:)

Играта беше на прилично ниво, аз бях разсеян от главоболие и нямахме много подреденост в началото на сесията. Във втората половина нещата се подредиха. Всички се включиха чудесно, Иван с много силно лидерско игране по време на планирането и роулплея. Бих искал да подобрим разговорите с НПЦ-та и изобщо дълбочината на роулплея, нещо, за което си говорихме с Мартин.

Мисля, че вече всички сме съгласни с тезата на Сашо, че трябва да доиграем тази кампания, иначе ще загубим много интересни неща от сесиите досега. Пишете коментари и да играем скоро!




неделя, 14 октомври 2012 г.

СбС 8 - Сделка с часовников механизъм

Успешно приключи осмата сесия от малката ни кампания в Waterdeep и околностите му. Първата от поредицата, която даде заявка за сериозно заплитане на сюжета. Събрахме се в гевгелийския дом на Мартин, без Венци, но с Жоро като гост-играч. Следвахме новата схема за хапване преди започване на играта, но въпреки всичко домакинът нагости набързо с домашно приготвени пълнозърнести макарони.

Приключенците срещнаха група джуджета с интересен акцент, телепортирани от далечна мина във Вааса. Дамаранският им начин на говорене беше доста забавен (снежните снарки ждат да ни рупят). С удоволствие ще подготвя още от речника им за следващата сесия, думи като минеблест например са истинско злато. Ниските бойци носеха тялото на спасения от тях герой на Жоро и след кратка битка с двама троли двете дружини се съединиха и потеглиха към Waterdeep. Джуджетата се надяват да намерят "корито за голямата вода".

В града се срещнаха с Ниндил, разбраха, че Глим (Сашо) е стар познайник на гнома полуръст и, че Трах (гигантът кръчмар) знае отлично джуджешки. След кратка консултация с харпърския им наставник се втурнаха да търсят Лейди Ютиос. Беше съставен подробен план за това как да се проникне в имението и, но всичко се провали, когато някой ( а сега забравих) стигна до информацията, че имението е продадено на Лорд Римзли. Саут(Иван) и Мартин успешно сплашиха новия собственик да даде информация (евтино), а в същото време Норвалд (Владо) състави план да намери благородничката по магически път.

Финансиране за магията беше намерено чрез едно измамно представление пред разглезените млади лъвове на Waterdeep. Беше им направено фалшиво представление със зверове. Със събраното злато и способностите на Норвалд се стигна до кръчма в Dock Ward, където Лейди Ютиос имаше среща с качулат странник и неговите гавази. Малко прибързано Саут (Иван) им се разкри (без изобщо да преслуша разговора), последва бягство на качулатата фигура, която с псионик уменията си зашемети партито.

Последва изключително интересно преследва по покривите и улиците на Waterdeep. Жоро се справи изключително добре, а картите влязоха в много добра употреба. Беше доста кинематографично, но в крайна сметка качулатият избяга. Все пак най-запомнящата се част - първият ни успешен chase scene.

За сметка на това мобилната аптечка (Венци) и Глим хванаха благородничката. Докато я носиха към срещата с харперите, тя им разкри (може би??), че е тежко болна и се нуждае от помоща на Тробриан Металния маг, затова е предала съпруга си. Спомена, че причината да иска да го убие е, че имал проблеми с маларците. Издаде им и местоположението на мистериозната фигура - Шалабат, срещу обещанието, че ще и намерят лекарството, обещано от ученика на Халастер.

Последва щурм на скритата под стара месарница квартира на фона на пълната северняшка луна. В подземието първо се биха с майсторите и калфите на Шалабат, които бяха леко подценени, но надвити. Нелошо съкровище беше намерено - приличен пръстен за Сашко. Последва среща с Модрон от Механус, но Владо юркаше и Сашко и останалите не си направиха достатъчно кеф с разговора с него. Последна стая беше леговището на Шалабат, след тактическа игра на стрелците в групата и як приключенски късмет, неумолите бластове бяха преодоляни - главно благодарение на Джери(Жоро) и Глим(Сашо). Победен Шалабат избяга със своето плейн шифт умение.

