The D&D Halloween Special – 3 – Нощта на живите тикви

След малко по-дълга пауза отново се събрахме в (новия) пълен състав от мен, Венци, Пси и Марти, за да доиграем малката сладка кампания за прокълнатото селце Тиквеш. Денят беше 4 декември, мястото – БЛО, а джънкът на ниво.

Първите петнадесетина минутки бяха тромави, но след това влязохме в крачка доста бързо. Стартирахме пред имението на помешчика и слязохме надолу в селото с идеята да скрием детето, което помешчика ще взима при себе си. Влязохме в кръчмата и намерихме нашия стар познат пияния поп. Почнахме да говорим с него и да го разпитваме и успяхме да го забаламосаме, че помешчикът нещо иска от него, искали да развалят договора и той съвсем ни се върза. Разбрахме, че има някакво „началство“, което е отговорно за цялата ситуация. Ние пък се представихме за Червените Магьосници от Тей, което се превърна в running gag. 

Уплашеният поп пожела да ни черпи, но в крайна сметка реши да си ходи. Ние го проследихме и нахлухме у тях в най-добрите традиции на БОПа, Крар му кастна Sleep и попчето заспа.

Претърсихме у тях и открихме „договора“, който беше на неразбираем за нас Боровски и беше написан върху човешко лице, както и един медальон с дебело бебе. Отидохме при Мискелов и той хич не беше френдли с нас, но с малко дипломация разбрахме какво се е случило. 

Селяните са направили сделка с Devil, който им е обещал безкраен пир, ако пролеят кръвта на младенец. Те си мислели, че един път стига, но пирът е безкраен само когато и кръвта е безкрайна. Така е и до днес – веднъж в годината селяните жертват едно дете и се наяждат като хората.

Ние решихме, че няма да оставим нещата така и отидохме да взимаме детето. Разбира се, оказа се, че сме точно на време и се сбихме с Ворт, който също идваше за детето. Оказа се, че немъртвият всъщност е две същества, които се бяха сбишкали под едно палто. Беше тегав, но го оправихме и взехме детето. Селяните по улиците скандираха „червените магьосници!“.

Тръгнахме нагоре към скривалището на Таскалар и в този момент мъглата почна да се сгъстява все повече и повече. Стигнахме до върколака и от селото почнахме да чуваме писъците на селяните. Решихме да оставим детето на сигурно и заедно с Таскалар слязохме надолу.

Там видяхме как три плашила с глави на тикви са почнали да унищожават селяните. Таскалар се захвана с единия, а ние с другите двама. Бая ни озориха, още повече, че вече бяхме понабити и поизчерпани от към магии. Гадовете бяха чувствителни към огън и за късмет, Крар имаше тамън няколко огнени заклинания. Героично се бихме и роулплейвахме и най-сетне успяхме да ги набием. Когато в този момент…. Видяхме множеството плашила, които се спускат от поляната с тиквите. Решихме да се окопаем в храма (в най-добрите традиции на зомби хоръра), където да се бием до последно.

В храма намерихме Мискелов, до когото имаше портал към Забравените Кралства. Мискелов ни каза, че можем да си ходим. „Ето, нали искАхте.“ Ван Фодел Храбрия геройски се пръждоса като пръдня в гащи, но другите решихме, че това няма да е удовлетворителен край на това приключение и се заехме да търсим пиниз. Крар и Модрин ги снайпваха отдалеч, Късметчо укрепяше прозорците и за известно време се справяхме, но те почнаха да влизат и да ни полазват. Дори Ван Фодел се върна, за да им прави засади от портала.

Точно почнахме леко да сдухваме, когато изведнъж ние придобихме нови сили, а самите плашила почнаха да се превръщат обратно на плашила и ние ги сваляхме по 5 с един удар. Дори селяните се включиха в битката и почнаха да громят тиквите. Оказа се, че нашето желание да помогнем на селяните е било достатъчно, за да развали договора и да изпъди злите сили от Тиквеш. Пооправихме ситуацията в горящия храм, взехме си емоционално довиждане с Таскалар и Мискелов и под одобрителните възгласи на тълпата червените магьосници от Тей прекрачиха портала и се завърнаха обратно на моста за към Daggerford.

КРАЙ

Няколко впечатления – супер неангажираща и разтоварваща кампанийка с много готин роулплей на интересни НПЦта, приятни битки и уникален сетинг, в какъвто не сме играли никога. Дойде точно като глътка свежест след Томба (както и, впрочем, искахме). Венци, с изключение на няколко пренебрежими дреболии по правилата, е все едно не е спирал да играе, което само ме радва. Имахме и добра спойка в партито, което също направи тези три сесии съвсем приятни.

Малко сме поръждясали откъм роулплей, ама след 15 сесии в зандана какво да очакваш…

Така или иначе, вчера единодушно решихме, че следващият магнум епос ще е в следвоенния свят на Еберон, така че почваме да се готвим за там! Ето и една картинка за надъхвация:

The D&D Halloween Special – 2

Ето че за втори път сядам да опиша (със закъснение) приключенията на четиримата смелчаци, които попаднаха в Тиквеш и се чудят как да се измъкнат. Датата беше 7 ноември и отново в пълен състав с купища джънк седнахме в БЛО, за да чоплим мистериите на Барóвското селце.

Първото, което направихме е да си поприказваме с детето, което миналата година е било „чирак“ на помешчика. В дома на детето Кибо не ни просрещнаха много добре, но ние с дипломация и заплахи успяхме да влезем и да видим детето. В най-добрите традиции на лудница от началото на ХХ век, хлапето беше затворено в една стая и генерираше купища лайна, с които бе омазало себе си и стените. Дори Късметчо се погнуси. Крар се зачуди откъде яде толкова, нали уж всички са гладни. Както и да е, бащата на детето е Теков -местният мелничар и жената (разбираемо) беше доста сърдита, че не е опазил детето. Майката ни спомена нещо за местния вечно пиян поп и решихме да го издирим.

Преценихме, че ще е готино да проучим изоставения храм на Чаунтея. Късметчо напрегна механизмите си и изпотроши дъските на вратата и влязохме. Вътре имаше ясни следи от разруха и впечатление направи един гоблен, където имаше фигура, която храни много хора с даровете на Чаунтея и лицето на фигурата беше изрязано с нож. През единия прозорец видяхме доста ясна пътека, която води в гората, а в съседната стая имаше трапдоор.

Влязохме в микродонжона и долу намерихме обитавана стая с писалище и много книги. В едното чекмедже намерихме много магическа златна ябълка и на излизане ни нападна едно охрено желе. Гадта критна зловещо и съсипа Ван Фодел (Марти) с един удар, но спасихме положението и никой не пострада сериозно. По-навътре намерихме още една малка стаичка и в нея седеше Мискелов – последовател на Илматер, който във фанатизма и себеотрицанието си беше изрязал собствената си ръка, за да служи на бога си. Той ни разказа, че много отдавна селяните от Тиквеш от алчност и чревоугодие са сключили мистериозна сделка, която им е донесла много мизерия и глад. Не разбрахме повече и решихме да се чупим.

Горе тръгнахме по пътеката в гората с надеждата да открием Таскалар – местният революционер, с който уж не трябваше да се забъркваме. Майката на Кибо ни разказа за него – че вълците го слушали и че живеел в гората и бил много страшен. Открихме пещерата му и той се оказа (както и предполагахме) върколак. За зла участ ни нападна, но Ван Фодел му направи епичен animal handling и успяхме да му демонстрираме, че сме от добрите. Той се превърна в човек и седнахме да приказваме.

Таскалар е ученик на Мискелов и ни разказа, че:

• -          Наистина не трябва да излизаме в града след камбаната. Той го е правил веднъж и без малко е било да свърши много зле за него, но Мискелов го е спасил.
• -          Наистина не трябва да пипаме тиквите, тоест тегне наистина някаква неизвестна зла сила.
• -          Таскалар е изял жената на помешчика и е подредил самия помешчик доста лошо, поради което последният е взел на служба Ворт (мистериозният здравеняк с шала).

След този вълнуващ разговор Таскалар ни пусна да спим в пещерата и ние качихме заветния втори левел!

Върнахме се в града, където имаше поредната разправия, защото майката на новото дете чирак на помешчика не искаше да си дава детето (разбираемо).