Общата ми оценка е доста положителна. Имаше много добри моменти на роулплей и голяма част дойдоха от новия ни играч Жоро, който показа много добра игра. Посети храма на своя бог, използваше света, за да постига целите си и успя да се впише отлично в екшън сцената. Можем много да научим от неговия начин на игра - освободеност в ползването на света е ключът към роулплея.

Като цяло нещата бяха на ниво, помогна ни много, че играхме през деня. В същото време бяхме доста хора, трябва да бъдат пренагласени бойните сцени, защото са твърде лесни за толкова голямо парти. В същото време и координацията на толкова петима играчи е трудно, особено, когато някой иска да разкаже виц по средата на сцена или става/сяда и задава офгейм въпроси непрекъснато. Започвам сериозно да обмислям ролята си и изобщо формата на играене в такива моменти.

Сюжетно, усещам, че може да завържем интересна кампания с интересни персонажи. Ако сте забелязали, вече някои от вас се привързват към героите си и ги изграждат (Жоро, Сашо и може би Владо). Самите НПЦ-та също стават по-разпознаваеми, а и интересни, както в най-добрите ни кампании. Както отбеляза Сашко, имаме рекъринг вилан, към който той вече има силни чувства.



вторник, 21 август 2012 г.

Лунното Море 3. „Другари, накъде са орките?“


И така, успяхме да проведем третата сесия по приключението "Синовете на Груумш" с водещ моя милост и играчи Венци, Иван, Марто и Владо. Действието се развива в блатистата местност Thar, а нашите приятели са по стъпките на 5-ма изчезнали благородници и точно започваха да обмислят как да щурмуват оркската крепост.

Обмислянето на стратегията отне доста време, като накрая (въпреки изричната ми подсказка, че няма огньове и е тъмно), те изпратиха Владо, който няма Darkvision с potion of invisibility. Той успя да проникне, но нищо не видя. Венци пък, реши да мине парадно през входа и изяде една-две стрели и вдигна аларма. Никой не се досети, че орките имат Darkvision.

Орките изпратиха патрул, който да ги търси и това беше първият ни енкаунтър за вечерта. Момчетата се справиха успешно, но похабиха още едно спасение. Успяха да се скрият в гората и да рестнат, тъй като вече бяха с намален ресурс. На другия ден отидоха до крепостта и забелязаха, че питомният Wyvern на един от орките кръжи над замъка. Привлякоха му вниманието и успяха да го победят доста бързо (той се оказа доста слаб), но след това дойде и сериозният енкаунтър. Трябва да отбележа, че броят на гадините беше точно, както е описан в книгата. Имаше един от босовете на крепостта, 6 орки от най-слабите, 4 орк варварина и едно огре.

Тук си проличаха и слабостите на групата. Нямаше чист танк, нямаше crowd control магии за слабаците, нямаше и ясна тактика. С две думи, нашите бяха насолени и героите на Иван и Венци заминаха към Вечните ловни полета. Нещата отиваха и към ТПК, но аз играх (може би това беше грешка) леко нърфната тактика (не всички се подреждаха оптимално), а и тук-там по някой не правеше нищо смислено в хода си. Общо взето енкаунтъра се спаси от Мартин, който изби собственоръчно почти всички орки. Живи останаха Марто и Владо и на това приключихме.

Има начин, все пак, приключението да продължи. Ако играчите имат желание, можем да доиграваме с нови герои от страна на Венци и Марто.

Сега и впечатленията ми от сесията. Добре е, че се събрахме да играем, но общото ниво на внимание беше много ниско. Коментираха се всякакви неигрови теми, което ме навежда на мисълта, че е хубаво да се събираме и извън D&D, за да си чешем езиците, а пък като играем - да си играем. Освен това, си пролича, че партито има доста проблеми в тактическо отношение. И последно, някои грешки просто бяха брутални - играчите бяха позагубили форма.

Приключихме с това, че избрахме кой City Of The Spider Queen да си вземем и сметнахме, че се връзва около 10 кинта на човек.

петък, 10 август 2012 г.

История на Горан: City of the Spider Queen

Поствам доста приятната история на героя на Владо. Даже чакам още интересни разкажчета за Горан. Много яко се получава.