Ние решихме да сриваме социалния строй като им ебаваме майката на икономиката и Марти кастна едно Goodberry, като дадохме няколко на жените. Едната жена наистина се засити и ефектът беше уникален – тълпата почна да се надпреварва да иска от магическите малинки, но ние нямаше просто така да им дадем. Крар почна да държи реч на тълпата как са оставили храма на Чаунтея да пустее и, че сами ще могат да си помогнат, ако го изчистят, при което цялата тълпа се изниза от площада и забрави всичко за малинките ни.

В това време Огрик (полуоркът кръчмар) наблюдаваше сцената, но взе та изчезна. Ние влязохме да го потърсим, но него го нямаше. За сметка на това открихме пияния поп, с когото, обаче не можахме да се разберем. Тръгнахме да проследяваме Огрик и следите му водеха нагоре към имението на помешчика. Намерихме и полето с ярко оранжеви, почти неонови тикви и хоп – следите свършиха до едно плашило. Решихме, че явно Огрик е гъст с помешчика и, че стана време да ходим да го видим тоз помешчик.

Стигнахме до къщата и ни отвори Ворт (който се оказа немъртъв) и ние обяснихме, че новият чирак нема да дойде. Поканиха вътре и не след дълго дойде и самият помешчик Товсол. Ние почнахме да го разпитваме и той много странно увърташе и чисто по политически ни обясняваше как всичко в селото е топ. Останахме с много странно впечатление, че или ни лъже безочливо или наистина е сляп за това какво се случва. Опитахме се да го изкараме в града, но той увърташе и избягваше въпроса. Крар се опита с илюзия да го накара да повярваме, че сме ранили Таскалар и сякаш подейства. Решихме да поемем инициативата и следващия път да скрием детето от помешчика.

Тук и приключихме. Като цяло – ТОП сесия определено. Много яки NPC-та изиграни изключително интересно от Стоян, приятна битка, разплитаме мистерия…искахме малко почивка от напрежонката на Томба и дотук я получихме.

The D&D Halloween Special

Преди да напиша тези редове си прочетох последния пост за Tomb of Annihilation и дълбоко се разчувствах. Епичността на великата кампания ще отзвучава във вековете, а за нас остава просто да се позамислим какво ще играем. За щастие, нашият смел ДМ излезе с не едно, а три предложения и ние играчите колективно се спряхме на номер 3 – а именно The D&D Halloween Special – нещо кратичко, с хорър елементи, но пък и забавно, с две думи – чист ДнД фън.

И така, речено-сторено на 29 октомври сме отново в БЛО заедно с Марти, Пси и ролевия ветеран Венци, който направи своето завръщане в света на D&D!

Хапнахме, довършихме героите и се впуснахме в приключението. Партито се състоеше от Модрин Желязната Брада (Венци) – джудже клерик, машина за лекуване, Ван Фодел (Марто) – НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ловец на вампири, Крар от Севера (Сашо) – сорсерър с драконова кръв в жилите си и Късметчо (Пси) – warforged паладин.

Героите се запознаха на пътя между Waterdeep и Daggerford, където мостът над реката подозрително бе изчезнал. Нямаше никого, когото да попитаме и съответно пробвахме да се справим сами. Открихме следи от каруца, която тръгваше на север срещу течението на реката. Проследихме я и естествено стигнахме до крийпи горичка. Лека полека заздрачаваше, а обстановката ставаше все по-напрегната. Намерихме и изоставената каруца, в която имаше брашно и следите на коларите, които вече продължаваха пеш. В един момент осъзнахме, че нещо ни следи и видяхме един саблезъб тигър, който беше готов да вечеря с нас. Ван Фодел използва рейнджърските си умения и го сплаши, след което си записахме нелошия 80 експириънс.

Гората ставаше все по-мрачна и естесвено, че заваля. Почна и да гърми, като при просветването на светкавиците някои от нас виждаха едно дебело дете, което нещо яде и ни гледа. После то изчезваше. Следвахме следите на коларите и стигнахме до една мъничка землянка, където следите свършваха. Влязохме и ни посрещна дребна старица, която се представи като баба Мика. 

Блага старица

Тук се посмяхме добре, но обстановката беше доста крийпи. Успяхме да претарашим един сандък и открихме писмо от коларите, които караха брашно. Самите колари ги нямаше и разбира се, мистериозната старица не беше чувала за тях никога. Нищо друго не ни остана, легнахме си и се молихме да не трябва да хвърляме constitution saves. Нощта беше спокойна и на сутринта са събудихме, но къщата беше различна. Нямаше никой и изглеждаше като да е нямало никой поне 20 години. Прах и паяжини покриваха всичко. Преценихме, че може би сме се пренесли напред във времето. Излязохме навън и видяхме един съвременен автомобил с шестима съвсем съвременни младежи от XXI век, които се кефеха как ще се разцепят в хижата на нечий баща. Ние ги чувахме и виждахме, но те нас не и не можехме да интерактваме с тях. Влязохме пак в къщичката и тя беше съвсем различна…..

Не стана ясно дали е само епизод или ще има отношение към сюжета :)

Решихме да оставим очевидния хорър филм сценарий настрана и продължихме по пътя, откъдето дойде тяхната кола. Имаше два варианта нагоре и надолу. Поехме нагоре и забелязахме, че гората е станала иглолистна и отнейде в далечината са се появили скалисти зъбери. Също така намерихме и следите на коларите. 

Лека полека стигнахме до призрачно селце сгушено сред каменните скатове на планината. Нямаше никой сред обезлюдените къщи. Влязохме в една и ни нападна един слабоват bat swarm. Намерихме suicide note и по-надолу по склона мумифицираното тяло на жена в жълта рокля. Крар се спусна до нея и реализира първото падане на герой под 0 кръв. Другите го свестиха и продължихме навътре в селото. Не след дълго видяхме пушек и стигнахме до площада на селото. Там имаше заключен храм на Чаунтея с добавен символ тиква и струпване на хора. Сцената, която се разигра беше следната. Сред рехавата тълпа от изпити гладни лица три жени бяха направили тиквеник и дебелото дете от гръмотевичната буря пробва от трите тиквеника, избра този, който най-малко му хареса и посочи авторката му, която избухна в неутешим плач. Паплачта се разотиде, дебелото дете и родителите му събраха тиквениците, а ние останахме в дълбоко недоумение какво точно се случва.

Отидохме до местната кръчма и се запознахме с кръчмаря – полуоркът Огрик. Разбрахме, че селцето се казва Тиквеш и се намира в Боровия.

Оказва се, че целият ритуал, който се е разиграл има за цел да открие кое дете ще е новият помощник на местния дерибей (или по-тяхному помешчик). Очевидно това е съдба по страшна от смъртта и Огрик ни посъветва да потърсим миналия помощник – детето Кибе. Огрик също е външен и също е измамен от баба Мика и изоставен в това кофти място вече от 18 години (макар че не е ясно, защото времето тече по много крив начин). Той ни каза някои правила, които са буквално планът ни за следващата сесия.

1.       Не пипайте тиквите.

2.       Не ходете неканени при помешчика.

3.       Не излизайте след камбаната.

4.       Не се занимавайте с Таскалар (местният революционер).

Тук спряхме и изглежда имаме план за следващия път. Можем да поразпитаме детето от миналия път, макар че очаквам да е някакъв тотален ужас, а пък можем и директно да отидем при помешчика след камбаната с по една тиква.

Pathfinder 2 - В пролуките измежду D&D

От едно известно време, нашият любим Оптимизатор на герои (Марто) се беше зачел по Pathfinder - ролевата система, която пое по свой собствен път след D&D 3,5 и доста нашумя като по-балансирана версия на тогавашното издание. Pathfinder спечели много и поради това, че не беше системно лишена от всякакъв флейвър както 4-тото издание на ДнД и успя да се задържи като бастион на олдскул гейминга. Сега, Патфайндър има ново, второ издание, доста опростено като 5-то издание, но пък с много МНОГО МНОГО character customization опции. Ироничното е, че усещането ми беше, че сега вече 5е е олдскул, а пък PF2 ми се усети като доста ню-скул игра, но в крайна сметка няма нищо лошо и съм доволен, че пробвахме.

И така, Марти в пристъп на кликове-тикове цъкнал buy и се сдобихме с убер-тухлата, която би трябвало да съчетава в себе си Player's Handbook & Dungeon Master's Guide, но нека не се лъжем - почти цялото е player's handbook. Правенето на герой не е супер сложно, но си изисква време, а пък, ако човек реши да оптимизира...чакам да видя какво ще измислят в реддит.

С две думи - много от познатото е същото, много от познатото е направено по-хитро, а някои от нещата са изненадващи и трябва малко време човек да свикне. От последните засега най-идиотското е, че ТРЯБВА да имаш висок АС, защото резултат с 10 по-висок от АС-то автоматично е критикъл, което значи, че ако си кастър (както аз разбрах по тежкия начин) и дойде големия лош и те цапне (точно както стана) - критва с 13 и нагоре....

И така, Марти беше приготвил мъничко приключение за запознаване със системата. Първите две сесии бяха в състав Пси и Стоян, а във вчерашната трета успях да се включа и аз.

Историята дотук е, че разследваме мистериозни неща, които се случват в едно малко миньорско градче - някой трепе миньорите и спъва икономиката. Пси и Стоян миналата сесия откриха две яйца, които са на някакви последователи на отдавна забравен god of destruction.

Събрахме партито и отидохме при клериците на добрата богиня (начи нито едно име не помня, да знаете) и те ни казаха, че ще проверят случая. В това време решихме да пробваме да ги примамим и се спазарихме с вампира (който е съдържател на местния бордей-хан-таверна-кръчма) да организира търг срещу скромна комисионна. Той също така ни прати при местната weird локация - кулата, която е обърната надолу с главата. При нея имаше рисунка-диаграма-улика, ние се сетихме да продължим навътре в гората - имахме един не много опасен енкаунтър с нещо там, станахме 2 левел и открихме един магически хълм. Погледнахме пак уликата от кулата и се сетихме, че трябва да чакаме да изгрее луната. Тя излезе, видяхме скритата пещера и влязохме в лабиринта. Стоян похвърля силен сървайвъл и бързо намерихме центъра, където седеше ключа от кулата. Взехме го, излезе един минотавър, без малко да ни натръшка, но успяхме да го убием, излязохме и отидохме в кулата.



Там имаше пъзел (да кажем името на домакина на къщата) и изтъркана табелка с някаква таблица.





Тук вече се бяхме поуморили и спряхме.

Трябва да отбележа, че Марти мега се беше подготвил с карта и загадки. Беше доста забавно и да гледам как е прихванал някои от техниките на Стоян за ДМ-стване (:D). Като цяло ми беше фън и се изкефих на описанията на Марти за всяко нещо. Нямам никакви забележки относно самата игра.

Системата....рано е да се каже. Скиловете са сякаш по-интересно направени от 5е, има правила (и то специфични) за всичко. Минусът е, че това надува доста обема текст. Плюсът е, че като си прочетеш специфичното правило, обикновено ти става ясно без да трябва да ровиш на други места в книгата. Светът също изглежда интересен на пръв поглед (макар и малко WoW-ски на пръв поглед). Гномовете,например, имат интересен консепт, който доста ги разделя от халфлингите и също е интересно добавянето на гоблините като РС раса. Струва ми се, че някой много МНОГО е искал да има Goblin Alchemist.

Tomb of Annihilation – 32 –Червените слънца на омразата

Уау, ето, че стигнахме до този етап. Почти година и нещо след началото преминахме през купища изпитания, прекосихме цял полуостров в търсене на артефакта Соулмонгър, пребродихме руините на Ому и най-сетне минахме всичките 6 нива на най-бруталния дънджън, който някога сме играли. Като се замисля, това беше и най-дългото приключение, което изобщо сме играли някога. Определено много сефтета за иначе доста продължителната ни ролева кариера.

И така, понеделник следобяд, в пълен състав, джънкът е на масата, фигурките са подредени и започнахме, от където приключихме миналия път – хвърляхме инициатива срещу гигантското ъндед бебе, което се оказа, че се нарича Атропал. Тук реших да заложа на сигурно и отново направих облог, че ако го победим блог постът ще е 1000 думи.

Самият атропал беше много интересна гад и определено ни изпоти. Имахме доста чудене дали изобщо можем да го убием, защото решихме, че може би Соулмонгъра го захранва и трябва да прекъснем връзката между тях, за да имаме прогрес. Оказа се, обаче, че и СМ също отвръща на удара и правеше немалък демидж с пипалата. Отделно бебето имаше някаква ъндед аура, която цъкаше демидж и бързо ни изкара извън мелето. И на всичкото отгоре малката гад имаше legendary action и направо ни разцепваше с тегави магии в нашите ходове. За наше щастие, благодарение на добър чек от Жоро, бързо открихме, че има vulnerability към radiant. За още по-голям късмет Бъбълс почна да го пуца с такъв тип демидж отдалеч, а пък Марто успя да си направи комбото дето е веднъж на 3 сесии и му вкара към 120 от един удар.

Все пак гадта почна лека полека да ни сваля един по един, въпреки, че го бяхме поступали здраво. Паднаха Джем и Йенфир, а Бъбълс беше на 24 кръв. Гадта хвърли легендарен екшън и го остави на 1 кръв! Беше един ход или смърт…Добре, че Ани се беше залепила за него и успя некак си от 3 атаки да направи 5 демидж!

Финал! Атропалът се стовари в лавата и пипалата от Соулмонгъра се отделиха от него. В този момент зад нас чухме стъпки и видяхме – кой – нашият добър приятел Еку, обзет от страдание и (както Йенфир видя с телепатичния  шлем) решен да умре. Оказа се, че нашият графит от Сесия 10 („Еку е предател, кур за Еку“) всъщност е бил много точна оценка на ситуацията. Бедният човечец беше водил приключенци, които да захранват Томба за господаря Асерерак. Обаче, взел, че довел нас – а ние сме му счупили проектчето.

„Проектчето“ е било въпросният Атропал, който той захранвал с душите на всички мъртви, за да създаде ново божество. Но ние сме се оказали твърде способни и сме провалили хитрите планове на лича. И сега Еку се притесняваше, че наказанието за него и нас ще е по-страшно и от най-страшната смърт. Той се хвърли в лавата (посъветва ни да направим същото) и душата му отлетя в соулмонгъра, където той мислеше, че Асерерак няма да го намери.

Разбира се, в този момент дойде и ШЕФА химселф – архличът Асерерак се материализира пред нас (изглежда точно както на корицата) и ни погледна с червените си очи – двете червени слънца на омразата. Разбираемо беше доста кисел и разправяше как ще унищожава хлебарки (разбирай – нас).

За наше щастие 9-те бога на Ому не бяха забравили тази мърша и ни дадоха супер велик бонус под формата на instant long rest и 250 temporary hit points. За съжаление, не можахме да се възползваме от живота на макс, поради blink-a на Йенфир и факта, че Ани стана първата 

жертва на лича и бонус точки нямаше докато се въргаляше по земята.

Самият Асерерак….е какво да кажа…беше най-челенджинг гада, който сме били изобщо. Отново имахме съмнение дали не е трик-бос, но в крайна сметка, решихме, че не е и се концентрирахме да го атакуваме. Беше супер недосегаем (at-will counterspell, купища магии 6,7,8 и 9 ниво) и преценихме, че тактиката е да го шием отблизо, но пък обикновената му атака е парализиращ тъч. Той определено ни смазваше по damage output и в един момент почна да си личи. Изпаднахме в патова ситуация, в която нашият ресурс свърши, а пък той вече имаше слаби, но все пак ефективни неща.

Цялата битка беше примесена с епични описания от Стоян, което ме изкефи на макс, и ще помня дълго. Беше супер мотивиращо да чуем как сме първите изпотили лича от 1500 години.

Както и преди се е случвало, всички налягаха (Жоро изяде един power word kill даже) и остана Бъбълс да се бие хенд ту хенд срещу него. Вече бях изгубил надежда и се оказа, че сме му направили достатъчно демидж, за да прецени, че не си заслужава да се бие с нас и … Асерерак си тръгна.