Горан, I

Горан се роди в Тапоран – малко градче на бреговете на река Тир. Населението му се прехранваше основно от трафик на стоки по реката. Типично за Рашеман, централно място в живота на града заемаха варварските ложи. Освен могъщите диви воини и техните пиянски сбивания, в Тапоран нямаше нищо интересно. Чуждоземци не биваха допускани да слизат от лодките, с които прекарваха продуктите си по реката. Единственото, което Горан знаеше за останалия свят, беше това, което успяваше да подочуе от разговорите между баща му и другите лодкари. Те разказваха за местата и градовете, до които бяха стигали с лодките си, както и за странно изглеждащите търговци, носещи дрехи от непознати материи и говорещи на различни езици, готови да рискуват живота си за да забогатеят.
Малко след като навърши десет години Горан започна да показва магически умения. Той можеше да засилва пламъка на свещ с мисъл, както и да се разбира с всякакъв вид животни. Когато се разчу за тези му умения, една хатранска „вещица” пристигна в града, за да проучи силата на магията в него. От десетки поколения се знаеше, че момичета с магически заложби биват обучавани за „вещици”, а момчетата – за арканни заклинатели. Магическото в Горан обаче не впечатли хатранката и няколко дена след срещата им тя си тръгна от Тапоран без да каже нищо на семейството му.
Родителите му бяха много разочаровани. Непрекъснато го упрекваха, че не се е старал достатъчно по време на магическото изпитание и че заради него нямало да получат полагащите им се от вещиците жълтици. За какви точно жълтици ставаше въпрос Горан разбра много по-късно, но важното за него беше, че животът му започна да се променя. Отначало родителите му го пратиха в Ложата на вълка. Той обаче не беше достатъчно силен физически и не успя да премине даже и първите изпитания. Това ядоса още повече майка му и баща му. Вече рядко му говориха, а в погледа им се виждаше постоянно недоволство, независимо от това колко се стараеше в поставените му задачи.
В същото време на Горан му ставаше все по-лесно да се разбира с животните. Имаше усет и към свойствата на растящите в околността на Тапоран растения. Все по-често навлизаше в горите северно от града, следвайки някое диво животно. Колкото повече време прекарваше сред дивата природа, толкова повече осъзнаваше, че мястото му не е в малкото градче. Един ден той реши да напусне бащината си къща и да избяга в гората.
След няколко студени нощи сред природните елементи, при Горан се появи белобрад старец с дълга бяла коса, облечен целия в кожи. В дясната си ръка държеше тояга, на която се подпираше докато ходеше, а плътно след него вървеше вълчище. Въпреки че лицето на непознатия беше сбръчкано, а кожата му провиснала, погледът му беше ясен и буден. Представи се като Ралмевик. От животните, с които Горан комуникирал, Ралмевик научил за таланта на момчето. Оттогава той го наблюдавал и чакал с нетърпение бъдещата им среща.
По този начин започна обучението на Горан. Отшелникът го научи на тайния друидски език и му показа как да черпи енергия от природата. Доразви вродения му талант с животните, посвещавайки го в ритуала по призоваване на верен спътник. Постепенно Ралмевик се превърна в баща за Горан. С цели нощи му обясняваше за баланса в природата и как като друид негов дълг ще е да го поддържа.
Детството и юношеството на Горан преминаха неусетно. През годините Ралмевик се опитваше да предаде колкото се може повече от наученото за света. Докато младият друид растеше и напредваше в природната магия, силите на неговия учител постепенно го напускаха и една сутрин старецът така и не отвори очи. Време беше Горан да поеме по своя път и да намери мястото си в света.

Юлдра, хатранска магьосница





вторник, 24 юли 2012 г.

СбС 7 - Намирането на дивия благородник

В гореща юлска вечер, на осмия етаж, в хола на новата квартира на Марин до Западен парк, се проведе седмата сесия от кампанията ни в Waterdeep и околностите и. Бяхме в сериозен състав - аз, Владо, Иван, Сашо, Венци и домакинът. Кампанията не може повече да носи шеговитото име "Сесии без Сашко", защото той направи герой и се включи с пълна сила.

Включването стана по много оригинален начин и предварителният ни разговор със Сашо много помогна за това. Решихме неговият герой Глим да е непознатият, който насочва сребърна стрела към героите, когато влизат в хижата на лорд Ютиос в Ardeep Forest. Създадохме доста прилична история и Сашко доста прилично изигра включването си в партито, като помоли останалите от групата да потърсят заразения с ликантропия благородник. Надявам се, когато отново играем, да продължи развитието на историята на героя си, засега най-сериозно я взима от всички (Владо също, но играенето на странен, антисоциален герой никога не съм го възприемал за добър роуплей вкус).

След малко лутане в гората и последвалия от това бой с орки, Глим(Сашо) напипа следата на лорда-мечколак. Проправяйки си път през характерните за тази гора синьолисти и преборвайки един не много опасен етин, героите достигнаха странните живи плетове на елфическите гробници . След добрата идея на Сашо за прескачането им, партито се озова пред каменните стъпала на Къщата на дългата тишина. Почти успяха приключенците да се доберат до порталите, които се пазят вътре, когато бяха посрещнати от Лорд Елфандир Флошин, пазителят на Къщата.

Слънчевият елф Флошин им посочи къде се крие Ютиос. След малко преговори, малко нахално просене и една добра размяна, героите получиха амулет, който ще им помогне да преминат през част от перипетите на елфическата гробница, в която чака мечколакът. Флошин ги предупреди, че не са единствените, които търсят благородника.

Последва влизане в гробницата, като бяха водени от светулка пратена от пазителя. Благодарение на амулета избегнаха изключително смъртоносния капан на входа. След това последва чудесната идея на Саут (Иван) да следват сока от листата на синьолистите. Това ги отведе много близко до търсения мечколак. Минаха през светилището на елфическия бог познат като Самотния вълк, през интересна стая с разпит каменен пазител и накрая и до самия лорд.

Битката с него беше интересна. Той беше подсилен с умение да се телепортира на кратки пространства. А и залата имаше скрит капан. В крайна сметка, въпреки чудесната игра на всички (освен мотането на Саут (Иван) да излезе от дупката), решаващият удар беше нанесен от мощна сребърна стрела от Глим (Сашо). След битката героите напуснаха подземието, но бяха посрещнати от мощен иневитабъл, контролиран от Торбриан Метални магьосник. Благодарение на това, че не оскверниха елфическата гробница и добрата идея на Норвалд (Владо) да помоли Флошин за помощ, героите се спасиха, а противникът им беше съсечен. В последвалия разговор с лорда стигнаха до заключението, че трябва да се разправят с жена му, но все пак остана странно чувство за нещо недоизказано или скрито от страна на Ютиос.

Като цяло качеството на игра ми хареса, беше доста високо. Слаби моменти бяха понякога твърде лигавенето на Владо, доспиването на Иван и малкото разсейване на Сашо. Но в същото време и тримата компенсираха с много силна игра и идеи. Марто успя да е фокусиран и полезен в битка и в роулплей, Венци винаги връщаше играта към конструктивно мислене и сериозно игране. Като цяло се представихме много на ниво, всички бяха подготвени на ниво.

Време е да мислим какво ще се прави, когато се върна септември. Какво ще играем? Ситито на паяжката кралица? Тази кампания? Вие ще спретнете ли нещо за залъгалка, докато ме няма? Мнения за играта вчера? Какво да играем?

неделя, 22 януари 2012 г.

Лунното Море. Сесия 2 - Навътре в блатото.



Беше последният работен ден от една доооста дълга работна седмица. Избрахме съботната вечер, за да проведем поредната сесия с героите в Лунното море, които са по петите на наследника на лорд Нантер от Мелваунт. Търсенето ги отведе дълбоко в блатото Thar и от там започва новият разказ.

Поначало доста закъсняхме (заради лошите метеорологични условия) и започнахме чак към 8 и си личеше, че на играчите им се спи и са изморени. Имаше и известен момент на чудене в началото, защото явно им се преплитаха събития от двете кампании (например преследването на някого и пр. :)).