Малко бях озадачен от гледна точка на това, че едва ли щях да го убия, но от друга страна, ние така или иначе му провалихме проекта, което значи, че за него вече е все тая, ако трябва да се гони с хлебарките, за него е по-лесно да изчака още 200 години да умрем от старост, I suppose.

И така, класиката – адамантиевите мостчета колабираха (Бъбълс хвърли декстерити сейв – последното изпитание на дънджъна) и скочи на балкона. Когато Соулмонгърът беше унищожен, имахме божествена награда от това, че спасихме всичките души и можех да избирам кого да върна по телата им. Срещу 7000 опит на бройка, разбира се. Единствените тела, с които разполагахме бяха нашите и на Еку и аз избрах да върна нашите по местата и в тялото на Еку разположих душата на Артъс, който все пак ни помогна.

Соулмонгърът умря, душите бяха спасени, куестът бе изпълнен, но ние ВСЕ ОЩЕ БЯХМЕ В ДЪНДЖЪНА. Естествено, че има death trap и на излизане. Това е Tomb of Annihilation все пак. И така, преминахме през магическата мъгла  и се озовахме в една черна катедрала. Там имаше олтар, където намерихме тялото на Артъс (той се взе в ръце             , дет се вика) и имаше някакви интересни хуманоидни твари оковани. Пуснахме един, защото Бъбълс го разбираше с компрехенд-а и той ни заведе зад олтара, където имаше три пътеки, които водеха към три арки и една четвърта арка.

Клетникът ни каза, че по лилавата има парици, по златната е смесено гадно и добро, червеното е сигурна смърт, а четвъртата (която беше украсена с обгорял скелет) беше изходът. Новият ни приятел ни даде едно малко камъче и това беше от него.

Решихме, че не сме били толко път, за да нема трежър и смело тръгнахме по лилавата пътека. Тя ни пренесе в една гигантска библиотека, която се оказа, че е Библиотеката на Господин Фокс. Той нещо послъгваше, което ни озадачи, но осъзнахме, че всъщност това е нещо като Гугълски демиплейн, защото от там можеше да се намира информация за всичко. Ние се окопитихме, взехме книги за магическите предмети, които насъбрахме (Окото на Залтек, Пъпа на Луната и Черепната чаша на Чгакаре), една за Томба и една за Раз Назал и се чупирахме. Доста възпитателно, ДнД, браво  - учите децата, че истинските богатства са знанието и науката, а не ворпал мечовете.

Върнахме се обратно, минахме през другата арка и влязохме в една черна пещера. Вече забравих откъде, но подсказката беше, че „Който с обелиск идва, с обелиск си отива“. В центъра на стаята имаше басейнче от черна материя, хвърлихме камъка в него и хоп – появи се обелиск. Извадихме и амулета на Ункх (от входа) и с него – ХОП – се телепортирахме отпред. Тук ще спомена, че съм потресен от факта, че дънджънът има шанс да те шиба дори и да спечелиш.

Но както и да е – СПЕЧЕЛИХМЕ! Преминахме първото готово приключение евър, легендарния дънджън. Победихме младото божество и неговия създател. Оцеляхме от изродските капани и битки и сега сме готови да играем нещо ново.

Тук ще оставя място за размисъл за всички – какво ни се играе, но и ще изложа едно мое чувство.

И то е, че не усетих истинска развръзка на нещата. Току-що минахме най-коравото копеле евър, и се спасихме. Но пък от друга страна – струва ми се логично да продължим да играем с тези герои. Спасихме света от Соулмонгъра, но духовете на Ому направиха толкова много за нас, че ми се струва як куест да върнем Ому на омуанците. Също така магическите предмети -  изглежда, сякаш ги събирахме за нищо. Не знаем какво правят, не успяхме да ги използваме – те реално имаха функцията на красиви дрънкулки с яки имена. Според мен тук има яка почва за продължаване на историята на Бъбълс, Джем, Йенфир и Ани. Или пък само част да са същите – може и някой, ако иска да направи нов герой.

Оставям ви да помислите и да се порадвате на спомените от НАЙ-ВЕЛИКИЯ ДЪНДЖЪН ЕВЪР.

К Р А Й

Tomb of Annihilation – 31 – The Soulmonger

„Ако вземем, че бием хаговете, ще напиша блог пост от 1000 думи“

-          Аз

Да, наистина, казах го и сега трябва да запълня хиляда думи от блога с празни размишления, дълги описания и безкрайни екшън сцени, за да опиша максималният епос, който преживяхме в битката с опасните нощни вещици.

Започнахме лице в лице с ужасяващите създания. Първата беше Widow Groat – косата и беше мравуняк, а вместо очи – имаше монетки. Втората беше Baggy Nana – изчадие, което имаше чувал върху главата си и торба на врата си, от която изскачаха чат-пат различни животни (куче, змия) и тя говореше посредством тях. Третата – тарторката на триото беше Peggy Deathbells – брантия с дървен крак и медальонче от детски зъбки (то се оказа важно впоследствие).

Отпочнахме енкаунтъра, както си му е редът – с малко диалог. Питахме ги къде е Асерерак и дали ще ни допуснат да влезем през желязната врата. Те се правиха на луди и казваха, че не знаят кой е. Ние им предложихме Окото на Залтек (заострения рубин), за да ни пуснат и да не ни нападат, но аз лично имах много сериозни опасения, че нема да стане цялата тая работа. Все пак това са адски изроди и са доста chaotic и още повече evil, така че мисля си, че просто искаха да ни поробят.

Те влязоха с контра оферта – да им дадем окото И скелетния ключ, за да са сигурни, че няма да ги измамим. Моментално се досетихме какъв им беше плана – да ни вземат ключа, да се прехвърлят в етириъл плейна и да си останем с пръст в уста. Казахме им – NO DEAL и те ни нападнаха.

На всеки, който е чел монстър мануала, е ясно, че като са 3, са доста доста силни. Почнаха моментално да ни солят с магии…а ние бяхме и с дисадвантиджи…беше много много тежко. Спасението дойде от факта, че имаме два полуелфа в групата, които имат имунитет към sleep ефекти. Таргетирахме ги с флейм страйкове и малко контрол магии, докато успеем да се приближим достатъчно и да ги миризим с меле. Те все пак ни правиха демидж, но Бъбълс със spirit guardians, spiritual weapon и от време на време бадеми и пауар атака успяваше що годе да им набива демидж и да им разваля концентрациите.  Не след дълго свалихме тая с торбата на главата и нещата взеха завой в наша посока. Пеги също падна, но по покер фейса на Стоян веднага се усъмнихме, че тук има нещо гнило. Йенфир откъсна огърлицата (death bells – това са детските зъбчета, които ЯВНО я пазят от смърт) и мършата отново се изправи, за да яде шамари. Полека лека успяхме да свалим и нея и най-сетне и Widow Groat, която ИЗКАРА ВСЕКИ ЕДИН CONCENTRATION чек и така и не се даде до последно.

Разбира се, имаше и епик героизми, като събуждането на заспалия Бъбълс от уплашената Ани посредством ranged атака с хвърленият мейс на Уонго, но как да сме спокойни, че бием гадовете, ако не става всичко в последния момент и с последни сили.

След като понабихме изродите направихме една Кратка Почивка и се зачудихме как да върнем Джем в света на комуникативните хора. Кукличките ни разказаха, че знаят вълшебната вещерска отвара, която може да ни даде да надникнем в тяхната торба с души и да намерим душата на Джем. Правиха, струваха, свариха някакъв буламач и Бъбълс (с джуджешкия резистънс) сръбна малко и моментално получи халюцинации.

Бъбълс бръкна в торбата с душиките, намери тази на Джем, плюна в шепа и му я залепи със сочен задвратник. Гномът моментално падна на земята и заспа.

Също така имаше и малко роулплей момент с един от Company of the Yellow Banner – паладинът драгонборн. Той помоли душата му да бъде пратена към Хелм, но имахме опасения, че е възможно в такава близост до Соулмонгъра, всяка безпризорна душа да бъде засмукана и затова го оставихме в торбичката. Освен това, той сподели изобщо чий са го дирили в дънджъна  и се оказа, че всъщност те не са търсили Соулмонгъра, дори не знаели какво е това, ами търсили Окото на Залтек. Което го имаме. Паладинът ни помоли да го донесем в Неверуинтер, на доковете при някакъв орк. Seems legit. А какво прави – дори те самите не знаят. Каков тъжен начин да си отидеш, дейба.

Имаше и още една душичка, на някакъв клетник were-T-rex, но с него нещо не ни се получи ролплея и отебахме.

Както и да е, отворихме вратата и влязохме в съседната зала – гигантско помещение с лава на пода и три метални мостчета, които държат огромен цилиндър, в който се джуркат изтерзаните души на смъртните и посредством няколко пипала захранват едно гигантско ъндед бебе. Ето го, СОУЛМОНГАРА. Видът му беше ужасяващ, а още по-кретенското беше, че хич не ми стана ясно какво се очаква да го направим. Изглежда всеки от боговете имаше мнение. Кубазан каза на Бъбълс, че сега е моментът да паднем с героична жертва (нещо, на което не съм супер фен). Шагамби каза на Ани да трепем немъртвата мърша, а пък И-джин каза на Йенфир да ходим да чекаутнем съмнителната мъгла.

В края на залата има и някаква мъгла с conjuration магия, която подозираме, че телепортира на някъде (може би това е изходът от гробницата) и няколко балкона, натъпкани с най-различни личовски филактерии. Ние метнахме една в лавата, ама ни добъзя, че ще дойдат dread wraith-ове отнекъде и се отказахме.

За 34809534-ти път бяхме забили. Чудихме се какво да правим и най-сетне Бъбълс си направи оръжието адамантиево и изхака Соулмонгъра. В този момент бебето се събуди, погледна ни с нечовешки поглед и …. Следващия път ще хвърляме инициатива.

Изглежда Асерерак е организирал цялата тая изродия, за да може да захрани това ъндед бебе с души. Защо? Никаква представа. Какво печели? Никаква представа. Това все пак е epic planeswalking lich. Каквото и да кажа ще е малко. А съдейки по това, още не съм достигнал хиляда думи…

При всички положения, ще доиграваме, докато не стане. Би било наистина прекрасно и Джем да може да играе в тази битка, защото имаме нужда от повече firepower. А, ето, че стигнах хиляда думи. Лека нощ, деца!

Tomb of Annihilation - 30 - Скелетният ключ

Датата е 12 септември и след известна паузичка от месец, месец и нещо, отново сме в БЛО, където се потапяме в дълбините на смъртоносната гробница на унищожението за юбилейната ни тридесета сесия. Като се замисля, не бяхме имали 30 сесии по нито една кампания досега. Според записиките в блога, дори легендарната кампания за ГАУНАДУУУР приключи на сесия номер 29.

Яко, а?

И така, локацията я казахме, съставът беше без Жоро и започнахме на шесто ниво от томба, в скривалището на едни три "сестри". Трите куклички, които ни предупредиха да се махаме бяха малко момиченце цялата в игли, глинена кукла без лице и маймунка с колело без крака. Оказа се, че това са душите на омуански деца, поробени от трите сестри - sewn sisters, които, както казах миналия път, тотално са един ковен хагове. За да се продължи напред в дънджъна трябва да се отворят пет ключалки, които всичките са с различни символи - триъгълник, квадрат, петоъгълник, шестоъгълник и осмоъгълник. В този момент се сетих за безмислените скелети,които сновяха като мухи без глави из дънджъна и как на челата им имаше триъгълници, квадрати и с две думи същите фигури. Питахме децата-кукли и те казаха, че ключалките се отварят със "скелетният ключ".

Лицето ти, когато разбереш, че трябва да се върнеш до левел 2 на дънджъна

По-тарикатското, обаче е, че самите ключалки не са открити, ами има 5 врати (със съответните символи), където се минава през някакви изпитания, за да стигнеш до ключалката. Пътьом намерихме и Джем, който беше затворник на хаговете, но хич не беше на себе си, нямаше спомени и беше изцеден като паста за зъби късно вечер, когато не ти се слиза да търсиш денонощна аптека. Брейкаутнахме Джемката и потънахме в размисли какво да правим и в какъв ред. В крайна сметка решихме да се върнем до черепа с ринга на 5 ниво и Бъбълс го издърпа. Ефектът, който разрушава броните спря, но твърде късно, либе за китка. По-интересното беше, че след малко отнякъде се дотътри единият скелет. После вторият, после още един и за няколко минути събрахме дружинката скелети без са трябва да ходим нагоре (това така или иначе щеше да е логистичен проблем).

Върнахме се обратно и трите куклички ни дадоха чармове - Бъбълс разбира езици, Ани може да каства etherealness, а пък Йенфир няма нужда да яде. Също ни раказаха, че в следваща зала има някакво гигантско бебе. (?!).

...И почнахме челинджите. Общо взето бяха типични пъзели и не мисля, че си заслужава да задълбаваме много върху тях, макар че ни поизпоитиха. По-лошото беше, че Ани и Бъбълс получихме дисадвантаджи БЕЗ СЕЙВ. Йенфир също получи дисадвантидж на всичко, но поне имаше сейв. Имаше четене на гатанка наобратно, палене на свещи в огледалото, Ани трябваше да ползва етириъл плейна и имаше една маса с отровна храна. 

Както и да е, дръпнахме няколко лоста, разкрихме ключалките, залепихме челата на скелетите и .... дойдоха сестричките. 

Поне тая сесия цялата я минахме. От тука насетне сейв гейм след всяка битка :D

Tomb of Annihilation – 29 – Extra life

Пиша този блог няколко дни след като приключихме 29-тата сесия по най-мащабното приключение (и най-бруталния дънджън), които сме играли. Мястото отново беше БЛО и се събрахме в състав аз, Марти и Пси.

Почнахме с разбор кои предмети да съберем от труповете на Ани и Джем и с това какво да правим. Очевидно беше, че трябва да завъртим зъбните колела така че да имаме достъп на север към адамантиевата решетка. Как това да стане, обаче, така че да успеем да отидем всички си беше мистерия. Въртяхме, сукахме, умувахме и най-сетне решихме да си направим механизъм с въженце и свещ, който да натисне правилния бутон, след като сме се придвижили до там. Схемата сработи и рррррррррр…озовахме се лице в лице с решетката.

Имах идея, че беше логично, когато сме отчаяни да викнем Артъс Симбер и след известен размисъл дали няма да ни джоби и да ни прибере айтемите изкарани с КРЪВ И ПОТ, го викнахме. Той се появи от другата страна на решетката и каза, че ще ни помогне после.

Очевидно беше, че трябва да отваряме магическите гардероби. От тях излязоха, както следва:

-          3 will o wisps

-          2 много шибани дявола спелкастъра, които много ни озориха

-          Една сюрия орки

-          Едно модронче (или подобен конструкт) от Механус, който просто искаше да си ходи и ние го убедихме да се саморазглоби

-          Един Bone devil

Като цяло използвахме на Марто fly-a и успяхме дори само двамата да изкараме енкуантърите. През цялото това време Пси седеше и ни гледаше как грухаме експириънс и честно казано ми стана малко тъпо за него. L

След като минахме енкаунтърите решетката очаквано се отвори и след завоя на коридора намерихме Ани гола и с бележка от Артъс върху нея. Продължихме нататък и по коридора имаше купища ръждясали и овехтели боклуци и арка с глава на бик, от която лъхаше на некромантска магия. Ние продължихме и ХОП – всичките ни немагически предмети станаха на прах.

…..

Точно, когато се почувствахме комфортно в дънджъна и се почувствахме, че сме станали малко по-силни, Томба напомни за себе си и ни го начука брутално. Дали има начин да се заобиколи? Не знаем, но мисля, че определено се поотпуснахме (или пък изморихме), а трябва да се стегнем преди Асерерак.

Както и да, видяхме стълбите за надолу, подминахме ги и продължихме напред. Там видяхме две гигантски магически вериги, които излизаха от един вортекс и влизаха в друг. Скок-подскок като Марио и се озовахме на отсрещния край. Там продължихме до една малка стая, в която имаше златен уред за астрономия. Отворихме го и се оказа, че в него има стол с 3 ръчки. Параноясали и изморени не се занимавахме и просто се върнахме назад и слязохме по стълбите надолу.