Започнахме с правенето на бивак в студената, мъглива и неприветлива местност. Докато се редуваха да пазят, един dire wolf ги тормозеше, като не ги оставаше да спят и постоянно правеше опити да приближи лагера. Вероятно го беше привлякла прясната оркска глава, която протагонистите бяха набучили на кол и сложили около палатката. С две думи, героят на Владо се ядоса и отиде сам да се разправя с вълка в тъмното и мъглата малко встрани от лагера. Тази брутална тактическа грешка му струваше едно спасение и почти всичките rage за деня. Вълкът го захапа и след това се отдалечи сам в нощта. На следващото нападение бяха по-организирани и го победиха.

На другия ден, вече параноясали, тръгнаха по-надълбоко в блатото.  По пътя усетиха, че някой ги следи и се запознаха с полу-орка Haravak. Той им разказа, че е видял оркски патрул да води хора пленници и предположи, че ги водят към Xûl-Jarak, оркска крепост дълбоко в Тар, около която напоследък има раздвижване. От своя страна Haravak искаше да знае каква работа имат героите в тази местност, и когато научи, че работят за лорд Нантер, им предложи да ги заведе до крепостта за 200 gp. Естествено, нашите решиха, че той е майка Тереза и през нощта не оставиха вахта. Повече не го видяха.

Тук е моментът да споделя своето недоволство от готовото приключение, което макар и да има вълнуващи енкаунтъри в боен план, е доста слабо направено между тях. Реално героите пердашиха една седмица в блатата, където няма нищо интересно освен битки. Нямаха и интересни НПЦ-та, с които да разговарят, и това води до моменти от типа на "Вървите...и вървите....и правите лагер....и спите....и се събуждате...и вървите. Хвърляйте инициатива".

На следващия ден времето рязко се влоши и падна лоша мъгла. Имаше опасност героите да се позагубят, но Владо хвърляше стабилен Survival и проблеми нямаше. Енкаунтърът за деня беше доста опасен Manticore, който въпреки, че беше нърфнат, пак направи стабиуен демидж на Марто, където отиде и второто спасение. За щастие, героите успяха да го свалят преди да е направил още поразии (благодарение на едно добро включване на Иван и неговата магия). Някой ми каза, че рядко се бием с летящи гадове. Според мен са доста трудни и при липса на подходящите магии е доста тегаво, но нашите хора имаха късмет.

Разходката из мъглата ги заведе в една малка пещера, където намериха мистериозен труп на джудже с нищо друго освен някакъв амулет на врата, стрели по тялото и доста неприятна прорезна рана. Нощуваха, и се отправиха по-нататък.

На следващия ден ги заплющя много силен дъжд и бяха принудени да търсят убежище. Вниманието им бе привлечено от едно плато, което изглеждаше да е било обитавано. На първия етаж нямаше нищо интересно, но по един тесен тунел се изкачиха на втория етаж и там ги нападна дует Rust Monster-и (за които се оказа, че Владо има ТОЧНО две фигурки :)). Излизането от тесния тунел изискваше Climb Check, който всички изкараха, освен Марто. Съответно подлите твари изядоха меча на Владо и бронята на Венци, преди протагонистите да се сетят, че могат да избягат и да идат при Марто, който съвсем логично ги насоли с магии. По нагоре в пещерата откриха и скрита стая, където имаше карта, някакъв надпис и сандъче с treasure, но не извадиха нищо яко, освен ring of animal friendship.

Когато дъждът поутихна (но не спря), героите си отправиха нататък и най-накрая стигнаха до крепостта. Оставихме продължението за следващия път, защото вече и аз много се изморих и другите не внимаваха. Към момента се обмисля как да се проникне в крепостта. Чух някои много добри идеи, мислете още, има потенциал да стане много яко приключението в крепостта.
Сега добрите и лошите страни.

Първият минус беше, че на всички им се спеше и най-вече на Ванчо, който внимаваше като студент на лекция по висша математика. Това доведе до кратка сесия, но в крайна сметка, направихме добре, че спряхме тук, а не по средата на крепостта. Имаше и доста лигня (Владо, тебе гледам) и малко роулплей (макар че ситуацията не предразполагаше), но играчите нямат изградени концепции за героите си (характери и истории), по които да играят. Можеше да си разказвате бойни истории около огъня.