Там влязохме в голяма зала, където гореше казан, който беше осмърдял всичко с някакви зелени изпарения. В края на стаята имаше клетка с фигура в нея. До нас се приближиха 3 живи и кукли и казаха „Бързо, сестрите скоро ще дойдат тук“….Дали не са един КОВЕН ХАГОВЕ, а?

Tomb of Annihilation - 28 - Две души за колекцията на Асерерак

И така, в приятната сряда вечер се събрахме в намален състав от мен и Марти, за да доиграем тежката битка с дяволите в стаята на златния мастодон. Подредихме фигурките, от които бяха останали 1 spine devil, 2 bearded devils и 2 barbed devils. Основното комбо, което ползвахме беше килър магията на Марто (sickening radiance) и стената на Жоро. Бъбълс също пусна малко spirit guardians, за да бие девилите и да ги бави.

Излишно е да казвам, че цялата сесия беше тази една битка....

Сражавахме се геройски и след всеки рунд идваха още и още гадове. Дойде и един Horned devil (CR11) и една Erinyes (CR12). Поизвадихме късмет, имаше много падане, ставане и т.н. Похабихме всички останали спасения, за да държим Джем жив с неговата стена (проблемът беше, че, ако избягат от стената излизат от sickening radiance-a), но въпреки това изпопадахме. Използвахме constrictor snake-a за допълнителен демидж и още общо взето каквото се сетим.

Хорнед девила беше много тегав и удряше много лошо, но умря от exhaustion. Най-сетне остана erinyes-ката и Марто - всички други бяха напопадали. Марто хитро се блинкваше и общо взето сам я преби, след като тя беше хапнала малко демидж от Бъбълс, стената и сикънинг рейдиънса. Тя искаше честен двубой с Марто и докато той беше в етириъл плейна тя направи демидж на падналия Джем, който така изгуби един дет сейв.

На следващия ход хвърлихме Ани и Джем, които и двамата бяха на два сейва и два фейла и......

.....

....

не успяхме. 

Съжалявам, момчета...доста се постарахме да избегнем ТПК и честно казано на тая битка, имам чувството, че направихме всичко по силите си, но зарът не беше с нас. 

След като Йенфир преби оная пача, стана ред и за последното хвърляне на дет сейв и за щастие Бъбълс успя да се спаси. Марто го вдигна с поушън и от стените се материализира още една фигура - Омуанският герой, който громи дяволите по стенописите. Беше малко ъндед, безспорно поробен от Асерерак. Той ни даде омуанската чаша-череп (помните ли гадженцето на Йенфир - тя ни каза, че това е символът на властта в Ому). Написахме си един експириънс и следващия път ще решаваме кои айтеми да прибираме.

RIP Ани, RIP Джем.

Ефектите на близкия Соулмонгър правят рейзването невъзможно (каза Стоян). Обсъдихме кои са вариантите да се продължи нататък с нови герои:

0. Някой от ония идиоти с жълтото знаме...този вариант приключи, защото намерихме всички и те са дед.

1. Някой от ония в огледалото - имаше един северняк, един дроу и двойка омуански воин с бодигарда си минотавър.

2. Герой в стазис от колекцията на Асерерак (не знаем нито къде, нито как се стига до тях все още).

3. Сюжетна нишка, чрез която някой може да бъде клониран. (също никаква представа как и къде става това).

Предполагам за варианти 2 и 3 трябва да ги изговорите със Стоян, а пък за вариант 1 може да се включите (почти) веднага.

До следващия път! 

Tomb of Annihilation – 27 – Ooooh, what does this button do?

И ето, че с малко спонтанна организация ударихме още една сесийка по Tomb of Annihilation. Съставът беше, както е модерно напоследък – пълен и следва кратко описание на случките.

Започнахме от миналия път – в южния коридор на 5 ниво на гробницата, където взехме един много червен много магически рубин от зад танка. Озовахме се в леко патова ситуация и решихме да разгледаме какво има зад лилавото перде в края на коридора. Йенфир погледна с окото и там видяхме отново загадка – каменно гаргойле с 4 ръце. Едната бе счупена и всичките сякаш са държали нещо. Имаше разбира се и дежурното стихче:

Three I need

Then three more

Three more still

Opens the door

Не измислихме нищо и отидохме да разузнаваме на север. Върнахме се към сервизното стълбище и отворихме вратата на изток. Пред нас се разкри огромно подземно езеро пълно със светещи раци. Видяхме, че петоъгълните стаи са гигантски зъбни колела, а коридорите, които ги съединяват са като тръби между тях. До вратата имаше кейче с две лодки, но от тях светеше на трансмютейшън и не посмяхме да ги докоснем от страх да не ни превърнат на жаби. Имаше и също лост с клетка, която изглежда може да се ползва за потапяне в езерото.

Отидохме към втората стая-зъбно колело и там имаше ужасна воня, локва сива слуз (която се намира навсякъде из нивото) и по стените имаше изографисани 5 черни дракона, които се оказаха всъщност добре замаскирани пръскачки.

На запад стигнахме до контролната стая, където видяхме следното табло:

Дръпнахме ръчката и естествено, че активирахме капана и от тръбите потече смъртоносната слуз. Натиснахме червения бутон и РАЗБИРА СЕ, че вратата зад нас се хлопна. Червената врътка беше малко по-интересна, защото чрез нея можехме телепатично да комуникираме с някакво създание, което даже имаше и име, но Марти го е шифрирал качествено и не мога да му разчета. Новият ни другар живее в езерото и като цяло беше благосклонен към нас. Каза ни за газта на север от централната стая. Двигателят, който е изходът надолу е на север от дясната стая, а пък на юг от нея се намира златният слон, където май има съкровища.

В сладки приказки пътьом успяхме да запушим тръбите, което ресетира капана и се спасихме. Оказа се, че сините бутон и врътка управляват движението на стаите. Премислихме как да стане судокуто и да успеем всички да минем, но решихме Жоро да остане и да управлява стаите. Той повъртя, ние отидохме в средната стая и там действително ни лъхна на отровен газ, който на всичкото отгоре събуди и растенията и те се консолидираха в shambling mounds, които ние бихме отдалеч и те се оттеглиха. Жоро врътна още веднъж стаите и стигнахме до третата стая. Там имаше 5 гардероба, които лъхаха силно на конжурейшън с картинки на различни кофти неща – хобгоблини биещи се с орки, някакъв часовник, найт хег с човешко бебе, оковани хора във вериги и т.н. Над изхода към двигателя имаше 5 червени кристала с формата на капка кръв. Самата врата към двигателя беше затворена с адамантиева решетка.

Продължихме към слона и в стаята наистина имаше един голям златен мастодон, когото И-джин незабавно пожела да поязди и почна да тормози Йенфир. На стените имаше множество сцени на това как чултански воин се бие с най-различни дяволи. На врата на слона имаше отвор с формата на звезда. Хм….айде пак обратно до контрол руума, счупихме ръчката, измислихме как всички да отидем до 3-тата стая и сложихме звездата в отвора. Последва капан (разбира се) и рунд след рунд почнаха да се споунват различни девили – от по-слаби към по-силни.

FUCK.

Марто изигра една доста добра магия, която ги гърчи здраво и им дава exhaustion, но все пак битката беше сложна стана късно и ще я доиграваме следващия път. Ето и снимка:

Tomb of Annihilation – 26 – Бат Георги, задушавам са!

И така, след епичната Битка в Батулия и няколко провалени опита за игра, най-сетне се събрахме да джиткаме ДнД и продължаваме да навлизаме все по-надолу в Томба. Съставът беше пълен, казахме си без джънк, сгънахме три чипса, и всичко беше ШЕС.

Започнахме с поглед надолу към шийтовете ни и се оказа, че от толкова кусане на файърболи сме кой на 1, кой на 6 кръв и решихме да рестваме. Избрахме стаята със саркофага на Непака, полегнахме иииии се оказа, че има секретна врата в стената, от която излезе един 4-рък гаргойл. Успяхме с известни затруднения да го победим и взехме вкусните 1000 експириънс. Оказа се, че секретната врата води до една от нишите в гробницата на Ункх. Ние я зазидахме със Stone shape и най-нагло пак си легнахме. Този път успяхме да починем като хората и възстановихме каквото трябваше.

Пътьом започнахме да разглеждаме камъка, който взехме от старинния часовник. От него мощно лъхаше на divination и ни загризаха съмнения, че това е легендарният артефакт Navel of the Moon, но имахме неразбория относно това как се идентифицират артефакти в това издание на ДнД и си останахме само с догадките, защото никой не може да каства identify от нас. Също така, имаше и известна дилема дали да викаме Артъс Симбер, но се опасяваме, че той ще дойде, ще ни вземе артефакта и ще си ходи, което не ни се видя много пичовско и затова нека сам си троши главата как да си дири гаджето.

Решихме, че нещо готино има в стаята с лавата и нахълтахме всички вътре. Разбира се, оказа се, че има капан, от отворите в тавана ни покапа лава, ние загасихме свещта и хоп – телепортирахме се в друга стая. В другата стая нямаше абсолютно никакъв въздух и резко започнахме да се задушаваме. 

На стената имаше скелет на ааракокра и в неговите кости имаше спасителни молекули въздух, с които оцеляхме и се телепортирахме в третата стая, която беше водна. Там куснахме по един охлюв и стигнахме до същинската гробница на Шагамби. Тя беше пълна с керамични воини. The Army sleeps in silence веднага се досетихме ние и Йенфир и Ани тихичко отлетяха до саркофага. Оказа се, че вътре има музикална кутия вързана с връв за капака. С хирургическа точност Ани и Йенфир отстраниха опасността, вътре имаше мандолина и 5 немагически скъпоценни камъка. Взехме луута и се отправихме към северната руна, която ни телепортира до счупеното огледало.

Йенфир се опита да вземе мандолината с голи ръце и да бъде обладан от Шагамби, но, уви скапаният заек отново надделя. От друга страна, Ани успя и изгуби Обулака, но спечели една атака бонус на ход, което допълнително разстрои Марто.

С това вече обиколихме всичките гробници на деветте бога. Позачудихме се дали да не се пробваме да вземем короната с черния опал, но решихме, че стига толкова и по сервизното стълбище се спуснахме надолу. Там вече подсказки нема.

От стълбището тръгнахме на юг и прескочихме някаква гнусна локва, която несъмнено беше death trap. Излязохме през секретна врата и в коридора на север стигнахме до петоъгълна стая с метални стени и пълна с растения и слуз. В средата има някаква съмнителна пръскачка, а на тавана видяхме шахтата, която беше в центъра на 4 ниво. Решихме да разучим на юг и поехме към Т-образния коридор.

Там имаше надпис с кръв Awaken Nepaca, а самият коридор имаше изобразени барелефи на животни, които се кланят на черна звезда. В източния си край завършва с лилаво перде, а на стената имаше ключалка. Супер много се мъчихме да я отключим, но не стана и от западния край дойде един танк. Ама баш танк, който тръгна да ни мачка. Зад него имаше секретна врата и от там Джем взе един яко мощен магически рубин и с мощна магия успя да направи демидж на танка и да се прибере обратно в коридора.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим експлорейшъна на гробницата. Нещата стават все по-трудни, но ние сме добре подготвени, а и все още имаме две спасения (проверих блога специално), така че – ЛЕЦ ГОУ!

Tomb of Annihilation – 25 – THE BATTLE OF BATULIA

“Момчета, трябва да ви предупредя, че от тук насетне нещата в дънджъна стават доста deadly.” - Стоян

Пиша първите редове на този пост в 7:34 сутринта от умерено удобния стол, в който прекарах около 14 часа вчера. Пред мен се ширят тилилейските гори на Искърското дефиле и Стоян грижливо си играе с Кора. Вчера направихме нещо, за което си приказваме от месеци – The Battle of Batulia!

Разположени на удобната верандичка на Тодоровото имение разпънахме ДнД материалите върху най-мухлясалата маса, която съм виждал, и започнахме игра още към 9 и нещо сутринта. 

Тук следва хронология на събитията от този дълъг ден.

Започнахме на дъното на master staircase-a там долу при 4-те гаргойлета. В средата на лобито имаше шахта, която води надолу в мрака към някакъв шум от машини и зъбни колела. 

Каменните статуи седяха върху 4 различни постамента – меден, сребърен, златен и платинен. Във всеки от постаментите имаше процеп с размерите на монета. Тук за всеки би станало ясно, че трябва да пуснеш по една монетка във всеки процеп. За добро или лошо, ние не сме всеки и тръгнахме по коридора на изток и гаргойлетата ни нападнаха. Стоян им видя рейтинга и каза „уау“. Въпреки всичко с мега Hypnotic pattern магията на Йенфир и тактически гений успяхме да надвием 4-те гада CR10 и да вземем по 5000 xp на човек! Този момент беше увековечен от телефона на Марто за внуците.

By all accounts ни чакаше голям бой

Продължихме на изток. По стените бяха изобразени стенописи с хора, които държат очите, ушите и лицата си, докато се превиват от болка и коридорът свърши с добре познатият devil face.

Леко на север Ани намери секретна врата, която води към малка гореща стая със стенописи изобразяващи вулкани, които изригват и разрушават градове. По тавана и пода има малки дупки и на стената има скелет, който държи червена свещ. Свещта гори и не намалява и като бъде изгасена в стаята се запалва автоматично. Ние я изкарахме с въже навън (без да бараме) и видяхме, че извън стаята тя намалява и си гасне нормално.

Тръгнахме по коридора на юг и стигнахме до каменен блок, който херметически запречва пътя напред. Бъбълс използва джуджешкия си нюх за каменна изработка и усети, че това е направено феноменално. На блока беше изобразена качулата фигура със звезди вместо лице, която прави характерен жест с ръка. Въртяхме, сукахме и нищо не направихме и се върнахме към мастър стълбището и поехме на юг от там. Коридорът свърши в Т-образно кръстовище, откъдето тръгнахме на изток. Там пак стигнахме до същия каменен блок с фигурата със звездите вместо лице и съответно ние решихме да тръгнем на запад.

Отсреща имаше малка стая с огледало (The mirror holds twelve). Йенфир тръгна сам към него, докато другите залегнахме, сакън да не вземе да се окаже смъртоносния Mirror of Opposition. Огледалото го бодна за един Charisma save, но Йенфир го изкара и нищо не стана. Взехме решение да го счупим, Йенфир го удари и от него излязоха доста на брой разнообразни създания, които не ни нападнаха веднага, ами се биеха един с друг. Имаше:

• -          Един приключенец изглеждащ като да е от sword coast, който геройски побягна по коридора
• -          Един дебел негър със скъпи дрехи, който се мъчеше да се бие с някакъв stirge
• -          Един негър с броня скорпион и приятелят му минотавър се мачкаха срещу едно гаргойле от четириръките
• -          Един дроу магьосник, който нищо не направи
• -          Един invisible stalker & един трол, които се заеха да бият Йенфир.

Ние победихме трола и сталкера, другите се поразбягаха и почнахме да общуваме с негъра със бронята-скорпион. Оказа се, че това е Лукано – личният бодигард на кралица Напака – последната кралица на Ому, и неговият приятел – минотавърът Заал. Асерерак е дошъл и е запокитил бодигарда в тъмницата с едно щракване. Те са мислели, че са минали 1-2 години, но ние им разказахме неприятната истина, че Ому е поробено преди поне 100 години и те, разбираемо, бяха много натъжени. Те искаха да си помагаме и обещаха да дойдат след като разберат какво се е случило с тяхната кралица Напака. Ние ги насочихме към първо ниво и the cursed child, тъй като това беше принцесата на Ому. Те ни благодариха и тръгнаха нагоре.

Трябва да отбележа, че този роулплей момент ми дойде като глътка прясна вода след две седмици в пустинята и мега много се накефих.

Взехме последният останал (другия негър със стирджа), който явно беше откачил в огледалото и вече не беше със всичкия си и тръгнахме по коридора на запад от гаргойлетата. Там стигнахме до каменна врата със загадка: “Warm like flame, cold for the cruel, still for the dead, gruel for the ghoul”. Помислихме малко и се сетихме, че отговорът е кръв. Около вратата имаше две змийски усти, Бъбълс си пусна кръв и влязохме.