От себе си съм като цяло доволен. Според мен енкаунтърите бяха по-интересни и по-малко монотонни от миналия път. Имаше тактически предизвикателства и разнообразни гадини. С две думи - изкефих се на битките (които така или иначе са в основата на това приключение към момента).

За своя слабост ще посоча (освен, че ми се доспа към края) това, че коментирах противниците с партито. Владо е прав, монстърите правят, каквото правят и няма какво да спорим. В стремежа си да съм честен, коментирам неяснотите по правилата (и аз съм поръждясал), а пък просто е трябвало да се подготвя по-добре.

Като цяло съм доволен, и очаквам да играем скоро пак, но искам да си напишете истории и да си поизмислите концепции за героите.

Коментирайте, пишете и не бийте жените си.

понеделник, 2 януари 2012 г.

СбС 6 - Пътят към Ardeep


Успяхме на проведем поне една сесия, докато траеше коледния ми престои в София. Събрахме се под новия покрив на Ванчо - моя милост, Венци, Мартин и Владо. Бях приятно изненадан от обстановката, както и от това, че домакинът беше намерил маса и столове. Клинчарник ми беше, но, както казва Март, аз съм си изнежен.

Продължихме, където бяхме оставили приключението преди много време - на улиците на Waterdeep. Хареса ми как всички бяха или в час със сюжета, или бързо навлязоха в ритъм. Героите трябваше да навестят лорд Уртос Файлунд в горската ловна хижа на семейството. Матроната, съпруга на Уртос не вдъхна доверие на групата и те искаха да разпитат допълнително за инцидента около кораба.

Преди заминаването имаше приятен откъм роулплей епизод в града. Събиране на ресурси, разпитване и най-вече търсене на помощ от един стар рейнджър в хана до източната порта. Там имаше няколко интересни случки - Иван се сдоби с як прякор (Избегнихалба), Владо намери стара вещица в един кладенец до хана, станаха герои на тълпата (след съзтезание по избягване на посуда), убедиха много умело рейнджъра пияница да излезе от алкохолния си ступор и да ги преведе през Ardeep Forest. Много добър роуплей от всички (ама наистина), добра игра от мен на моменти, добри описания и наситеност на епизода. В най-добрите традици, които имаме. Нямаше скучаещи или гледащи настрани.

Нещата се влошиха след вечерята, спадна темпото и интереса към играта. Моето гърло започна да ме предава и поизчезна ентусиазмът в момента, в който стигнахме моста за гората (Zundbridge). Аз отчитам няколко големи свои грешки, които отдавам на физическо състояние и някаква странна умора. Главно свързани с претупване на сцени, които можеха да добият много по-интересен облик.

Момчетата бяха нападнати в лагера си от върколаци (random encounter), които заразиха Венци и Владо. Рейнджърът ги заведе при свои приятели, последователи на Elistree,които излекуваха заразата. Имаше и битка с елфи от Eldarth Veluunthra, чакащи от засада в дълбините на леса. Тази среща трябваше да е от по-интересните, но нивото на внимание вече беше много ниско, което ме издразни откровенно (но го разбирах). Ходът на Владо с ужасната му магия (коя беше?) премахна и най-опасния противник като го заслепи и спря стрелите му.

В последната част от сесията достигнаха хижата, която изглеждаше изоставена. Посрещна ги непознат с опънат лък и насочена към Венци сребърна стрела. От тук ще продължи и следващата сесия.

Общото ми впечатление беше смесено. Имахме много добри и интересни моменти, динамични и без скука. След KFC, обаче, качеството спадна драстично, дори трябваше да привиквам всички на масата - някой става, друг пише на телефона. Това с телефоните трябва да го разрешим - аз имам много вина там. Студът (за мен) и болестта (много) се отразиха, в същото време видях доста добър роуплей и идеи от момчетата, но загуба на внимание след яденето.

Пишете какво ви е направило впечателение, а и как мислите да задържим рпг игрането, докато се прибера.