Нататък следваше тронна зала с много гнусен трон направен от кожа и кости, както и купчина детски черепи и гигантски череп на минотавър. Имаше 6 дървени скулптури на хора с глави на стършели и две-три слепи зомбита, които рисуваха с боички магическите стенописи на това какво се е случило в томба. Имаше Йенфир как чупи огледалото, как едно дждуже бива изядено от стършели и как един неизвестен си пъха главата в devil face-a и я губи. В нея зала имаше цели две тайни врати. Потеглихме към южната и тя ни изведе към малко вито стълбище, което върви нагоре и надолу. Бяхме потресени как е възможно да сме изпуснали ЦЯЛО ФАКИН СТЪЛБИЩЕ и решихме първо да тръгнем нагоре. Качихме се на 3 ниво и там видяхме, че седи един tomb guardian, който гледа към онази въртящата се стая и дърпа една ръчка, когато някой влезе. Оказа се, че зад привидно гениалния капан седи всъщност груба големска сила. Тук почнахме да се досещаме, че всъщност това е сервизното стълбище и че „гостите на томба“ нямат място там. Ние продължихме нагоре и стигнахме до второ ниво и там открихме машината, която произвежда tomb guardians и цяла сюрия от ония дребничките с маските (хаха, бяхме ги забравили), които произвеждаха следващия пазител. Джем ги опраска с един fireball всичките и доволни решихме, че сме забили прът в спиците на Асерерак.

Истината, разбира се, беше различна. По коридорчето на запад открихме един офис….В смисъл…офис…с писалище и всичко останало. Там, обкръжен от множество ръце без тела (като Нещото от семейство Адамс) седеше Withers – главният инженер на гробницата. Някога се е наричал Гора и е бил в топ инженерът на Ому, но Асерерак го е поробил и принудил да работи в томба. Срещата с него беше на приятелски начала от наша страна и на любопитство и тотален нихилизъм от негова. Поговорихме малко, разпитахме го за това онова и научихме следното:

• -          Напака (кралицата) сега служи на Асерерак
• -          Артъс Симбер (оня с пръстена) бил петият преторианец на Убтао, герой на Ому, повел народа на Чулт срещу гоблините (много преди Асерерак)
• -          Уидърс е много доволен от това, че сме разкрили някои недостатъци в дизайна на томб гардиъните. Той ще ги поправи и версия 2.0 ще пръска гъзове.
• -          Асерерак има множество такива томбове на всякакви места из плейновете, но този конкретно му е от любимите и си го навестява честичко (във всики случаи по-често от веднъж на 200 години).
• -          Ако още веднъж убием работниците в томба, лошо ни се пише
• -          Уидърс не дава никакви подсказки за томба освен, че колкото по-надолу слизаме, толкова по-големи стават наградите.

Withers

По-важното е, че той ни даде място да рестваме и успяхме да направим тъй лелеяния long rest. Върнахме се на 4 ниво и поехме към другата секретна врата от тронната зала. Там намерихме заличка, която е пълен антипод на тронната зала – нарисувано красиво небе на тавана и приятни стенописи, които не съм записал какви са били. От тавана виси макет на слънце. Има черен саркофаг и върхе него златна хлебарка, която се оказа кутия. В кутията намерихме огърлица, която излъчва Evocation и ключе от нефрит във формата на крокодил. На саркофага пише „Напака“. Ето, май я намерихме.

Тук позабихме и решихме да ходим, където все още не сме. Поехме на изток и север и стигнахме до заключен сандък. В него нямаше нищо, но с детект меджик видяхме 3 невидими предмета, които се оказаха странни ключове. Взехме ги и ни сполетя много шибан класически трап – падаща каменна топка, която щеше да ни премаже. Джем я забави с wall of force и Бъбълс се опита да я спре, но хвърлих смехотворен зар и Бъбълс и Джем бяха премазани на ужас. На всичкото отгоре Джем без малко да падне в басейн с киселина, но изкара сейва и всички бяхме ОК, няма проблеми.

Нататък в залата имаше 4 колони, много стенописи с минотаври, интересен саркофаг с преливащи се цветове и на стената имаше лабиринт от мъгла, който постоянно променяше структурата си. The maze holds the key. Бъбълс докосна лабиринта и се пренесе на място в демиплейна, който го съхранява, а пък другите се сбиха с десет минотавър скелета. Отново с доста контрол партито взе да надвива, а пък Бъбълс успя да извади късмет и с малко помощ от лулата откри зелен кристален ключ. Пъхна го в джоба и на секундата бе изплют обратно в томба и съответно в мелето. Надвихме гадовете и се заехме да отваряме саркофага. Йенфир беше получил факс от И-джин, че трябва саркофагът да се отвори, докато е златен, така и направихме и ПУФ – ключът изчезна, а саркофагът си стоеше все така затворен….

Ама че сме глупави…значи. Тук малко ще сменя реда на събитията за яснота, но накратко Бъбълс се върна в лабиринта, ПАК извади късмет и тоя път намерихме син кристален ключ. Изчакахме саркофагът да стане син и БАМ – Бъбълс се озова с татуировка на лицето, която дава имунитет към piercing, но vulnerability към bludgeoning и трае колкото тея татусите с къна на морето – десет дни. Ту парт, дет се вика.

Символът на Убтао

В саркофага имаше сол, която поразровихме и имаше 10 гривни с охлюв (декоративни) и една роба – която се оказа доста мощният Robe of Scintillating Colours. Марти взе робата, оказа се, че това е било гробницата на Ункх и охлювът тръгна да го обладава. Също така се оказа, че това не е така щрак и готово, двата духа в него се сбиха, но, уви надделя скапаният заек И-джин. Пси също пробва, но Обулака отново бе по-мощен от Ункх и Ани си остана само с робата.

Джем нахлузи огърлицата от по-рано, която беше necklace of fireballs и ЕСТЕСТВЕНО, че беше капан и се накусахме на файърбол качествено.

В гробницата имаше секретна врата, която ни заведе в една малка стая със старинен стенен часовник. Той удари кръгъл час и Ани и Джем не си изкараха сейвовете и остаряха с по десет години (което доведе и до некои размествания на статистиките). От друга страна, обаче, открихме, че часовникът има три невидими ключалки, хакнахме трите невидими ключета и часовникът се отвори. Махалото му беше някакво магическо яйце и ние го взехме.

Тук вече почнахме да се поизморяваме и да се чудим какво, къде, кога и как, но аз взех, че казах на Пси – „еми ние не сме пробвали да застанеш пред камъка с качулатия, да си туриш качулка и да направиш жеста“. Пробвахме го и нерешимата загадка изведнъж бе решена (ем си говорихме преди това, че понякога пропускаме очевадното). Камъкът се отвори и видяхме поредната зала. Там пък имаше корона с черен опал върху нея. Пробвахме с въже да извадим предметите, но залата се затваря херметически и останахме без половин въже.

Отебахме и се насочихме към северния девил фейс. Марто си пъхна главата и намери едно гущерче, което се оказа интелигентно и си поговори с нас. Той е пътувал с company of the yellow banner, ама те са били задници и са искали да им проверява капаните. Съгласихме се да го върнем в Ому, а в замяна той не разказва къде какво има. Отново последва кратък ролплей момент и научихме, че на 5 ниво има много вода и нещо механично, което задейства нещо на 6 ниво. А според гущерчето на 6 ниво се намира самият Асерерак. Също така, новият ни приятел каза, че го е страх повече от Withers, отколкото от Асерерак, защото личът дори не би го забелязал, докато инженерът е педантичен и веднага ще го надуши, че е нещо повече от гущер.

Асерерак всъщност е Xykon. 

Последно отворихме саркофага на Непака и ОТНОВО се наядохме на файърбол. Вътре видяхме дребна фигура на жена с маска на стършел и същия жезъл, като този върху трона (само че магически). Find the iron scepter’s twin. Коректно се досетихме, че този в саркофага е истинският, а пък този на трона е копието и направихме подмяната. Разгледахме магическия жезъл и научихме, че той се използва за това да унищожи конструкт, който се казна „Непака“. Явно има и такова нещо.

Тук вече стана късно и приключихме, а пък аз подминах 2000 думи и нямам търпение да се съберем да довършим започнатото. От това ниво ни остава да разрешим само стаята с короната и стаята със свещта.

П.С. Ето и картата на нивото: